НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Сря Юни 28, 2017 5:37 am Вижте мненията без отговор
Омега файловете - нацистки бази в Антарктида
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12563
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Сря Дек 12, 2012 6:24 pm
МнениеЗаглавие : Омега файловете - нацистки бази в Антарктида
Отговорете с цитат

Сега ще проучим многобройните твърдения за нацистки бази в Антарктида, които както казахме, може би са точката на произхода на “нацистко-сивата” флота, с която Барни и Бети Хил се сблъскаха по време на тяхното отвличане.

Историческите факти са ясни. В началото на 1938 г., дълго преди края на Втората Световна Война, нацистите започнаха да изпращат многобройни изследователски мисии до региона Кралица Мод на Антарктида. Постоянен поток от експедиции са били изпращани от бели първенци от Южна Африка. Над 230 000 квадратни мили от замръзналия континент били картографирани от въздуха и германците открили обширни райони, които били изненадващо свободни от леда, както и топли водни езера и пещерни заливчета.


Съобщено е, че е открита огромна ледена пещера в един ледник, която се простирала до 30 мили към голямо горещо геотермално езеро дълбоко в недрата на земята. Най- разнообразни научни групи се преместили към областта, включващи ловци, трапери, колекционери и зоолози, ботаници, земеделци, специалисти по растенията, паразитолози, морски биолози, орнитолози и много други. Многобройни дивизии на германското правителство били включени в топ секретния проект.

Тук, вече историците млъкват, докато само онези от тях, които си спомнят или наистина се връщат назад, биха обмислили следващите недомлъвки.

След като цялата информация била събрана, в преименуваната Ню Швабенланд започнали да прииждат групите по-дълбоки подземни конструкции. Те дошли на товарни кораби, военни транспортни кораби и подводници. Товарните кораби идващи от Южна Африка били защитени от множество подводници- убийци и военни кораби. Това би могло да обясни усилените интензивните нацистки военни усилия в Северна и Южна Африка. Всеки кораб, който дори се приближавал до морските маршрути от Южна Африка до Антарктида е бил разрушаван от германски подводници с цел съхраняване на тайната. След като всички стоки били донесени, започнали да се появяват и ВИП-овете и учените от УЛТРА, високо специализираната нацистка SS група също като MJ-12.

УЛТРА винаги е контролирала всичко в Антарктида. УЛТРА е името на секретна извънземна интерфейс агенция в NSA (NSA - Национална Агенция за Сигурност). Запомнете, че NSA има връзки едновременно с нацистките SS и базата Дълси. Според контактьора Алекс Кулиър, членовете на по- горните нива на групата NSA-УЛТРА са клонирани репликирани образи, или са толкова тежко имплантирани, виртуални киборги, че те едва могат да се считат за хора; автомати, които са контролирани от разстояние от груповото его или груповото съзнание на сивите.

Трябва да се отбележи, че УЛТРА е също името на свръхсекретна ЦРУ-NSA-извънземна база под платото Аркулета и върха североизточно от Дълси, Ню Мексико. Това може също да обясни настойчивостта на Валдамар Валериан, че ранни изрезки от вестници просто дават приоритет на избухването на Втората световна война и на факта, че немците са били навсякъде, дори и в Ню Мексико, изучавайки пещери и мини, купувайки земя и отприщвайки всякакви мистериозни дейности.

Възможно ли е Антарктида да е истинската сила зад Новия Световен Ред? Ако нацистките бази все още съществуват в Антарктида тогава те без съмнение все още поддържат таен контакт с Баварските култове, които спонсорирали и били неотменна част на нацистката партия, както Баварското общество ТУЛЕ например. Интересно е, че обединената Източна и Западна Германия павира пътя за “унификацията” на Европа. Например, всички икономически търговски кодове трябва да се обработват през Германия.

Германия се опитва да наложи със сила ограничения на кариерата, където кариерата на човек е определена от семейството, в което е роден; британска новинарска агенция говори за разследванията на Баварска секретна служба, които редовно са били докладвани, за контрабанда на оръжия и обогатен плутоний в Германия от ядрения черен пазар установен от тях в бившите Съветски Републики, илюминати има своя собствена база в Германия (Бавария) и Германия е най-активната страна в международното движение за цензура и контрол на Интернат. С други думи Демокрацията изглежда умира в болезнена смърт в Германия, ако наистина тя е съществувала там първоначално.

Конструкциите и секретните проекти за Ню Швабенланд продължили през целия развой на войната. Малко преди края на Втората Световна Война, две германски подводници с провизии, U-530 и U-977, били спуснати от пристанище в Балтийско море. Те взели със себе си членове на изследванията по антигравитационния диск и групата за развитие УЛТРА и последните от най-важните компоненти на диска (много от тази технология и хардуер е била транспортирана към базата по време на войната).

Тук се включваха бележките и рисунките за дизайна на последния въздушен диск и дизайните за гигантските подземни комплекси и квартирите за живеене базирани върху забележителните подземни фабрики на Нордхаузен в планините Харц. Двете подводници пристигат навреме в новата земя на Ню Швабенланд, където разтоварват всичко. Когато няколко месеца по-късно те пристигат в Аржентина, техните екипажи били пленени. Изглежда като че ли са разчитали или на приятелски настроените аржентинци, или нарочно са се оставяли да бъдат видени за дезинформация.

Екипажите на тези подводници били разбира се разпитани от американските разузнавателни агенти, които подозирали съществуването на Антарктическа база. Каквото и да се опитали да им кажат нацистките войници, очевидно американците не били убедени... специално отчитайки последващите и завършили без успех военни акции на американската флота срещу “последният батальон” на нацистите в Антарктида. Тези акции се ръководели от адмирал Ричард Е. Бърд, който пристигнал в Антарктида с цялата военна армада и провизии за 6 месеца.

Въпреки, че цялата експедиция е продължила само 8 седмици, като само приблизително три седмици на активни антарктически операции. Антарктиците били отчаяни по време на войната и знаели, че конфронтацията е била неизбежна. Били положени много усилия в развитието на секретни оръжейни проекти за защита на тяхната нова подземна империя, която без съмнение е била конструирана с “помощта” на огромно количество изразходваеми работници-роби транспортирани от концентрационните лагери в Европа.

Главната база - град на Антарктида станала известна като Новия Берлин, или с кодовото си име “База- 211”. Действителното начало на германския интерес към полярните региони може би датира преди най- ранните полярни експедиции на американската флота.

Например един сегмент от НОВА разказал, че пленените останки на капитан Чарлз Хал на злополучната експедиция Поларис, една от първите американски авантюри към Северния полюс, били открити в един леден гроб от последваща полярна експедиция. Изглежда че, когато тялото било проучено било открито, че то съдържа отрова. От претърсените записи било открито също, че готвачът (който би бил в перфектна позиция в раздаването на отровата) и първият помощник-капитан на експедицията били немски окултни шпиони!

Запомнете, че немските тайни общества на Бавария, които спомогнали за стремителното хвърляне на Германия в първата и втората световни войни, датират далеч назад до античните времена когато - следвайки окупацията на Египет - военните сили на (не)”Свещената Римска Империя” базирани в Германия, мястото на правителството за HO.R.E, донасят от Египет черните гностични “змийски култове”, които по-късно издигат баварските илюминати, Баварското общество ТУЛЕ и множество други по-малко познати сатанински расистки култове, които гравитирали около тези.

Възможно ли е тези окултни шпиони, които саботирали експедицията Поларис да са се опитвали да защитят тайна скрита дълбоко в полярните региони. Би ли могла тази тайна да е имала някаква връзка с древните сътрудничества между Баварските сатанински култове и влечугоподобните?

Германски полярен изследовател, който ние ще идентифицираме като “Стефан” разкрива, че “историческите” начала на немския интерес и изследвания в Антарктида или региона на Южния полюс започват през 1873, когато сър Едуард Далман от името на току-що основаното Германско Общество за Полярни Изследвания, открил нови антарктически пътища с неговия кораб “Грьонланд.” “...Далман открил “Kaiser-Wilhelm-Inseln” на западния вход на Бисмаркщрасе покрай островите Биску. Изследвайки полярните региони, немците били вече по това време доста иновативни, “Грьонланд” е бил първият парен кораб, който видял антарктическия лед изобщо.

В следващите 60 години място взели още 2 експедиционни тласъка и две завършени експедиции били задоволителни, а именно през 1910 г. под командването на Вилхем Филшнер с неговия кораб “Дойчланд” и през 1925 г. със специално направен кораб за полярни експедиции, “Метеор” под командването на д-р Алберт Метц. По време на последните години преди Втората Световна Война германците предявили претенция за хегемония върху части от Антарктида и желанието да притежават своя собствена база се покачило неимоверно. По това време Антарктика не била сигурна, както е сега с международните договори и прагматично доказателство на германските твърдения е бил единствен удар към южния полюс в навечерието на войната, което изглеждало като най-добрия избор.

Самият Хитлер бил загрижен за опората в Антарктика и такава претенция би била използвана доста добре за национал-социалистическата пропаганда и по-нататъшни демонстрации на въставащата “Суперсила Германия”. От друга страна все още била отбягната нова провокация на съюзниците за известно време. Тогава Германия още не била напълно готова за предстоящата война. Родила се идеята за полу-цивилна експедиция в сътрудничество с германската национална въздушна компания Луфтханза.

Цивилна експедиция с действителен военен и стратегически фон, високо политически нападателен балансиращ акт. Командването на този удар е било поверено на опитния капитан Алфред Ритшер, който вече е бил провел няколко експедиции до Северния полюс и показал кураж и умение в критични ситуации. Избраният кораб е бил “MS Швабенланд”, немски самолетоносач използван от 1934 за трансатлантическо доставяне на поща чрез специални бойни лодки, известни като “Дорниер Уейл”.

Тези “уейлове” били монтирани на парни катапулти на палубата на кораба и по този начин е било възможно да се стартират и презареждат много лесно. Това обстоятелство би могло да се докаже много добре по време на експедицията. “Швабенланд” е бил подготвен за експедицията в корабостроителниците в Хамбург, което коствало огромното количество от 1 милион Райхсмарки, близо една трета от целия бюджет на експедицията.

Междувременно, екипажът е бил подготвен и планиран прецизно от Германското Общество за Полярно Изследване. Това общество също направило сензационната стъпка да покани Ричърд Е. Бърд, най- известния американски антарктически изследовател. В средата на ноември 1938 г. той пристигнал в Хамбург и показал на екипажа и на чисто селектира публика от 84-ма души, неговият Антарктически документален филм в Ураниа в Хамбург. Бърд, който е летял над южния полюс като първия човек през 1929 г., по това време е бил вече жива легенда, национален герой на американците и най-известния от полярните изследователи.

През 1938 г. той все още бил цивилен. Тези немци би могло да се каже, че са типична ирония на историята, защото близо десет години по-късно точно този Ричърд Е. Бърд - по- късно с ранг американски адмирал на флота - получил инструкцията да разруши секретната германска антарктическа база “211”. За целта, му било предоставено командването на най-голямата военна сила на антарктическия лед, 13 кораба и близо 4000 души персонал. Тази мистериозна операция завършила с катастрофален край.

“Швабенланд” напуснал пристанището на Хамбург на 17 Декември 1938 г. насочвайки се към Антарктида с прецизно планиран и определен маршрут и достигнал леда на 19 Януари 1939 г. на 4° 15’ Запад и 69° 10’ Юг. В последвалите седмици на 15 полета, “Пасат” и “Бореас” прелетяват над 600 000 кв. км и правят над 11 000 снимки със специално създадената немска “Zeiss Reihenmessbildkameras RMK 38”. Старите норвежки карти от 1931 г. на тези области били подновени, като доказали верността си. (Не би могло да е различно, защото норвежките експедиции преди, никога не са навлизали толкова дълбоко в леда от използваната северна десантна зона.)

Близо една пета от цялата антарктическа област е била разучена по този начин, така документирана за пръв път и едновременно обявена за Германска територия. За да подчертаят това на външния свят, два самолета се отпращат с няколко хиляди пускови- знамена, специални метални прътове със знака на експедицията върху тях - свастиката. Цялата територия получава все още валидното име “Ню Швабенланд” отнасящо се до южния германски регион. Интересно е, че експедицията изглежда е открила области свободни от лед, дори с езера и малки признаци на растителност в средата на Антарктика. Геолозите казват, че този феномен се дължи на топли извори в земята. Съответно, местата за приземяване са били маркирани с флагчета.

Забележка: Някои по-нови историци намаляват площта на откритите области на 325 000 кв. км. Не се доверявайте на тези числа, имам копия на оригиналните летателни карти, разкриващи числото 600 000 в старите писма. Каква би могла да е причината за намаляването на това число?

Повечето части от “Ню Швабенланд” били преименувани според Антарктическия договор през 1957. Внимавайте за “Земя Кралица Мод”, “Бряг на принцеса Марта”, “Бряг на принцеса Астрид”. На старите карти все още ще откриете оригиналните имена. Въпреки това, до днес все още много от планините в северната антарктическа област носят германски имена като: “Планините M Hlig Hoffman”, “Планините Wohltat”, и т.н.

Тези имена бяха дадени според водещите берлински бюрократи, чрез които, с тяхната политика дадоха възможност за осъществяването на експедициите. В средата на февруари “Швабенланд” отново напуска областите на Антарктика. До Хамбург има два месеца и Ритшер внимателно използва това време да организира резултатите от тестовете, картите и снимките. Капитан Ритшер се изненадал от резултатите от тестовете, незабавно планирани след пристигането на втора, напълно цивилна, експедиция използваща по-леки самолети със скидове. Сблъсквайки се с началото на Втората Световна Война, тези цивилни (!) планове били прекратени някъде към октомври 1939 г.

Но какво да кажем за военния и стратегически избор постигнат от този удар? Дотук ли е било това прахосване на ресурси? Днес, всички историци са съгласни с факта, че Втората Световна Война не е стартирала инцидентно, а е била много добре планирана от началото на 30-те, че дори и преди това. Най-малко от 1933 г. (инцидентно същата година, когато един от първите “официални” договори между сивите и Баварското разузнаване е бил “подписан” - без съмнение с много повече от малко помощ на тайните общества опериращи там - Брантън) цялата германска диктатура се опитвала да придобие военна сила преди десетилетие или по-рано. Във всички аспекти на живота: военен, “цивилен”, икономически, социален, частен, ресурсов, външно политически и т.н., във всички аспекти германците били пуснати напред към техния път към войната повече или по-малко. Насочвайки се към тази единствена цел на национал-социалистите злоупотребяват с типичната германска коректност. Нищо не е било оставено на случайността!

И този същия метод е бил използван в Антарктическия въпрос, който в моите очи никога не е завършил със завръщането на Ритшер през 1938 г., а е продължил през Втората Световна Война. За съжаление в тази точка цялата валидна информация е изчезнала. Това което е останало е разпилян пъзел от намеци, свидетелски показания и доклади, които продължават до петдесетте и които ние вече частично не можем да потвърдим.

Така че, ако немците са можели да построят Антарктическа (подземна) база върху резултатите от експедицията на Ритшер, това би било една от наистина най-добре прикритите тайни на германската история. Без съмнение, немските инженери са притежавали знанието да конструират нещо като огромни подземни бази на комплекса Нордхаузен в Харц, както и комплекса Кахла в Туумлринген и още много доказателства. Това напомня ли ви нещо американци??? Примерът, някак си, е същия: лъжещо правителство (диктатура) и уплашени, сляпо-държани хорица, искащи да се подчиняват и да вярват в това, с което са нахранени (виж Розуел).

Никой не може да каже, че следващите неща наистина са се случили, така че може да ги видите отначало като спекулация. Въпреки това, ние имаме огромни паралели на няколко източника, от които ние можем да кажем само едно нещо 100%-ово: “Те не се познават един друг!” Това, което следва сега, е опит за хронологическа колекция на събитията и техните заключения дотолкова доколкото са ни известни днес. Всички те водят до установяването на Антарктическата База 211 в края на войната посредством немски подводници и летящи чинии и до опита (провалил се?) за разрушаването й от американската флота през 1947 г. (Забележка: Следват кратки описания или резюмета от информация и документация , която “Стефан” има, която, все още няма да цитираме в нейната цялост. - Брантън):

* Оценяването на анти-гравитационното управление на почти 100% функционираща летяща чиния, шареща надолу по Шварцвалд през лятото на 1936 г.

* Алтернативна хипотеза: Саморазвиваща се, този процес от експерименти на немските учени, базираща се на анти-гравитационните експерименти на Виктор Шаубергер.

* Първите безпилотни полети с новият (реконструиран) начин на придвижване. Много специална секция на “Reichsluftfahrtbehoumlrde” взема проекта под свой контрол с цел да построи анти- гравитационни изтребители и десантни самолети. Името на проектът е “Ханебу” (“Hanebbu”) (някои източници също го наричат проектът “Врил”). Прототипите са номерирани във възходящ ред. Проектът има много пречки в първите години дължащи се на масивните електро-магнетични нарушения и тяхното взаимодействие с конвенционалните електрични компоненти.

Въпреки, че начинът на движение може да бъде удържан и използван основно, изглежда почти е невъзможно да се “карат или лети” с тези прототипи в по остри ъгли от 90 градуса така, че са неизползваеми за бойни операции. Допълнителните нормални навигационни системи, отнасящи се някак си до магнитните полета, са били изцяло безполезни и специалното изработеното магнитно-независимо навигационно оборудване, небесната пътеводителна система: “MeisterKompass” и “Peilterkompass”.

* По-нататъшни германски секретни експедиции до “Neu Schwabenland”. Като десантни точки, там, може да са били използвани два от трите маркирани морски десантни точки, северозападно от “Планината Hlig-Hoffman”, близо до 3° запад и 70° юг. Тези са били вече документирани като места за слизане от морската вода от Ритшер.

* Началото на създаването на Антарктическата база 211. Едновременно е построена втора секретна база на високо плато в Южноамериканските Анди (Аржентина?). Необходимите елементи за изграждането на базите са транспортирани непрекъснато от подводници. Забележка: Немските командири на подводници са много опитни в арктическите води благодарение на нуждата от доставянето на материали и хора до германските северни арктически бази и цивилни изследователски станции.

Всъщност най-малко 20 добре документирани операции са се случили в Арктика до 1945 г. с тези подводници. Някои от тези операции и по-специално късните са се провели под екстремни условия и с непрекъсната заплаха от контакт в противника. Междувременно, върху техния път до Южния полюс, изследователите открили нещо малко като права, дълбока подводничарска бразда, доста добре пасваща за нуждите на транспортация.

* Сериите “Ханебу” са оставили прототипи и са отгледали от 19 до 25 кораба с двойно или дори тройно по-големи размери. “Ханебу I” е малък въздухоплавателен съд, “Ханебу II” е по-усложнен и по-голям. Някои съобщения дори загатват че “Ханебу III” е бил проектиран (замислен) като кораб-майка. Ако този трети тип е станал реалност, то е съществувал само един единствен кораб. Общите транспортни капацитети са били все още ограничени, дължащо се на доста малкия диаметър на дисковете. В допълнение, производството на кораби става все по-трудно, защото Съюзниците успяват да ограничат достъпа на Германия до сурови материали. “Ханебу”-тата са предназначени да нарушат някои съюзнически нападения на бомбардировачи над Германия.

Забележка: Всеки пилот на съюзнически бомбардировач в късните години на войната е знаел за мистериозната заплаха от т.нар. “foo-fighters”, появяващи се и изчезващи с невероятна скорост и причиняващи ярко-оранжеви светлинни феномени и кризисни инструментални грешки на всички електрически и магнитни части на бомбардировачите. В никой източник не е спомената директна атака от тези “foo fighters”, те изглежда играят напълно защитна роля през късната въздушна война над Г ермания.

(Забележка: Вижте филма “The Battle of the Bulge”, който правилно загатва, че Германците били на границата на развитието на невероятни нови въздушни оръжия и се нуждаели от удължаване на войната за още няколко месеца за да придобият техните нови апарати т.е. да ги произведат и битката на Bulge е била част от този план. Така или иначе, само тези оръжия са били на ръба да бъдат пуснати в масово производство, немските военни се провалили да успеят напълно в техните военни планове да купуват повече време и да удължат войната за още няколко месеца и обединената инвазия на Германия започнала.

Онази победа може би беше по-близо отколкото повечето от нас щяха да дръзнат да повярват. Ако “нацистите-антарктици” правят планове за планетарно превземане, тогава този път те могат да имат извънземна сила, която да работи с тях. Възможно ли е отвличанията и имплантиранията от “извънземни” да са съвместен ЦРУ-нацистко-извънземен проект за изпълнение на електронно мозъчно контролно програмиране върху хора от различни нации в подготовка за пробваното оръдие на електронно-контролираният диктат на Новия Световен Ред? - Брантън).

* Огромният натиск на съюзническите сили принуждава германците да се откажат от големите секретни подземни инсталации в Източна Германия. Самите съюзници изглежда са били много добре информирани за тези инсталации и желаели да ги превземат. Немците бягат и изоставят много материал по проекта “Ханебу”. Пропада и техният опит да възстановят строителните зони в средата на Германия. Войната е почти приключила.


* Цитати:

“...Видях достатъчно от техните проекти и производствени планове за реализация и ако те бяха успели да удължат войната още няколко месеца, ние щяхме да се изправим пред напълно нови и смъртоносни развития във въздушната война.”

Сър Рой Федон, ръководител на техническата мисия за Германия от Министерството за Военновъздушното производство - 1945 г.

“Когато ВСВ завърши, немците имаха няколко радикални типа летателни апарати и управляеми ракети в развитие. Мнозинството бяха в подготвителни нива, но те бяха единствените известни летателни апарати, които можеха дори да достигнат изпълненията на обектите съобщени от НЛО наблюдателите...”

Капитан Едуард Дж. Рупълт - ръководител на американския военновъздушен проект “BlueBook” - 1956 г.


Забележки:

□ Последният конвой от подводници напуска германските пристанища с направление - Антарктида и Андите. Това е общ, успешен опит да се избяга от затягащия се обръч на Съюзниците. Сред този последен конвой са U-530 (капитан Otte Wehrmut) и U-977m (капитан Heinz Schaumlffer).

□ Последният визуален контакт с U-977 е бил на 26 април в Christiansund. Екипажът на Schaumlffer не разкрил нищо за целта и товара на подводницата. Плавателния съд изчезва за близо 4 месеца, преди екипажа да го предаде напълно празен на Аржентинските власти.

□ По същия начин, водещи национал-социалистически длъжностни лица и техници са евакуирани от Берлин/Потсдам с флотата “Ханебу” насочена към междувременно завършената (?) База 211. Общите транспортни капацитети са доста ограничени.

□ Конвоят от подводниците достига до победа в Южния Атлантик над съюзническа единица опитваща се да спре конвоя. Това събитие е под прикритие - до днес.

□ Германската капитулация на 17 август 1945 г.

□ Част от персонала на подводниците, който не е склонен да живее в базата или може би не може да се приеме в базата пътува до Аржентина и предава техните напълно празни подводници.

□ Измежду тези са документираните случаи на U-530 и U-977. Високопоставени служители на американската флота незабавно тръгват за Аржентина и започват сурови разпити върху екипажа. Schaumlffer много пъти отрича да е превозвал някого или нещо до някъде. Въпреки че повечето от екипажа нямат желание да кажат какво се е случило наистина, възможно е тези разпити да са доставили ценна информация за разположението на базата. (Забележка: един източник твърдеше, че информацията, която разпитващите получили включвала бягството на Адолф Хитлер, Мартин Борман и Ева Браун и по-голям сегмент от нацисткото ръководство - без тези, които бяха “пожертвани” на Нюрнбергския процес след войната - към южно полярната база. Този източник потвърди, че тези разпити ултимативно предизвикали военна акция срещу окопалите се нацистки сили в Антарктида под командването на флотския Адмирал Ричард Е. Бърд - Брантън). Въпреки това за нас, остава много мистериозно какво наистина е направил екипажа след официалната капитулация през май 1945 г., по времето, когато са признали, че са го чули по радиото. Когато Schaumlffer останал свободен, той незабавно отпътувал обратно за Аржентина, за да остане там с някои от колегите си до края на живота си. (Забележка: Други твърдят, че огромно количество от “антарктиците” проникнали в Южна Америка през Аржентина и последователно Северна Америка - където нацистките “НЛО”-сили установили няколко подземни бази.

Те работят с нацистите от “Кламер” (Project Paperclip), членове на разнообразни братски култове и англо- американски общи фашисти отгоре, в план да се унищожи Америка чрез създаването на фашистка революция в САЩ, като тази която доведе до власт нацистите в Германия. Концентрационните лагери, хиляди от вагони оборудвани с окови и изпълнителни заповеди за оръдието на военния закон са вече зададени - Брантън).

□ До днес повече от 100 подводници от немската флота са изчезнали. Сред тези са и високо технологичните XXII клас оборудвани с т. нар. “Walterschnorchel”, специално проектиран и покрит шнорхел позволяващ на подводниците в комбинация с новите си развити двигатели да се гмуркат на много хиляди мили. “Разходка” до базата без разпознаване става много възможна с тази технология.

□ Американската флота се опитва да разруши немската база, която не се е предала след края на войната. Операцията е пълен провал. Базата остава функционираща, най-малко частично.

□ Повече от година след предаването на U-977, американската флота започва най-голямата военна операция в Антарктическия лед под командването на адмирал Ричард Е. Бърд. Това е операцията “Висок скок” (“High Jump”), включваща 13 кораба, 1 самолетоносач, 2 хидроплана, 6 двойно- двигателни R4D транспортни средства и 4000 души. Единственото официално заявление за целта на такава военна кампания е нуждата за тестване “на нов материал под екстремните антарктически условия”. Действията започват с установяването на американски бази в Море Рос, след това се преместват по западния антарктически бряг към северния бряг, “Neu Schawbenland” и построяване на военно предмостово укрепление на 27 януари 1947 г. някъде на запад.

Официално експедицията е с голям успех, защото тя предоставя много нови факти по използването на военното оборудване под екстремни условия. Каква е нуждата от такава голяма военна кампания в тази зона? Ако експедицията е имала такъв успех, защо Бърд се е завърнал в САЩ през февруари 1947 г.? Операцията е била планирана и оборудвана за време от 6-8 месеца. Дали експедицията е носела ядрени бойни глави както твърдят някои източници? (Забележка: Въпреки че цялата експедиция продължила около 8 седмици, както е било предложено по-рано, някои от източниците твърдят, че истинската битка - веднъж силите на Бърд са били разделени на три основни бойни групи на Антарктида - траела само 3 седмици - Брантън).

□ Бърд прелетял през 1947 г. най-малко веднъж в дясно-завъртяна окръжност през цялата територия Neu Schwabenland насочвайки се от югозапад през “Ritscher Hochland” и източните области на Полюса. При завръщането си в САЩ, Бърд разкрива в едно (често цитирано, но никъде потвърдено) интервю с репортер, че било необходимо за САЩ да предприемат отбранителни действия срещу противниковите въздушни бойци, които идват от полярните региони “и че в случай на нова война, САЩ ще бъдат атакувани от въздушни бойци, които могат да летят от единия полюс до другия с невероятна скорост”. (Всъщност този цитат беше потвърден, както ще видим по-късно в края на този документ - Брантън).

Бърд трябваше да се изправи лице в лице с таен кръстосан разпит от американските власти. САЩ се изтеглят от Антарктика за почти десетилетие. (Забележка: Друго твърдение, което бе направено от сигурни следователи, въпреки че е трудно да се проследи оригиналния източник, е била, че относно завръщането в САЩ на Адмирал Бърд, той изпаднал в немилост пред президента и шефовете и с едва ли не заповеднически тон “предложил”, Антарктика да бъде превърната в термоядрена тестова зона - Брантън).

□ Световни масови наблюдения на НЛО-та. В края на 70-те става все по-ясно, че много от тези наблюдения са идентифицирани в някои технически детайли със сериите “Ханебу”. Това може да бъде заявено специално за т. нар. НЛО-та тип “Адамски” в ранните 50-те, които някак си изглеждат много земни, почти в “моден стил” на това десетилетие и някак много различни от останалите плоскодънни въздухоплавателни съдове.

□ Стартира международната Антарктическа година с големи цивилни изследователски проекти. Резултатът е Антарктическият договор, в който всички участници се съгласиха да предотвратят всякакви военни операции в този регион за бъдещи времена. Този договор изтича някъде към 2000 г.


Брантън
Превод: Horus

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov