За съвета

Здравейте всички!

Много се извинявам,но се опитвам да намеря един пост на маг Селена, в който тя беше дала едно толкова хубаво определение за съвета, че чак ме е яд, че не мога да го намеря Crying or Very sad

Не си спомням даже в коя от темите беше. Накрая завършваше с думите, че затова не си позволява да дава съвети,а само препоръки. Но наистина не мога да го намеря....Някой от вас сеща ли се и бихте ли ми пратили линк към това?
Благодаря ви!

Пуснато на: Пет Дек 10, 2010 5:21 pm Заглавие :

Здравей, avb!

Не се сещам за коя тема става дума, но наистина е трудно да се търсят теми във форума, защото търсачката не намира нищо по-старо от 2009 (мисля, че това се дължи на злощастно конвертиране на кирилица). Пробвай с гугъл (търси с ограничение в домейна: "site:http://selenabg.com/Forum/" ), аз така намирам стари теми..

Пуснато на: Нед Дек 12, 2010 3:10 pm Заглавие :

Вече и аз така правя... Embarassed

Пуснато на: Чет Дек 16, 2010 2:09 am Заглавие :

Много ти благодаря, radea! Точно така намерих това,което исках. Сега бих искала позволение от маг Селена да я цитирам пред всеки, който се тика да ми дава съвети Rolling Eyes

Съпруга ми твърди, че никога не е слушал съветите на майка си и нито един път не е сгрешил Very Happy

, а тя продължава да ги раздава. Но реално като се замисля съветите от родителите, които сме свикнали да слушаме са на доста сериозен тон и наистина звучат като налагане на чуждия мироглед.....понякога се губи тънката граница и се получава направо налагане на мирогледа Confused

....наистина границата е много крехка...вие какво мислите по въпроса?

Пуснато на: Чет Дек 16, 2010 1:09 pm Заглавие :

Здравей, avb. Мисля, че е добре човек да изслуша различни мнения, ако се чувства прекалено объркан. Тайната не е в съвета, а в това, че чрез дискусия по определен проблем на човек може да му просветне и сам да вземе необходимото решение. И ако то се окаже грешно, какво пък? ще опитаме нещо друго. По-пълноценно се живее в несигурността, отколкото в безрезервното следване на нечий съвет. Всъщност "несигурност" е тежка дума, защото обикновено хората стават несигурни, когато другите им втълпяват постоянно, че правят грешки, че трябва да изслушат съветите им, защото са по-мъдри от тях, с по-голям житейски опит и т.н. По-точно е да се каже, че на човек не му се позволява да живее в неизвестното - без отговори, без решения, с грешките си...Особено родителите искат да ни осигурят чрез съветите си безпроблемно съществуване, обвити в сигурност и задоволство като какавиди Smile

Границата наистина е тънка, но от нас зависи да я начертаем за другия и да кажем: стига, толкоз беше. Ако човек не живее по калъп няма как другите да успеят да му натрапят мирогледа си, защото той никъде не би се вписал.

Пуснато на: Чет Дек 16, 2010 8:37 pm Заглавие :

Ох, нацелихте ме по "болната" тема!
Аз сама за себе си често се хващам, че давам съвети. То и зодията ми е такава - стрелец, какво да се прави Crying or Very sad

Тъй като може би вече от постовете ми сте разбрали, че не съм в първа младост и имам деца почти на вашите години, ще ви покажа гледната точка на съветващия.
Когато даваме съвет изхождаме от позицията, че вече сме преживели това, което по-младите преживяват. Въпреки, че съзнаваме, че всеки има право на собствените си грешки, когато се отнася за хората които обичаме, си позволяваме да се опитваме да им спестим неприятностите и ако можем да им предадем от опита си.
Мисля, че грешката на съветващите не толкова е в това, че дават съвет, а в начина по който го правят.
Категоричността, превъзходството, налагането, нетактичността, нетърпението, безцеремонността и т.н. лоши качества, с които са съпроводени съветите ги правят отблъскващи и неприятни. Просто те карат да проявиш в отговор негативизъм и да постъпиш обратно, дори и в основата си съвета да е рационален.
Напротив, когато съвета е подхвърлен с чувство за хумор, леко е намекнато нещо или пък е казано в подходящия момент, той ще има своя положителен ефект. Аз например когато се реша да давам съвети /което напоследък се старая да става все по-рядко/ винаги завършвам с израза "...всъщност това е само моето мнение, а решението си остава твое", така, че по този начин съвета не звучи като нравоучение, а като странично мнение - един от вариантите.

Пуснато на: Чет Дек 16, 2010 9:14 pm Заглавие :

бих допълнила с наблюдението, че инатът заради самия инат или бунтарството заради самото бунтарство до никъде не води и с нищо не ни е полезно. Човек трябва да умее да разграничава. Понякога добрият съвет е нишката, която ни свързва с живота и ни изважда от тъмнината. И трябва да се замислим сериозно, когато някой ни дава един и същи съвет постоянно - може би наистина трябва да променим нещо в живота си. Твърде често другите забелязват проблемите ни преди ние да сме се усетили. Другите са нашето огледало и наистина има за какво да им благодарим.

Естествено при някои хора даването на съвети се превръща в патологична тенденция, предизвикана от страх, дори параноя, но в такива крайни случаи би трябвало да не се обиждаме, а по-скоро да състрадаваме и психически да се дистанцираме.

Пуснато на: Чет Дек 16, 2010 9:25 pm Заглавие :

Краси, Поздравления Very Happy

за тези думи! Мисля, че е точно така!

Пуснато на: Чет Дек 16, 2010 9:31 pm Заглавие :

Аз пък, Танюга, ти благодаря че ме накара да поразсъждавам отново. Животът няма край...

Пуснато на: Пет Дек 17, 2010 1:12 am Заглавие :

Съгласна съм и с двете ви. Естествено, че когато определен човек търси съвет от теб, тогава разбира се ще му изложиш твоята гледна точка. Но аз имах предвид в случайте, когато човек твърдо е решил да направи нещо и го прави (стига да не вреди на другите) и отстрани някой все му казва какво е трябвало да направи с живота и, в определена ситуация и т.н. Много често това се случва между родители и вече доста поотраснали деца.
Истината е, че никой не може да се постави на мястото на други човек и да разбере как той се чувства, какво мисли, каква е ситуацията му и подробностите около нея и затова често не разбираме някои ходове и постъпки на хората около нас. А те в повечето случаи си имат конкретен смисъл...

Пуснато на: Пет Дек 17, 2010 2:32 pm Заглавие :

Ако става дума за натякване от страна на родителите към вече пораснали деца имам голям опит в това за съжаление. Но готово решение нямам. Ако имах щях да го раздавам като топъл хляб.

Първо трябва да разбереш какви са мотивите на родителите ти...Изключи добрите намерения, тях всеки ги има и колкото и да са добри се превръщат в оръжие, с което да те разстрелят - чрез чувство на вина, на малоценност и най-накрая започваш да се чувстваш като много лош човек. Ако мотивите да ти раздават постоянно съвети се базират на страх за твоето настояще/бъдеще не се връзвай, защото никой не знае как ще се развият нещата, а ти ще увиснеш в монотонен и скучен живот само и само да не ги разочароваш и ще намразиш и себе си, и тях. Ако твърдо си решила да направиш нещо и чувстваш в сърцето си, че това е правилно за теб, мисля, че трябва да обясниш на родителите ти, че нечестно играят играта като не ти позволяват да бъдеш зрял човек и сам да си вземаш решенията. Ако те си мислят, че имат право да ти се бъркат в живота, защото са те изгледали и те познават най-добре, нека помислят отново...Понякога човек сам себе си не познава...И именно чрез самостоятелни и зрели решения човек може да научи повече за себе си, за възможностите си, за слабите си черти и т.н. Най-ценното от моя гледна точка, което човек може да научи е, че умее сам да се справя в живота. Невероятна сила изтича от това и всеки има правото и дори задължението, мисля, да открие това за себе си.

Не знам нищо за ситуацията, в която се намираш, така че думите ми са много общи и ти ще прецениш дали отговарят или изобщо не отговарят на твоето търсене. Освен това думите ми са породени от моя болезнен опит с родителите ми, така че не може да се говори за обективност.

Пуснато на: Пет Дек 17, 2010 6:14 pm Заглавие :

Красимира, аз нямам никакъв конкретен проблем в момента. Говорим по принцип за съветите и раздаването им за щяло и нещяло, поискани или непоискани, от познати или от непознати.... Виж да изкажеш мнение това е вече друго нещо, но както се изразихте е много важно начина по който го правиш....

Пуснато на: Пет Дек 17, 2010 7:07 pm Заглавие :

Авб, ако махнеш личното обръщение в предния ми пост, нещата, които исках да кажа си остават същите, същото си остава и принципното им значение - не се отнасят само до родители и деца, а до всякакви отношения.

Трудно е освен това да се говори общо за тези неща, защото контекстът на ситуацията е хипотетичен, както и замесените хора и разговорът се превръща във филосовстване заради самото филосовстване.

Пуснато на: Съб Дек 18, 2010 6:44 pm Заглавие :

Споделих ви гледната точкана съветващия. Сега ще ви споделя и моята гледна точка на съветвания.
Лично аз в живота си също изпитах това, да ти се дават съвети, но не по правилния начин. Майка ми / Бог да я прости/ беше начална учителка и в тона и винаги се усещаше професионалната деформация. Изказваше мнението си категорично, не приемаши възражения, не си губеше времето с много обяснения и разговори. Всичко това ме дразнеше и много пъти умишлено не съм се вслушвала, да си го кажа, даже и съм действала обратно на получения съвет. Сега виждам, че много пъти съм грешала и съветът е бил правилен, но начина на поднасянето му ме е дразнил и това ме е спирало да го последвам. Зная, че ако се бях вслушала в някои нейни съвети животът ми щешеда е по-лек, някои от тях пък просто и сега считам за неприемливи.
Но пък си давам сметка, че каквото и да съм сторила - това беше моят избор, дори и грешен, но мой.
Така, че не може да се каже еднозначно "Приемай съвети и ги следвай" или "Не примай никакви съвети".
По скоро бих могла да кажа: Изслушвай спокойно съветите, помисли върху тях, но сам вземи отговорно своето решение.