Духовни водачи и техните ученици

Може ли повече информация за духовните водачи?!

Кой намира и по какъв начин своя духовен водач?!

Как се разбира, че този ученик ще усвои знанията без да тръгне по невярна пътека която не води към добро?!

Всичко това ще разберете малко по-долу...

Пуснато на: Пон Юни 14, 2010 3:59 pm Заглавие :

Никога не съм работил с пациент в състояние на транс, който да няма свой личен водач. По време на хипнотичните сеанси присъствието на някои водачи се долавя по-осезателно, отколкото на други. Имам навика да питам пациентите дали. виждат или чувстват нечие безплътно присъствие в стаята. Ако долавят такова присъствие, тази трета страна обикновено е водач-покровител. Често даден пациент може да долови присъствието на безплътна фигура, преди да визуализира лице или да чуе глас. Хората, които медитират редовно, естествено са по-запознати с тези видения от някой, който никога не е призовавал своя водач.

Разпознаването на тези духовни учители поставя хората в компанията на една топла, любяща, съзидателна сила. Посредством нашите водачи ние започваме по-ясно да осъзнаваме непрекъснатостта на живота и нашата самоличност като душа. В нашето съществуване водачите са образ на божията милост, защото са част от изпълнението на нашата съдба.

Водачите са сложно устроени същества, особено когато са водачи-експерти. До известна степен нивото на съзнателност на душата определя степента на напредък на водача, прикрепен към нея. На практика зрелостта на определен водач има връзка с това дали тези учители имат само един или повече ученици под тяхното ръководство. Водачите, чиито способности са на висше ниво или над него, обикновено работят с цяла група от души в духовния свят и на Земята. Тези водачи разполагат с други същества, които им помагат. От това, което съм видял, всяка група души има един или повече по-скоро нови учители, които ги обучават. В резултат на това някои хора имат повече от един водач, който им помага.

Трябва да се внимава при интерпретирането на думата приятел. Обикновено, когато човек в състояние на транс говори за духовен приятел, той го свързва с духовен спътник или равнопоставен другар от групата, а не с водач. Съществата, които са наши приятели, съществуват на нива, които не са много по-висши или по-нисши от нашето собствено. Тези приятели са в състояние мислено да ни окуражават от духовния свят, докато ние сме на Земята, и могат да бъдат с нас като въплътени в човешки образ придружители, докато ние вървим по пътищата на живота.

Един от най-важните аспекти на моята терапевтична работа с пациентите е да им помогна да оценят на съзнателно ниво ролята, която техните водачи играят в живота. Тези същества-учители поучават всеки от нас с помощта на своите умели техники за инструктиране. Идеите, които приемаме за наши собствени, могат да бъдат генерирани от заинтересован водач. Освен това водачите ни успокояват в тежки моменти от нашия живот, особено когато сме деца, нуждаещи се от утешение.

Пациентите са ми показвали колко много използват и разчитат на своите духовни водачи в живота. Започнах да вярвам, че те носят непосредствената отговорност за нас - не Бог. Тези обучени учители остават с нас в продължение на хиляди земни години, за да ни подпомагат в нашите изпитания преди, по време на и след безброй животи. Забелязал съм, че за разлика от хората, които са в съзнателно състояние, пациентите в транс не обвиняват Бог за своите нещастия в живота. Когато сме достигнали духовното състояние, в повечето случаи именно нашият личен водач поема тежестта на всяко недоволство.

Често ме питат дали учителите-водачи ни съответстват по някакъв начин или просто са подбрани случайно. На този-въпрос е трудно да се отговори. Както изглежда, водачите се прикрепят към нас в духовния свят по един методичен начин. Започнах да вярвам, че техният индивидуален стил на преподаване и техниките им на управление поддържат и прекрасно се съчетават с нашата постоянна духовна самоличност.

Чувал съм например за по-млади водачи, чиито минали животи са включвали преодоляване на особено трудни отрицателни черти, които са прикрепени към души със същия модел на поведение. Изглежда тези съпричастни водачи са подреждани по степени в зависимост от това, доколко добре се справят с предназначението си да повлияват за положителна промяна.

Всички водачи съчувстват на своите ученици, но преподавателските подходи са различни. Някои водачи постоянно помагат на своите ученици на Земята, докато други изискват от своите повереници да усвояват уроците си без открито да ги насърчават. Зрелостта на душата, разбира се, е фактор. Завършващите ученици определено получават по-малко помощ в сравнение с първокурсниците. Освен нивото на развитие, аз разглеждам силата на индивидуалното желание като друг фактор, определящ честотата на появяване и вида помощ, която човек получава от своя водач през живота си.

Що се отнася до определянето на пола, не съм открил някаква логическа взаимовръзка между мъжкия и женския пол на пациентите и проявяването на водачите в мъжки или женски образ. Като цяло хората приемат пола на своя водач като нещо съвсем естествено. Може да се спори дали това се дължи на факта, че са свикнали да ги възприемат като мъже или жени през вечността на относителното време, или на предположението, че при взаимоотношенията между определени ученици и учители единият пол се оказва по-ефективен от другия. Някои водачи приемат черти и от двата пола, което придава на подкрепата на душата наистина андрогинен характер.

Доколкото мога да определя, в духовния свят процедурата по подбора на учител се направлява внимателно. Всяко човешко същество има поне един старши или по-висш водач-експерт, прикрепен към неговата душа още от времето на създаване на душата. По-късно в своето съществуване много от нас се сдобиват с нов, втори водач. Поради липсата на по-удачен израз, аз наричам тези ученици-учители младши водачи.

Амбициозните младши водачи могат да изпреварят началото на своето обучение в края на Ниво III като се усъвършенстват в горните междинни етапи от развитието. Всъщност'ние започваме своето обучение за второстепенни водачи дълго преди да достигнем Ниво IV. В по-долните етапи на развитието си ние помагаме на други в живота като приятели, а между животите помагаме на нашите равнопоставени другари от групата ни със съвети. Предопределянето на младши и старши учители изглежда отразява желанието на водачите-експерти, които образуват един вид управляващо тяло, подобно на попечителство върху по-младите водачи от духовния свят.

Догонваме ли някога своите водачи в развитието си? Възможно е, но не мога да кажа, че съм видял доказателства за това сред моите случаи. Душите, които се развиват относително бързо, са надарени, но такива са и водачите, които им помагат.

Не е необичайно да срещнеш водачи, които работят на двойки с хора на Земята, като всеки от тях има свой подход на преподаване. В тези случаи единият е доминиращ, въпреки че по-опитният старши водач може на практика да не се проявява толкова явно в ежедневните действия на своя довереник. Причината за това духовно споразумение на тандема е, че единият от двойката или е в процес на обучение (от рода на младши водач под ръководството на старши), или връзката между двамата водачи е толкова отдавнашна (както е при старши водач и експерт), че са възникнали постоянни взаимоотношения. Старшият водач може да се е сдобил със свой собствен грозд от души, който продължава да е контролиран от експерт, надзираващ няколко духовни групи. Двойките от водачи не се месят една на друга нито в духовния свят, нито извън него.

Как изглежда обикновеният духовен водач? В опита, който имам, не съм срещнал двама еднакви водачи. Тези посветени висши същества оставят у мен впечатлението, че променят отношението си към мен от един сеанс до друг и дори но време на самия сеанс с пациента. Те могат да ми сътрудничат или да ми пречат, да са толерантни или неучтиви, неуловими или разкриващи се, или просто пасивни, без да ги интересува какво правя с пациента. Уважавам много водачите, защото тези могъщи фигури играят изключително важна роля в нашата съдба, но трябва да призная, че могат да попречат на проучванията ми. Намирам ги енигматични, защото са непредсказуеми в отношението си към мен като човек, улесняващ контакта.

Водачите искат най-доброто за нас и понякога това означава, че им се налага да ни наблюдават как изтърпяваме много болка при постигането на определени цели. Водачите не могат да спомогнат за нашия напредък, ако не сме токови да направим необходимите промени с цел да се възползваме пълноценно от възможностите на живота.

Пациентите ми се изказват по най-различен начин за водачите си, но страхът не е сред тях. Напротив, хората се безпокоят повече да не бъдат изоставени от духовните съветници по време на трудни периоди от техния живот. Нашите взаимоотношения с водачите са по-скоро като между ученици и учители, отколкото като между подсъдими и съдии. Нашите лични водачи ни помагат да се справим със самотата и изолацията, които съпровождат всяка душа след физическото й раждане, независимо от силата на любовта, изпитвана от нейното семейство. Водачите ни вдъхват увереност в себе си в един претъпкан свят.

Хората искат да знаят дали техните водачи идват винаги, когато биват повикани за помощ. Водачите се последователни в начина, по който избират кога да ни помогнат, защото внимателно преценяват доколко силно се нуждаем от тях. Питали са ме също така дали хипнозата е най-добрият начин за осъществяване на контакт с водача. Естествено, аз предпочитам хипнозата, защото знам колко силно и ефикасно средство може да бъде за получаване на подробна духовна информация. Хипнозата, провеждана от специалист, обаче не е подходяща за ежедневно приложение, докато медитацията, молитвата и може би, използването на друг човек като канал могат да се прилагат много по-често. Самохипнозата като вид дълбока медитация е прекрасна алтернатива и може да бъде предпочетена от онези, които се страхуват да бъдат хипнотизирани от други хора или не желаят намесата на втора страна в техния духовен живот.

Независимо от използвания метод, ние всички притежаваме способността да изпращаме от нашето по-висше съзнание мисловни вълни с далечни последици. Мислите на всеки човек представляват за водачите духовни отпечатъци, които отбелязват кои сме и къде се намираме. По време на нашия живот, особено в периоди на силен стрес, повечето хора долавят присъствието на някой, който се грижи за тях. Ние може да не сме в състояние да опишем тази сила, но въпреки това тя е там.

Достигането до нашата душа е първата стъпка по стълбата за откриването на нашата по-висша сила. Всички линии на духовна комуникация, които използваме, за да достигнем до божествената същност, са контролирани от нашите водачи при тази стъпка. Те също имат свои водачи, които са се изкачили по-нагоре по стълбата. Цялата стълба служи като един непрекъснат канал към източника на цялата разумна енергия, като всяко стъпало е част от цялото. За хората е важно да вярват, че на молитвата за помощ ще бъде отговорено от тяхната собствена по-висша сила. Затова водачите са жизнено важни за нашия духовен и земен живот. Ако сме се отпуснали и сме се концентрирали, един вътрешен глас започва да ни говори. И дори ако не сме разбрали съобщението, трябва да се доверим на това, което чуваме.

За много хора е облекчение да научат, че техният вътрешен глас не е някаква халюцинация, свързвана с душевно заболяване. Вашият вътрешен глас не е нещо, за което да се безпокоите, а по-скоро показва, че собственият ви съветник, който живее във вас, е на разположение. В повечето случаи това са гласовете на нашите водачи.

Водачите, прикрепени към различни души, действително работят заедно, изпращайки си спешни мисловни съобщения един на друг. Хората, които не могат сами да си помогнат в критични ситуации, могат да разчитат на съветници, приятели и дори непознати, които им идват на помощ точно в подходящия момент.

Въпреки че някои от моите пациенти са склонни да оприличават водачите на богове - те не са Бог. Според мен водачите са ни повече, ни по-малко божествени, отколкото сме ние, и затова ги виждаме като физически същества. Нито един от моите случаи не е виждал някога Бог. Хората под хипноза казват, че чувстват присъствието на върховна сила, която ръководи духовния свят, но на тях им е неловко да използват думата "Бог", за да опишат създателя. Може би философът Спиноза го е казал най-добре с думите: "Бог не е Той, който е, а Това, което е."

Вътрешната сила, която придобиваме в ежедневния си живот, не се поражда толкова от визуалния образ на действително видени водачи, колкото от чувствата и емоциите, които ни убеждават, че не сме сами. Хората, които се вслушват и насърчават своя вътрешен глас чрез спокойно съзерцание, казват, че усещат лична връзка с една енергия извън самите тях, която им предлага подкрепа и увереност. Ако предпочитате, можете да наричате тази вътрешна напътстваща система вдъхновение или интуиция, защото системата, която ни подпомага, е един от аспектите на собственото ни аз, както и висша сила.

По време на трудни моменти в живота ние сме склонни да помолим за напътствие за незабавно уреждане на нещата. Когато са в състояние на транс, пациентите ми виждат, че техните водачи не им помагат да разрешат всичките си проблеми наведнъж, а по-скоро разясняват пътищата като използват ключове за разрешаване на проблемите. Това е една от причините, поради които внимавам с блокирането на пациентите по време на хипноза. Самопознанието се разкрива най-добре при контролирана скорост, относителна за всеки човек. Един загрижен учител може да не иска пред ученика му да се разкрият всички страни на проблема в даден момент. Нашите способности за справяне с откровенията са различни.

Мисля, че когато молите за помощ своята висша духовна сила, е най-добре да не изисквате незабавна промяна. Нашият успех в живота се основава на планирането, но ние наистина имаме алтернативни пътеки, от които можем да изберем, за да постигнем определена цел. Предлагам ви, когато търсите напътствие, да помолите за помощ само за следващата стъпка в живота ви. Когато го направите, бъдете готови за неочаквани възможности. Имайте вяра и смирение, за да се отворите към множеството пътища за разрешаването на проблемите.

Всяка душа има една по-висша духовна сила, свързана с нейното съществуване. Всички души са част от една и съща божествена същност, генерирана от една свръхдуша. Тази разумна енергия е всемирна по обхват и ние всички споделяме божествения статут. Ако нашата душа отразява една малка част от свръхдушата, която наричаме Бог, то тогава нашите водачи ни доставят огледалото, в което можем да видим себе си, свързани с този създател.
=========================================
(Избрани откъси от книгата “Пътят на душите” От Д-р Майкъл Нютон)

Пуснато на: Чет Юни 17, 2010 7:01 am Заглавие :

Цялата тази информация е вярна, но...на много места куца, защото не е последователно обоснована.

Установила съм го от собственото си развитие и духовно съзряване.

Невероятно е усещането, когато усещаш съзнателно личните си Водачи.

Тогава връзката ти с тях е силно компактна и действаща с пълна сила.

Тогава тя намира своя цялостен израз и прави Живота блажен, и невероятен.

Няма по-прекрасно нещо от това осъзнато усещане!

С личните си Водачи имам връзка още от детството си - те винаги са ме напътствали и пазели!

Те са пълният израз на Любовта и всеотдайността!

Някой от вас не ги ли е срещал, не ги ли е чувствал около или в себе си?! Sad

Малко се претесних че пиша във форума ....че ползвам готови материали прочетени от мен....че мога да объркам някои които чете , но това сега като анализирам нещата няма как да се случи всеки един от нас има стил на писане ...има позиция и линия която подържа ....целта ни е една и няма как да се навреди на читателя....нито може да се сбърка напредналия и знаещ човек от този които сега се включва във форума.
Нека го приемем като входно ниво....

После след време може само да се посмея на посредственоста си в тази област....

И така...за духовните водачи в мен и около мен...

Винаги съм ги усещала още от малка....като че ли някои ти говори какво е редно да направиш когато си объркана и изключваш....себе си.

Стремежа през годините да общувам с духовните си водачи е толкова голяма ....че си създадох чрез тренировки начин да общувам с тях....

Те никога за нищо не ме подведоха....даже ме предупреждава за бъдещи събития....и как да се подготвя за тях...

Мисля че всеки начин е строго индивидуален ....но ето какво правя аз за да влеза с духовните си водачи....

От йогата има едно упражнение казва се самоотпускане...

Когато всичко ти е в пълен покои насочваш мисълта си към духовния ти водач....тогава чустваш мисли и съвети, които знаеш че не са точно твои....и така ...

Цецка, както ти писа и Пенка - всички сме го правили. И аз в началото се чувствах точно така - интересувах се от нещата, които четях тук, исках да говоря за тях, но още бях объркана и не знаех как да се изразя, какво точно да напиша и да, притеснявах се как ще бъдат приети думите ми и затова най-често правех копи-пейст. Но с времето всичко си отива на мястото.

И ще ти призная нещо: деийствително леко се издразних, когато ти се активира така, по някое време си помислих "ей, тая Цецка наводни форума със себе си.." Обаче знаеш ли какво разбрах? В такъв случай проблема не е в теб, а в мен, защото ти си свободна да бъдеш такава, каквато си и да изразяваш себе си така, както можеш. А който се дразни от това, нека си направи ревизия на мислите и желанията. Аз за себе си разбрах причината и вече не ти се дразня. Ако някой твой пост ми резонира, го чета. Ако не - просто го подминавам Wink

Така че, въпреки че някои те поокастриха, не се притеснявай - пиши си на воля. Докато го правиш искрено, добронамерено и в рамките на добрия тон, не пречиш на никого Very Happy

А що се отнася до това, че можеш да объркаш някой новак - ами според мен първото нещо, което трябва да научим, когато стъпим на пътя е да не приемаме нищо за чиста монета, дори и да е написано в този форум и дори и да идва от маг Селена Cool

Всеки от нас си има глава и сърце, т.е. е напълно оборудван да достигне сам до истината. Нека не бъдем слепи последователи на когото и да било..

Аз имах едно гадже, от което доста си изпатих, въпреки че той никога не е бил злонамерен към мен, по собствена глупост и наивност просто. Но точно той ме научи именно на това важно нещо, което споменах по-горе. Докато бяхме заедно, той все ми се удивляваше: "Ама ти как може да вярваш на всяка моя дума?"
"Ами защото те обичам и вярвам, че не би ме излъгал." - отговарях аз.
"Глупости." - казваше ми той през смях. "Я влез в час..."
Та така Smile

По едно време влязох в час и.. бай-бай бамбино Laughing

Пуснато на: Чет Юни 17, 2010 2:23 pm Заглавие :

Та мисълта ми е в това, че твоята отговорност за казаното от теб се състои в това да не казваш нищо, в което не си убедена, че е истина, пък било то и просто твоята лична истина. А оттук нататък кой как ще го приеме и дали чрез него ще се просветли или заблуди, си е изцяло негова работа и отговорност...

Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 12:11 pm Заглавие :

Благодаря от сърце Радея, за двата ти поста!

Напълно единодушна съм с теб!

Но...имам една малка забележка - Цецка е учителка, нали така?! Sad

И именно поради този факт е редно да не демонстрира необразованост - имам предвид чатерския начин на писане, на кирилица - макар!

Имам какво да казвам относно и правописа й, но...това не означава, че трябва да "елеменираме" един стремящ се човек, защото всички ние сме минали и все още минаваме по нейния път.

Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 2:43 pm Заглавие :

Приемам всички забележки-много се вълнувах ...писах нещата много бързо без да ги проверявам в и-център пълен с хора.
Моля примете моите извинения.
Сега наистина трябва повече да почета ....по- малко да пиша.

Сега наистина съм много по-добре....
И за сега нямам въпроси.....
Приятен ден на всички във форума

Пуснато на: Пет Юни 18, 2010 2:56 pm Заглавие :

Радваме се за което... Smile

Пуснато на: Пет Юни 25, 2010 11:35 am Заглавие :

ДУХОВНИТЕ ВОДАЧИ

Макар винаги да е неочаквано и мистериозно, в моята работа често се случва да се появят духовните водачи и съм принудена да се съобразя с тяхното понякога видимо присъствие. Непрекъснато зачестяват разказите за това как някой е получил помощ или насоки от други светове, а понякога съществуват неотложни причини съществата от другите светове да се разкрият. Понякога това става. Но по-често състоянието ни и културното наследство ни пречат да ги видим.

Много пъти съм усещала нечие присъствие, което при конкретния сеанс е било ключово важно за успеха на лечението. Ето един пример. Провеждах курс в колежа "Паломар", близо до Сан Диего, през лятото на 1981 г. Една жена привлече вниманието ми с това, че никак не взимаше участие и обикновено си тръгваше преди края на часовете.

Изглежда страдаше от силна физическа болка. После разбрах, че да пристъпи към този вид лечение, без преди това да призове Иисус, противоречеше на религиозните й вярвания и тя се чувстваше объркана. В крайна сметка жената пожела да се срещне с мен. Бети страдаше от силна болка в лявата страна вследствие прекаран полиомиелит като дете.

Сега когато беше минала 60-те, костната й структура и мускулатурата не я държаха добре, болките се засилваха, особено в лявото рамо и тазобедрената става. Ходила при много лекари, но нито един не успял да облекчи болките й. Бяха й казали: "Просто трябва да свикнете да живеете с това."

Бети остана приятно изненадана от значително намалялата болка след първите ни два сеанса. По време на третия постоянно имах усещане, че виждам червена енергия в ъгъла на стаята. Тя не си отиваше. Опитах да я освободя, но тя бе настойчива. Изведнъж сеансът се наруши. В ъгъла на стаята стоеше мъжка, почти човешка фигура като призрак. Приличаше ми на Юл Бринер от "Кралят и аз", дори главата му бе обръсната. Той царствено се разпореди: "Аз съм Балашийм. Застани до раменете й!"

Застанах до нея и положих пръсти на раменете й. Внезапно почувствах как съществото проникна в тялото ми. Средните пръсти на двете ми ръце станаха като стоманени пръчки и се впиха в раменете й. Не можех да ги отместя. Толкова силна енергия премина в тялото ми и заструи през ръцете ми, че жената започна да се тресе силно и аз си помислих, че изпадна в конвулсии. Стоях вкаменена и не можех да отдръпна ръцете си. Тя непрекъснато се тресеше нагоре-надолу, в нещо средно между вибрации и конвулсии, докато накрая падна от кушетката. Едва тогава успях да я пусна. Наведох се към нея, като се питах: "Божичко, дали е добре?"

Бети неконтролируемо плачеше на пода и нищо не бе в състояние да я утеши. Накрая промълви: "Виж!" Демонстрира ми увеличения си обем на движение и каза, че не усеща болка. Никаква. Беше я напуснала напълно. Не беше могла да движи толкова много крайниците си отпреди да се разболее от паралич в детството си и в продължение на много години бе страдала от непрестанни болки. Започна да се чуди на глас дали не бях "Дева Мария, Христовата майка". За нея нямаше друго обяснение. Междувременно успях да кажа:

"Бети, това не бях аз! Сякаш някакъв дух влезе в мен. Нарече се Балашийм."
"Това бяха Мария и Иисус." - извика тя.
"Не!" - отговорих й - "Той каза, че името му е Балашийм и приличаше на Юл Бринер."

Тя се смути. Това не се вместваше в нищо свързано с вярата й, но не можеше да отрече подобреното си състояние. Тя разказа на църковната си общност как Дева Мария използвала тялото ми, за да я излекува. Едно през друго заваляха обаждания от хора, които искаха да ги излекувам. Първоначално се опитвах да обясня: "Не стана така! Аз не съм Дева Мария!"

Накрая започнах просто да се съгласявам с твърденията за настъпилото божествено лечение. Скоро си заминавах и не можех да поема нови пациенти, но приех да се срещна с Бети още веднъж. Тя беше пълна с въпроси - "Защо аз?"
Не можех да й отговоря, но бях усетила, че Балашийм е свързан лично с нея, че не е изначална небесна сила, която можеше да излекува всички. Казах й го и тя отговори: "Е, ако пак дойде, искам да знам защо направо не се обърна към мен!

Внезапно почувствах, че той е в стаята.
Казах: "Бети, мисля, че той е тук."
"Добре де, питай го" - каза тя възбудено.

Чух неговия отговор: "Опитвах се достигна до Бети през целия й живот. Сега задължително трябва да повярва в мен." Това беше. И изчезна. Не знаех какво означава всичко това, че й е задължително да повярва в него. Тя продължаваше да мърмори, но беше очарована и чувстваше, че независимо как съм го нарекла - можеше да е свързано с моите странни вярвания - Дева Мария бе благословила живота й.

Заминах си. Месеци наред нямах връзка с Бети. Докато един ден, както се разхождах в парка, едва не се сблъсках с видението Балашийм. Появи се, за да ми каже да се обадя на Бети. Даде ми специална диета, инструкциите за която трябваше да й предам, свързана с девет витамина и минерали, от които тя имаше нужда и ми разказа какво при нея е извън баланс.

Отидох направо до телефона и казах: "Бети, току-що в парка видях Балашийм и той ме накара да ти се обадя."

Описах й неговите наставления за диетата, която трябваше да спазва. Отсреща настана продължително мълчание. Накрая тя ме помоли да повторя казаното. Току-що бе отворила плика с последните си пълни лабораторни изследвания. Казаното от мен съвпадаше напълно с резултатите, включително и застрашително ниското съдържание на калий.

Тази случка я накара да приеме Балашийм дори повече и от излекуването си. Нарече го своя личен ангел и го направи част от религиозните си убеждения. Същото лято пак щях да водя курсове в Сан Диего. Пътувах на юг, по магистрала № 5, дъщерите ми Таня и Донди спяха на задната седалка, валеше като из ведро. Точно бяхме отминали Сакраменто, когато неочаквано видях фигурата на Балашийм зад предното стъкло на колата. Каза ми да телефонирам на Бети.

"Кажи й, че станалото току-що не е по нейна вина." Разтревожена, спрях до телефонна кабина и позвъних. Обади се мъжки глас и аз помолих да ме свърже с Бети. "Съжалявам, не можете да говорите с нея точно сега" - бе отговорът.
"Моля ви" - настоях - "трябва да говоря с нея."
"Невъзможно е! Обадете се по-късно, моля."
"Не, трябва веднага да говоря с нея. Моля ви, кажете й, че се обажда Дона и имам съобщение от Балашийм."
Щом й предаде, че съм аз, тя дойде до телефона.
"Бети" - започнах аз - "не ми казвай нищо." После й разказах как се е появил на предното ми стъкло е наредил да й предам, че "случилото се току-що не е по нейна вина". Тя нададе писък и шлака.

Някой се опитваше да й вземе слушалката и тя се противопостави: "Не, не!" После сякаш се успокои. Попита ме дали е казал още нещо. "Не още" - отвърнах - "аз съм на път към Сан Диего. Бети, какво има?"
"Синът ми току-що се самоуби."

Щом пристигнах в Сан Диего, веднага отидох в дома на Бети. Тя спеше, сьпругът й ми каза, че имала сърдечна криза преди моето обаждане, но сега беше по-добре. После заговори за техния шок и вина. Любовта на Бети към сина им беше безкрайна и едновременно с това до болка сложна, а мъката на бащата се усилваше от това, че двамата със сина си се били доста отчуждили. Бети се оказала по средата, опитвайки се да проявява "строга любов", което противоречало на майчините й инстинкти.

Чух, че Бети се размърда, и влязох да я видя. Стаята бе изпълнена с толкова много любов и нежност, че още преди да го видя, знаех, че Балашийм е там. От него се излъчваше съчувствие и уважение към скръбта. Усещах, че докосвам до някаква необикновена близост.

"Той е тук, Бети" - казах аз. Заизлива се невероятна информация. Организмът на сина й бе в окаяно положение поради дългогодишна злоупотреба с наркотици, така че все едно щял да умре до няколко години от заболяване на черния дроб. Химията на организма му изобщо не позволявала допускането на наркотици.

Отивайки си от живота в този момент, той чувствал, че спестява големи неприятности на обичаните си близки, понеже разбрал, че е в състояние да извърши ужасни неща само и само да си намери наркотици. Избрал самоубийството, защото било по-малко ужасяваща алтернатива. Това буквално ме порази!

Непримирима съм към самоубийството. То е толкова несъвместимо с разбиранията ми, че ми бе трудно да приема думите на Балашийм.

През следващите три дни ходех при Бети всеки ден и Балашийм винаги се появяваше. Той обясни, че цяла година преди самото самоубийство нещата вече били необратими. Това е била истинската причина да "забоде пръстите на Дона върху раменете на Бети" - за да й извести за себе си.

Излекуването й било начин да осъществи контакт с нея и да спечели доверието й, тъй като предстояло по-страшно изпитание. Балашийм знаел, че сърцето на Бети не би могло да понесе смъртта на сина й, и затова взел мерки да намали ужасните последствия от неизбежното самоубийство.

По време на третия ми сеанс с Бети тя възкликна: "Виждам го! ВИЖДАМ ТЕ!!!" Тя започна да говори с Балашийм, да чува отговорите му, така че вече не се налагаше да им посреднича. Всъщност тя най-много искаше да чуе гласа на сина си. Сърцето й толкова силно страдаше от липсата му, че тя не можеше да успокои мъката си.

Всеки ден в продължение на шест месеца тя отиваше до гроба му и носеше свежи цветя. Един ден, след като му говорила и плакала за него, оставила цветята и станала, за да си ходи. Точно тогава чула гласа му толкова ясно, сякаш бил зад нея.

"О, мамо, занеси цветята у дома и им се радвай" - казал гласът. Оттогава ужасната агония на скръбта й я напусна.

ДОНА ИДЪН - "ЕНЕРГИЙНА МЕДИЦИНА"

Пуснато на: Пет Юни 25, 2010 11:41 am Заглавие :

ПЪТУВАНИЯ В ДРУГИ СВЕТОВЕ

Лично аз съм имала безброй преживявания, вследствие на които речникът ми се е обогатил с много думи за неща, за които "не сме и мечтали", като например съществуването на "духовни водачи", "минали животи" и "послания от вече починали хора". Тези случки може да ви се сторят странни, дори невероятни, и не е необходимо вие да стигнете до изводите, до които аз съм стигнала, за да са ви полезни техниките в тази книга.

Надявам се обаче те да събудят вашия интерес към тайнствената връзка между тяло, съзнание и душа и вие да ги приемете като истина. За мен тези изживявания поставят енергийното лечение в един по-широк контекст. Не става въпрос само за механично проследяване на меридианите или да се описват спирали над чакрите с цел да се отстрани конкретен симптом. Енергийният мост е пътят, по който практикуващият прониква в живота на пациента на ниво душа.

Когато съзнателно започнете да работите с енергиите, вероятно ще откриете съществуването на неочаквани светове. Понякога миг по-късно може просто да чуете, че човекът се чувства по-добре и това да се окаже малката благословия за това, че сте задвижили невидимите енергии. Друг път, когато успявам да докосна скрития вътрешен лечител у хората, ставам свидетел на учудващо спонтанен лечебен процес, който започва в организма.

Има и случаи, когато пациентът казва нещо от рода на: "Баба ми е тук и иска да чуете какво говори. Опитва се да ви каже какво да правите". И след това сякаш нечие присъствие изпълва стаята и ми нарежда да извърша някаква процедура, която иначе не би ми дошла на ум, но на практика се оказва успешна. Изпитвала съм и усещането сякаш някой ми "отваря" гърба, прониква в мен и провежда цялостен, дълбок лечебен сеанс.

Въпреки че вътрешният жироскоп ме уверява, че съм на прав път, никога не знам предварително изхода от подобни ситуации и често съм учудена от неочакваното стечение на обстоятелствата. И всеки път отново се изпълвам с изненада.

Контакти с духовни пазители, водачи, ангели или както и да ги наречем, има регистрирани много в историята. Сократ открито е говорел за същество, направлявало го през целия му живот. Той го наричал "оракулът" и бил сигурен, че то го е предпазвало по безброй начини. След повече от две хиляди години освободеното съзнание на Хелън Келър прави следното разкритие:

"Най-верните и добри мои приятели са духовете. Докато пътувам през тъмнината и се сблъсквам с препятствия, опознавам различни гласове, които окуражително ми шептят от духовните измерения." През 1993 г. списание "Тайм", както и данни на СММ от проведена анкета за съществуването на ангели разкриват, че 69% от населението, или 144 млн. американци (в тази цифра не влизат децата), вярват в духовни същества със специална мисия на земята, а 32% от тях, или 46 млн. твърдят, че лично са усетили подобно "ангелско присъствие" в живота си.

Не се опитвам да отварям съзнанието на хората към техните духовни водачи или лични ангели. Инстинктът ми подсказва, че е по-хубаво подобно развитие да става по естествен път. Като поддържате съзнанието си ясно, сърцето отворено и енергиите балансирани, вие вършите своята част от работата и приканвате подобни изживявания да се случат, ако е писано.

Тъй като понякога хората се препъват в тези преживявания, струва си да се обърне внимание на този въпрос. Ако изобщо не вярвате в такъв вид преживявания или смятате, че могат да бъдат само проявление на злото, най-вероятно ще се ужасите, ако се случат, и тогава няма да можете да се дистанцирате или да извлечете полза от тях.

Познавам много хора, които редовно си контактуват с вътрешен водач и за тях това е нещо, различно от обикновеното съзнание. Мога само да отбележа, че понякога "комуникацията" е начин егото и въображението да се втурнат в "метафизично" общуване, а други получават категорични инструкции.

Отдавна бях навършила 20 години, когато разбрах, че не всеки взима решения като мен - да се вслушва в гласовете в и около себе си. Макар да изглеждаха, че идват от други светове, те не ми бяха странни. Повече приличаха на гласове на скъпи приятели.

Те ми се струваха толкова естествени, че дори не ми дойде на ум да ги споделя с някого и да търся обяснение. Майка ми беше много духовна, но когато бях млада, не знаех, че това е нещо необикновено. Някой път, вместо да отговори на въпроса ми, тя ми казваше: "Дона, нали си имаш твоите ангели, попитай тях."

Мислех, че баща ми е ненормалният, защото нямаше подобни преживявания. В действителност, толкова често бях благославяна от щедростта и милостта на висшите сили, че отказвах да повярвам в съществуването на зло от "другата страна".

ДОНА ИДЪН - "ЕНЕРГИЙНА МЕДИЦИНА"

Пуснато на: Вто Окт 19, 2010 9:00 pm Заглавие :

Здравейте!
Познавам духовните си водачи даже по име. Духовното ми име е DIK и съм на повече от 2000г. Медитирам много много отдавна, още когато думата медитация не бе навлязла в Българският език. Аурата на душата ми е синя като изсветлява към краищата до много светло синьо. Мога да питам водачите си абсолютно за всичко и получавам отговори - винаги сериозни и обосновани, но не винаги ми харесват. Знам защо съм това което съм в този живот. Това съм аз!
На един въпрос обаче нямам отговор - Кой съм аз като цяло?
Отговора - Когато се върнеш ще разбереш! Но аз искам да знам сега! Ето това е моят проблем!
С уважение!

Пуснато на: Вто Окт 19, 2010 9:59 pm Заглавие :

Радвам се, че има още един нормален човек!

Аз все още съм невеж и бая има да Ви настигам.

Пуснато на: Вто Окт 19, 2010 10:21 pm Заглавие :

Важното е да тръгнеш. Единственото което ти е нужно - три, четири цигари време, ако го имаш за себе си - имаш всичко!

Пуснато на: Сря Окт 20, 2010 12:14 pm Заглавие :

Да допуснем, че познаваш Духовните си Водачи, но...тъй като те са една непостоянна константа като величина в духовните измерения се сменят непрекъснато в зависимост от степента на нашето духовно развитие.

Ако зациклим дълбоко в емоционалните и чувствени планове, където бушуват желанията и по този начин слезем на по-ниско духовно равнище, тогава Духовните Наставници незабавно се сменят и ни се притичват на "помощ" тези от нисшите планове.

Обикновено най-малко 90% от човечеството контактуват именно с духовни наставници от нисшия астрал. Няма да споменавам нито едно от техните възможни имена обаче...защото това ще си е направо чисто призоваване.

Ако DIK е твоето духовно име, то тогава трябва да ти кажа, че при теб става въпрос за контакт с псевдо-дух от нисшия астрал и нищо повече. Имената на Духовните Наставници се узнават изключително трудно, след дълги усилия на духовна работа върху самият теб - говоря по принцип.

Какво ще рече това?! Задължително трябва да си овладял изцяло основните тонове и обертонове на балансиращата основна октава обхващаща твоето физическо тяло. Т.е. трябва да си се научил да владееш до съвършенство до една чакрите и подчакрите на физическото ти тяло.

Но... преди това трябва да ти кажа, че съществуват така наречените анти-чакри, или още тайни скрити врати на нашето физическо и психически изражение. Те се намират в по-ниската октава на нашето тяло и са част от цялостта на троичното изражение на ауричния ни калъп по вертикала.

И казано под секрет ти по-скоро пребиваваш в горните тонове и обертонове на нисшата човешка октава, но...казано още един път под секрет, когато оформя ченелингите си свързани с троичността на ауричния калъп по вертикала на нисходящите и възходящи линии на трите октави, ще ви го предоставя тук на всички...а до тогава търпение и смирение.

Та...Едва тогава, когато меко казано овладееш изцяло и осъзнато трите си октави в ауричния калъп можеш да получиш допуск до по-висшите фини полета в Акаша, откъдето можеш да узнаеш или при-познаеш имената на Духовните си Наставници.

И лично аз до толкова, доколкото владея сидхата на ясновиждането, мога да ти кажа, че ти работиш може би върху третата си чакра в балансиращата октава на физическото ти тяло. А тя обикновено е преизпълнена с емоции и вихрещи се еуфорични вътрешни нагласи и виждания, и пряко е свързана в нисшата октава с огледалната на нея така да се каже под- или анти-чакра..

Ако си на повече от 2000 години ти нямаше да се прераждаш... Laughing

извини ме за смеха, често не мога да се сдържам, когато чета подобни неща, съжалявам...

Нямаше да се прераждаш тук на Земята, поради простата причина, че...щеше да се намираш във Висшите Духовно Йерархични Структури, където пребивават Възнесените Учители като Христос, Кут Хуми, Джуал Кхул, Сен Жермен, Иларион, Нада, Махаватар Бабаджи Натарадж и т.н., и т.н., които не се прераждат, а са вечно пребиваващи там. И, които могат само да се явяват в уплътнена форма само при изключително извънредни условия...

Но...може да се приеме, че някой псевдо-дух ти нашепва, че си живял някъде си преди 2000 години и...нищо повече. Това не означава нищо повече, защото през тези 2000 години ти си се прераждал в продължение най-малко в 10 поредни живота - най-малко. Confused

Така, че тези твои твърдения до тук отпадат, съжалявам...