ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО

Пуснато на: Вто Мар 27, 2007 10:19 pm Заглавие :

Е, в тоя дух - на последните изказвания, се сещам за една мисъл на Ницше за приятелството - не я цитирам дословно, ама беше нещо като:
"Приятелю, прощавам ти за това, което стори на мене, но как да ти простя това, че го стори на себе си?"
Аз много я харесвам.

Пуснато на: Вто Мар 27, 2007 10:23 pm Заглавие :

А случвало ли ви се е да изпитате силата на максимата/и аз не цитирам дословно/"Господи,пази ме от приятелите, от враговете сам ще се пазя"

Пуснато на: Вто Мар 27, 2007 10:44 pm Заглавие :

А сега и аз да се включа...!
Преди имах многооо приятели(ки) /поне така си мислех Rolling Eyes

/! Тогава вярвах сляпо на всеки и бях много доверчива /не че сега не съм/! Винаги съм помагала и на много близки приятели и на не чак толкова близки, дори и на непознати бих помогнала с каквото мога /стига да мога/. Затова много хора ме използваха като знаят, че аз на никого не бих отказала помощ...едва ли не съм длъжна на някого! В един момент обаче... когато аз се нуждаех от някого /от подкрепа/... се оказа, че няма на кого да разчитам Confused

! Мисля, че едно прителство никога не може да се разруши ако е истинско. Но за голямо съжаление... от опит разбрах,че истинските приятели всъщност са много малко - един - двама най-много... не повече Confused

!

Пуснато на: Вто Мар 27, 2007 11:01 pm Заглавие :

Пък аз се сетих,че над египетска постройка(за съжаление не помня каква беше и къде) пишело нещо като:
" По-добре умен враг,пред глупав приятел!"

И понеже не знам кой ще ми стане враг и кой приятел,се застраховам,като се ограничавам да общувам само с умни хора Wink

Пуснато на: Вто Мар 27, 2007 11:07 pm Заглавие :

Умен,глупав,ама приятел е за предпочитане пред враг.А освен умни е добре и да са добри хора, в този случай бих простила недостига на ум/е, да не е безбожно "неумен",че общуването може да стане трудно,не че се имам за много умна, но поне около средното ниво; Laughing

то скромността грози човека Wink

/

Пуснато на: Вто Мар 27, 2007 11:12 pm Заглавие :

kati,kati,явно не си попадала на приятел,който в опита си да ти помогне,те закопава с чувство за добре свършена работа.даже чака благодарност..какво да правиш в такъв случай?

Пуснато на: Вто Мар 27, 2007 11:28 pm Заглавие :

Ааа,имала съм такива случаи,ама не е било толкова сериозно.Сещам се за един в тийн годините.То беше смешно.Приятелката ми,за която споменах по-преди беше доста хубаво момиче и аз покрай това леко се бях комплексирала.Не че съм имала сериозно основание за това, ама пуберска му работа.Тя такава добра душа/и сега си е такава/ама не беше особено умничка, беше решила да ме гаджоса с едно момче, без да ме пита дали искам.По-преди той се натягал на нея,ама тя беше "заета" и казваше:"колко е противен, не мога да го понасям"В един момент той се пренасочи към мен и тя "обърна плочата:"ау, колко свястно момче е, ако бях на теб щях да се хвана с него"Викам:"Ми що се не хвана като беше "на мен", а ме агитираш сега?Не го искам пък".А тя като си навила на пръста и го надъха колко съм го харесвала, та да ни събира.Ужас и безумие.Аз през това време бях на бригада, та хал-хабер си нямах от това, както и че беше се опитал да стрепе мой съученик,който също показваше явни аспирации към мен.Какво са се били не знам, но после се разбрали по "мъжки"-съученикът ми, когото също не съм харесвала, освен като приятел се оттеглил с достойнство и двамата ми дойдоха гушнати на свиждане на бригадата.Съученикът ми тактично се изнесе да си види приятелите, а тоя обожател надъхан от приятелката ми като почна да се държи като че ли съм му собственост...Аз изумях, защото не бях в час какво става, после изпаднах в истерия, досетих се каква била работата, вдигнах телефона и я направих на бъз и бъзе...Ше ме "гаджосва" тя мене и зорлем ще ме прави известна в училището ми заради някакви побеснели момчурляци.Иначе беше с чувство за направено добро и добре свършена работа и недоумяваше как така аз съм недоволна след като се е постарала толкова за мое добро.Сега ми е адски смешно като се сетя за това.А тя милата обича да прави добро наистина,после и е криво, че не и отвръщат със същото.Вече хич не е глупава като едно време, но си е все така добра и още си е хубава.

Пуснато на: Сря Мар 28, 2007 8:48 am Заглавие :

Аз вярвам в приятелството. Моите приятели се броят на пръстите на едната ми ръка. Приятелите са тези, които се радват и плачат с мен, тези които ме "вдигат", когато "падна", тези които знаят от какво имам нужда дори без да съм си отворила устата. Едно съм разбрала наистина, че "ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ Е ТОЗИ, КОЙТО СЕ РАДВА ОТ СЪРЦЕ НА ТВОИТЕ УСПЕХИ, А НЕ ТОЗИ КОЙТО ТИ СЪЧУВСТВА, КОГАТО ИМАШ ПРОБЛЕМ". Пожелавам на всички много верни приятели! Smile

Пуснато на: Сря Мар 28, 2007 12:22 pm Заглавие :

Не ми се сърди, но ще ти кажа нещичко: "Голям залък преглътни, големи думи не казвай!", защото никога не знаеш, кой ще ти "забие" пръв от приятелите ти ножа в гърба ... и ще ти го забие много подло, защото те познава, знае всичките ти нужди и проблеми, както и слаби места естествено ...

Затова пък аз ще ви кажа, че НЯМАМ ПРИЯТЕЛИ!!!

Нито пък се привързвам към така наречените, защото когато ме "изработят" просто няма да съм така уязвима, както те си представят ... или пък желаят!

Пуснато на: Сря Мар 28, 2007 12:55 pm Заглавие :

Ценя приятелството, но никога не съм залагала прекалено много на него точно поради тази причина.Понякога и обстоятелствата ни поставят в положение да не можем да сме докрай предани на приятелите и тена нас.И не искам от хората повече, отколкото аз мога да им дам.Ако дават по-малко не им се сърдя.Има приятели и приятели - има си хора за всичко.Едни са за компания, други за помощ и съпричастие.Хубаво е да не се злоупотребява с последното и от двете страни.Всеки си има неговия живот.

Пуснато на: Сря Мар 28, 2007 1:59 pm Заглавие :

Ако приятелството изобщо съществува като такова понятие, то никакви обстоятелства не могат да накарат някого да постъпи ниско, долно, подло или предателски спрямо приятеля/лката си!

Приятелите в никакъв случай не са хора за всичко - те просто могат да бъдат точно и само приятели! Компаниите пък са за скучаещи хора с нисък интелект и безбройно много комплекси, които никъде не могат да намерят точното си място, а съответно и да се реализират като личности!

Съпричастието е измамно понятие, което на никого с нищо не може да помогне ... то е някакво си там емоционално изживяване, което на никого с нищо не може да помогне! Дори на този, който го изживява ...

Но ... ако говорим за състрадание, то това е вече друг въпрос! Състраданието извисява състрадаващия и помага на този, към когото е отправено ... защото състраданието само по себе си е акт на помощ!!!

Даааа, така е ... всеки си има неговия живот, само дето всичко във Вселената е взаимосвързано и е една мощна верига с прогресираща величина! Така, че всеки може да си има своя живот, но този "негов живот" трябва да бъде синхронен и с живота на другите около него /трябва меко казано да е синхронен с абсолютно всичко около него!!!/ - без да вреди по какъвто и да било начин и на когото, и когато и да било!

Там някъде се вмества и приятелството като понятие!!!

Пуснато на: Сря Мар 28, 2007 3:48 pm Заглавие :

Разбира се, съгласна съм и подкрепям изцяло.Нямах предвид такива постъпки, а примерно човек изпада в кризисна житейска ситуация и не е в състоянив да окаже адекватна помощ на нуждаещ се приятел точно в този момент, колкото и да му се иска.Понякога се случва.А за ниски и подли постъпки и предателство - дори не ми се мисли.Ако после може да се спи спокойно без угризения.А нали за такова нещо всеки получава полагаемото се възмездие, рано или късно."Бог забавя, но не забравя".Моля се само аз да не постъпя неволно предателски спрямо някой, че ако го осъзная ще се чувствам много зле.А счупеното и да се залепи, остават пукнатините.Ако с мен постъпят така мисля си, че по-лесно ще го преживея.За мен ще е по-малкото зло от двете, като естествено най-добрият вариант е да не се случва нито едното.

Пуснато на: Сря Мар 28, 2007 8:55 pm Заглавие :

Аз също не вярвам в приятелството.След детските и ученическите години не смятам, че реално съществува такова нещо.За мен приятелството е състояние, при което човек би могъл да пренебрегне собствените си нужди и интереси в полза на своя приятел.Такъв човек не съм срещнала. Може и да съществува, но аз не го познавам.

Пуснато на: Сря Мар 28, 2007 9:06 pm Заглавие :

На това му се казва саможертва или самоотверженост!

Първото е по-правилно! Аз съм срещала само един такъв човек в живота си - Гуруджи Шибендо Лахири!!!

Пуснато на: Чет Мар 29, 2007 12:35 pm Заглавие :

Meган, ти трябва да се научиш да разваляш с лека ръка "приятелства". Не ме гледайте така. Wink

Аз съм го правила и интересно че не се чувствам по-самотна след това, още повече че си имам достатъчно интересни занимания Wink

и възможности да се запознавам с хора. Не трябва да влагаш никакви чувства в отношенията си към хората (освен към най-близките ти, разбира се). Чувството за неудобство само пречи, от него полза няма. Неотдавна развалих едно "приятелство", тъй като ми бяха поискани пари в заем. Аз разбира се, поисках да си гарантирам заема по определен начин и оттам започна всичко... Ако искате ми вярвайте, но не парите бяха причината да скъсам отношенията си, а некоректното отношение на тази дето ми ги поиска. Все пак парите не падат от небето. Съжалявам ако звуча цинично, но аз поне се старая да съм коректна и или най-малкото не завличам хората. Neutral