Въпроси за Кармата

Пуснато на: Чет Апр 12, 2007 9:45 am Заглавие :

Честно да ви кажа , това дето го говорите не ми дава мира.Чак се отклоних от правия път- кръшнах от работа, че да задам въпроси...
От простия войник не може ли да стане добър военачалник?
Пепеляшка неуспешен брак ли е имала?
т.е. амбициата да се реализираш, издигайки се в социалната йерархия, грешна ли е ?Само на определени хора ли е дадено това ? Останалите грешат ли като мечтаят за по- добър социален статус и близост с любим човек?
И ако това е така, то цивилизацията ни е построена на грешна основа, щото , меко казано, сме технократско общество!
Как да живееш в мир със себе си като вътре в ценностната ти система съществуват ръка за ръка и желанието за духовен покой и извисяване и желанието за социална реализация и необходимостта от практическото ползване на достиженията на техническите науки!
А ?!
Ето... сега например, трябва да се върна на работното си място ! Sad

Пуснато на: Чет Апр 12, 2007 11:07 am Заглавие :

kati,знаеш,че всеки прави САMO каквото СAM е избрал.
Ако някой иска "нормален" средностатистически живот-работи "обикновена" работа за "обикновена" заплата и животът му трудно може да е различенот "сив".
Ако поискате "интересен" живот,то мно-о-ого лесно-просто постъпва "ненормално"(което доста често е всъщност нормалното спрямо ситуацията,но е ненормално в очите на "нормалните").Е,може да нямате "нормални" работа,заплата,дом,но и ще се лиши от нормалносъпровождащите заболявания,чувство за непълноценност и поробеност.
Всяко нещо има цена!Всяко действие-последствия,които всеки трябва да предвиди колкото може,но и да е готов на изненади!

Статията на Маг Живин ме накара да се запитам(за кой ли път) от коя варна и джати съм,за да знам как да постъпвам най-ефективно,защото мразя да греша.
А ашрамите си ги редувам в неравноделен такт. Laughing

Сега имам нужда да съм в "гората" Smile

Пуснато на: Чет Апр 12, 2007 11:33 am Заглавие :

Ауди,въпросът беше на друга потребителка,но по същество е интересен и ти сигурно си прав.Аз се двоумях дали да отговоря на нея как виждам нещата и ще кажа, че може да се стремим към социална реализация и ползване на всички съвременни достижения но зависи как го правим.Ако в стемежа си към напредък в професионално и социално отношение се придиржаме към нравствено-етични закони - пр.не за сметка на други хора, не "минаваме през трупове" образно казано, не пренебрегваме и потъпкваме ничии чувства и права /доста трудно на днешно време, защото винаги ще има прецакани по някакъв начин/ и ако не се стремим издигането ни да е на всяка цена без да се съобразяваме с духовните си потребности и законите на кармата - тогава едното не пречи на другото - можем да достигнем и социална реализация и духовно израстване.Ако някъде греша, ще ме коригират.А що се отнася до "гората" - и аз отвреме-навреме влизам в нея - понякога по стечение на обстоятелствата,понякога по собствен избор. Под обстоятелства имам предвид, че понякога така става, че ме вкарват там явно защото така е трябвало - някой или нещо /отгоре/ е решил, че е дошло време да вляза, че да се дистанцирам от социалния кипеж за да се вгледам в себе си и да осмисля някои неща, преди да продължа живота си и ща-неща се озовавам там. Номера е да го осъзная и се възползвам от ситуацията както трябва при влизането в гората. Wink

Пуснато на: Чет Апр 12, 2007 11:46 am Заглавие :

Soli, аз не виждам противоречие между желанието за духовен покой и работата.Те могат да бъдат едновременно и двете /е, поне в повечето случаи/.Може би защото не разбирам духовния покой като физическо състояние на "нищо не правене".Той си е вътре в теб и е част от теб /поне би трябвало да бъде/.А пък работата е част от живота.Та все едно да кажем, че животът ни пречи на вътрешния покой?!

Пуснато на: Чет Апр 12, 2007 8:06 pm Заглавие :

Браво на вас всичките, сладури!

Благодаря, че сте отговорили на Соли!

Тя, милата, има вътре в себе си доста противоречия и затова търси отговори!

И прави една основна грешка - противопоставя се на живота като цяло, защото се дразни и невъзприема света такъв, какъвто е! Оттук изпада във вътрешен гняв, а и не знае милата, че след гнева пък идва тоталното отвращение към всичко и всички, и порочната верига на личното самоунищожение е сключена!

Най-вероятно има кармичен урок да се научи на търпение и смирение - основен кармичен урок!

Соли, ще те помоля да почетеш малко повече в "Публикации"-те посланията на Махариши Шибендо Лахири и интервюто ми с него! Прочети ги някяколко пъти и може би някъде там ще намериш отговорите на всички твои въпроси, написани в постинга ти!

Пуснато на: Чет Апр 12, 2007 8:20 pm Заглавие :

Ами и аз мисля, че съм имала такъв период в живота си - с отвращение и вътрешно противопоставяне на заобикалящия свят, била съм провокирана хора и обстоятелства. Особено когато не можех да променя някои обстоятелства в своя полза, поради външни/и вътрешни ограничения/. А не се замислях, че сигурно така е трябвало да бъде с някаква цел. Помагаше ми донякъде това, че се опитвах да приема другите такива, каквито са.

Пуснато на: Чет Апр 12, 2007 8:32 pm Заглавие :

Всеки минава по всички пътечки от подобно естество в живота си!

Никой не прави изключения, важното е да го разбере навреме и да се коригира, защото самата ти знаеш, че едва тогава нещата започват да ти се случват от самосебе си такива, каквито би ти се искало да бъдат или такива, каквито трябва да бъдат, като на всичкото отгоре ти ги възприемаш и им се радваш, че ти се случват, защото това те обогатява все повече и повече в духовната сфера!

Пуснато на: Пет Апр 13, 2007 11:04 am Заглавие :

Да , бе , ******как ми отговорихте всички, чак ме налетяхте като вълна Laughing

Но това е в кръга на майтапа, всъшност, Благодаря!!!
Търпение и смирение- права си Маг Селена, комай ми куца тази част...
Естествено , че ще прочета, дори започнах. Всъшност за това съм тук, за да науча нещо , което не знам. Не се чувствам още готова да задавам въпроси- но идеята я схващам, практическото и прилагане ми куца. Приемам съвети ?!

Пуснато на: Пет Апр 13, 2007 1:36 pm Заглавие :

То пък ние сме едни съветници! Embarassed

И ние сме тук, за да се учим.Ако имаш проблеми със смиреността и кротостта - значи сме от една партия.Аз мога да добавя още за себе си: нетърпелива съм, прекалено директна и критична,имам склонност към преувеличение, страхлива съм и съм агресивна едновременно и т.н. - да не мислиш, че само ти си "близо" до съвършенството Wink

!Лесно няма! Дерзай! P.S. И аз клинча от работа, за да погледна и попиша във форума.Голяма краста е, нали?

Пуснато на: Пет Апр 13, 2007 2:28 pm Заглавие :

Миииии ... то комай и аз клинча от работа, за да ви отговорям във форумите ...

Ето как се оправдават думите "Всяко зло за добро!"

Какво има да му мислим чак пък толкова?! И без това мисленето създава такива житейски проблеми ... както казва Гуруджи Шибендо Лахири ...

Пуснато на: Пет Апр 13, 2007 4:05 pm Заглавие :

Споделен грях - половин грях! Very Happy

Пуснато на: Нед Апр 15, 2007 8:00 pm Заглавие :

"Не съществува никаква истина извън нещата"- казал го е Шибендо Лахари!
Възможно ли е толкова порсто , ясно , точно , доказано от практиката нещо да е понякога толкова непостижимо за ума! Crying or Very sad

Пуснато на: Нед Апр 15, 2007 8:20 pm Заглавие :

Погрешен израз soli!!! Не за "ума" става въпрос, той не можа да постигне нищо, защото живее в закостенелите човешки представи!

Този израз на Гуруджи Шибендо Лахири ни говори, че истината се крие в преоткриването на Духа като такъв, защото той е вечен, истински и ненарушим!!!

А умът е онова нещо, което ни води до погрешни представи и заключения ...

Пуснато на: Пет Апр 20, 2007 10:54 pm Заглавие :

Прочетох доста неща, е не всичко, де, но достигнах и до Лао Дзъ и неговите трактати ДАО ДЪ ДЗИН.Всъшност легендата разказва, че той занесъл своето учение ДАО в Индия и положил основите на начина на мислене на духовните хора там. Всъшност той някак си е по- понятен, по-"социален" , ако мога така да се изразя...
Идеите,намирам за много верни , защото носят някаква своя логика, имат си някакво излъчване, което не предполага спор.
Какво имам впредвид, дори когато ги споделях с приятели, които ги отхвърляха - те просто не можеха да кажат защо ги отхвърлят- нямаха разумни доводи.Други пък млъкваха/дали да не кажа притихваха/ и разговорът оставаше някак отворен, незавършен...
На практика обаче е много трудно да се каже, "хоп", и да се заживее другояче. Дори когато, елиминираш мислите за това , което предстои, това , което искаш да стане и това , което неминуемо ще се случи- вътрешното ти аз продължава да те човърка с някакво ненатрапчиво присъствие, но " подбутване в гърба"...
И... днес след обед се хванах да мисля: "Хайде да минава този петък, че да мине седмицата , че да дойде другата, че нещо да се промени..." Laughing

Честно казано , стана ми и смешно и тъжно едновременно. Все пак са ме учили , дори ми е набито в главата , че думата прогрес е хубава дума!
Мисля си , че само повдигнах завесата да чуя клюката , а попаднах в друг свят.
А сега какво, какво следва?

Пуснато на: Съб Апр 21, 2007 10:55 am Заглавие :

Soli, толкова си приличаме, че чак ми става страшно като чета собствените си мисли, изказани от друг човек.И аз така - уж случайно и само да попитам за един мой здравословен проблем, а тя каква стана!Повдигаш завесата и се докосваш до един напълно друг свят. Толкова е различен, хубав и плашещ едновременно!С мен започна трансформация - бавна, но дълбока.И лека-полека се уверявам, че всички тези неща, които ни казват Маг Селена и Маг Живин са верни. Просто се иска някой да ти поотвори малко очите - трябва си помощ поне в началото.Дерзай.А това за разговорите, дето замират и няма аргументи - и при мен е така, но аз вече се отказах да ги водя.Споделям си само в къщи с партньора ми, но то не е спор, а споделяне, защото и той мисли като мен, даже е доста по-напред в материала.