ЗА ВРАГОВЕТЕ

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 1:58 am Заглавие :

Сигурно няма пряка връзка, но това ме наведе на мисълта, че понякога най-близките ни започват да ни считат за свои врагове, когато искаме да им помогнем в някаква ситуация, а те не желаят помощта ни, защото не разбират и не осъзнават сериозността на положението си.Дори в този момент може откровено да ги мразят.Не става въпрос за т.н."непоискано добро", а за наистина измъкване от критично положение, когато е "на живот и смърт".

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 2:04 am Заглавие :

Съгласна съм с това което казвате, Кати Cool

...

________________
1 Коринтяни 13:4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
1 Коринтяни 13:5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразва, не държи сметка за зло,
1 Коринтяни 13:6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
1 Коринтяни 13:7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 2:15 am Заглавие :

Сетила се бях за конкретен случай, когато една майка трябваше да вземе решение за сина си, който имаше проблем с надрусване, но беше инцидентно слава Богу, не беше наркоман.Нямаше много време да реагира дали да го вкара в едно специализирано ЛЗ или не, а дилемат и беше и че той "щял да я намрази".Но при тази истинска любов, каквато е майчината, тоя проблем не е на дневен ред - по-важното е да бъде спасен, отколкото чувствата му към нея.После естествено не я намрази, бил е благодарен.Но при по-тежките подобни случаи - друга майка се мъчеше да изръгне дъщеря си от лапите на една опасна секта, много трудно, непосилно начинание, а дъщерята не искаше да я види и чуе за майка си, считайки, че работи "против нея" и афишираше онраза.Тъжна история.

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 1:13 pm Заглавие :

Ирини на темата сме Cool

Но темата не е за библейските цитати Exclamation

Нищо ли4но,но си го просиш

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 1:38 pm Заглавие :

Вие четете ли внимателно, какво пиша, Индиго?!

Не бъркайте подписа ми с изказване по темата!

________________
1 Коринтяни 13:4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
1 Коринтяни 13:5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразва, не държи сметка за зло,
1 Коринтяни 13:6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
1 Коринтяни 13:7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 1:44 pm Заглавие :

Извинявай Ирини , Embarassed

Грешката е моя Exclamation

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 1:48 pm Заглавие :

Там със ситничко съм написала: Фридрих Ницше, "Тъй рече Заратустра", изд. 1990 г.

Пожелавам Ви много усмивки и лек ден! Cool

________________
1 Коринтяни 13:4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
1 Коринтяни 13:5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразва, не държи сметка за зло,
1 Коринтяни 13:6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
1 Коринтяни 13:7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 4:29 pm Заглавие :

И на теб нека бъда хубав денят Ирини! Smile

До скоро!

По добре вража ръка, пред приятелска. По-добре враг, нежели лицемерен приятел. Врагът в повечето случаи е безпристрастен, той не борави с арсеналът, с който борави "приятелят". У приятеля се таят чувства, като завист, себелюбие, лицемерие, лукавство, егоизъм и пр.

В себе-Любието си, не осъдих ли другия в своето неразбиране?

Себе-любието не расте ли в гордостта?

Нашите чувства имат емоционална природа, а тя твори илюзиите ни. Осъзнаването им от Аза е основа на всяко самопознание. Колкото повече Аз се потапя в проекциите, толкова по трудно става да се освободи от тях и да ги прозре. Всяка илюзия забулва ЦЕЛОСТНОСТТА НА ЛИЧНОСТТА, тя може да бъде разкрита чрез анализиране на самата й природа, която се корени в индивидуалността.

Всички отрицателни чувства живеят в човешкото съзнание, а тяхното проявление може да бъде осъзнато и превъзмогнато.

Човекът е който разделя в себе си на: приятели и врагове, добро и зло, любов и омраза.

Оф, май се отплеснах Rolling Eyes

...

______________
1 Коринтяни 13:4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
1 Коринтяни 13:5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразва, не държи сметка за зло,
1 Коринтяни 13:6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
1 Коринтяни 13:7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 8:49 pm Заглавие :

Вярно е, че живеем в собствените си илюзии.И ние си творим нашата реалността - чувствата ни, желанията ни,представите ни.Осъзнаването на отрицателните чувства е стъпка към преборването им.И е вярно, че ние в съзнанието си определяме хората като приятели и врагове.От приятелството до враждата, както и от любовта до омразата "разстоянието" е много малко, за обратното е много дълго, а дали ние можем да направим така, че да го скъсим. А хора, които считат нас за врагове, а ние не, даже може дори и да не ги познаваме или пък да не подозираме за техните чувства дали също са ни врагове?Например съседът или колегата, или пък конкурента, с които общуваме нормално или пък подминаваме с безразличие, а те "ни кроят шапката" без да знаем и замислят планове как да ни навредят,без да подозираме, дали са ни врагове или от нашите чувства зависи?

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 9:44 pm Заглавие :

Намирам темите и за приятелите, и за враговете за много интересни, но не мислите ли, че преди да започнем дискусия по тях, първо би трябвало да дадем определение за това, какво е "приятел" и какво е "враг"?Ако тръгнем по линията на AUDAN, че "приятел" е свързан с "приятно", то какво ще излезе за врага?Дали не е прекалено елементарно?!Аз мога да кажа за себе си, че дадени хора, които бих определила повече като свои врагове, отколкото като приятели, са ми много по-интересни за общуване, отколкото повечето от моите познати.В тях намирам много интелигентност, бърз и остър ум, чувство за хумор, и т.н. - качества, които ценя.Те ме поддържат във форма /за разлика от другите/.Мисля за тях. Равнявам се по тях. Дори ги харесвам.Е, какви врагове са ми те тогава?И аз се обърках.Понякога си мисля, че няма врагове, както няма и приятели.Най-големият враг за мен съм самата аз.

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 9:54 pm Заглавие :

Не бъркайте чувствата у другия с чувствата у Вас. Ако виждате в някого враг, той става враг чрез вашите мисли. Човек преценява според това, което има или няма у себе си. Ако разделяте на приятели и врагове, Вие не сте по-различна от този, "който ви крои шапката". Ако някой иска да Ви бъде враг означава ли, че Вие трябва да го приемете, като такъв?! Ако някой иска да Ви обиди означава ли, че Вие непременно ще се обидите?! Ако пък го сторите, това не означава ли, че имате голямо Его*!?

-----------
*Eтимологичният произход на думата его не е спорен. Идва от гр. εγώ – аз, което пък е корен на думата егоизъм - εγωϊσμός (ο).

______________
1 Коринтяни 13:4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
1 Коринтяни 13:5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразва, не държи сметка за зло,
1 Коринтяни 13:6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
1 Коринтяни 13:7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 10:18 pm Заглавие :

А ако ,4овек слу4айно отгатва помислите на другите ,дали няма да му е по трудно да се преструва ,дали ще се приспособи и ще намери сили да продьлжи напред

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 10:23 pm Заглавие :

Абсолютно вярно!

______________
1 Коринтяни 13:4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
1 Коринтяни 13:5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразва, не държи сметка за зло,
1 Коринтяни 13:6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
1 Коринтяни 13:7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 10:25 pm Заглавие :

Аз лично се опитвам да не го правя, защото се стремя да постигна някаква хармония, но говоря по принцип.Вредата от другите може да не се изчерпва само с обиди, а с по-осезателни неща.Може би решението е да се отбраняваме, но безпристрастно, без омраза, без зло пожелание.И мислено да им прощаваме.