Лесно ли прощаваме собствените си грешки?

Колко лесно прощаваме на самите себе си?Колко сурово умеем да се наказваме заради грешките на другите?

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 9:44 pm Заглавие :

Уцели ми една много болна тема. Smile

Преди време тук бяхме коментирали нещо подобно.За чувството за вина.

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 9:48 pm Заглавие :

Чуждите грешки прощавам много по-лесно от своите.За някои неща все още не съм събрала смелост да превъзмогна и променя.

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 9:51 pm Заглавие :

А трябва да прощаваш на себе си.Така по-лесно ще прощаваш и на другите.Ако не си по-добра,не си и по-лоша от тях.И аз трудно прощавах на себе си,но това не помага да се продължи напред.

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 9:57 pm Заглавие :

Живея премного с миналото и мисля,че това ми вреди.Погледа ми е обърнат навътре и назад,вместо напред и на вън.Боря се с това.

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 10:02 pm Заглавие :

Много добре разбирам за какво става въпрос,защото и аз сума време бях така.А това полза никаква,особено ако нещата са зад гърба ти и нищо не може да се поправи.Животът продължава и трябва да го живеем сега и в момента, като гледаме напред.Единствената полза е да се поучим от грешките си,но като че ли сме устроени да си допускаме едни и същи грешки в сходни ситуации,може би това е част от същността ни.

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 10:08 pm Заглавие :

Ми сигурно не виждаш нищо интересно напред, затова. Crying or Very sad

Освен това /по себе си съм установила/, че е по-лесно да се "дъвче" миналото, отколкото да се метнеш да живееш, да грешиш отново, отново да се радваш, отново да страдаш и т.н.Миналото е някак уютно. Ти си си сам в него, пък и си главен герлой - можеш да си го правиш, каквото си искаш в спомените си, да си се самосъжаляваш, оплакваш, оправдаваш, или - виниш и т.н.Докато с настоящето не е така /да не говорим за бъдещето/.Има много други главни герои.Действието и сценарият ти се изплъзват от ръцете.Изобщо - кофти и главоболна работа. Very Happy

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 10:15 pm Заглавие :

Непознатото понякога ме плаши,но от друга страна трябва да има промяна-тя е изхода от застиналото състояние в един омагьосан кръг.Промяна главно от вътре навън.

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 10:22 pm Заглавие :

Да, и това чувство ми е познато.Но понякога живота ни поставя в такава ситуация,че промяната е наложителна. Smile

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 10:28 pm Заглавие :

Да,събитията те принуждават и ако ти на момента мислиш за това като нещо лошо и носещо страдание по късно се убеждаваш,че всичко,което се случва носи някакъв смисъл,води те към усъвършенстване.Няма нищо случайно в този свят-убедена съм в това.ВСАКО ЗЛО ЗА ДОБРО

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 10:36 pm Заглавие :

До същия извод съм стигнала и аз. Wink

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 10:41 pm Заглавие :

И колкото повече разбира и преживява човек,толкова повече усъзнава своята преходност и нищожност в сравнение с Бога.Накои не го осъзнават,а сами се мислят за богове...

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 10:51 pm Заглавие :

Такива,които се мислят за нещо повече от другите и си присвояват правото да ги съдят и критикуват за всичко,а не проумяват,че трябва първо да погледнат себе си.

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 10:54 pm Заглавие :

Искам да чуя мнението на AUDAN

Пуснато на: Чет Апр 19, 2007 11:21 pm Заглавие :

Трудно ще го чуете...засега може само да го прочетете Smile

(като казахте"чуя"..да не би да имате силна Вода в хороскопа?Но туй за друга тема)

Та...за да простим на себе си,значи да смe наясно със себе си.Колкото по-наясно,толкова по-лесно си прощаваме.
Има хора,които прощават на другите,но на себе си-не.Те се считат за повече от останалите и се обвиняват,че са сгрешили.Но другите са нисши,та те могат и да бъркат.
Това е едното обяснение.Другото е точно обратното.Не се уважават и другите им определят живота.
Не знам кой по-лесно би се измъкнал от капана.Ситуациите са уникални

Аз съм на принципа за грешката и вината.Вина има,когато правим нещо лошо умишлено.Но това е рядкост.Излиза,че повечето злини са направени без зла умисъл и би трябвало да търсим Причинител(съгрешил),а не Виновник.
На пръв поглед няма голяма разлика,но ако споделите това на роднини,съседи и колеги и им кажете,че вече ще търсите не Вината,а Причината за нещата,ще усетите как се успокояват.И когато попитате нещо от рода:"Кой направи това?" (и го кажете с усмивка и спокоен тон,разбира се), хората с охота биха си признали неща,които преди в такава ситуация щяха да се опитат да потулят
Така се живее по-спокойно и се правят по-малко грешки... за прощаване Wink