Автор |
Съобщение |
Niarra
Регистриран на: 16 Ное 2010
Мнения: 73
Местожителство: Бургас
|
Пуснато на: Съб Ное 20, 2010 8:02 pm
Заглавие : За очакванията на другите спрямо нас.
|
|
|
Подтикната съм да пусна тази тема поради нещо ,което ми се случи преди малко.
Всички знаем и сме наясно с това как хората които ни заобикалят са свикнали да получават различни неща от нас (говоря и в духовен и в материален план).И на много от нас ни се е случвало предполагам въпреки че не можем да дадем в определен момент определено нещо другия продължава да го иска ,че и да се сърди ако не го получи .Наглост от най-висока "класа"!
Похватите с които се опитва да ни накара да го дадем са почти винаги едни и същи (изпитала съм ги и на мой гръб) - чувство за вина че не искаш да помогнеш на "бедния човечец изпаднал в беда" а уж си му приятел/роднина,нацупване с цел да се "осъзнаеш" и да видиш че разбираш ли,той страда и ТРЯБВА да му се помогне,защото "не може" сам и други производни.
И много хора попадат в тези капани и къде от страх да не загубят "приятел" ,къде от съжаление дават ли дават..
докато в един момент не им остане нищо за себе си,камо ли за някой друг.
Аз ги наричам тези "страдащи" които никога не могат да направят нищо сами а винаги чакат наготово "смукачи".Прилепват се като пиявици към жертвата си и дърпат ли дърпат..кеф им е.Те са като плевелите по растенията,не само че ти спъват растежа а и изсмукват всичко жизнено в теб.
Та случката която ме провокира да пиша е следната - имам една приятелка,която когато и потрябва превод от английски език винаги ме търси мен,защото го знам.Най-често това става за да и превеждам разни песни.Преди го правех с удоволствие,но от известно време усещам че ми втръсва да иска ненаситно нещо,което аз нямам желание да правя в конкретния момент.Резултата след като откажа е,че го "играе" сърдита,отдръпва се и започва да говори резервирано с мен .Прав и пътя,крива и пътеката са казали хората,но не виждам защо е необходимо това.Седни и научи английски ако толкова те интересува и ще се оправяш сама.На мен пък след като не ми се превежда сега,няма да го направя.С нищо не съм ти длъжна ,за да настояваш и да се опитваш да ме накараш да се чувствам виновна? .Което няма да стане,но все още на моменти ме дразнят опитите и.Тя очаква нещо от мен,което аз не съм обещавала че винаги ще изпълнявам,това че съм и подала пръст не значи че трябва да я оставя да ми захапе ръката ,нали.
Интересува ме вашия опит с подобни случки,как реагирате,как се справяте със ситуацията и въобще какви са нагласите ви по този въпрос? |
|
_________________ Нищо в живота ни не се губи,просто се връща в друга форма и смъртта не е край, а ново начало.
Когато ти се струва че си стигнал предела си то ти ще си постигнал само половината от това,на което си способен. |
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Ное 20, 2010 8:55 pm
Заглавие :
|
|
|
Ами аз лично бих и казала в прав текст, че тези преводи са ми много досадни и ще я помоля да престане да ме моли да и превеждам глупости. И бих я посъветвала да ползва услугите на транслейт.гугъл.ком. Ако се нацупи, много и здраве - да си се цупи колкото иска. В крайна сметка си е моя работа къде ще реша да инвестирам енергията си и къде не. А ако това ни развали "приятелството", още по-добре - един налеп по-малко.
Точно днес се оплаквах пред едни приятели от една друга приятелка, която от няколко месеца го играе примадона, на която в момента и е толкова зле, че всички, които я обичат, трябва да и играят по свирката, за да се почувства тя по-добре. Само че аз не търпя да ме работят по този начин и хем и се дразнех, хем поддавах, защото си мислех "Хайде де, направи го заради нея, все пак ти е приятелка". Все пак след дълга вътрешна борба стигнах до извода, че това не е правилно, защото казано по детски, "не е честно", а иначе казано, нарушава баланса в енергообмена между двете. Когато едната само дърпа от другата, и то в момент, когато другата е достатъчно изтощена от нейните си проблеми, това вече не е приятелство, а взаимоотношения "жертва-паразит". Според мен такива връзки трябва да се режат с мачетето... |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
radea
Регистриран на: 01 Май 2008
Мнения: 586
|
Пуснато на: Съб Ное 20, 2010 9:04 pm
Заглавие :
|
|
|
Само да добавя, че преди да се скъса една връзка, все пак трябва да се направи усилие да се разбере защо съответния човек се държи по този начин и дали можем да му помогнем. Може би това е само симптом за нещо друго - примерно, за твоята приятелка, Niarra, това може да е само повод да се виждате, ако иначе това се случва рядко (давам само хипотетичен пример, не е нужно действително да е така).
На човека трябва първо да му се обясни, че ни поставя в некомфортна за нас ситуация, да му кажем какво бихме искали да се промени в тази ситуация, да видим какво ние бихме могли да направим, за да излезем от нея, и чак когато видим, че отсрещната страна игнорира нуждите ни или не е в състояние да промени каквото и да било, да прекъснем връзката. |
|
_________________ Поймите, всё в жизни должно быть заработано. И ценная информация - в первую очередь, - иначе она не усвоится... |
|
|
|
Niarra
Регистриран на: 16 Ное 2010
Мнения: 73
Местожителство: Бургас
|
Пуснато на: Съб Ное 20, 2010 9:23 pm
Заглавие :
|
|
|
Здравей Радеа .Конкретното момиче за което пиша е непоправим случай.Разбирай - говорено,мъчене да и се отворят очите ,пак говорено,пак мъчене..какво ли не съм правила за да и покажа че не е правилно така и въпреки това се продължава.А и не само за конкретната ситуация,имало е и много други където действа пак по същия начин.
Тя просто е налеп както ти го обясни.Прилепва се и те заразява.Направила съм всичко което е по силите ми и което зависи от мен за да я извадя от това състояние,но не се получава.При нея факторите които и оказват влияние са много силни - семейството и (в частност майка и),останалото тя си го набива сама в главата.И става едно мазало..не ми се говори ... .
Така че аз каквото мога съм направила,просто тя не иска да си помогне сама,по-точно - не осъзнава че има нужда от помощ,а такъв човек просто не е в състояние да вземе съответните мерки . Може би някой ден ако я тресне нещо силно по главата ще се усети .Аз лично не смятам да я правя моя грижа,защото си имам достатъчно мои неща които изискват вниманието ми ,а и отскоро се замислям до каква степен наистина може да се впише в понятието "приятел" (поради други случки ,но за тях сега не ми се говори ).
А пък относно това да я посъветвам да ползва гугъл преводача - безполезно е
,предлагала съм и това и други опции - програми и т.н. Просто е по-удобно и лесно друг да ти свърши работата. |
|
_________________ Нищо в живота ни не се губи,просто се връща в друга форма и смъртта не е край, а ново начало.
Когато ти се струва че си стигнал предела си то ти ще си постигнал само половината от това,на което си способен. |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Нед Ное 21, 2010 7:27 pm
Заглавие :
|
|
|
....такаааа...сладурани!
На това, за което си говорим му се казва...емоционално изнудване!
Всички енергийни вампири изпълнени от край до край с ленност, нехайство, безотговорност, духовен мързел и т.н. "прекрасности", постъпват именно по този начин.
И понеже никой не може да научи никого на нищо изобщо не бива да се чувстваме никому задължени, че някой си имал проблеми, които не желае да реши сам,... защото може.
На това пък му се вика съпричастност и участие в чужда карма, което на този етап от времето не бива да се правиповече, поради простата причина, че твърде често поставени под мъчителната зловещност на емоционалното изнудване ние поемаме изцяло чуждата карма като "помагаме" на безотговорни хора...
И вместо да чистим своята, а някои от нас може вече изобщо да са си с чиста, отработена карма, ние просто новообразуваме нова карма, която не ни помага абсолютно с нищо...
При това не ни помага много отдавна...ама с нищичко. Това ни свлича долу в най-вонящото блато на заслепението, в тинята на най-нисшите структури и чакри, вибрационни нива и измерения. И всичкото онова, което сме градили с търпение, неимоверно усилие и огромен труд, и онова което сме постигнали като духовно самоусъвършенстване бива изпепеляванобуквално на мига...от раз.
В този миг ние слизаме в най-долните духовни нива и вибрационни структури, като трябва отново да започнем да изграждаме абсолютно всичко...
Не бива да се поддаваме на емоционалните изнудвания на нито един духовен слепец, защото ние сме високо отговорни същества, защото ако сторим нещо подобно не помагаме на никого - нито на невежият ленивец, нито на себе си...напротив, себе си свличаме на по-долно ниво от това, на което стои духовно слепият мързеливец.
Аз вече научих тази част от уроците си. Съвсем наскоро една психично болна жена (ставаше въпрос за депресия!), инвалид трета група с право на работа, се опита да ме изнуди да работя за нея съвсем безплатно...
И не стига, че го направи, естествено веднага я съжалих - огромна грешка, о Боже! - като й направих отстъпка 40% от дължимия хонорар за целта, но взе, че ме нахока едно хубаво, цитирам един от най-приятните й изрази:
"Бог ти е дал даром дарбата и ти ще я даваш даром. Това е."
Тук чашата на търпението и съжалението ми преляха - това беше последният ми жесток урок по проява на съжаление чрез емоционално изнудване...
Та...да си дойда на думата за дарбата, което обясних и на въпросната страдаща...
Дарби няма. Те живеят само в невежите и ограничени представи на ОПовете, които не виждат по-далеч от вихрещото се Его в малките им умове и светчета.
Дарбата е осъзнаване на себе си, на това, че Бог те е създал с набор от възможни качества и способности, които понастоящем много малко хора преоткриват в себе си и още по-малко пък ги използват.
...Че защо им е като има други, които да свършат тяхната работа...
Никога не правете повече това, защото на този етап от времето вече не бива по никакъв начин да се внизваме в неорганизирани емоционални трепети, жаждания, низши чувства и желания, и въжделения на невежите и мързеливи индивиди, които по собствено желание живеят в тъмата.
Така само можем да снизхождаме в низшите вибрационни полета и структури, като по този начин пречим на усилията на Възнесени Учители от Висшата Духовна Иерархия да изпълняват своите функции и предопределености съотнесени към настъпването на Новото Време.
Пречим, защото отново се свличаме в тиняка на невежеството и помагаме нему, а не на Възнесените Духовни Същности. |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
Niarra
Регистриран на: 16 Ное 2010
Мнения: 73
Местожителство: Бургас
|
Пуснато на: Нед Ное 21, 2010 7:45 pm
Заглавие :
|
|
|
Да,така е.Много пъти когато съм помагала на хората именно под емоционално изнудване след това се чувстваш омърсен и някакси принизен към нещо от което се стремиш да излезеш ,или пък вече си излязъл. Много е неприятно..затова и в последните месеци усещам отдръпване от определени хора в обкръжението ми и мисленето ми се промени.Просто когато се оставям на тяхното влияние влизам в противоречие със себе си и....ставам това което не искам да съм.
Равносметката е плачевна (аз имам навика на определен период от време да правя равносметка на живота си до конкретния момент),защото осъзнаваш че голяма част от хората около теб не са това за което се представят и пречат за по-нататъшното ти развитие.И тука следва да изолираш тези хора с оглед доброто за самия себе си,защото вече си научил урока си от тях и те повече нямат място в живота ти защото просто те "спъват".Аз вече съм започнала с определени индивиди тази "процедура" но все още усещам че има някоя и друга "връзчица" с която се опитват да те придърпат обратно.
Поне аз действам на този принцип.И веднага се усеща кога си на правилния път и кога се отклоняваш от него . |
|
_________________ Нищо в живота ни не се губи,просто се връща в друга форма и смъртта не е край, а ново начало.
Когато ти се струва че си стигнал предела си то ти ще си постигнал само половината от това,на което си способен. |
|
|
|
perla
Регистриран на: 22 Сеп 2010
Мнения: 54
|
Пуснато на: Пон Ное 22, 2010 12:18 pm
Заглавие :
|
|
|
Доста често съм се уверявала че ако някой има в момента житейски несгоди,то това му е карма,изплащане или вид наказание.
И аз съм се подлъгвала да протягам ръка на подобни нещастни хорица,и съм оставала изумена от тяхната неблагодарност.Ами страдал в момента,сам бил,сам останал-така трябвало да се случи,така и станало!
Понякога Бог ли да го наречем,съдба ли да го наречем-То наказва жестоко.И нашата помощ и съжаление би могло да е намеса в тяхното наказание.
И тук да запитам по-просветените-Колко пъти трябва да се прощава? |
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Ное 22, 2010 10:46 pm
Заглавие :
|
|
|
Не бива обаче да ставате коравосърдечни и безсъстрадателни - в никакъв случай!
Не бива обаче да възприемате съжалението на даден индивид със състраданието към него.
Това са две коренно различни неща...
Състраданието изисква повече усилия, защото с него изпускате потребността да направите нещо за другите. Състраданието не моли да направите нещо, освен да видите другите в добрата им светлина, в по-високи вибрации и пълен потенциал.
Дори когато раните им напомнят вашите собствени, можете да реагирате чрез излекувания си център, вместо да си спомняте своята собствена болка. Можете да бъдете мощен пример за другите, но не можете да бъдете силни вместо тях.
А съжалението е свързано с жалостта и е нецелесъобразно на този етап от времето, защото чрез него се съгласявате с нечия безпомощност, недостиг на сила, объркване, съмнение, недостиг на вяра, т.е. липса на правилно разбиране.
Вие се съединявате със кармата на страдащия чрез неговата собствена уязвимост, а това ви напомня за вашите болки. Чрез проявата на съжаление сте съгласни с болката на страдащия и чувствате, че най-доброто решение е да предложите вашата рана, за да му покажете, че не е сам в страданието си.
Хората винаги искат да бъдат спасявани, когато се намират в безсилна позиция. Наистина ли искате да играете ролята на техния спасител? Наистина ли искате да утежните собствената си карма?! Наистина ли мислите, че сте достатъчно силни за да понесете тази тяжест?!
И най-вече наистина ли искате да попречите на същите тези хора да поемат отговорността за себе си, за собствените им постъпки и действия, лишавайки ги от възможността да се научат сами да разполагат със себе си като решават собствените си проблеми чрез сдобиване на житейски опит?! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Ное 22, 2010 10:51 pm
Заглавие :
|
|
|
perla написа: | И тук да запитам по-просветените-Колко пъти трябва да се прощава? |
Винаги.
Защото един неосъзнат индивид е като един луд, невменяем.
Той не знае какво прави, той не знае какво върши, той не се контролира...
Неосъзнатият индивид е...болен, защото не може да се припознае като Личност и действа неконтролирано, некоординирано, напълно безотговорно, защото живее единствено в затвора на собственото си Его и ограниченията на собствената си слепота. |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
Niarra
Регистриран на: 16 Ное 2010
Мнения: 73
Местожителство: Бургас
|
Пуснато на: Пон Ное 22, 2010 11:15 pm
Заглавие :
|
|
|
Някой път е много трудно,именно поради тази причина,че виждаш човек с болка и страдание много близко до твоето или до това на някой твой близък..спомням си майка когато беше все още жива и боледуваше,как всеки един път когато видех възрастна жена ,която едвам крета на улицата с превит гръб се сещах за нея,съпоставях нейното бреме с това на жената,мислех си как ли страдат и двете...представяте ли си какво бреме съм носила? ....дори е имало случаи когато съм мислила по цял ден за това..
Сега,когато разсъждавам по-различно не си позволявам такива "волности", но тогава...не можеш да носиш товара на всички ,че и твоя собствен,още повече че вредиш и на себе си и на тях,сега го разбирам..
Границата между състраданието и съжалението е много тънка и много хора не го осъзнават,ако не съжалиш някой просяк или болен примерно могат да те изкарат безсърдечен.А всъщност ти изпитваш състрадание,но само толкова.Кой каквото е заслужил,заради това ми твърдение един път ме изгледаха толкова странно като че ли съм ужасен човек... .Затова сега в най-добрия случай си мълча когато стане въпрос за такива работи,каквото се случва вътре в мен само аз си го знам и дотам.Ако някой друг желае да се обременява излишно - желанието си е негово все пак.... |
|
_________________ Нищо в живота ни не се губи,просто се връща в друга форма и смъртта не е край, а ново начало.
Когато ти се струва че си стигнал предела си то ти ще си постигнал само половината от това,на което си способен. |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Ное 22, 2010 11:28 pm
Заглавие :
|
|
|
Няма лесни неща в Живота тогава, когато живеем в неразбиране.
Има ли разбиране - винаги има изход.
Без значение колко и какво търпение ще проявиш, без значение как и какво време ще измине.
Всичко зависи от теб самият - ти си господар на Живота си в крайна сметка.
А данък чуждо мнение не трябва да плащаме, ние сами сме си пътеводители чрез правилното разбиране.
Плащаме единстевно чрез кармата си...това е достатъчно.
Никой няма право да ръководи животите ни - това е. |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|
|