Защо някои хора сме все прецакани?

Карма ли е това,какво е? Нещо от минал живот ли се изкупва? Никаква обич от родители,майка ти казва-Нещо не се разбираме,хайде да не се виждаме вече.Сякаш ми е позната и ме отсвири с лека ръка.Приятели на които си вярвал те отсвирват без дума обяснение,ей така.Гледаш да си добър с всеки,но не се получава.Даваш обич но не получаваш.
Нещо с кармата май съм сбъркана Rolling Eyes

Пуснато на: Пет Окт 22, 2010 7:37 pm Заглавие :

Права си, Перла, така е.

И ще ти кажа защо?!

Първо, имаш очаквания: да те обича и разбира майка ти, да те понася.
Да те обичат, уважават и помагат приятелите.
Даваш с очакването и на теб да ти дадат.

Ако спреш да имаш очаквания и правиш всичкото това, което си изредила без тях, ще види, че нещата ще вземат пълен обрат.

Второ - намираме се в Прехода към Възнесението, предстои да се срещнем с изненадите на 2012 год.

Текат пълни промени - раздели с родители, съпруги и съпрузи, особено приятели.
Това, което не се променя и не резонира на Новото Време просто отпада - ние или те късаме връзките с него.

Пуснато на: Пет Окт 22, 2010 7:53 pm Заглавие :

Благодаря ви отново маг Селена.Колко сте мъдра обаче! Значи връзката майка-дете,се къса още с пъпната връв.Ще ви послушам за пореден път.
А ние доволните от вашите съвети как бихме могли да ви се отблагодарим?

Пуснато на: Съб Окт 23, 2010 1:23 am Заглавие :

Защо "особено с приятели". В смисъл аз разбирам за очакването и за промените, но защо това ще се отрази най-много на приятелите?

Пуснато на: Съб Окт 23, 2010 1:16 pm Заглавие :

Според мен защото с тях връзките ни са най-необвързващи (не най-незначителни, просто най-необвързващи). Човек не може да се откаже от родителите си. С брака също не е лесно - общ дом, общи деца, човек дълго тегли и премисля преди да стигне до решението за раздяла. Но приятелите човек винаги си избира така, че да е в хармония с тях във всеки един момент от живота си.

Аз си мисля, че хората, към които имаме да изкупваме най-големи кармични задължения, се прераждат точно като наши роднини - родители, съпрузи, деца, баби, лели и т.н. А приятелите пък са хората, които ни помагат да се задържим на крака в трудностите. Затова и е логично приятелите да се сменят като минем на друг етап от живота си, когато ни трябват други помощници Smile

Пуснато на: Съб Окт 23, 2010 2:33 pm Заглавие :

Значи ако човек има само роднини и няма приятели (или не обича да си ги създава, има и такива хора), тогава е най-обречен да попадне в дупка, от която да не може да се изправи на краката си. Има някои семейства, които така възпитават децата си, че най са важни роднините, и след като детето сключи брак например, тогава пак половинката му и децата му са най-важните. Тогава приятелите ги "захвърлят" в някой ъгъл, ако въобще са ги имали. Съгласна съм, че през живота си човек сменя приятелите си, въпреки че може някои да останат, но повечето минават и заминават. Аз си мисля, че това е нещо като изпитание на времето и пространството.
Една аналогия бих искала да направя. Представете си, че преди известно време хората са си общували помежду си с писма и телефони, рядко са пътували. А сега като са из целия свят, продължавайки да си комуникират и споделят, те трябва да използват интернет. Да, но някои не са съгласни да ползват интернет, не желаят да се изучат и те лека полека отпадат, защото не се адаптирват към съвременните условия.....надявам се не е лоша тази аналогия....

Пуснато на: Съб Окт 23, 2010 3:13 pm Заглавие :

Не бих си правила такива генерални изводи. Разсъжденията ми се базират най-вече на личен опит и не съм сигурна дали от тях може да се извади някаква общозакономерна формула, която да е валидна за всичко и за всички. Все пак, всеки сам е творец на съдбата си Smile

На мен лично ми е най-комфортно да съм заобиколена от хора, с които мога да бъда себе си - просто се харесваме и приемаме взаимно. Имала съм доста спречквания с роднините си, особено с родителите докато пораствах, но в момента съм заобиколена от страхотни приятели. И също така, имам страхотна сестра Smile

Аз в този момент имам доста разширена представа за това какво означава "семейство". На мен екипа ми на работа също ми е като семейство. Като се събера с единомислещи хора, и те са ми семейство. Този форум ми е като едно малко виртуално семейство.

Когато мога да помогна на някого, без това да ми коства нещо, което не съм склонна да пожертрвам, аз просто го правя. Няма значение кой е човека и дали изобщо ми е близък. Но не очаквам от хората задължително да им връщат услугите - аз ги правя, защото мога и искам, и ми се струва правилно, а не защото се надявам да ми отвърнат със същото. И не знам как, но все като ми потрябва нещо на мен, се намира откъде да дойде.

Пуснато на: Съб Окт 23, 2010 3:20 pm Заглавие :

Към роднините си човек има социални отговорности, особено към децата си. Ясно е, че трябва да се погрижи за тях, след като е участвал в създаването им. Но не е необходимо да им робува. Много хора изцяло се отказват от живота си - видиш ли - в името на семейството и децата си. Какво налага да се превръщат в социални инвалиди? Човек не трябва да жертва нуждата си от социални контакти и приятели заради родителите си, или семейството, или децата си, или заради каквото и когото и да било. Едно е да се погрижиш за някого, друго е изцяло да обречеш себе си на изолация "в негово име". От подобна глупост никой не печели.