ЖИВЕЕТЕ ЛИ С ЕНЕРГИЙНИ ВАМПИРИ?!

Тази тема все още никой не е открехвал, не знам защо се "срамувате" толкова много да отваряте теми или ... се страхувате?!

Я стига ... нали говорихма вече за страха някои нещица?!

Страшно много бих желала всеки от вас да разкаже дали е срещал в живота си някои по-отявлени енергийни вампири или пък дали е живял с такива?!

Всички тук сте прочели качените в сайта ни статии за енергийните вампири и знаете за какво иде реч!!!

Стигали ли сте до припадък докато говорите с енергиен вампир по телефона или пък при лична среща с него?!

Дебнал ли ви е енергиен вампир на опашката в магазина или пък във вашата работа?!

Има ли ли сте съсед енергиен вампир по легло в престоя ви на някоя болница?!

Имали ли сте интимна връзка с енергиен вампир?!

Има ли ли сте брак с енергиен вампир?!

Разкажете какви са усещанията и последиците за вас, ако тези неща са ви се случвали ...

Пуснато на: Пон Апр 09, 2007 11:34 pm Заглавие :

за енергийните вампири мога да кажа ,че съм се чувствала ужасно след срещата с определен човек-много уморена и със страшно главоболие,което според менен си е било изсмукване на енергията ми.има определени хора с които като се срещтна става именно така и след това избягвам да се срещам с тях.

Пуснато на: Вто Апр 10, 2007 12:18 am Заглавие :

Мисля,че съм живяла.Неприятно ми е да го кажа.Казват,че в различен етап от живота си човек може да стане такъв,без преди да е бил, както и ако спазва някои правила за собствено психическо и физическо възстановяване може да се оттърве от собствения си вампиризъм.Сега като анализирам някои мои поведенчески модели в определен етап от миналото си,мисля,че и аз в един момент съм се оказвала в ролята на вампир,но не съм и чувала тогава за такова явление.Сега, когато го знам съм наясно с нещата и не бих го допуснала/аз да бъда/.Но ако член на семейството е такъв е много трудно.Мисля, че е било така защото имаше специфични проявления - непрекъснати забележки и упреци,вечно недоволство спрямо мен и по-най-дребния повод, заяждане,дори обида като че ли се търсеше някакво вътрешно удовлетворение от това,което ми причиняваше болка, или беше безпристрастно.Беше се стигнало до това, че самото присъствие ме караше да съм нащрек откъде и за какво ще последва поредното.Мисля, че това е било начин за зареждане с енергия от моята/съвсем неволно разбира се/защото е имало момент на преразход по друга линия - физическо и психическо изтощение,напрежение, което е трябвало да избие нанякъде.След такъв начин на "зареждане" нещата временно са се уталожвали, до следващото, което съм очаквала със свито сърце.И не винаги е било така, само в определен период.Иначе с познатите от обкръжението ми - щом усетя, че с някой започва да ми става некомфортно от общуването гледам да намаля контактите.Внимавам и аз каква енергия излъчвам спрямо хората.

Пуснато на: Вто Апр 10, 2007 10:30 am Заглавие :

Да, аз имам една позната /бизнес-партньор/, която може би е точно енергиен вампир.Според мен тя си го и съзнава.Не е прието хората, когато общуват делово, да се докосват, а тя гледа непрекъснато да ме докосне.След такова докосване, аз съм пълен парцал и получавам страхотно главоболие, което не минава с никакви хапчета, а само със спане.След като си дадох сметка за това, избягвам нейния физически контакт и при това положение не ми влияе - т.е. - само от разговор с нея не усещам нищо, явно трябва и да ме докосне.

Пуснато на: Вто Апр 10, 2007 9:29 pm Заглавие :

Преди време работех на място с поне 2 енергийни вампири! Постоянно се опитваха да ми втълпят някакво чувство за малоценност и в интерес на истината донякъде успяваха. Непрекъснато се заяждаха и се опитваха да ме предизвикат по всевъзможни начини! Това да ме дразнят им доставяше неверотно удоволствие... Sad

!Всъщност тези хора са избивали комплекси..., но аз бях твърде малка и глупава, за да го разбера... Rolling Eyes

! Последиците от това бяха, че се чувствах като "парцал", т.е нямах никаква сила, никаква жизненост, имах сенки под очите и постоянно чувствах умора -бях на 20 години, а се чувствах поне на 35 Confused

!
Сега също мисля, че имам колежка енергиен вампир, но като че ли нещата взеха да си идват на място...! Преди мълчах за всичко и по този начин колежката ми си оставаше с впечатление, че тя винаги е права /макар и да не е така.../! Сега не се карам с нея /никога не съм го правила/, просто се защитавам, когато се наложи и когато съм убедена в това, което правя...по този начин не й позволявам да ме манипулира и нещата вървят по-добре и за двете ни! За съжаление обаче си имам още един енергиен вампир вкъщи и с който едва ли някога ще се справя...! А сега последиците се изразяват в това, че постоянно се прозявам и ми текът сълзи от очите ... все едно че плача!

Пуснато на: Вто Апр 10, 2007 10:15 pm Заглавие :

Много неприятна история е да си имаш енергиен вампир в къщи, щото той може да те доведе до пълно изтощение!

Още повече пък, че този за когото говориш е и ненормален отгоре на това! Знам как се чустваш, защото лично аз съм се сблъсквала с такъв проблем ... едва не ми коства живота, което не означава, че и до ден-днешен не си влача последиците от него!

Добре е когато си в подобна ситуация просто да не се ядосваш, да не се гневиш, защото чрез провокациите си и именно по този начин енергийния вампир те кара чрез раздразнеието ти да си "отваряш" енергийното поле и той ти изсмуква енергията чрез енергийния си хобот... на едри глътки, остави другото ами дори и никак не му стига на всичкото отгоре ...

В случая е добре да демонстрираш, че наистина не ти пука от безумните му брътвежи, чрез които цели да те ядоса и да постъпиш така, щото той да разбере, че поведението му спрямо тебе може да му донесе много големи неприятности - като да речем да бъде настанен един път и завинаги на подходящото за него място!

Само, че не е нужно да му говориш, изобщо не бива да влизаш в какъвто и да било "речеви" контакт, а си свърши тихо и кротко работата, така че да се сблъска с органите на властта!

Пуснато на: Вто Апр 10, 2007 10:37 pm Заглавие :

Трудно ми е да взема такова решение Rolling Eyes

!

Пуснато на: Сря Апр 11, 2007 3:01 pm Заглавие :

Знам, та то си е и рисковано! Никой в тази държава няма да ти даде евентуална защита против този тип, дето е почти на косъм да убие и човек!

Не ти завиждам, всичкото това съм го преживявала поне сто пъти ... всъщност много повече и знам колко ти е трудно да вземеш решение!

Но все пак трябва да намериш "златната среда" както за твоето оцеляване, така и за създаването на по-голяма безопасност на хората около теб - имам предвид твоите близки!

И аз като теб, ама когато бях много млада - също като теб! - трябваше да вземам същите мерки

Пуснато на: Сря Апр 11, 2007 11:01 pm Заглавие :

Именно, че никой няма да ми обърне внимание и ще стане още по-лошо за всички ни...! За сега нищо няма да правя, но ще трябва да измисля някакъв резервен вариант Rolling Eyes

/ако бях само аз - щеше да е много лесно Confused

/

Пуснато на: Чет Апр 12, 2007 8:47 pm Заглавие :

Дори да ти обърнат внимание, а аз мисля, че ще ти обърнат, то ще ти трябва много време и тичане, и чакане, и разкарване ... а той ще бъде привикван от инстанция на инстанция, и ще стане може би и по-опасен от преди ...

За тази цел трябва да намериш много "печен" адвокат, врял и кипял в подобни истории и да действаш чрез него!

Но не бива пък и от страх да стоиш и да чакаш докато стане по-лошо ...

За сега постъпвай по-деликатно и по-внимателно ... А после времето само ще ти покаже какво, кога и как да го направиш, само той да не направи някоя щуротия до тогава!

Пуснато на: Съб Апр 14, 2007 11:19 am Заглавие :

Всяко насилие трябва да бъде санкционирано и никой няма право да упражнява такова над другия, каквато и причина да има или да си мисли че има. Когато се говори за насилие независимо от проявната му форма, няма място за оправдания, няма място за мaловажност.
Меган, мисля че следва да му потърсиш отговорност по закона за защита срещу домашното насилие. Виж, не е необходимо то да е непременно физическо, може да се изразява и в психологическа форма, както и всяко принудително ограничаване на личната ти свобода посредством създаване на обстановка на враждебност, насилие, страх. Дали ще стане по-опасен от преди не може да се каже със сигурност. От една страна склонните към насилие не се отличават със смелост, а разчитат предимно на страха и мълчанието на жертвата, затова може и да се стресне. Но от друга страна, този който е склонен към насилие трудно може да бъде стреснат със закон, а още по-малко да се промени, при положение че това е много личен въпрос, конфликт между двама в затворената обстановка на семейството.
Важното е, че имаш нещо, което да ти напомня, че не трябва да забравяш и не трябва да оставяш нещата по този начин, по който са в момента. Помисли и върху това - какво може да стане следващия път - сега е само опъване на нервите и сенки под очите, дали това ще е краят? Ами понататък?
Ако аз бях жертва на насилие бих направила и (айде сещайте се какво) на насилника и ще си понеса последствията каквито и да са те. Crying or Very sad

Предпочитам така отколкото със страх да очаквам следващия ход на някакъв болен мозък.
Затова Меган, повярвай си и действай, но с адвокат и свидетели, разбира се! Не прави това, за което намекнах, не че насилника не си го заслужава, а защото може да стане лошо и за теб, не за друго. И не се страхувай от това какво действие може да се провокира у въпросното лице като разбере, че си направила опит да се защитиш. И като разбере какво?! Не може да ти направи абсолютно нищо, стига да не се поддаваш на манипулациите му. Exclamation

Пуснато на: Нед Апр 15, 2007 6:57 pm Заглавие :

Разбира се, че си права Ревета!

Ама когата един човек е псипхично болен, то тогава не межем да бъдем изобщо сигурни в реакциите му и юнашките му хрумвания!!!

Добре е, че насърчавеш Меган, но наистина е най-добре да се посъветва с адвокат!

Пуснато на: Нед Апр 15, 2007 7:53 pm Заглавие :

Благодаря ви, че проявихте разбиране, въпреки тъмните намеци, с които не се разделям в подобни теми. Wink

Радвам се, че споделяте мнението ми, защото вече ми е писнало от разни участници (не от този форум) да казват че: "преди да се оттървеш от (или накажеш) психично болен човек, редно е да се опиташ да му помогнеш." Очевидно някои не могат да си представят какво значи да си беззащитен и да съжителстваш с такова лице ежедневно, как постоянните притеснения и страх изхабяват нервната система на хората, които живеят край това лице докрай? Как се прибират и излизат от дома си със свито сърце, как изпращат и посрещат децата си и т.н., и т.н.
Аз пък смятам че не трябва да мислим чак толкова за правата на психично "болния", защото колко здрави се разболяват от него, за това не се говори! Ами техните права?! Exclamation

Слава богу, радвам се, че не била съм жертва на психически тормоз, но все пак нищо не пречи не тези които не се го преживяли да се поставят за малко на тяхно място, вместо да им солят раните с не дотам необмислени подмятания.

Пуснато на: Нед Апр 15, 2007 7:57 pm Заглавие :

Сбърках. Исках да кажа - "на тези които не са го преживяли" и "не дотам обмислени", а не "необмислени" Wink