Да поговорим за това...

Ще цитирам част от постинга на маг Селена,за да дам начало на един много интригуващ въпрос! Аз също много обичам да споря така казано,ако трябва да извъртам разговора на 160% и да го поглеждам от различни страни!

Защо специално из нет пространството се получава така-ако някое мнение не ти допада,или не можеш да го обориш,и опааа Shocked

фръц,нъц,аз изчезвам от форума,и ако някога все пак благоволя да се завърна,ще е да изсипя един тон помия,злословни думи,връз тези които владеят по-силно дар словото!

Или ще кажа-Ама,тоз/тази са виновни че аз не влизам вече тук! Те ме изгониха!
И как те изгониха,за ушите ли хванаха,или бан са ти сложили?
Защо повечето хора не могат да търпят критика,защо се мъчат да спорят,а когато не могат да приемат чуждото мнение,започват с люти и върли обиди?

Пуснато на: Пет Окт 01, 2010 8:22 pm Заглавие :

Въпросът не е в това - да се спори, въпросът е в това да се подхожда с търпение и разибарне към другите, които имат мнение за дадена ситуация.

Да се опитваш да вникваш в същината и смисъла на това, което казва другия - да прозираш през неговата светлина отвъд хоризонта му.

Така се получава "хоп-фръз-нъц" не само из нет пространството. Който постъпва в него по този начин постъпва така и извън него.

И това обикновено са прекалено наранени хора, страдащи от манията, че всеки е готов да ги нарани по всяко време - изкривени представи за личностови взаимоотношения и възприятия най-вероятно породени от ситуацията на "горкият аз", нарцистичен комплекс или комплекса на отхвърления и пренебрегнатия, както и доста други такива комплекси...

Изсипването на "един тон помия" е следствие за криворазбрана отбрана - това се случва с хора, на които в поведението обикновено се проявява и изразява в голяма степен параноидната нотка.

Не е задължително човек да е параноик за да се сдобие с такова поведение, просто е необходимо в него да преобладава съответния типаж, които е характерен за параноика, шизофреника, манияка, мегаломана и не на последно място агресора, и т.н., и т.н.

Да кажеш или се възприемеш като изгонен отнякъде е най-удобното измъкване от ситуация, която не ти изнася, не ти харесва, не я нито възприемаш, нито пък разбираш. Такава постъпка може да накара съответен индивид да се чувства виновен за "нещастника", който е наранен така дълбоко от него, само защото не разбира нещата от живота по същия начин, по който той ги разбира, че чак му иде да се само-прегърне и само-разцелува от само-съжаление. Смешна ситуация...

Хората не търпят критика поради ниска култура, поради неразбиране естеството на нещата от Живота, те се опитват да те убедят в спора си в тяхната правота и истина само защото са объркани и незнаещи...само защото се чувстват неудобно в кожата си съзнавайки дълбоко в себе си, че са на грешен път, на който изобщо не разбират посоката...Така те се представят и изживяват като многозначителни и важни, разбираш ли...Перла?!

На такива - въпреки всичко! - им давам тук, в нашите форуми - няколкократно понякога! - шанса да се събудят, осъзнаят и разберат къде са и за какво иде реч.

Всъщност...на първо място е нужно огромно търпение помежду дискутиращите и още по-огромно разбиране чрез смирение и приемане на другите около теб.

На това му се казва Любов.

А ти как мислиш, Перла?!

Пуснато на: Пет Окт 01, 2010 8:48 pm Заглавие :

А когато си се опитвал всякак -с добро,с мили думи,да приласкаеш недоволната особа,и все пак срещаш огромна,отвратителна злоба,когато ти изсипват помия на която и пиян каруцар може да завиди,как реагираш в този случай? Примерно говорим за виртуално пространство! И Вие знаете от опит,че в качество на отговорно лице-администратор или модератор,най-често те обират "парсата" така казано!
Някой ми каза че на този свят нямало разплата за човешките грехове! Бог не би създал човек,за да го съди после,та даже и за греховете му.И не само на този свят,а и в другия.Така ми казаха Wink

Май омесих малко темата,но толкова въпроси търсят отговора си,и то не от друг,а от Вас.

Пуснато на: Пет Окт 01, 2010 11:36 pm Заглавие :

Без значение е дали "тези" владеят по-силно дар словото! Важното е, че ако са ти казали истината в очите, а ти си неспособен да я приемеш и да се промениш, само ти ще загубиш, а не те.

Пуснато на: Съб Окт 02, 2010 9:03 pm Заглавие :

Да ти кажа Перла, аз не приласкавам никого - изхождам от личната си позиция за да ти отговоря, не приемам думите ти дословно, защото не са казани и съотнесени към мен - просто говориш по принцип.

И ако всеки един от нас приемаше нещата така, а не насочени директно към него, светът щеше да е прекрасен.

Не приласкавам никого, защото това е проява на лицемерие.

Та...обикновено се опитвам да обясня, да разясня, да проясня, да осветля нещата така, че да бъдат разбрани, и го правя по няколко пъти (да не казвам по много пъти, дори съм склонна да понасям с години някого само и само да се пробуди!).

Преди няколко месеца разбрах и осъзнах напълно грешката си. Животът не прави изключения, той дава шансове, но не прави изключения. Само човекът е склонен да ги прави и в това е грешката му.

Правейки изключения относно някого или нещо си човек вреди не само на себе си, ами и на другите като забавя тяхното духовно развитие и уврежда кармично собственото си здраве.

А сега директно на отговорът, който търсиш: как реагирам когато "...и все пак срещаш огромна,отвратителна злоба,когато ти изсипват помия, на която и пиян каруцар може да завиди..." гледам безпристрастно, безучастно и виждам слабостта на този, които действа по този начин.

Не го оправдавам, нито го съдя, просто преценявам поведението му и съответните причини, които са го докарали до това дередже. Опитвам си да му помогна като посочвам именно видяните от мен негови слаби места, така щото той да може да се осъзнае и овладее - това е спасението му.

Ако не срещна разбиране просто го "зарязвам" и не се занимавам никога повече с него, защото насила добро не се прави, насила осъзнаване и просветление не се дава, не се осигурява...всеки сам трябва да стигне и съзрее до момента на прозрението си...В противен случай аз се явявам един зловещ насилник, който вреди не само на въпросният изливащ помията...

А що се отнася до неговата злоба, завист и т.н. те не морят мен, те не вредят на мен - вредят и морят единствено него, защото той изразходва собствената си енергия за нищожни и безсмислени действия.

Ако той продължи да прави интриги обаче - скрито или открито - и да излива съответната вонлива помия (без значение дали тя е върху мен или някой друг тукашен потребител!) е, сори, отнемам му възможността да го прави - съвсем технически.

Мястото му в такъв случай не е между нас... Confused

Пуснато на: Съб Окт 02, 2010 9:28 pm Заглавие :

Благодаря сърдечно за откровения отговор,маг Селена!
Чудесно,отпускащо и пречистващо, действа разговорът с Вас! Може да не знаете,но току-що свалихте за пореден път огромен товар,от нещастните ми плещи,и вразумихте нещастната ми глава Cool

Благодаря Ви

Пуснато на: Нед Окт 03, 2010 12:14 pm Заглавие :

Добавяме към това и коментара за Маг Селена за съжалението - съжали ли се човек над някого, иска или не иска поема част от кармата му върху себе си. Така обърква собствения си път и забавя чуждия.

Полза няма нито от съжалението, нито от прекомерните шансове, които сме склонни да даваме на хората около нас заради него... или поради страх.