За прераждането

Здравейте!

Причината да пусна тази тема е, че наскоро гледах няколко клипа в интернет, които бяха посветени на прераждането. Подбират различни хора и ги подлагат на регресивна хипноза. Под хипноза, те си спомнят различни неща от предишния си живот- име, родители, местоживеене,съпруг или съпруга, деца и т.н.

След това започва разследване из архивите на съответното място дали е живял такъв човек или не, как са се казвали родителите му и на какъв адрес са живяли. Резултатите са доста добри. В повечето случаи архивите потвърждаваха казаното под хипноза. Но от всички клипчета, които изгледах за такива хора се замислих над няколко основни неща.

Първо- за повечето хора, които се подлагаха на хипноза не ми се изясни защо го правят? Много малко от тях споменаха, че имат някакъв вид фобия. Но доколкото знам различните видове фобии доста лесно се поддават на лечение без да се налага да се стига до регресивна хипноза.

Второ - повечето хора в предишния си живот бяха живели в Европа, което ми се стори малко странно. Под хипноза никой не каза, че е живял в Африка или Азия. Вярно е, че говораха дори и на чужд език, който в този живот не го говорят, но това ми се стори малко странно, че почти всички от тях са живели в европа в предишния си живот.

Трето - никой от тях не спомена да е разпознал някой близък от сегашния си живот, което също ми се стори малко странно. Ако това не са могли да разпознаят, то тогава няма абсолютно никакъв смисъл от тази регресивна хипноза, която те правят върху себе си. Само в един единствен случай и той беше разказан от жената, която беше осъществила хипнозата.

Само един човек беше разпознал бившата си приятелка, която в сегашния си живот е била изнасилена от трима души. В предишния си живот той я видя като негов приятел от войнишките му години, който изнасилва някакво момиче и той не се е намесил, въпреки, че е бил несъгласен....но това беше само един единствен случай....

Имате ли коментари върху това?

Пуснато на: Съб Ное 13, 2010 10:22 pm Заглавие :

Здравей аvb, имам коментари, но не знам колко верни. Когато преди време посещавах един терапевт в един индийски ашрам (да, водеше се терапевт и въпреки, че беше и управител на ашрама не наблягаше на религиозния аспект в практиката си с пациенти), го помолих да проведем регресивна хипноза, тъй като знаех, че го е правил и с други пациенти.

Отказа ми, защото по негова преценка съм преживяла твърде голям шок и още не съм се изчистила от последвалото ме страдание. От неговата реакция си направих заключението, че регресивната хипноза не се използва като терапевтичен метод, че по-скоро би навредила на страдащия човек, отколкото да му помогне.

Знам обаче, че много квалифицирани психолози го правят и дори го наричат регресивна терапия, но защо той ми отказа не знам. Навярно е бил прав. Отказах се от това си желание. Сега се лекувам със сън. Шегата настрана, но наистина сънят е за мен най-добрият метод на изцеление, проблемът настъпва, когато повече ми харесва да съм в света/световете на съня отколкото будна. И всяка моя медитация завършва точно така - с леко хъркане. Smile

Пуснато на: Съб Ное 13, 2010 10:41 pm Заглавие :

Има нещо друго - при една от жените, бяха започнали сами да и идват спомените от предишния живот под формата на сънища. Тя каза, че първоначално не им а обръщала внимание, но след едно известно време вижда наживо същото място както в съня си, бз преди да е била там. Тогава един от хората, които и проведоха хипнозата каза, че в нейния случай не е опасно защото на някои хора им е дадено да знаят, а щом им а дадено да знаят, тогава няма страшно. Не знам доколко има резон в това, но може и така да е.

Пуснато на: Съб Ное 13, 2010 10:56 pm Заглавие :

И аз си мисля, че когато съзнанието само започне да отваря вратите към миналите животи, то е време да си спомним. Информацията от тях би следвало естествено да излиза наяве, когато е дошъл правилният момент да я осъзнаем и интегрираме в опита си от сегашния живот. В този случай регресията сигурно би помогнала отделните фрагменти от сънищата да бъдат съединени и цялостно интегрирани в сегашния живот.

От друга страна обаче я има и ситуацията, описана от Красимира. Ако все още не сме се възстановили от преживяванията си в миналите животи, значи срещата с тях би ни донесла по-скоро допълнителен стрес и шок, и би попречила на развитието ни, вместо да ни помогне. Неслучайно не си спомняме миналите животи - идеята е да имаме чиста страница, на която да рисуваме необезпокоявани картината на сегашния си живот. А завесата към миналите ще се вдигне като сме готови...

Така че, според мен и двете сте прави Smile

Пуснато на: Нед Ное 28, 2010 5:20 pm Заглавие :

Аз да си кажа честно по едно време имах желание да се подложа на регресивна хипноза,дори търсех в интернет специалисти,но така и не открих някой,на когото мога да се доверя.Всеки път като ми излизаха резултатите в Гугъл, нещо ми щракваше в главата и червената лампичка светваше.Тълкувах си го предупреждение,че или не е сега времето,или просто от изброените хора никой не би бил в състояние да ми помогне,а да не си говорим че има голяма вероятност да ти навреди здравата на психиката ,ако не разбира добре от работата си.. Confused

И после се замислих защо всъщност търся някой да свърши нещо за мен ,когато мога да работя върху себе си, и да видя дали няма да ми се даде като отговор.Това което имам предвид е - когато навлезеш дълбоко в себе си ,осъзнаеш причините за действията ти,за неудачите и за всичко което те притеснява по някакъв начин в сегашния ти живот,достигнеш ли определено ниво на развитие ,би могъл да получиш отговорите ако си готов за тях.
Ако мога да дам един пример с мен си - цял живот не ми върви в личен план в отношенията с мъжете.Срещна ли някой,винаги този човек си отива от мен по някаква необяснима причина (казвам необяснима,защото всичко е хубаво и в един момент рязко свършва без конкретна на пръв поглед причина - изневяра,насилие или друг общоприет фактор за прекъсване на връзка).Единствените 2 по-дълги връзки които имах бяха толкова кармично обременени,че просто не ми се говори за тях в момента.... Confused

.Аз съм лесно влюбчив човек и ми трябва малко за да се привържа към някой и да "хлътна" здравата.90% от тези случаи конкретния човек имаше или съпруга,или приятелка.
Никога не съм се месила умишлено с цел да навредя на някоя щастлива двойка,да сея интриги или да се опитвам по някакъв начин да ги разделя,за да се облажа аз от това.Предпочитам да страдам аз,отколкото да страдат други заради мен.Вкоренено е в мен просто.И въпреки че в този си живот не съм причинила нищо лошо на никой в интимните отношения,не ми върви.Все едно плащаш за нещо,което друг е направил.И в един момент спираш и казваш "Стоп.Замисли се защо става така,излез от ситуацията на страдащ и погледни отгоре на нещата.Вгледай се в себе си".
И така ми "светна".Цял живот привлечена и интересуваща се от окултизма и духовното,с неудачи в любовта, а иначе стараеща се да дава любов и да не навреди на никой с нищо.Мисля,че в предния си живот съм била човек,който е наранявал страшно много,играл си е с чувствата на другите,злоупотребявал е с тях, и съм натрупала много лоша карма,която Душата ми е избрала да изплати в този живот чрез страдания.А и сме в период на преход,значи- допълнителни изпитания за Душата.И си казах добре,щом е така,така да бъде.И тогава идва едно облекчение което измества страданието и многото въпросителни.Ще плащам дотогава,докато я изплатя и се науча.
Имам и чувството че съм се занимавала и с магьосничество,споменах още в първата си тема във форума,че от малка си купувах книжки тип "приложна магия" с разни заклинания и ритуали в тях.И все още съм си привлечена от ритуалите,в частност друидските,винаги когато съм сред природата чувствам много тясна връзка с нея,искало ми се е дори да набера билки и да приготвя някаква отвара от тях.
Изпитвам някакъв ужас сковаващ,когато видя запален огън.Трудно е да се обясни с думи,нещо като изначален страх,който е в теб още отпреди раждането ти.Не знам дали няма да ме сметнете за луда,но когато се бях вглъбила в себе си и мислех именно за този страх ,каква е причината за него при условие че нямам стари травми свързани с огън,ми се случи нещо като проблясък,мигновен.Картинката беше следната - множество одърпани хора на площад,аз бях една от тях също облечена с дрипи и се криех зад хората така че да не ме видят.Спомням си че ме беше много страх.Площада беше с нещо като павета,но много криви и неравни и имаше някакви сгради от камък на заден план и беше мъгливо,облачно време.Гледах една клада която се канеха да запалят и на нея имаше жена,за която аз знаех че я познавам.Запалиха кладата и видението изчезна.
Възможно е толкова много да съм искала да разбера откъде идва страха ми от огъня ,че съзнанието ми да ми е изиграло шега и това просто да е нещо,което съм искала да видя,а не това което е в действителност,но го чувствам вътре в мен си,като глас който си стои там и чака да го повикаш за да се обади.
Знам че много се отклоних от темата да ви занимавам с моите си истории,но това което исках да кажа е,че не можеш да се довериш на всеки за тези неща.Особено в днешно време когато е пълно с всякакви шарлатани.Съгласна съм изцяло с Валя,че когато съзнанието започне да отваря вратите ще си спомним,а то няма как да отвори вратите,ако няма ключ за тях.А ако не си готов то ключа няма да ти се даде.Така поне мисля аз. Знам че има по-напреднали хора от мен в духовно развитие тук,затова ако греша,моля някой да ме поправи.

Пуснато на: Пон Ное 29, 2010 2:51 am Заглавие :

Няма такива. Този път като твърдя това го казвам без намесата на Ума, от Себе си говоря. Може би за първи път във форума. Няма по-напреднали, има само хора, на които не им липсва кураж да изразят Истината в думи. Тези, които изразяват Истината такава каквато Я виждат не са по-напреднали, а по-безмилостни спрямо другите. Защото осъзнават, че за да бъдат себе си, за да бъдат Истината, трябва да пренебрегнат Егото на другите, каквото и да им струва това - дали унижение, дали болно възхищение. Тук, както се изразяваш, със сигурност има хора по-напреднали, не само от теб, но и от мен. И самата идея, че ги има, ме спира (навярно и теб) да изразя истината, с която живея. Но тъй като и ти си безстрашна, и аз ще си позволя да говоря от сърце.

Пуснато на: Пон Ное 29, 2010 2:55 am Заглавие :

От тук се вижда, че нищо не знам за компютрите...Всички цитати ги сложих в кавички, защото пространството бягаше и не знаех как да го поправя...Извинявам се, просто се предадох...

Пуснато на: Пон Ное 29, 2010 11:53 am Заглавие :

Имам предвид нещата в по-общ план тук,а не примерно добро-лошо (то лошо няма,ама това е за отделна темичка май Rolling Eyes

).Аз каквото е ,съм го приела ,не се боря,не ритам срещу вратата,просто приемам информацията,осмислям я,анализирам я и се старая да я използвам по възможно най-добрия начин за себе си околните.
Това за ученето на любов ми стана малко неясно, всеки се учи и от другите ,така че едностранното действие в тази история е невъзможно - т.е. да се оставя да ме учи той,или само аз да се погрижа за себе си.

Пуснато на: Пон Ное 29, 2010 2:40 pm Заглавие :

Така почувствах нещата, затова и така ги написах. Ако не чувстваш никаква връзка между написаното и теб, грешката е моя. Embarassed

Реших просто да направя експеримент и да оставя думите да ми въздействат, вместо да ги анализирам и написах това, което сърцето ми подсказа. Което не означава, че е правилното възприемане на нещата, но само как аз съм възприела твоите думи. Затова и поправката от твоя страна е повече от нужна и ми помага да видя по-точно за какво става дума.