НАТРАПЧИВИТЕ МИСЛИ как някой ни въздейства негативно

Пуснато на: Вто Апр 03, 2007 8:53 pm Заглавие :

Знаеш ли, трябва тези мисли да ги отхвърляш от съзнанието си, защото така ги привличаш да станат истина, но все пак аз мисля, че ти преживяваш нещо, а то не се е случило още....чак да виждаш и картината Shocked

Пуснато на: Вто Апр 03, 2007 8:58 pm Заглавие :

Правилно, Танче!

Самото движение се завихря с мисълта...
Самата човешка мисъл е движение, а то бива относително!

______________
1 Коринтяни 13:4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
1 Коринтяни 13:5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразва, не държи сметка за зло,
1 Коринтяни 13:6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
1 Коринтяни 13:7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

Пуснато на: Вто Апр 03, 2007 9:07 pm Заглавие :

да виждам картината според ме е: в следствие на това че ми се въртят вав главата тия натрапчиви мисли и като си затворя очите и се включи и въображаемата ситуация се получава и картината Confused

Пуснато на: Вто Апр 03, 2007 9:22 pm Заглавие :

С натрапчивите мисли не само другите могат да ни въздействат.Най-често си въздействаме ние самите.Ще споделя пример със себе си.Майка ми почина преди година и половина. Преживях го много тежко.Не можах да бъда до нея и да съм й утеха.Чухме се вечерта в петък /обадих й се по телефона, защото имах някакво тежко предчувствие/ и тя ми каза, че има чувството, че тази нощ ще умре и я е много страх.Аз започнах да я разубеждавам и успокоявам и да говоря всичките тези глупости, които обикновено казваме, за да успокоим някого.После си пожелахме лека нощ. Същата тази нощ в 2 и половина тя умря от сърдечна криза.От тогава като се започна - почти всяка нощ аз се будех по същото време и получавах сърдечна криза.Започнах да "умирам" всяка нощ.Това беше на път да се превърне в кошмар, или в действителност.Тогава си дадох сметка, че аз се самоубивам с мислите си.Когато една нощ отново започна кризата, аз се помъчих да не се плаша, а се съсредоточих върху възприятията си, опитах да се обвия със спокойствие и да си кажа, че първо - това не ме касае, защото не е истинско и второ - дори и да е дошъл часът на смъртта ми - не ме е страх.Лека-полека кризата премина. После преминаваха и следващи по този начин. Ставаха все по-леки и все по-редки.Вече - няма изобщо.Сигурна съм, че ако не се бях взела в ръце, аз наистина щях да се самоубия с натрапчивите си мисли, комбинирани с чувството ми за вина спрямо майка ми.

Пуснато на: Вто Апр 03, 2007 9:36 pm Заглавие :

Аз преди време имах предчувствия за нещо лошо касаещо съпруга ми, 2-3 г. назад преди катастрофата с него- все точно през същия месец, когато се случи. Извднъж ме обземаше някакво ревожно чувство, чак физически го усещах - всичко в мен се свиваше на топка, ставах нервна и неспокойна.Обясняавх си го просто с напрежението около него и работата му и "сатурновата ми дупка" по това време.Беше ужасно състояние, не можех да си намеря място, а и не знаех как да се справя с това.След това се опасявах дали по този начин не съм предизвикала събитията.С непрекъснато мислене какво може да се случи.

Пуснато на: Вто Апр 03, 2007 10:05 pm Заглавие :

Kati, наистина за нас, обикновените хора, е много трудно да разграничим предчувствието от натрапчивата мисъл, която придобива сама по себе си форма и може да влияе на познатата ни физическа действителност.В подобни случаи можем единствено да се обърнем към интуицията си, но и за нея никога не сме сигурни дали пък тя не ни лъже.Много е сложно всичко това, защото ако човек има предчувствие за себе си, или за свои близки, то би трябвало да му се довери и да се помъчи да направи нещо, така че лошото да не се случи.Обратно - ако това е натрапчива мисъл-форма, то би трябвало да направим всичко възможно да я изчистим от себе си, така че да не се стигне до реализацията й.Само че от къде човек да знае какво е?! Crying or Very sad

Пуснато на: Вто Апр 03, 2007 10:11 pm Заглавие :

Тогава въобще не си давах сметка за тези неща. Просто се оставях неприятното чувство да ме владее, а в конкретната ситуация и нищо не е зависело от мен да предотвратя каквото и да било.Явно трябва да се научим хем да развиваме интуицията, хем да контролираме неприятните натрапчиви мисли, за да не предизвикаме тяхното самостоятелно дествие в посока предизвикване на събитията.Което не ни предпазва съвсем, но поне каквото зависи от нас.

Пуснато на: Сря Апр 04, 2007 6:15 pm Заглавие :

Тези натрапливи мисли са по-скоро натрапливи страхове. Това е един от основните критерии за пресяването на реалните бъдещи събития от тези, които предвиждаме въз основа на собствените си опасения. Много трудно е, когато става въпрос за близък човек или за самия теб, защото предубедеността е много голяма. Но ако си свикнал да слушаш, чуваш и разпознаваш истинската си интуиция, а не "истинските" си надежди или страхове, става. Rolling Eyes

Понякога човек може да попадне в така наречената предчувствена мътилка, където са го вкарали собствените му предубеждения и тогава е трудно изобщо да се доверява дори на интуицията си. По-добре е да се позатиши и да изчака "мътилката" да слегне.

Пуснато на: Сря Апр 04, 2007 7:13 pm Заглавие :

Да, и аз съм стигнала вече до този извод.Наистина е трудно, но не бива да позволяваме на страховете да ни обсебват мислите.И при загуба на реална предтава за нещата, трябва да се изчака, ако е възможно и изключи, за да не се подведем и ги объркаме с "лъжлива интуиция".

Пуснато на: Сря Апр 04, 2007 7:21 pm Заглавие :

Натрапчивите страхове са просто начин да викаш силно и по име това, от което те е страх да влезе в живота ти. Confused

Пуснато на: Сря Апр 04, 2007 7:37 pm Заглавие :

И аз се убедих, че е така, но за съжаление много хора не го осъзнават,ако са свързани с някакви връзки и взаимоотношения/семейни, роднински или колегиални/ и са някаква група, ако имат едни и същи страхове по конкретни поводи сигурно става страшно. Smile

Пуснато на: Сря Апр 04, 2007 7:45 pm Заглавие :

Повече от страшно е Very Happy

Притърчат и казват имаме родова магия. А те имат просто родов страх. Не, че няма родова магия, която си е и страшна, но родовият страх действа по същата програма - унищожава ги един по един. А след всяка жертва, всички сякаш се наговарят за кого да се "притесняват" и така го нарочват и прицелват като следваща жертва. "Десет малки негърчета" отвсякъде. Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Апр 04, 2007 7:51 pm Заглавие :

В такива случаи нещата сякаш стават презизвестени и се развиват по сценарий.Другият вариант е сигурно натрапчивото съмнение, почти страх, че определени хора /съседи, роднини/ са ги нарочили и нещо ги работят/примерно са поръчали магия или други зливредни действия/ и действат целенасочено срещу цялото семейство или част от него.

Пуснато на: Сря Апр 04, 2007 7:55 pm Заглавие :

Ами да, каква друга работа имат "другите", освен да завиждат и да поръчват черни магии. Rolling Eyes

Колко прав е Сартр,когато казва "Адът това са другите" Razz

Като да е бил българин, жертва на комшийска завист Razz

Пуснато на: Сря Апр 04, 2007 7:58 pm Заглавие :

Повечето от натрапчивите мисли са свързани именно със СТРАХА.

По този случай ще ви кажа какво казва един от Духовните Учители от Изтока Шри Юктешвар: "Погледни страха в очите и той ще спре да те безпокои."

Така, че тези, които изпадат в обширните полета на натрапчивите мисли и стигат до сериозни панически и параноидни разстройства, е най-добре да направят точно това, защото в противен случай ще стигнат със сигурност до психиатрията.