Намерението

Отварям темата за Намерението, защото мисля, че е неразривно свързана с това да бъдеш човек - дори само и като биологичен вид, защото то е много различно от инстинкта при животните. Намерението е характерна черта при човека, за съжаление недоразвита или развита само в отделни сфери на съществуването ни, най-често материалните. Но в духовния аспект на Живота то като че ли се явява Примус Мотор.

Ще почна по-отдалече. Дон Хуан Матус бе казал на Кастанеда, че вместо да размишлява върху това да бъде безупречен воин, по-скоро трябва да действа все едно вече е такъв. А съвсем наскоро препрочетох някои диалози на духовно търсещи с Рамана Махарши и на едно място Рамана казва на питащия го: "Ти си реализирал Аз-а, само лъжливите ти представи не ти позволяват да видиш това. Вместо да се съмняваш, действай като реализирал се вече човек." И веднага пак си спомних, че духовният му ученик Пападжи е казвал често (вече в позицията си на Гуру), че човек вече е свободен и винаги е бил свободен, но ние така и не можем да повярваме в тази истина и се самоизтезаваме. Та от това мога само да заключа, че Егото е най-висшият израз на мазохизма. Има нещо в нас, което действително желае да страда, въпреки всичките ни изказвания, че искаме да бъдем свободни. Затова се питам: ако наистина желая да бъда свободна, защо не впрегна намерението си за това и да повярвам, че съм? Не става дума за интелектуална вяра, както в религиите, а за извикване на намерението, което всъщност е извикване на действието. На правилното, осъзнато действие, защото намерението е осъзнатост.

От друга страна обаче има и лоши намерения. И се питам дали има хора, които действително се осъзнават като зли и най-преднамерено са в състояние да извикат пагубни за Целостта на Живота действия? Хора, които осъзнават себе си като принадлежащи към силите на разрушението?

Не ми се е случвало да се причисля към тях слава Богу Smile

, но като човек имам право да се замисля. Теун Марес в "Ученията за Толтеките" казва, че толтеките не вярват в Сатаната, но са съвсем наясно, че във Вселената има сили, които работят против процесите на Осъзнаване. Та се питам: Какво отношение имат тези сили спрямо духовно развиващия се човек? Оказват ли се фикция както Егото е фикция за реализиралия се Гуру? Тук цитирам Рамана Махарши, който (както сигурно и други) казва, че в момента на Просветление Егото срещу което сме се борили цял живот се оказва фикция на ума.

Не знам как от Намерението стигнах до силите на мрака, но чувствам, че всичко е свързано. Навярно някой ще разплете мрежата. Очаквам Вашите мнения и коментари!

Пуснато на: Вто Ное 23, 2010 11:06 pm Заглавие :

Здравей Краси.Според мен такива хора които осъзнават че "принадлежат" към силите на злото няма,по простата причина че тези които се възприемат за такива просто не са осъзнати.
Да вземем за пример един окултист занимаващ се с черна магия.Върши си ритуалите там човека,боде кукли,вика демони разни и така нататък (познавах такива болни мозъци,които бяха и горди че се занимават с това).И си мисли -" ето,направих това на онзи,той се разболя,аз имам влияние над него,значи съм велик".На такива хора всичко в главата им е така разбъркано ,че сигурно ако можехме да погледнем там щеше да ни стане лошо.Те са толкова далеч от Същността си ,която е Божествена и която им е зададена вътре в тях още от създаването,че просто няма как да осъзнават какво вършат в момента.
Такива хора живеят в илюзиите си,които подхранва пък Егото им.Няма как да си с цялото си съзнание и да вършиш подобни неща Rolling Eyes

Силите които ни помагат в духовното израстване и тези които пречат са си в нас.От нас си зависи дали ще се преборим с факторите които оказват влияние върху процеса на израстване,а пък това че когато постигнеш Просветление, разбираш че Егото е било фикция според мен значи именно това което казах по-горе за излюзиите - всичко различно от Божествената искрица вътре в теб е отклонение от пътя към израстването.
Може да не съм на правилния път,някой който разбира повече от мен ще каже,но такива са ми вижданията Rolling Eyes

А що е то намерението, наистина? Дали действително е характерна черта на човека или просто поредната мисъл-форма създадена от него? Какво значи "Имам намерение да... Решил съм да.. Ще направя..." в контекста на Сега-то? Намерението не е ли заявление за бъдеще действие, което ако не се извърши в настоящето си остава една илюзия? Мисля, че Дон Хуан Матус има предвид точно това...

Пуснато на: Сря Ное 24, 2010 2:21 pm Заглавие :

Здравейте Niarra и Radea. Не мисля, че намерението е поредната мисъл-форма, по-скоро чувствам, че то е свързано с Волята на човека и че всички трансформации в живота ни се дължат на умението ни да управляваме намерението. Самото ставане сутрин от леглото е намерение на тялото да живее, нещо което е доста трудно за клинично депресираните хора.

Всяко действие от наша страна е възнамеряване, което включва не само ума, а цялото ни същество. Ако възнамеряваме да се освободим от клопките на ума, не можем естествено да дадем тази команда на ума, ще бъде нелепо. Цялото ни тяло трябва да почувства това намерение и да се слее с него, за да се постигне резултата. Тогава намерението се превръща във Воля Божия и цялата Вселена ни помага в трансформационния процес.

И знам, че колкото и да се опитвам да обясня какво е това нещо, няма да успея, тъй като все едно да обяснявам какво е то Живот, Бог и т.н. Намерението е мистерия, с която работим от самото начало на съществуването си, сложността идва когато осъзнато трябва да проучим тази сила и да се научим да я контролираме в критични ситуации.

Пуснато на: Сря Ное 24, 2010 2:35 pm Заглавие :

Съгласна съм, че тези сили на разрушението се проявявят вътре в нас и така е редно, тъй като съществувайки в дуалистичен свят е необходимо да се развиваме на фона на две противоположни проявления. Навярно в другите измерения не е така. От това заключвам, че и тези сили имат своето еволюционно значение, най-малкото чакат да бъдат трансформирани чрез човека.

Пуснато на: Сря Ное 24, 2010 3:28 pm Заглавие :

Поздрав за интересната тема!
Радея, питаш "Какво значи "Имам намерение да... Решил съм да.. Ще направя..." в контекста на Сега-то? Намерението не е ли заявление за бъдеще действие, което ако не се извърши в настоящето си остава една илюзия?"
Според мен намерението е съпроводено с импулс от енергия, който влагаме за изпълнението на предварително уточнените в съзнанието действия. Преди да изразим намерение за извършване на дейност, ние сме си запланували какво точно искаме. В определен момент плановете, респ. мечти и визуализации са уточнени вътрешно в съзнанието и имаме готовност за реализацията им. Този момент, когато си казваме "Ще го направя..."е изразяване на намерение и според мен това е настящо влагане на енергия в бъдещите ни действия. Тази готовност за полагане на усилия е в Сега-то. Ще го направим в бъдеще, но сега сме вече готови и затова намерението е действие в настоящето.

Пуснато на: Сря Ное 24, 2010 4:21 pm Заглавие :

Здравей Taniuga, аз също мисля така. Това да си центриран в сегашния момент, без да изживяваш психологичните остатъци от миналото или да ги прехвърляш в бъдещето Е акт на намерение. Което не означава, че е лесна работа Smile

Не е лесна работа, защото болките от минали моменти продължават да живеят в нас - тук и сега - и да си осъзнат е много болезнено. Поне докато болката най-накрая не се разтвори. За да се разтвори обаче е нужно постоянно да си осъзнат, постоянно да подхранваш намерението си да не бягаш, а да останеш в Сега-то. Това е единият подход към нещата, за който говори Екхарт Толе например и много индийски учители.

Другият начин за разтваряне на миналото е рекапитулацията на толтеките, която отнема за повечето хора години, но това не означава, че не се ползваме от резултатите докато я правим. Идеята е да преосмислим живота си и реакциите си спрямо събитията като започнем от настоящия момент и стигнем до най-ранните си години. Така осъзнаваме как сме трупали лъжливо знание, как собствените ни страх, чувство на малоценност и т.н. са предотвратявали умението ни да видим реалността такава каквато е и как в края на краищата сме създали фиктивна реалност отделяща ни от Истината.

Пуснато на: Сря Ное 24, 2010 5:11 pm Заглавие :

Не знам Краси, чела съм по малко оттук - оттам и не мога да кажа нещо конкретно за методите на този или онзи... Повече ме впечатлява начина на мислене, изразните средства, анализирането на причините за явленията и нещата отколкото методологията... Просто споделям какво усещам и когато потърся причините и повода за конкретното усещане, намирам своите обяснения, които разбира се са валидни за мен, а за другите не мога да говоря...Когато си позволя да обясня нещо, то не е да оспорвам някого, а за да споделя с всички тук моите разсъждения по темата.

По-скоро примус мотор е осъзнаването, а намерението, впрегнато от осъзнаването води до онова, което се определя като безупречност. Но на ума му е по-изгодно да се зацепи за намерението като първодвигател. Няма да обяснявам защо - цял форум има изписан за хватките на ума. Не бива да бутаме авата на егото, защото се брани и му се иска да прокараме всичко през призмата на ума и интелекта и се получава нещо от рода на "зная, че трябва да изкатеря баира, ама дали да не мога да заобиколя и то не точно днес и т.н." Да не бъркаме пътя със средствата за изминаването му.

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 12:58 am Заглавие :

Маг Живин... колко добре сте ме преценили! Smile

Няма как при такъв искрен коментар да не сваля гарда на Ума и да кажа, че сте съвършено прав. Казвам го и защото преди това размислих върху коментарите на Niarra и Radea, а сега Вие сте третият човек. А относно неприемането - вече ми е много по-лесно да приемам нещата, след като знам, че умът ми толкова пъти ме е лъгал.

Странното е, че при опити по медитация нямам големи проблеми да успокоя мислите си, но друго пък тотално ме изтощава - огромна буца в областта на стомаха/слънчевия сплит, която напира да избухне и да се освободи. Толкова е голямо напрежението, че трябва да спра и да се раздвижа. Не знам дали се дължи на липсата на физическа активност или просто мислите ми са се преместили там? Някой иска ли да сподели нещо по въпроса?

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 1:01 am Заглавие :

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 1:39 am Заглавие :

В бързината забравих да благодаря на Маг Живин, Niarra, Radea и Taniuga за коментарите. Embarassed

Вразумих се , че трябва отново да работя върху най-важното - осъзнаването. Благодаря!

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 10:16 am Заглавие :

Не ми се е случвало на мен такова нещо с буцата Rolling Eyes

,напротив,всички болки,ако имам такива отшумяват когато медитирам.Тази буца за която казваш само по време на медитация ли я имаш ,или и през другото време се появява? И как я чувстваш - като в материалното ти тяло,или по-скоро като нещо мисловно Rolling Eyes

? Не целя да те стряскам или нещо подобно,просто ми е интересно.

Пуснато на: Пет Ное 26, 2010 10:44 am Заглавие :

И на мен не ми се е случвало да усетя буца.. Застой, да - много бавно или никакво движение на енергия, която се опитвам да ускоря, но буца...
Да не би да има връзка с някакви подтиснати емоции? В какви отношения сте с емоциите ти? Изслушвате ли се взаимно, или Умът говори, а те стоят притиснати в ъгъла като непослушни деца? Wink

Маг Живин, впечатлихте ме с това ! Наистина страдащият изпада в състоянието на жертва, но осъзнатият би приел страданието и би го понесъл без да се чувства страдалец, защото знае, че това е роля .
Такива истини ми помагат да живея по-лесно Very Happy

Благодаря! Very Happy