Любов или лудост :)))?

Влюбена ли съм или по скоро луда Smile

!? Възможно ли е да се влюбиш в някой, когото не си виждал / или само на снимка /!? Има ли във форума такива хора, любопитно ми е Smile

!?

Маг Селена, поздравявам ви за новия сайт!

Пуснато на: Чет Яну 18, 2007 7:58 pm Заглавие :

Олелелеее ... MeGaN_, струва ми се, че си загазила! Разкажи ни! Sad

Пуснато на: Чет Яну 18, 2007 8:40 pm Заглавие :

Спокойно, не е чак толкова страшно... Smile

! Самата аз го приемам на шега, но понякога наистина си мисля, че съм влюбена в това момче /може би е нещо моментно/! Говоря за едно момче, с което се запознахме случайно в чата и си пишем от около 2 години /ако не се лъжа/, а напоследък доста често се чуваме по телефона!Но... ни разделят само 100 км Smile

))! Дали си въобразявам и какво да направя...!

Пуснато на: Пет Яну 19, 2007 12:29 am Заглавие :

Меганче,Меганче... Smile

Преди 4г влязох в чата,за да се избъзикам с колега ,който по този евтин начин подържаше връзка с гаджето си,което бе на специализация в Германия.После се заприказвах с двама-трима,но не съм чат-манияк и до сега.
На истории за влюбване в чата просто не обръщах внимание-смятах ги за невъзможни.

Със същата нагласа през ноемри 2005 година за първи път в "моят" канал влезе дама,чиято приятека й разказвала,че чрез чата си намерила Половинката.Влиза,значи, въпросната девойка невярваща,но любопитна що за животно е това чатът.И първият,когото заговаря съм аз.
По онова време търсех Дева за евентуални бъдещи планове(като секретарка).Затова като чух,че е Козирог,я "разкарах".
Обаче...почнахме онлайн-игра и тя ми беше нужна,за да ми пази замъка и отбива атаки...И полека-лека станахме бойни другари Laughing

В такива моменти се наричзхне един други "Съкровище",защото си беше така, а не само дума.Шегувахме се всячески,докато на 30.01.2006 получих слрдното съобщение:"

2006-01-30 19:06:00

Hе знам какво стана тази вечер.Имах гости и не можех да пиша много,но разговора ни започна хубаво и завърши тъжно.До снощи флиртувахме и двамата и изведнъж осъзнахме,че нещата май са по-сериозни.Знаеш ли как ми се е свило сърцето сега и нямам никакво настроение,липсваш ми и то много."

Интересното е,че и аз изпитвах абсолютно същото.Да се усещаме през нета?3амисалих се:"Възможно ли е или си внушавам?".Но и дваматапък,да си внушаваме едно и също...

Прекарахме чудесни мигове и наяве.Говорехме за всякакви теми и най-интересното е,че аз действах успокояващо на нея,а тя-на мен.Погагах й със съвети и в момента тя е най-добрата приятелка на голямата си дъщеря(а миналата година бяха като врагове).
Тя ме накара да се почувствам отново жив,да се усмихвам просто ей-така,дори на хубавото време.Дори мисълта за нея ме караше да ми минава и яд и всичко лошо и се усмихвах.И тя също не се бе усмихвала от толкова време и толкова искрено.Пък и околните забелязали,че е станала "по-хубава". Rolling Eyes

И двамата,обаче,сме реалисти.Тя има две дъщери,апартамент и разходи.Останалите казват,че имало ли любов,друго не трябвало.Но ... не може да платиш тока или парното с "любов".нито да купих храна,учебници или дрехи на децата...
Затова и ясно съзнавам,че засега нямам право да се намесвам в живота й.
Може да прозвуча тъжно накрая,но всъщност не е.Аз смятам,че я обичам и бих се радвал да са добре и трите,пък дори и с друг.

ПП Сигурно е случайност,Меган,но ние с нея също сме на 100км един от друг Rolling Eyes

Интересно,а?!Хм!

Пуснато на: Пет Яну 19, 2007 1:01 am Заглавие : ?????????

Здравейте, не смеех да си кажа, ама щом сте откровени
и аз имам подобна интернет-история, която е доказателство колко е макък светът.В някакъв форум преди 4 г. се запознах с един младеж, много по-млад от мен, не съм скрила нито възрастта си, нито сем. си положение, след няколко писма се оказа, че работи временно във фирмата при покойния ми съпруг, познава и дъщеря ми.Като казах в къщи, голям смях падна.После той се загуби някъде, но лятото се "появи" пак и започнахме редовна кореспонденция на най-различни теми, чисто приятелски, в момента пребивава в София, иначе е от друг град.Още не сме се виждали, а и като че ли никой не бърза много. Все пак млад човек и животът е пред него.Интересното е, че станахме съпричастни към проблемите си, вдъхва ме си кураж по имеила или чрез СМС в критични ситуации /майка му сериозно се разболя и се наложи денонощно да се грижи за нея известно време точно пред защита на дипломна работа за магистърска степен/, той ми съчувства за семейната ми трагедия.Всичко е само на думи, но като че ли това ни създава някакви положителни емоции, явно той на този етап
няма с кого да споделя,/не знам, може и да си има/, аз определено си
имам достатъчно живи хора с които да общувам.Има нещо много мило в това човек, с когото не сте се виждали да проявява внимание, дори за елементарни неща от рода на СМС с "Как си, как мина работния ден?" или "Как си, минаха ли ти болките в корема?" Аз съответно се интересувам как се развива здравословното с-ние на майка му, докъде е стигнал сдипломната работа и т.н. Говорим си и за неща, за които имаме еднакви интереси, най-различни теми.Не знам какво мислите
останалите за това, ама ако по някаква причина се прекрати "нашата
комуникация" /както той я нарича/ ще ми липсва, той твърди същото за себе си.Трябва ли да се срамувам заради това, смешно ли звучи отсрани, наивно ли, не знам, все пак съм зрял и мисля си разумен човек.Сигурно взаимно си запълваме някаква празнина.Приемам всякакви мнения, дори критики, може и да ми се посмее, който иска, но това е положението. Благодаря за вниманието и късмет на всички! Smile

Пуснато на: Пет Яну 19, 2007 11:33 am Заглавие :

Здравейте, на всички! Sad

Нито съм разочарована от вас, нито пък съм изненадана, но ... след като сте разумни хора - всичките - защо допускате да живеете в напълно виртуални светове?! Sad

Мислите ли, че можете да прецените какъв е един човек, "залегнал в дълбоко прикритие", разказващ за своите неудачи, предизвикващ съжаление в другите чатаджии?!

Сигурни ли сте, че той е точно това, което показва в чата?! И друго искам да ви кажа - практиката ми ме е научила да гледам на подобни "чатаджийски" истории твърде негативно, защото те не стигат до никакъв положителен завършек - такива са поне близките ми лични наблюдения!

Резултатите обикновено са: патологични отклонения в психиката, "изгубени души", които не търсят себе си, а търсят "жертвите си", от които да се захранват по един ли друг начин ... да захранват егоцентризма си, да захранват сексуалните си изкълчени до перверзност въображения, да избиват комплеските си, да се хранят с вниманието ви и енергията ви ... А когато вече се стигне до среща с тях и по-близък контакт, те постъпват така, щото чрез наранените ви души ви привързват към себе си и ви правят зависими от тях ... Sad

И защо се заблуждавате, че проблемите ви са решени?! Не, не са решени ... поне до толкова до колкото ви познавам всичките виждам, че проблемите ви не са решени ... напротив, влизате в по-големи заблуждения, което не напразно вече ме тревожи, защото всички ви обичам до един! Rolling Eyes

Аз мисля, че всички присъстваме тук, за да се учим един от друг, дори и от собствените си грешки, а не да затъваме все повече в блатото на илюзията, породено от нашето неразбиране на нещата в живота ...

Не ставайте жертви на собствените си илюзии, придърпани от хора, които повечето се забавляват с вас, отколкото да ви обогатяват, отколкото да събуждат истината у вас, защото една самотна и наранена или пък неразбрана душа е най-апетитната плячка за болните мозъци, подвизаващи се из чата ...

Нещо не разбирам ... какво всъщност правите! Никой ли от вас не е чувал за ситуацията на така наречения"горкият аз!"

Впрочем, ще се опитам в близките дни да кача материали в "Публикации" на сайта ни, най-вероятно в раздела на "Любопитно", където ще прочетете за това и още някои интереснички неща ... аз ги наричам "есенции"!

Виждам, че всички сте я загазили сериозно, защото живеете в заблуждения, които могат да ви стряват много скъпо ...

Събудете се, света не е това, което бъка в скапания чат, светът е онова, което е вътре в нас! А онова което е вътре в чатаджиите изобщо не се вижда в "събеседването" ви с тях, нито ще го забележите чак до там и при лична среща с подобни личности, защото, пак повтарям, те са с болни мозъци и психика, и няма да ви се разкрият до последния момент на вашата душевна агония ...

О, Боже, никак не е смешно ... напротив ... твърде опасно е това, за което ми разказвате тримата и края винаги е трагичен ... Crying or Very sad

Абе вие зомбита ли ще ми ставате?! Sad

Я се стегнете и се опомнете, докато имате време ... защото после много боли и остава белег за цял живот ... и едва ли тогава бих могла да ви помогна ... Sad

Пуснато на: Пет Яну 19, 2007 9:19 pm Заглавие :

Може би сте права Маг Селена! Но тогава как да познаем истинската любов, защото то ако човек е лицемер може и на живо да играе театър! Аз лично много съм разочарована от хора, които съм смятала за истински приятели и съм споделяла много неща с тях, а те сигурно са се подигравали зад гърба ми! В днешно време всеки търси изгода, но аз късно го рабрах...! Май има още доста да уча и за съжаление все повече се убеждавам, че ИСТИНСКИ приятели трудно се намират!

Благодаря Ви от сърце, Маг Селена, за Вашата грижа и стремеж да ни предпазите, въпреки, че сигурно дори и не го заслужаваме. Много добре съзнавам, че не бива да зацикляме в тази област и да се обвързваме емоционално по този начин, поне аз се стремя да не го правя, следва да се дистанцираме и да бъдем по-критични и безпристрастни към случващото се.
Мила Мегън, сигурна съм, че ще намериш истинската любов и ще я познаеш, тя е много повече от споделяне в чата и тел.разговори, въпреки, че понякога може да започне и по-този начин, няма лошо. Smile

Пуснато на: Пет Яну 19, 2007 9:39 pm Заглавие :

Ето какво казва Гуруджи Шибендо Лахири за любовта:

"Любовта никога не може да принадлежи на ума, тя е нещо, което няма нищо общо с ума - тя принадлежи на измерението на не-ума. Буда е казал: "Никога не използвай думата любов, а невраждебност". Каква огромна мъдрост, която вие не можете да разберете. Вие ще усетите, че ви се плаче, когато разберете защо Буда е казал така. Кришна също казва: "ненасилие, невраждебност". Те никога не казват любов, защото произнесена позитивно, тя ни отпраща в полето на ума, а това не е истинска любов."

А ако са ти се подигравали, то трябва да ти кажа, че те първо на себе си са се подигравали! Това изобщо не трябва да те притеснява, защото "чатърите" повечето не са добре психически, а пък и зад маските им се крият какви ли не перверзници, измамници и др. подобни. Никой не може да ни даде гаранции дали в някого се крие добрината, любовта, или предаността ...

Думата "приятели" отдавна не е така състоятелна, както е била много-много отдавна, но не бива нито да страдаш, нито да се самоизтезаваш поради този факт! Просто работи върху себе си, самоопознавай се - така ще се научиш да познаваш и другите около себе си!

Хайдеее ... не се натъжавай ... горе главата и ... напред, а може и нагоре!
Very Happy

Благодаря ти Kati Smile

! Наистина много се радвам че открих този форум! Сигурна съм, че тук има много истински хора / не като в чата Razz

/!

Какви ги говориш, kati! Нима някой трябва да заслужи нещо подобно?! Ако има човек, който да е в опасност и аз мога да го предупредя, дори собствения ми враг да е, аз го правя ... За това просто не са нужни никакви заслуги!

Много ще се радвам за теб, ако успееш да овладееш в себе си тези пориви, само да не те е хванала зависимостта от тях, че и това се случва ... Neutral

Ха така ... Знаеш ли, MeGaN_, колко години подред съм живяла в самота и никога не съм се чувствала нещастна или пък самотна, а напротив ... чувствах се много по-пълноценна и използвах тази самота, за да опозная себе си! И така запълвах цялото си време. Събирах познания и... ето, че не е било напразно!

Сега съм тук с вас и мога да ви бъда полезна ... Smile

Маг Селена много сте забавна Smile

! ...Това се опитвам да направя - да опозная себе си и да изкореня лошите навици, защото не мога да кажа, че съм идеална Embarassed

! А що се отнася до приятелите - имах в предвид не чатъри, а хора, които са покрай мен и които "УЖ" много ме подкрепят, но ... в даден момент разбрах, че всичко е една голяма лъжа / както се казва по-добре късно отколкото никога Smile

/! Поне разбрах, че не трябва да съм много доверчива и че трябва да разчитам най-вече на себе си Wink

!

Пуснато на: Пет Яну 19, 2007 10:05 pm Заглавие :

Оооооо ... аз съм още по-забавна, ако общуваш отблизо с мен ... Laughing

Същите проблеми съм ги имала и аз като по-млада, но това само ме направи по-силна, по-познаваща, по-разбираща ...

А идеални хора няма ... ако имаше такива, то те нямаше да живеят на земята, а щяха да имат ангелски крилца и да хвъркат в небесата! Smile

Пуснато на: Пет Яну 19, 2007 10:17 pm Заглавие : ????? ?

И аз се убедих от собствен опит, че е така, трябва да разчитаме най-вече на себе си.Освен това приятелите може да си имат и собствени проблеми за решаване и да не им е по силите да ни бъдат максимално полезни.Аз на никого не се сърдя, в крайна сметка може да се окаже, че и аз няма да съм способна да реагирам адекватно и да помогна на някого, макар да имам доброто желание.
И аз не съм от хората, които се чувстват самотни, когато са сами.Самотата понякога дори е полезна, за да свършиш нещо полезно за себе си и в духовен план, щом се е случило в определен момент от живота, явно така е трябвало да стане.Старая се да не се пристрастявам към общуването си
в и-нет, то не е чат, а периодична кореспонденция, с нищо неангажираща, няма излишни емоции, само добронамерено отношение и обменяне на информация, мисли за "нещата от живота", мнения по разни актуални злободневни теми и т.н.Признавам си, че ми харесва, но не е възможно да има илюзии за нещо по-емоционално. Иначе си чатя само в този форум, не ме влекат другите сайтове за тази цел / преди съм влизала в музикален фен-клуб, щото съм меломан, ама там се подвизават от други възрастови групи/, а тези за запознанства пък хич. Smile