НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Чет Ное 21, 2024 11:55 pm Вижте мненията без отговор
Неделни лекции по Раджа йога на Свами Кришнананда
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Окт 24, 2010 11:52 am
МнениеЗаглавие : Неделни лекции по Раджа йога на Свами Кришнананда
Отговорете с цитат

Раджа Йога

Започна издаването на лекциите на Свами Кришнананда Раджа йога, изнесени върху йога сутрите на Патанджали, между март-август 1976 т. Патанджали йога сутрите са учебник за умствен контрол, медитация и умствена дисциплина - учебник за духовната свобода.



Свами Кришнананда е един високо уважаван писател философ, по-специално
върху метафизиката и социологията. Книгите на Свамиджи са познати на
света като чудесно представяне на отговори, които идват от въпросите
при ежедневната конфронтация на човешкото същество.

Свами Кришнананда е пряк ученик на негово светейшество Свами
Шивананда, основател на Обществото Божествен Живот, и е бил негов генерален
секретар от 1961 до 2001. Свамиджи достига Махасамадхи на 23 ноември,
2001 г.

Хари Ом
Атмаджйоти
==============================
Източник: Шивананда дейли, първа неделна лекция на Свами
Кришнананда




Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Нед Окт 24, 2010 12:28 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Окт 24, 2010 12:22 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Какво е Йога?

Целият наш живот е една продължителна поредица от усилия – усилия
коИто аз извършвам, или коИто някой друг е направил. Всички тези
усилия имат обща основа, въпреки че усилията на човешките същества се
различават и също има определено различие в целите зад тях. Усилията
на фермера са към добив на реколта; на индустриалеца към производство
на стоки и други артикули в полето му на действие; усилията на учителя
или професора са в сходно направление, и т.н. и т.н. Ние имаме
определено различие в целите, мотивирани от различията на усилията.



Но това е огромна илюзия пред нас, и ние живеем в свят от илюзии,
които бъркаме за реалност. Илюзията се появава заради нашата
неспособност да видим отвъд определена граница на хоризонта на нашите
умствени възприятия. Фермерът забравя, че реколтата не е самоцел, или
по-скоро крайната цел на усилията му. Съществува изцяло друга цел,
която е свързана с другите, и т.н. и т.н. в една безкрайна верига,
която не се възприема лесно от невежия ум.

Стомахът не яде за собственото си задоволяване. Ние знаем много добре
защо стомахът се пълни. Стомахът може да казва „Аз ям”, но той не яде; ядящият
е някой друг, въпреки че гладът е у стомаха. Краката какво постигат, докато
вървят? Те вървят с друго предназначение – някаква друга цел, не
заради самите тях. Нито пък очите получават нещо с виждането; очите
виждат заради нещо друго.

Също така, съществува една вродена и лежаща във всичко основна цел,
която надминава непосредствената цел, видима пред който и да е
определен индивид, който полага усилие, така както краката не вървят
заради тях, очите не виждат заради тях самите, стомахът не яде заради
него, и т.н., всички те изглежда, че функционират с някаква друга цел.

Те могат да пропуснат предназначението си, и това, е което наричаме
осакатяване или дезинтеграция на персоналността. Когато целта е
пропусната, усилието губи своята мотивираща сила и става безполезно
усилие, защото усилие, което е пропуснало целта не може да бъде
разглеждано като смислено усилие. Така може да сме съзнателни за
непосредствената цел на усилието, но целите които са по-нататък или
отвъд може да не са видими за очите ни.

Ще ви запитам един въпрос. Ние ядем храна всеки ден, така че да сме
живи. Но защо искаме да сме живи? Има ли някаква цел зад това? На този
въпрос ние не можем да отговорим. Това е въпрос отвъд обикновената
логика. Защо трябва да работим толкова тежко, и да ядем, и да
подържаме себе си, и да съществуваме? Да предположим, че ние не
съществуваме; каква ще е вредата? Тези видове въпроси ще напират,
когато ние навлезем надълбоко в целта на различните видове дейности в
живота ни. Накря, когато притиснем логиката до нейните лимити ще
открием, че човешкия мозък няма начин да разбере това.

Ние сме ограничени индивиди, с ограничени капацитет на разбиране и
можем да притежаваме единствено ограничени цели в живота ни – но
затова пък имаме неограничени желания. Това е противоречието. Как
неограничените желания могат да бъдат изпълнени с ограничени средства?

Животът е едно противоречие. Тази е причината, поради която никой не
спи спокойно, или се буди спокойно, или живее спокойно. Има едно фино
противоречие в съня, и притискащо противоречие когато се събудим, и
едно дразнещо противоречие в ежедневната ни активност, така че
съществува само противоречие. Няма нищо друго в живота; и всяко едно
усилие е средството за премахване на това противоречие. Но, ако всяко
усилие за премахване на противоречието ни въвлича в
противоречие, тогава ние сме в бъркотия, и това е точно каквото се
случва на Том, Дик и Хари – или който и да е.

Цялата трудност е в това, че структурата на живота е подредена по такъв
начин, че дълбочината на човешкото разбиране е неспособно да докосне
границите си. Ние не живеем просто живота си – ние сме идентични със
самия живот. Едно от най-трудните неща е да се дифинира живота. Ние
не можем да кажем какво е живота. Това е само дума, която произнасяме
без всякакво ясно значение пред очите ни. Това е една загадка, една
мистерия – тайна, която ни хваща, която изцежда кръвта ни всеки ден,
която ни държи неспокойни и измъчва, обещавайки ни задволство, което
никога не ни го дава.

Животът е изграден по такъв начин, че съществуват обещания, които
никога не се изпълняват. Всеки обект в света обещава задоволство, но никога
не дава задоволство – само обещания. Докато смъртта продължи да обещава,
но не ще даде нищо, и така ние ще умрем по същия начин, по който сме се родили.
И защото сме умрели, без да е изпълнено обещанието, ние приемаме прераждане,
за да видим, дали обещанието може да се изпълни, и същия
този процес продължава, така че безкрайната верига върви по един безнадежден
начин. Този порочен цикъл на човешкото разбиране, или по-скоро
човешката невъзможност да разбира, се е породила от изолацията на
индивида от принципите на живота.

Това е дефект не само на модерните системи на образование, но също и
на духовните практики – на всяка крачка в живота, във всяко
благословено нещо. Когато индивид, реже него или нея от значението на
живота, тогава животът става противоречие и безмислено преследване на
дребнави желания. Защо ние сме се откъснали от значението на живота, а
после страдаме по този начин?

Това е присъщата слабост на сетивните функции на индивида. Сетивата са
нашите врагове. Защо ги наричаме врагове? Това е защото те ни казват,
че ние сме изолирани от всичко друго. Това е основата на сетивната дейност.
Няма връзка между нас и другите, и ние можем да тръгнем да се бием с всеки.
Това е, което сетивата ни казват. И все пак, те са мечове с две остриета; те ни
казват две неща в едно и също време. От една страна, те ни казват, че
всичко е извън нас, и че ние сме изолирани от всеки, и от всичко в този
свят.



Но от друга страна те ни казват, че сме готови да сграбчим
нещата, да свържем себе си с нещата, да притежаваме нещата и да
поддържаме връзка с нещата. Да обаче, тези неща не могат да бъдат
извършени едновременно. Ние не можем бъдем изключени от нещата и в
същото време да се опитваме да се включим към тях с цел да ги
използваме, с намерение да ги експлоатираме за лични цели. Отново това
е един пример на противоречие. От една страна ние се изключваме от
личности и неща; от друга страна искаме да се свържем с личности и
неща за наши собствени цели.

Древните Мъдреци и Учители, от изтока и запада, се запитвали дълбоко
над този въпрос, и една от най-възвишените прокламации за разрешаване
на тези проблеми се открива във Ведите. Сред многото аспекти на
решението, което ни се представя чрез тези могъщи разкрития, аз мога
да отебежа това, което се явява пред ума ми като финалното разрешение
- най-малкото съм приел това като разрешаването на всички мои
проблеми – и идва от Риг Веда, Яджур Веда, Сама Веда и Атарва Веда.

Във всички четири веди съществува:
"там ева видитва атимртиум ети наниях пантха видяте айнайя"
(tam eva viditva atimrtyum eti nanyah pantha vidyate ayanaya). Това е велико откровение.
Какво е значението на това разкритие? Няма начин да се избегне този проблем, казва
тази мантра, освен узнаването на „Това”. Това е много просто афористично наставление,
което е пред нас: узнаването на "Това" е решението, и няма друго разрешение. Сега, знаейки,
че "Това" е решението – какво е това "Това"?

Познанието обикновено се разглежда като процес на разбиране и
акумулиране на информация, събиране на интелктуални или научно
дефинирани обяснения относно неща.
В днешни дни това е което ние
наричаме обучение. Ние трупаме дефиниции за нещата и се опитваме да
разберем начините на техните определени функции във временния живот.

Това е което ние наричаме познание, казано с други думи. Аз знам, че
слънцето изгрява. Това е вид знание. Какво означавам с това знание? Аз
притежавам само функционално възприемане на явлението, което настъпва
когато разглеждам изгрева на слънцето. То не е истинско знание. Когато
казвам, че знам, че слънцето изгрява, аз не мога да кажа, че
притежавам истинско знание за слънцето, защото, първо, слънцето не
изгрява; това е грешка на моите сетива. Второ, същинската идея за
изгряването е погрешно схващане в ума ми. Докато не съм в статично и
неподвижно състояние, не мога да знам дали нещо се движи. Така като
казвам, че слънцето се движи означава, че аз съм неподвижен; така се
разбира.

Но това не е истина, че не се движа, аз също съм в състояние
на движение по причини, които не се разбират лесно. Така, не е
възможно за движещо се тяло да казва, че нещо друго се движи. Нещо
което е в състояние на движение не може да твърди, че нещо друго се
движи. Това е относително движение на нещата, и така възприятието на
състоянието на който и да е обект накрая би било невъзможно. Тази е
причината поради която научното знание се проваля.

Цялото знание, достигнато чрез наблюдения, дали с микроскоп или
телескоп, в лаборатории и т.н. е в края на краищата невалидно,
защото
предразполага статичното съществуване на самия наблюдател, капацитета
на учения да наблюдава безпристрастно условията на наблюдението –
наистина, много странно. Как ученият взема за гарантирано или си
представя, че е неубословен наблюдател, и че всичко което наблюдава е
обусловено?



Това не е истина, защото наблюдаващият учен е толкова
обусловен от факторите, така както обекта, който наблюдава. Така, кой
е този който наблюдава условията на неговите наблюдаващи апаратури:
невото тяло, неговите сетива – очите, например, и дори ума, който е
свързан с тялото? Понеже наблюдаващият учен – наблюдаващият индивид,
личността която узнава – е толкова обуслувена и ограничена, така както
обекта, който наблюдава или вижда, не е възможно да се притежава
абсолютно валидно знание за този свят.

Цялото наше знание е недостатъчно, неадекватно, временно, емпирично –
и накрая ненужно. То не докосва сърцевината на живота. Затова ще
открием, че която и да е учена личност, колкото и дълбоко да е
изучена, каквато и да е дълбочината на ерудицията й, колкото и да е
величието на знанието й, в края на краищата е окаяна. Причината е, че
животът е различен от този вид знание. Той е всеизчерпателно органично
съществувание, в което познаващият индивид е включен, за съжаление
факт който пропуска всеки.

Не е възможно за никой да наблюдава, види, или осъзнае нещо, тъй като условията,
които описва обекта на наблюдание също определят субекта на наблюдение.
Веда посочва това с мистичната формула:
"там ева видитва атимртиум ети наниях пантха видяте айнайя"
(tam eva viditva atimrtyum eti nanyah pantha vidyate ayanaya). Сега като казва,
чрез узнаването на "Това" всеки
проблем бива разрешен, Веда не означава узнаването на този обект, или
онзи обект, тази личност, или онази личност, това нещо, или онова нещо
или този субект, или онзи субект – нищо от този род. "Това" с главно
"Т", което обозначава, че е истинския обект на знание. Истинският
обект на знанието трябва да бъде узнат, и когато тогава "Това" се
узнае, всички проблеми се разрешават.

Какви са проблемите? Проблемът е ситуацията, която настъпва поради
несъответствието на една личност, едно нещо, със статуса и условията
на друга личност или друго нещо. Аз не мога да сравня моята позиция с
вашата; това е проблема. Вие не можете да сравнявате вашата позиция с
моята; това е проблема. Защо трябва да има такова условие? Как става
така, че не мога да сравнявам себе си с вас? Това не е възможно,
защото не съществува ясно възприятие на моята връзка с вас. Аз имам
погрешната идея на връзката ми с вас, и затова погрешно нагаждане на
моята персоналност с вашата, а недоразумението на може да разреши
проблема.

Проблемът не е друг, а в това недоразумение – нищо друго.
Несъвместимостта на едно нещо с друго се появява поради основната
трудност, която споменах, че личността която иска да доведе това
сравнение, или установи подходяща връзка, пропуска точката на своята
жизнена връзка – подчертавам думата "жизнена" – с обета или личността
с която, или от която съгласуването е взето. С други думи, тъй като
това знание е отвъд обсега или капацитета на обикновения човешки
интелект, знанието на Веда се разглежда като свръхестествено,
свръхчовешко: апаурушея (apaurusheya) – което не е създадено от индивид.

Това не е знание, дошло от прочитане на книги. То е знание, което е жизнено и
органично свързано с действителността на живота. Аз съм толкова
свързан с действителността на живота, колкото сте и вие, във
взаимовръзката си с вас, аз не мога да забравя този факт. В момента
който изключа себе си от тази действителност на живота, който
единодушно присъства във вас, както и в мен, аз пропускам момента, и
моите усилия стават обезмислени.



Ние постепенно сме водени от тази прокламация във Веда към огромното
откровение на живота, което изисква от нас да притежаваме
свърхестествена сила на волята, за да схванем взаимовръзката на
нещата. Тази трудност на схващането на нещата се премахва
систематично, стадий след стадий, постепенно с методи на практикуване.

Тези методи се наричат йога – практика на йога.
Аз поставих пред вас,
може би, една много ужасна картина на йога; тя не е толкова проста,
както човек би могъл да си я представи. Това не е просто цирково
изкусно изпълнение на тялото или ума, а свръхчовешко изискване към
нашето цялостно същество. Отбележете тази дифиниция: свръхчовешко
изискване, което е отправено към нашето цялостно същество – а не
обикновена задача към част от нашето същество, а към цялото същество.

От това, изискването е направено към цялостната структура на живота.
Пълната структура на живота изсиква нашето цяло същество да бъде
обединено в една практическа демонстрация на мисъл, реч и действие –
това е йога. Ако това се пропусне, а това разбира се, може да бъде лесно
пропуснато, тъй като се прави всеки ден, тогава всяко усилие, от най-
нищожното, до най-огромното, става един провал. Всяко наше усилие
свършва без успех, защото то е подобно на украсяване на труп без душа
в него.

Целият живот би изглеждал като един красив труп с красиво
украсени черти, но у него няма жизненост, есенция или принципа на
живота. Подобно, всички наши дейности биха изглеждали чудесно,
красиво, великолепно, но безжизнени; а безжизнената красота не е
красота. Трябва да има живот у нея – само тогава има значение. Животът
не е нещо мъртво; той е обратното на това, което е мъртво. Ние можем
да доведем енергия и живот в нашата дейност само като въведем
принципите на йога.

Йога не е техника на саниясините или монасите, на мистици или
монашески ученици – тя е техника на всяко живо същество, което желае
успех в живота.

Без употребата на техниката на йога, никое усилие не
може да стане успешно. Дори и то до е малък, незначителен акт като
готвене, метене на пода, миене на съдовете, каквото и да е то – дори и
те биха били безмислени и отекчителни, робски и глупави усилия, ако
принципът на йога не се приложи.

Накратко, мога да заключа като кажа, че щастието, радостта, успехът
или откриването на значимостта на нещата, включително и значението на
собствения живот и живота на всеки един не биха били възможни за
достигане, ако се попуснат основните принципи на живота и ние
наблегнем само на външните аспекти – които са само венец на тялото на
живота, чиято душа ние не сме способни да възприемем, защото нямаме
инструмент за възприемане на Душата на Живота. Ние имаме инструменти,
наречени сетива, да възприемаме тялото на живота, но Душата на Живота
не можем да възприемем, защото докато сетивата могат да възприемат
тела и неща които са навън, душата на нещата може да бъде възприета
само от Душа. Душата е тази, която вижда Душата на нещата.

Когато моята Душа може да вижда вашата Душа, тогава можем да станем
истински приятели; в друг случай ние не сме приятели.

Каквото и да е
количество на конференции около кръглата маса от индивиди, без душевна
връзка, не ще доведе до успех. Накрая, успехът е единство на Душите; а
йога цели накрая, разкриването на Универсалната Душа, за която ще
говоря с детайли по-късно.
===========================================
Източник: Шивананда дейли, първа неделна лекция на Свами
Кришнананда

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Нед Окт 24, 2010 12:22 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Какво е Йога?

Целият наш живот е една продължителна поредица от усилия – усилия
коИто аз извършвам, или коИто някой друг е направил. Всички тези
усилия имат обща основа, въпреки че усилията на човешките същества се
различават и също има определено различие в целите зад тях. Усилията
на фермера са към добив на реколта; на индустриалеца към производство
на стоки и други артикули в полето му на действие; усилията на учителя
или професора са в сходно направление, и т.н. и т.н. Ние имаме
определено различие в целите, мотивирани от различията на усилията.



Но това е огромна илюзия пред нас, и ние живеем в свят от илюзии,
които бъркаме за реалност. Илюзията се появава заради нашата
неспособност да видим отвъд определена граница на хоризонта на нашите
умствени възприятия. Фермерът забравя, че реколтата не е самоцел, или
по-скоро крайната цел на усилията му. Съществува изцяло друга цел,
която е свързана с другите, и т.н. и т.н. в една безкрайна верига,
която не се възприема лесно от невежия ум.

Стомахът не яде за собственото си задоволяване. Ние знаем много добре
защо стомахът се пълни. Стомахът може да казва „Аз ям”, но той не яде; ядящият
е някой друг, въпреки че гладът е у стомаха. Краката какво постигат, докато
вървят? Те вървят с друго предназначение – някаква друга цел, не
заради самите тях. Нито пък очите получават нещо с виждането; очите
виждат заради нещо друго.

Също така, съществува една вродена и лежаща във всичко основна цел,
която надминава непосредствената цел, видима пред който и да е
определен индивид, който полага усилие, така както краката не вървят
заради тях, очите не виждат заради тях самите, стомахът не яде заради
него, и т.н., всички те изглежда, че функционират с някаква друга цел.

Те могат да пропуснат предназначението си, и това, е което наричаме
осакатяване или дезинтеграция на персоналността. Когато целта е
пропусната, усилието губи своята мотивираща сила и става безполезно
усилие, защото усилие, което е пропуснало целта не може да бъде
разглеждано като смислено усилие. Така може да сме съзнателни за
непосредствената цел на усилието, но целите които са по-нататък или
отвъд може да не са видими за очите ни.

Ще ви запитам един въпрос. Ние ядем храна всеки ден, така че да сме
живи. Но защо искаме да сме живи? Има ли някаква цел зад това? На този
въпрос ние не можем да отговорим. Това е въпрос отвъд обикновената
логика. Защо трябва да работим толкова тежко, и да ядем, и да
подържаме себе си, и да съществуваме? Да предположим, че ние не
съществуваме; каква ще е вредата? Тези видове въпроси ще напират,
когато ние навлезем надълбоко в целта на различните видове дейности в
живота ни. Накря, когато притиснем логиката до нейните лимити ще
открием, че човешкия мозък няма начин да разбере това.

Ние сме ограничени индивиди, с ограничени капацитет на разбиране и
можем да притежаваме единствено ограничени цели в живота ни – но
затова пък имаме неограничени желания. Това е противоречието. Как
неограничените желания могат да бъдат изпълнени с ограничени средства?

Животът е едно противоречие. Тази е причината, поради която никой не
спи спокойно, или се буди спокойно, или живее спокойно. Има едно фино
противоречие в съня, и притискащо противоречие когато се събудим, и
едно дразнещо противоречие в ежедневната ни активност, така че
съществува само противоречие. Няма нищо друго в живота; и всяко едно
усилие е средството за премахване на това противоречие. Но, ако всяко
усилие за премахване на противоречието ни въвлича в
противоречие, тогава ние сме в бъркотия, и това е точно каквото се
случва на Том, Дик и Хари – или който и да е.

Цялата трудност е в това, че структурата на живота е подредена по такъв
начин, че дълбочината на човешкото разбиране е неспособно да докосне
границите си. Ние не живеем просто живота си – ние сме идентични със
самия живот. Едно от най-трудните неща е да се дифинира живота. Ние
не можем да кажем какво е живота. Това е само дума, която произнасяме
без всякакво ясно значение пред очите ни. Това е една загадка, една
мистерия – тайна, която ни хваща, която изцежда кръвта ни всеки ден,
която ни държи неспокойни и измъчва, обещавайки ни задволство, което
никога не ни го дава.

Животът е изграден по такъв начин, че съществуват обещания, които
никога не се изпълняват. Всеки обект в света обещава задоволство, но никога
не дава задоволство – само обещания. Докато смъртта продължи да обещава,
но не ще даде нищо, и така ние ще умрем по същия начин, по който сме се родили.
И защото сме умрели, без да е изпълнено обещанието, ние приемаме прераждане,
за да видим, дали обещанието може да се изпълни, и същия
този процес продължава, така че безкрайната верига върви по един безнадежден
начин. Този порочен цикъл на човешкото разбиране, или по-скоро
човешката невъзможност да разбира, се е породила от изолацията на
индивида от принципите на живота.

Това е дефект не само на модерните системи на образование, но също и
на духовните практики – на всяка крачка в живота, във всяко
благословено нещо. Когато индивид, реже него или нея от значението на
живота, тогава животът става противоречие и безмислено преследване на
дребнави желания. Защо ние сме се откъснали от значението на живота, а
после страдаме по този начин?

Това е присъщата слабост на сетивните функции на индивида. Сетивата са
нашите врагове. Защо ги наричаме врагове? Това е защото те ни казват,
че ние сме изолирани от всичко друго. Това е основата на сетивната дейност.
Няма връзка между нас и другите, и ние можем да тръгнем да се бием с всеки.
Това е, което сетивата ни казват. И все пак, те са мечове с две остриета; те ни
казват две неща в едно и също време. От една страна, те ни казват, че
всичко е извън нас, и че ние сме изолирани от всеки, и от всичко в този
свят.



Но от друга страна те ни казват, че сме готови да сграбчим
нещата, да свържем себе си с нещата, да притежаваме нещата и да
поддържаме връзка с нещата. Да обаче, тези неща не могат да бъдат
извършени едновременно. Ние не можем бъдем изключени от нещата и в
същото време да се опитваме да се включим към тях с цел да ги
използваме, с намерение да ги експлоатираме за лични цели. Отново това
е един пример на противоречие. От една страна ние се изключваме от
личности и неща; от друга страна искаме да се свържем с личности и
неща за наши собствени цели.

Древните Мъдреци и Учители, от изтока и запада, се запитвали дълбоко
над този въпрос, и една от най-възвишените прокламации за разрешаване
на тези проблеми се открива във Ведите. Сред многото аспекти на
решението, което ни се представя чрез тези могъщи разкрития, аз мога
да отебежа това, което се явява пред ума ми като финалното разрешение
- най-малкото съм приел това като разрешаването на всички мои
проблеми – и идва от Риг Веда, Яджур Веда, Сама Веда и Атарва Веда.

Във всички четири веди съществува:
"там ева видитва атимртиум ети наниях пантха видяте айнайя"
(tam eva viditva atimrtyum eti nanyah pantha vidyate ayanaya). Това е велико откровение.
Какво е значението на това разкритие? Няма начин да се избегне този проблем, казва
тази мантра, освен узнаването на „Това”. Това е много просто афористично наставление,
което е пред нас: узнаването на "Това" е решението, и няма друго разрешение. Сега, знаейки,
че "Това" е решението – какво е това "Това"?

Познанието обикновено се разглежда като процес на разбиране и
акумулиране на информация, събиране на интелктуални или научно
дефинирани обяснения относно неща.
В днешни дни това е което ние
наричаме обучение. Ние трупаме дефиниции за нещата и се опитваме да
разберем начините на техните определени функции във временния живот.

Това е което ние наричаме познание, казано с други думи. Аз знам, че
слънцето изгрява. Това е вид знание. Какво означавам с това знание? Аз
притежавам само функционално възприемане на явлението, което настъпва
когато разглеждам изгрева на слънцето. То не е истинско знание. Когато
казвам, че знам, че слънцето изгрява, аз не мога да кажа, че
притежавам истинско знание за слънцето, защото, първо, слънцето не
изгрява; това е грешка на моите сетива. Второ, същинската идея за
изгряването е погрешно схващане в ума ми. Докато не съм в статично и
неподвижно състояние, не мога да знам дали нещо се движи. Така като
казвам, че слънцето се движи означава, че аз съм неподвижен; така се
разбира.

Но това не е истина, че не се движа, аз също съм в състояние
на движение по причини, които не се разбират лесно. Така, не е
възможно за движещо се тяло да казва, че нещо друго се движи. Нещо
което е в състояние на движение не може да твърди, че нещо друго се
движи. Това е относително движение на нещата, и така възприятието на
състоянието на който и да е обект накрая би било невъзможно. Тази е
причината поради която научното знание се проваля.

Цялото знание, достигнато чрез наблюдения, дали с микроскоп или
телескоп, в лаборатории и т.н. е в края на краищата невалидно,
защото
предразполага статичното съществуване на самия наблюдател, капацитета
на учения да наблюдава безпристрастно условията на наблюдението –
наистина, много странно. Как ученият взема за гарантирано или си
представя, че е неубословен наблюдател, и че всичко което наблюдава е
обусловено?



Това не е истина, защото наблюдаващият учен е толкова
обусловен от факторите, така както обекта, който наблюдава. Така, кой
е този който наблюдава условията на неговите наблюдаващи апаратури:
невото тяло, неговите сетива – очите, например, и дори ума, който е
свързан с тялото? Понеже наблюдаващият учен – наблюдаващият индивид,
личността която узнава – е толкова обуслувена и ограничена, така както
обекта, който наблюдава или вижда, не е възможно да се притежава
абсолютно валидно знание за този свят.

Цялото наше знание е недостатъчно, неадекватно, временно, емпирично –
и накрая ненужно. То не докосва сърцевината на живота. Затова ще
открием, че която и да е учена личност, колкото и дълбоко да е
изучена, каквато и да е дълбочината на ерудицията й, колкото и да е
величието на знанието й, в края на краищата е окаяна. Причината е, че
животът е различен от този вид знание. Той е всеизчерпателно органично
съществувание, в което познаващият индивид е включен, за съжаление
факт който пропуска всеки.

Не е възможно за никой да наблюдава, види, или осъзнае нещо, тъй като условията,
които описва обекта на наблюдание също определят субекта на наблюдение.
Веда посочва това с мистичната формула:
"там ева видитва атимртиум ети наниях пантха видяте айнайя"
(tam eva viditva atimrtyum eti nanyah pantha vidyate ayanaya). Сега като казва,
чрез узнаването на "Това" всеки
проблем бива разрешен, Веда не означава узнаването на този обект, или
онзи обект, тази личност, или онази личност, това нещо, или онова нещо
или този субект, или онзи субект – нищо от този род. "Това" с главно
"Т", което обозначава, че е истинския обект на знание. Истинският
обект на знанието трябва да бъде узнат, и когато тогава "Това" се
узнае, всички проблеми се разрешават.

Какви са проблемите? Проблемът е ситуацията, която настъпва поради
несъответствието на една личност, едно нещо, със статуса и условията
на друга личност или друго нещо. Аз не мога да сравня моята позиция с
вашата; това е проблема. Вие не можете да сравнявате вашата позиция с
моята; това е проблема. Защо трябва да има такова условие? Как става
така, че не мога да сравнявам себе си с вас? Това не е възможно,
защото не съществува ясно възприятие на моята връзка с вас. Аз имам
погрешната идея на връзката ми с вас, и затова погрешно нагаждане на
моята персоналност с вашата, а недоразумението на може да разреши
проблема.

Проблемът не е друг, а в това недоразумение – нищо друго.
Несъвместимостта на едно нещо с друго се появява поради основната
трудност, която споменах, че личността която иска да доведе това
сравнение, или установи подходяща връзка, пропуска точката на своята
жизнена връзка – подчертавам думата "жизнена" – с обета или личността
с която, или от която съгласуването е взето. С други думи, тъй като
това знание е отвъд обсега или капацитета на обикновения човешки
интелект, знанието на Веда се разглежда като свръхестествено,
свръхчовешко: апаурушея (apaurusheya) – което не е създадено от индивид.

Това не е знание, дошло от прочитане на книги. То е знание, което е жизнено и
органично свързано с действителността на живота. Аз съм толкова
свързан с действителността на живота, колкото сте и вие, във
взаимовръзката си с вас, аз не мога да забравя този факт. В момента
който изключа себе си от тази действителност на живота, който
единодушно присъства във вас, както и в мен, аз пропускам момента, и
моите усилия стават обезмислени.



Ние постепенно сме водени от тази прокламация във Веда към огромното
откровение на живота, което изисква от нас да притежаваме
свърхестествена сила на волята, за да схванем взаимовръзката на
нещата. Тази трудност на схващането на нещата се премахва
систематично, стадий след стадий, постепенно с методи на практикуване.

Тези методи се наричат йога – практика на йога.
Аз поставих пред вас,
може би, една много ужасна картина на йога; тя не е толкова проста,
както човек би могъл да си я представи. Това не е просто цирково
изкусно изпълнение на тялото или ума, а свръхчовешко изискване към
нашето цялостно същество. Отбележете тази дифиниция: свръхчовешко
изискване, което е отправено към нашето цялостно същество – а не
обикновена задача към част от нашето същество, а към цялото същество.

От това, изискването е направено към цялостната структура на живота.
Пълната структура на живота изсиква нашето цяло същество да бъде
обединено в една практическа демонстрация на мисъл, реч и действие –
това е йога. Ако това се пропусне, а това разбира се, може да бъде лесно
пропуснато, тъй като се прави всеки ден, тогава всяко усилие, от най-
нищожното, до най-огромното, става един провал. Всяко наше усилие
свършва без успех, защото то е подобно на украсяване на труп без душа
в него.

Целият живот би изглеждал като един красив труп с красиво
украсени черти, но у него няма жизненост, есенция или принципа на
живота. Подобно, всички наши дейности биха изглеждали чудесно,
красиво, великолепно, но безжизнени; а безжизнената красота не е
красота. Трябва да има живот у нея – само тогава има значение. Животът
не е нещо мъртво; той е обратното на това, което е мъртво. Ние можем
да доведем енергия и живот в нашата дейност само като въведем
принципите на йога.

Йога не е техника на саниясините или монасите, на мистици или
монашески ученици – тя е техника на всяко живо същество, което желае
успех в живота.

Без употребата на техниката на йога, никое усилие не
може да стане успешно. Дори и то до е малък, незначителен акт като
готвене, метене на пода, миене на съдовете, каквото и да е то – дори и
те биха били безмислени и отекчителни, робски и глупави усилия, ако
принципът на йога не се приложи.

Накратко, мога да заключа като кажа, че щастието, радостта, успехът
или откриването на значимостта на нещата, включително и значението на
собствения живот и живота на всеки един не биха били възможни за
достигане, ако се попуснат основните принципи на живота и ние
наблегнем само на външните аспекти – които са само венец на тялото на
живота, чиято душа ние не сме способни да възприемем, защото нямаме
инструмент за възприемане на Душата на Живота. Ние имаме инструменти,
наречени сетива, да възприемаме тялото на живота, но Душата на Живота
не можем да възприемем, защото докато сетивата могат да възприемат
тела и неща които са навън, душата на нещата може да бъде възприета
само от Душа. Душата е тази, която вижда Душата на нещата.

Когато моята Душа може да вижда вашата Душа, тогава можем да станем
истински приятели; в друг случай ние не сме приятели.

Каквото и да е
количество на конференции около кръглата маса от индивиди, без душевна
връзка, не ще доведе до успех. Накрая, успехът е единство на Душите; а
йога цели накрая, разкриването на Универсалната Душа, за която ще
говоря с детайли по-късно.
===========================================
Източник: Шивананда дейли, първа неделна лекция на Свами
Кришнананда

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov