За промяната в Съзнанието

Съществуват безкрайно много методи за духовно развитие, стари и нови, но повечето не са достатъчно ефективни, най-вече поради разкъсването и противопоставянето на тези методи, т.е. липсва комплексен подход.

Ние рядко осъзнаваме това и губим маса време и възможности, да търсим и разберем причините, за да направим промяната си реална. В действителност, основния проблем е в съзнанието ни – много хора си въобразяват, че знаят, ако не всичко, поне повечето от нещата за духовното развитие. Но не допускат въобще, че е възможно, да не разбират това, което са научили.

За това допринася дълбоко вкоренената дуалност на съзнанието – всяко едно твърдение е или истина, или неистина, а действителността е много по-сложна и дуалното отношение я филтрира (прави я частична, илюзорна). Така че, основната цел, която стои пред нас, която е смисълът на съществуването ни, не е печелене на пари, търсене за удоволствия и развлечения, не е здравословния начин на живот и следването на някакви принципи, а въпреки всичко това, да променим съзнанието си.

И отново повтарям, основния проблем, с който се сблъскваме постоянно, е дуалистичната ни нагласа – да се съсредоточаваме само на едно, а всичко останало да обявяваме за вредно или безполезно. Но промяна на съзнанието не може да има, без да осъзнаем дуалистичния си подход и да пожелаем да го променим. Затова не бива да се отказваме от всичко, което ни е необходимо в живота, но то не трябва да е приоритет, не бива да има първостепенна важност, да отнема и ангажира цялото ни време.

Искам отново да подчертая: НИЩО НЯМА ПО-ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ – НИТО ЧИСТОТАТА НА ТЕЛАТА, НИТО ПОВИШАВАНЕТО НА ВИБРАЦИИТЕ И СВЕТЛИННОТО ТЯЛО, НИТО КАКВИТО И ДА СА ДРУГИ ДУХОВНИ И ЕНЕРГИЙНИ ТЕХНИКИ – НИЩО НЯМА ПО-ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ОТ ПРОМЯНАТА НА СЪЗНАНИЕТО. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ: СЪЗНАНИЕТО ОПРЕДЕЛЯ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, Т.Е. ВСИЧКИ ИЗБРОЕНИ ФАКТОРИ СА РЕЗУЛТАТ ОТ СЪЗНАНИЕТО И ПРОМЯНАТА МУ ВОДИ ДО ОЧИСТВАНЕ И ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПОТЕНЦИАЛ.

Това не означава, че второстепенните фактори не са важни – тяхното развитие облекчава промяната на съзнанието, но все пак, главния проблем е в натрупаните филтри. Мнозина се съсредоточават на второстепенното и рядко или въобще не се занимават с промяна на съзнанието. Това е като традиция в много школи (особено източните), съществува и като нагласа в масовото съзнание, но понякога, например при йога, води до полудяване, защото прекалено развитата енергия, не може да се управлява ефективно от ограниченото съзнание.

Много често имаме желание да променим действителността си. Но в повечето случаи си оставаме само с това желание и на практика не правим нищо. За това положение на нещата, допринасят две основни наши нагласи (приети истини): 1. Мислим си, че не знаем как и 2. Мислим си, че не зависи от нас. На практика, това са два наши избора, които са се превърнали в ментални блокажи, които правят промяната ни много трудна, да не кажа невъзможна и прикриват действителната спирачка - страха.

Основното, което би променило съзнанието ни, е самонаблюдението и точното установяване, какво ни кара да постъпваме по един или друг начин. Когато разбираме истинските механизми, които ни движат, много лесно можем да ги променим, ако пожелаем. Промяна на съзнанието е трудна, само поради илюзорните представи за това, което ни движи – така усилията ни не са насочени в нужната посока, попадат в празно пространство и не дават очаквания ефект.

Затова самонаблюдението и честното отношение към самите себе си, е основният инструмент за промяна на съзнанието, и ако забележим, че не постигаме напредък, трябва веднага да си дадем сметка, че в някаква насока се самозалъгваме, че суетата, гордостта и самомнението (прекалено завишено или комплекси за малоценност), все още ни пречат да видим реалността. В такива случаи е желателно да потърсим помощ, но само в случаите, когато сме готови да преглътнем действителността, а не да я приемем като нечие злонамерено желание да ни унизи.

Всички проблеми, които имаме, без значение дали са в нас или извън нас, са следствие нашето съзнание, т.е. следствие от насочените и манипулирани от самите нас, енергии. На практика, всяко наше желание, всяко наше отношение, към каквото и да е, поляризира нашите енергии (създава плюсове и минуси), които веднага влизат във взаимодействие (в повечето случаи го възприемаме като конфликт, като противодействие) с други плюсове и минуси. Затова основна цел на духовното израстване (промяната на съзнанието) е постигането на „златната среда”, нулева точка, където енергиите ни са уравновесени и не предизвикват взаимодействия и конфликти.

Освен промяната на съзнанието (неутрализиране на дуалистичния подход), за хармонизирането на енергиите (в нас и около нас), много голямо значение има благодарността, признателността и любовта. Тези енергии помагат да се подържа енергийно равновесие – когато енергиите се движат под формата на знака за безкрайност (легнала осмица), запълват всички липси и намаляват излишъците, които нарушават равновесието.

Когато формираме желание, създаваме поляризирана енергия, за да не създадем дисхармония със желанието/намерението си (натрупване или недостиг на енергия), веднага благодарим, независимо дали сме осъзнали отклик на желанието си (дали е изпълнено). Именно благодарността насочва енергията да се движи правилно (под формата на знака за безкрайност), а това увеличава много шанса за изпълнение на намеренията ни. Много е важно да свикнем (с тренировки) да благодарим не само с думи (тяхната енергийна съставка е много по-слаба), а с енергията на благодарността – обърнете внимание на усещанията си, когато изпитвате истинска признателност и се научете да изпращате тази енергия винаги, когато благодарите с думи или без думи.

Ако желанията ви не се осъществяват, не преставайте да благодарите, а си дайте сметка, че те противоречат на Божествените желания и ги коригирайте/синхронизирайте (направете равносметка, желанията от егото ли са продиктувани или имат за цел всеобщото благо). Хубаво би било да прегърнете съзнателно идеята, че живеете в изобилие, точно дозирано според нуждите ви – ако имате повече или по-малко, това би ви навредило, като промени самомнението ви в посока надценяване или подценяване.

Създайте си доверие в Божественото намерение, то винаги се стреми към златната среда, т.е. към вашата най-голяма полза. И свободен достъп до Божественото изобилие ще получите само тогава, когато няма да се отразява на самомнението ви, когато няма да злоупотребявате с възможностите си и да предизвиквате дисхармония чрез пренасочване на огромни енергии за да задоволявате желанията на егото и илюзиите си.

Основа за промяна на съзнанието е самоотъждествяването – с кого, и как се отъждествявате. Ако си мислите, че сте отделно от Бога, живеете с убеждението, че не можете да го променяте. Но ако се отъждествявате с Него, няма невъзможни неща за вас, трябва само да намерите правилния подход. Ако веднага ви се прииска да потвърдите своята Божествена мощ, трябва да си дадете сметка, че това жеание идва от егото ви, което моментално поставя граница между вашите и Божествените енергии, и мощта ви става нищожна. За да не ви разделя егото от Цялото, трябва да бъдете изключително предпазливи, защото, колкото и да сте начетени, все още трудно следвате Божествената логика (интересите на Цялото). Опитайте да си създадете ясна представа, какви последствия във Вселената предизвикват желанията ви, и кои от тях предизвикват хаос.

Изключително често желанието ни да правим добро е по-скоро мечешка услуга – дайте си сметка за последствията. Но повечето хора не се интересуват от последствията, защото за тях е по-важно да отговарят на представата, която имат или искат да създадат за себе си. Основен критерий е РАЗЛИЧАВАНЕТО. То се появява едва след като дуалното мислене намалее значително – тогава егото/умът губи изключителната си важност и интуицията, гласът на душата, става авторитет, който определя, какво решение да бъде взето. Ако трябва да вземате решение и виждате само един възможен вариант, това е диктата на ума/егото. Колкото повече възможни варианти виждате, толкова повече осъзнавате душата и другите си висши аспекти. Обърнете внимание на този момент.

При промяната на съзнанието е особено важно да свикнем с мисълта, че не правим нищо самостоятелно (това е особено важно при озаптяването на егото). Да свикнем да работим в колектив (и то не само с въплътени хора), но и с всички елементи на Земята, с Висшите сили, с Бог. Да търсим постоянно съвместна работа и подкрепа и да не си въобразяваме, че можем да се справим самостоятелно (това е желание на егото).

Когато осъзнаваме и не забравяме, че сме Божествен инструмент, не си позволяваме да натрапваме своето разбиране при всеобщите процеси, а се стремим да бъдем максимално чувствителни и леко да откликваме на Божествената воля. Изразът: „Да бъде волята ти Господи, а не волята ми!” трябва да бъде постоянна част от ежедневието ни – това е така необходимото смирение, което ни прави ефективен Божествен инструмент. Без него само си въобразяваме, че вършим божия работа, а в действителност изпълняваме желанията на егото си.

Промяната на съзнанието е обезателно необходимото условие за единение с Бога, с Цялото. Умствената инерция има толкова много устойчиви представи, които създават завесата в съзнанието, че повечето хора дори не допускат, че тези представи/нагласи са завесата в съзнанието. Например, толкова масовото осъждане/критикуване е свързано с вродените правила/закони и внушението, че сме жертва на нечия зла воля. Но ако искаме да сме част от Цялото, трябва да поемем цялата вина, защото Бог е причината за всичко и докато смятаме себе си за невинни жертви, сме отделно (поставяме граница между себе си и всичко останало) от Всеобщата Причина. Друго такова всеобщо заблуждение е обичта ни към Създателя/Цялото.

Но давате ли си сметка, че докато обичате Бога, Той е там, а вие сте тук, т.е. отделно от него. Затова трябва да обичате себе си, само така не се разграничавате от Бога. Друга устойчива представа, когато се чистим да изхвърляме мръсотиите си извън собственото си пространство – да ги чисти, който иска (така се държим и в природата). Но ако възприемаме себе си като Бог, и за миг не ни минава мисъл, че някой друг трябва да свърши нашата работа. А когато Бог се заеме с нещо, всичко съществуващо се втурва да помага.

Такива устойчиви представи/заблуждения има безкрайно много – внимателно наблюдавайте, кое ви приобщава, и кое ви разграничава. И никога не забравяйте, че точно тези представи ви карат да се възприемате отделно и докато не ги премахнете, ще съществува завесата в съзнанието ви. И никакви други духовни методи няма да ви дадат ТРАЙНИ резултати, а само мигове на надникване.

Следващия важем момент в промяната на съзнанието ви, е приемането да давате свободен избор, т.е. да се откажете от желанията на всяка цена, а да давате възможност, другите да осъзнават правото си на свободен избор. Но не забравяйте и не се отказвайте от собствения си свободен избор, за да задоволите желанията на някой друг (да доставите удоволствие; не позволявайте да ви манипулират – винаги се опитвайте да разберете, какъв ефект може да се получи, дали просто не глезите), колкото и да ви е близък човека – може би е възможен компромисен вариант.

Особено важен момент при даването на свободен избор, е да укротите собственото си отношение (загриженост, осъждане, разумност – зад които всъшност се крие страх) към изборите на другите – не натрапвайте отношението си, когато не ви го искат, колкото и важно да ви се струва. И никога не забравяйте, не можете и нямате право да промените никого, без негово желание. Можете да промените само себе си, и само така да промените другия, чрез собствения си пример. Ако някой около вас не отговаря на представите ви, не го хокайте и обвинявайте, а си дайте сметка, че вие не сте се променили достатъчно, за да го увлечете със своя устрем.

Основен иструмент за промяна на съзнанието (както и управлението на всички видове енергии, дори тези, които смятаме за твърда материя) е намерението (волята, насочване и поляризиране на енергията). Трябва да имате предвид обаче, че дуалистичното съзнание чрез намерението, създава прекалено крайни поляризирани енергии, които често предизвикват множество конфликти. За да избегнете това поляризиране, тренирайте да обичате всичко и всеки, без да имате някаква основателна причина за това или да наказвате недостойните. Любовта е уравновесена, хармонична енергия, и когато тя предопределя намерението ви, не ви позволява да изпадате в крайности. Колкото е по-силна любовта ви, толкова сте по-близо до златната стреда.

Енергията, която създава егото е страха, енергията, която ви обединява с Цялото е любовта – наблюдавайте се постоянно, коя от тези две енергии определя избора ви в момента. Много хора определят страха като разумна предвидливоост – докато се самозаблуждавате по този начин, страхът ви води за носа. Ако осъзнаете, че се самозалъгвате с «разумните доводи», страхът губи силата си. Например, много често, да не кажа постоянно, ви се иска да сте сигурни в знанията си. Но дайте си сметка, че това желание за сигурност, се диктува от страха да не сгрешите, а този страх създава дуалността.

Сигурността не ограничава ли гъвкавостта на съзнанието ви (промяната става тудна и е невъзможно многомерното виждане)? Не се ли превръщате във фанатик? Ако свикнете с несигурността, ще ви стане навик, постоянно да се усъвършенствате, да течете в синхрон с глобалните промени, да виждате много възможни варианти. Ако виждате в някаква ситуация само един възможен вариант, дайте си сметка, че това е ограниченото виждане на ума (на дуалността) – опитайте да осъзнаете и други възможности, те винаги съществуват.

Промяната на съзнанието е преди всичко промяна на мирогледа, т.е. на представата за действителността и законите, които я движат. Приемайки и спазвайки Божествените закони (например, Десетте Божии заповеди), установяваме Божието царство на Земята. А най-важното, да изхождаме за действията си от осъзнатото разбиране, че сме едно Цяло, да се грижим за интересите на Цялото, понякога отказвайки се от приоритетите на егото си.

Трябва да разберете следното: смисълът на битието е в промяната, най-вече в промяната на съзнанието (Не забравяйте римската сентенция «Всичко тече, всичко се променя»). Тези, които не се стремят към това (или стремежа им е фиктивен, без реални усилия), не могат да се възнесат в пето измерение, защото там няма това силно въздействие на трудностите и болката (типични за материалния свят) върху съзнанието и промяната става само със съзнателен стремеж.

Ако смятате, че усилията ви трябва да са насочени в някакви други посоки – грижа за материалното тяло или енергиите му, грижа за близки хора или за всички, постигането на някакви други цели, освен промяна на съзнанието, в пето измерение няма да имате достатъчен стимул да еволюирате. Затова душата ви, вероятно, ще направи избор да продължи да се въплъщава в материални светове.

Промяната на съзнанието е невъзможна без неговото съзнателно очистване, очистване на всички нива – физическо, емоционално, ментално и причинно-следствено. Съзнателното очистване е точно това самонаблюдение, където постоянно правим избор, кое вече не ни върши работа и трябва да се освободим от него. Очистването автоматично разширява мирогледа, следователно, постепенно премахва изкуствената преграда наречена „завеса”.

Очистването е обезателно необходимо за да се преодолее дуалистичното мислене, което води до поляризиране и крайности, до вкопчване и пристрастия, очистването води до златната среда. Очистването прави възможно повишаването на вибрациите, а това е в пряка зависимост с разширението на съзнанието. Навика да чистим ненужното ни дава възможност да се развиваме и във висшите сфери, т.е. отпада необходимостта да се прераждаме, отпада нуждата от натиска на дисхармонията.

За да променяме ефективно съзнанието, трябва да имаме представа за неговите съставки, а това дава възможност, да заменяме елементите, които не са ни необходими повече и да търсим и приемаме необходимите. Съзнанието е сложен комплекс от енергии, в които се смесват емоции, чувства, мисли, (вдъхновение, удовлетворение, съвест, интуиция – гласът на висшите аспекти) и др. И съзнателното им подбиране и контролиране, е основния начин за промяна на съзнанието. В тази насока е особено важно да не допускаме блокажи, такива като комплекс за малоценност, страх от грешка, силни и маниакални желания и мн.др. Например, за да преодолеем страха да не сгрешим, трябва да прегърнем мисълта, че дори когато грешим, трупаме полезен опит, който е обезателно необходим за развитието на ума, на мъдростта.

Сегашното съзнание е ограничено от представата, че представляваме материално тяло. Дори другите ни нисши тела са концентрирани енергии около материалното тяло. Но висшите тела, нашата истинска същност, не са ограничени във времето и пространството и трябва съзнателно да свикнем с тази своя безкрайност и вечност, за да разширим съзнанието си и премахнем филтрите на своята ограниченост.

Също така не трябва да забравяте, че измеренията, за които се говори постоянно, са ниво съзнание, а не физическите измерения, които се различават само по своята честота. Така че нивото на съзнание е пряко свързано с това, с какво се отъждествявате. Ако си мислите, че сте само физическо тяло и мислите с мозъка си, вие съществувате в това ограничение. Но ако допускате, че освен физическо тяло имате и други тела и възможности, съзнанието ви се разширява и ставате многомерни.

За да имаме ефективна промяна в съзнанието, трябва да направим още един съзнателен избор – да променим съзнателното си отношение към всички хора, към всичко съществуващо. Трябва съзнателно да приемем, че във всеки човек има Божествена съставка, т.е. колкото и негативни качества да има, колкото и агресивно да е поведението му, да виждаме в него Божественото. Това е съзнателна и активна промяна на действителността, защото подхранваме положителните качества във хората и не създаваме поляризирано противопоставяне, което да активизира още повече негативизма и страха в тях. По този начин им даваме шанс да се преборят с илюзиите и страховете си, за да направят кардинални промени в съзнанието си. Затова никога не забравяйте, доброто (Божествеността) е неизтребимо, колкото и да ви се струва безнадежден случая.

Една от най-важните промени, ако не най-важната е, промяната на представата ни за действителността, защото, ако продължаваме да живеем според старите си представи, ако не променим отношението си към природата, към хората, към самите себе си, промените ще са много бавни и незабележими. Защото на практика ги препятстваме. Но ако съзнателно направим избор и променим отношението си, действителността се променя учудващо бързо.

Ако продължавате да очаквате лошо отношение от заобикалящите ви хора (страх), вибрациите ви са ниски, промяната е минимална, ако въпреки недостатъците им, живеете с мисълта, че всеки е част от Бога и има своето съвършенство, и вярвате в това съвършенство и ги обичате, вибрациите ви са високи, конфликтите около вас намаляват, хармонията се увеличава и промяната става все по-реална. Не забравяйте, мислите и намеренията ви скоро ще станат видими за много хора – изчистете тези, от които може да се срамувате.

Ако приемете, че сте част от Бога, че сте Бог, тогава всички останали, колкото и да ви дразнят, колкото и да ги смятате за изостанали, са част от вас. А както посочих по-горе, към себе си трябва да бъдете великодушни и да се обичате безкрайно много – само така създавате хармонията, която изкачва съзнанието ви на по-високо ниво, получавате възможност за достъп до всеобщите знания и възможност да бъдете пример за подражание, т.е. давате възможност на другите да забележат блокажите в себе си и да се справят с тях.

Може би, най-важното, което трябва да си закачите като обица на ухото, е необходимостта от постоянното осъзнато повишаване на собствените вибрациите – това е основното, което променя съзнанието. Изборът ви, колко време да прекарвате в потискащите материални проблеми (ниски вибрации), и колко време в радост и приповдигнато настроение, определя темпото, с което променяте съзнанието си.

Колкото повече сте във високи вибрации, толкова повече навлизат висшите ви аспекти (Висш Аз, Аз Съм Присъствие) в съзнанието ви, толкова повече е очистването на старите програми, толкова повече осъзнавате необходимостта от промените, за които трябва да направите съзнателен избор. И крайно време е да разберете, че най-важни са личните усилия за промяна – енергията, която създавате с намерението за промяна, променя цялата Земя и всички хора.

Не трябва да забравяте никога, че промяна на съзнанието не може да се получи, докато мотива, който ви движи е постигане на способности – това е типичната уловка на ума, на егото. Ефективния мотив е желанието да служите на всеобщите интереси. Тогава може да получите нестандартни възможности, като инструменти, с които да помагате и да бъдете пример за подражание. А тези, които имат проявления на ясновидство, ясночуване или други такива, никога не трябва да забравят, че тези дарове не са признак на високи духовни постижения, а изпитание за егото и суетата им.

Осъзнайте, всички енергии, с които боравите, които навлизат във вас, от които сте съставени, са разумни енергии, част от разума на Бог и се отнасяйте към тях като към разумно същество.

Основното в функциите на съзнанието е, че осъзнавате много по-лесно силните, концентрирани енергии. Със сегашните ни енергийни възможности, създаването на такива, лесно осъзнавани енергии, става чрез натрупване, чрез многократното възпроизвеждане на едно и също намерение. Получава се нещо като матрица, като програма в компютъра – разликата е само, че компютъра не може ра променя програмите си, защото няма право на свободен избор. А ние можем и имаме право да променяме всичко в собственото си съзнание.

И както казах, това става с натрупване – преставаме да подхранваме с енергията на намерението старата матрица (програма) и насочваме вниманието си към това, което искаме да запрограмираме в съзнанието си – правим го толкова често, колкото имаме желание. Така старата програма постепенно губи силата си, ако не я актуализираме повече, а новата става все по-силна и действена – и всичко това зависи само от нашето старание и желание за промяна. Не се давайте на дуалното убеждение, че програмите ограничават и пречат на развитието – програмите са стъпалата, по които се изкачваме.

Свободният избор определя и основните функции на съзнанието ни, неговите приоритети. С въплъщаването ни в материалния свят, приоритет в съзнанието ни получава ума. Но ума борави само с опита натрупан от това въплъщение, с мирогледа приет на базата този ограничен опит, т.е. цялото това ограничение създава филтри в съзнанието ни и го ограничава до съществуване само в материалния свят. Ако искаме да разширим съзнанието си и да премахнем филтрите, трябва да ограничим приоритета на ума.

Този ум, с който борави личността, е много тясно свързан с мозъка, за да може да управлява материалното тяло – в случая е свързан с управлението на гласните струни и говора, за да е възможно общуването. Това обвързване на ума с говора, допълнително ограничава изключително много възможностите на съзнанието ни. Затова разширението на съзнанието задължително преминава през ограничаването на „бърборкото” в главата.

Друга специфика на материалният ум е времето – подрежда опита линейно и създава илюзиите минало и бъдеще. Много по-обективно възприемаме действителността, ако престанем да гледаме на миналото като на безвъзвратно отминало, а на бъдещето като на нещо неясно. Това, което наричаме минало и бъдеще са наши енергии, които съществуват сега и ние постоянно ги манипулираме чрез намерението/волята си.

Затова постоянно осъзнавайте, как въздействат мислите и чувствата ви, намеренията ви в момента сега, върху това, което наричате минало и бъдеще. Ако постоянно се занимавате с някакво преживяване от „миналото”, постоянно увеличавате съответната енергия (положителна или отрицателна) и затова много хора са обсебени от тази натрупана енергия (тя е станала прекалено силна и получава приоритет в съзнанието).

Ако прекалено често гледате със страх в „бъдещето”, този страх се натрупва и се превръща в фобия. Затова свикнете да осъзнавате, че умът ви има приоритет в съзнанието ви, когато непрекъснато „бърбори” или се занимава с времето („минало и бъдеще”). Свикнете да центрирате вниманието си (чрез упорити тренировки) на момента тук и сега, като наблюдавате усещанията си (енергиите около вас и във вас).

За да осъзнавате висшите си аспекти, трябва да свикнете да повишавате вибрациите на енергиите си, а това е пряко свързано с премахването на всичко, което понижава тези вибрации. Повишаването на вибрациите и обединяването с висшите ви части, винаги е свързано с някакви болки и дискомфорт, което пък плаши тези, които нямат реална престава за действителността и те бързо се отказват.

Но енергиите с по-високи вибрации, винаги са по хармонични от ниските и влизат в конфликт с дисхармонията в човека (започват да я преобразуват) – в резултат болка и неприятни усещания. Ако не се уплашите и откажете, с времето дисхармонията се преобразува/преработва в хармония и усещането за комфорт се възстановява. Ако се уплашите, продължавате да живеете в стария си познат свят на страхове и потиснатост, но понякога ви изглежда по-приемлив, защото се страхувате от неизвестното.

Когато спрете мислите си, в съзнанието ви остава празнина – внимателно и продължително изследвайте тази празнина, там е останалата част от вас, цялата Вселена. Ситуацията, в която изпадате прилича на лошото чуване след като продължително време сте били в много шумна обстановка – известно време не чувате слабите звуци. И ако не допуснете отново мисловната какафония, възприятието ви се възстановява и празното на пръв поглед, се изпълва с живот и смисъл.

Обобщавайки, подчертавам отново, най-важният етап, за този момент, в промяната на съзнанието е овладяването на ума. Умът е чудесен инструмент, но досега той се е развивал за сметка на оцеляването и страхът е основния метод при този процес. Но вече развитието тъпче на едно място и страхът не може да добави нищо повече към способностите на ума.

Затова променяме условията на играта, вече оцеляването не е проблем и развитието продължава чрез самоконтрол. Точно затова трябва да се избавим от старите програми, в които страхът е основния двигател и създаваме нови, в които, чрез честно отношение към това, което не харесваме в себе си, правим избор да се усъвършенстваме в някаква посока. Така че решавайте, колко интензивно ще еволюирате или ще тъпчете на едно място, но във Вселената спирането на движението е противоестествено и много боли.

Повтарям, Бог има нужда от нашите усилия – енергията, която създаваме (модулираме) чрез усилията си да се променим, да преработим натрупаните отрицателни енергии, променя Земята, променя Вселената. Затова не разчитайте, че като помолите Бог, той ще направи промяната вместо вас. Божествената помощ е възможна в много редки случаи, само когато е необходим съвсем слаб импулс за да се отприщи нещо, което пречи на усилията ви да получите реален резултат.

И няма да разберете, че Бог е помогнал, защото осъзнаването на външна помощ ви прави пасивни, намерили сте по-лесния начин, защо да се напъвате напразно. Така че, за промяната на съзнанието няма почивен ден, работи се 24 часа в денонощието – наблюдавате мислите и мотивите си, и корегирате това, което не ви харесва. Успехи.

Източник: yosif.net