Какво означава самото име Исус Христос?

Всъщност, това не са имена, а прозвища.

Името Исус е древногръцко и иде от йониския диалект. Името Iaso - Ясо е йонийското Ieso - Йесо и означава Богинята на лечението, дъщерята на Асклепий, покровителка на всички, които служат в храма на баща й. Имената Iasius - Ясиус, Iasion - Ясион, Iason - Язон, Iesous - Йесус, Isaus - Исус са йониски и се превеждат като синове на лечителката, посветените в тайните на лечението. Гръцкото Исус означава буквално Синът на лечителката или Лечител.

А прозвището Христос се е срещало също векове преди някой изобщо да чуе за християнство. Тук, обаче, има една тънкост - между ХрЕстос и ХрИстос.

С прозвището ХрЕстос се е обозначавал всеки един ученик от някоя мистерийна школа, готов за помазване, но още непосветен. Открива се употребено още V век преди новата ера от Херодот, Есхил и други класически гръцки автори, като се е отнасяло както за хора, така и за предмети.

При Есхил, например, в Хоефори/Приносителки на възлияния/ четем за Manteumata Pytho-cresta - предсказанията, изречени от питийския бог, чрез питията. А pythocrestos е аноминатив в единствено число на прилагателно, получено от chrao, което означава допитвам се до оракула, отговарям от името на оракула и получавам отговор от оракул или бог. Ранната йоническа форма на тази дума е chreo. Платон /във Федър/ пише chrestos ei hoti hegei... - много си мил, че ме смяташ за... /Платон. Диалози - том II/.

Терминът ХрЕстос се е употребявал за всеки отличен ученик на някой ярък Учител, на всеки следовник на някоя мистерийна или духовна школа или учение, на всеки жрец, прорицател или просто на всеки един добър, благ човек, който води свят живот. С такова прозвище са удостоявани светли умове като Платон и Сократ, например. От там всички хора, които са вярвали на някой такъв добър и свят човек, са се наричали хрЕстияни, тоест добри хора, много преди скалъпяването на християнската религия. И до ден днешен гърците се поздравяват с нахаристо!

В книгата си Пътешествия д-р Кларк описва открит от него езически паметник в Делфи. Той пише там: В светилището, зад олтара, видяхме фрагменти от мраморна катедра, върху чийто гръб открихме следният надпис, точно както е написан тук - нищо от него не беше повредено или изличено - който ни представя може би единствения досега известен случай на надгобен надпис върху подобен паметник.

Надписът гласеше буквално: CHRESTOS PROTOS THESSA-LOS LARISSAIOS PELASGIOTES ETON IE - ХРЕСТОС, ПЪРВИЯТ ТЕСАЛУНИЕЦ ОТ ЛАРИСА, ПЕЛАСГ, ГОДИШЕН ГЕРОЙ.

Според по-нататъшни проучвания на намерената уникална находка, се установява, че човекът е бил неофит, умрял в 18-та година на своето неофитство и това, че е определен като герой, показва, че е преминал предварителните изпитания като герой, но е умрял преди последната мистерия, която би го превърнала от ХрЕстос в ХрИстос - от послушник, ученик, последовател в помазан /посветен/.

А ХрИстос вече е друго. Иде от chrio, което означава намазвам, помазвам, натривам, от където идва и името или по-точно прозвището Christos. Под teochristos древните гърци са имали предвид богопомазан, посветен.

Така, че авторът е прав в известен смисъл само, но явно, не е запознат с горните подробности, ала въпреки това се е правилно ориентирал, макар и малко на сляпо - християнството никакси не е юдеизъм, а си е езичество, зародено по тези земи, много преди да се превърне в изкуствено създадена за целите на една империя и на един трон религия.

Имало там някой си Йешуа Галилеянеца, който е описан във Вавилонския Талмуд като черен маг, развращаващ юдейското племе, и който събрал доста последователи, щото буквално вършел чудеса, основани на будиските и йогийските похвати и който дори не е разпъван на кръст, а е убит с камъни и тялото му е захвърлено на брега на Мъртво море - така поне гласят преданията, които също са невярно предадени. Но...така пише в Талмуда и в Кумранските записки.