ПРИНЦИПЪТ НА ПОМИРЕНИЕТО

Част от най-важния процес на умиротворяването, който силно вълнува земята сега - не само в личния ни живот и взаимоотношения, но и в света като цяло, изправен пред заплахата за глобален конфликт - е ПРИНЦИПЪТ НА ПОМЕРЕНИЕТО!?

Човек не може да се помири с външния свят, докато не се помири със себе, защото с какво се помирява той в края на краищата?!

Замислете се какво застрашава света или дори вас като личности, какво поражда конфликтите, омразата и разделението?

Това просто са мислите, които сте създали за другата страна, за другия човек. Следователно се налага да се помирите с тези мисли, да признаете, че са ваши, творение на собственото ви същество.

ПОМИРЕНИЕ Е РАВНОВЕСИЕТО МЕЖДУ ЛИЧНОСТТА И ИМПУЛСА НА ДУШАТА! Затова трябва да помирите най-дълбоката, най-съкровената, най-святата част от себе си, същността на духа си, с онова, което създавате външно.

Основата на помирението е прилагането на правилно поведение чрез принципите на СКРОМНОСТТА, БОЖЕСТВЕНОСТТА И ЛЪБОВТА!

АКО ИСКАТЕ ДА ЕВОЛЮИРАТЕ, АКО ИСКАТЕ ДА БЪДЕТЕ ПОЛЕЗНИ ПЪРВО ТРЯБВА ДА СЕ ПОМИРИТЕ СЪС СЕБЕ СИ!

Не мога да не подчертая, че в момента светът се нуждае най-много от просветители. За старите души, които притежават разбиране и мъдрост е лесно да успеят във физическия свят!

Всъщност вие можете да постигнете всичко, коет ожелаете, ако решите твърд ода го направите. Можете да натрупате пари. Можете да се сдобиете с власт и сила. Можете да придовиете материални блага. Но няма да имате никаква полза, защото като еволюирали души скоро ще почувствате душевно безпокойство, душевен смут.

Дори най-богатия човек на света, който няма душевен мир, остава неудовлетворен!!!

Запомнете, че никоя жертва от ваша страна в този свят не е напразна, защото ще се върнете отново в друго тяло на тази или друга Земя и ще пожънете онова, което сеете сега!

А как можете точно да се помирите със себе си и дали го правите, или дали сте успели да го направите оставам да го коментирате и да размишлявате вие върху него!

Очаквам вашите коментари ...

Пуснато на: Пет Апр 27, 2007 8:07 pm Заглавие :

Много е трудно да се отговори на този въпрос.Преди време,повече търсех причините за проблемите си у другите,отколкото у себе си и по-малко водех някакви вътрешни борби със себе си дали съм права в преценките си.Тогава дори не изпитвах някаква нужда да се помирявам със себе си.След време започнах да се усещам,че е не редно да трупам негативизъм/който не смеех да извадя на показ/ спрямо някои хора от обкръжението ми и да се самонавивам,че ми пречат,макар и неволно на битовия и душевен комфорт.Започнах да се упреквам за тези си чувства и дори да се боря с тях,но безуспешно.Значи никакво помирение със себе си.Това продължи доста време и не остана без последствия за мен.Сега от позицията на времето мога да предполагам как би било,ако имах по-голяма вътрешна толерантност и към другите /по-малко претенции към света, част от които дори не съм посмяла да изкажа гласно/ а от там и към себе си.Сега работя по въпроса - опитвам се да възприема и себе си и другите каквито са без излишни емоции.

Пуснато на: Съб Апр 28, 2007 11:55 am Заглавие :

Това - до някъде е много правилна позиция!

Като начало е доста добре!

Браво ...

Естенствено другите пак мълчат, защото по -приятно е да се живее "спокойно и разтоварващо" в руслото на ежедневието ... било то празнично и ни не - това няма значение!

Пък може и да са си прави хората, само залупуняци като мене висят пред компа, а навън е изпълнено с такова "приятно празнично настроение" ...

Пуснато на: Съб Апр 28, 2007 9:56 pm Заглавие :

Помирението със себе си е най-трудното нещо.По-лесно е дори да простиш на враг, отколкото на себе си.В първия случай -поне можеш да си внушаваш различни алтруистични подбуди и даже да им повярваш.Да се помириш със себе си, да обичаш себе си и следващата стъпка идва съвсем естествено - да се помириш и да обичаш и другите хора - това е много трудно и вероятно е възможно само за по-възвишените духове.Мисля, че ключът към това е разбирането. Особено, когато разбереш, че всички сме на тази земя, за да се учим и нищо не е толкога горчиво или несправедливо в контекста на това. Тогава ти светва и за връзките "причина - следствие" и от този момент не можеш да говориш или мислиш за вина.Следващата стъпка е всеопрощението, което аз разбирам като любов и приемане на себе си и другите такива, каквито са.Съзнанието, че всички сме на нещо като учебен полигон, най-малкото ни прави братя по прецаканост.

Пуснато на: Съб Апр 28, 2007 10:03 pm Заглавие :

има и такива които чак сега се вясват във форума Laughing

и аз като Кати все си мислех че ще ми е трудно да се помиря със себе си и винаги търсех проблемите първо в другите и накрая вмен самата.вече се опитвам сама предсебе си да си изясня къде бъркам и дасе помиря и премиря със моите си недостатъци-което в определен момент ми помогна.лошоот при мен е че много дълго се боря със самата себе си и все си мисля че едва ли не азсъм виновна за всичко,а виждам че не е така,ноне смея да кажа на някого директно с какво бърка и защо бърка/например при взаимоотношенията между мен и него/и го правя не с умисъл ами защото не знам ка ще го възприеме и дали няма даго дасегна.примерявам се с неща които един нормален човек никога не би се примирил и то точно заради това че аз не искам даубидя някого. Crying or Very sad

Пуснато на: Пон Апр 30, 2007 2:53 pm Заглавие :

Всичко, което си написала в постинга си Пенка, е абсолютно вярно и истинско ... да, така!

Но ... позволи ми един мъничък абзац що се отнася до разбирането ...

РАЗБИРАНЕТО влючва и онова разбиране, което ни кара да разберем, че всички и всичко сме просто едно цяло .. т.е., че никой от нас не може да живее в разделение от това ЦЯЛОТО и ако го прави, то нарушава ЦЯЛОТО и започва да страда именно от причинно-следсвените връзки!

Но ... /ми пак има "но" сега - к,во да правя!/ без тези разбирания, за които пишеш ти, пък и за които сме си говорили толкова много, не можеш да стигнеш до това ГОЛЯМО И УНИВЕРСАЛНО РАЗБИРАНЕ, за което ти говоря аз ... тук и сега!

Адски трудно е, когато следваме ума си, въпросите си и най-вече ОЧАКВАНИЯТА си ...!

Е в това точно е проблема ни ... Спираш търсенето, спираш въпросите, спираш очакванията си и ... всичко се случва само в един миг!

Оооооо ... не мисли, че не е болезнено! Болезнено е ... адски много даже!

Ама това е друга една тема ... Ми ако искаш открий я, деееее ...

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 7:01 pm Заглавие :

Не схванах къде точно е разликата Very Happy

Субектът е същият Rolling Eyes

А ако говориш за външните врагове, които според мен са си чиста фикция, на тах можем да прощаваме ангро - по дванадесет опрощения в минута при добра натренираност. Razz

Защото какво са те освен нещо което притежаваме като лична черта и виждаме у другите, нещо като екстериоризация на нетърпимостта ни към вътрешните ни слабости. Та като им прощаваме на тях, косвено прощаваме и на нас си по по-лесния начин. Директното прощаване на нас си, макар и по-трудно, е за предпочитане, тъй като впоследствие установяваме пълна липса на врагове. Дори обезпокоителна и отчайваща липса. Sad

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 7:09 pm Заглавие :

Май се оказва трудно и едното и другото.Аз може би по-лесно прощавам,такава ми е както казват някои "натурата",въпреки,че понякога е много трудно,но познавам хора,които не могат да простят нещо си и на най-близките си кръвни роднини в продължение на много време/не е моментен емоционален изблик,който минава/.Превръщат ги зорлем в свои врагове/в главата си/.Ей това ми е трудно да го разбера.Като че ли са блокирали на някакво ниво в главите си и край.Никакъв помен дори от малко усилийце за разбиране,за вникване.Пълна затормозеност от условности и предразсъдъци.На човек да му стане жал за тях.

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 7:32 pm Заглавие :

Никаква жал, Кати. Жалта е чувство за превъзходство. А както вече такива хора са ти обяснявали - ти не разбираш нищо, или не можеш да разбереш. Значи е редно те да изпитват жал към теб Confused

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 7:37 pm Заглавие :

Да,вярно е подличкото чувство на превъзходство се е прокрадвало,не нарочно.Ама на такива сигурно дори и не им е било и жал.Аз малко смъкнах нивото на разсъждения,защото все визирам разни примери от живота,ама мисля,че така повече хора ще ни разберат.И тези дето си пишат по-другите форуми,въпреки,че не са ми грижа.

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 7:47 pm Заглавие :

Напротив, нивото е точно каквото трябва. А за нажаляването не си права. Обикновено най-жестоките и садистични личности са най-жалостиви. Но прокарват една тънка преграда между абстрактната си жал - когато са поапнали, попийнали или детето им е изпяло нещо от екстра нина, те наистина са склонни към голяма жал към всяко негодно и тъпо човешко същество (според техните си критерии, разбира се), което е недостойно да сподели висините на техния интелект и житейска мъдрост. Но тънката преграда пречи на на тази жал да се излее към жалобудителите.

А като говорим за тези неща се сещам, че е добре да помислим за това дали сънуващия и сънувания не са съответно кошмаруващ и кошмар. Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 7:55 pm Заглавие :

Ами тези,дето изпитват жал към някое малко изоставено коте например?Ама това сигурно има друго определение.А тези с Екстра-Нина са ми ясни,независимо дали става въпрос за чалга-битие или за "висококултурни интелектялци" от градски тип,за които обикновените хора са "селяни".И те изпитват жал.

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 8:03 pm Заглавие :

Това за котето не е жал. Можеш да го наречеш така, ако не си наясно със себе си. Както един дядо от селото, където бяхме на бригада на времето. Даваха някаква советская драма в бригадирското кино и той беше дошъл да гледа. Нищо прекалено драматично - някакви любовни истории и терзания. Гледа, гледа и в най-щастливия момент се разплака. Една намаана бригадирка го пита после, що рева, бе деде. А той- нажалих се. Разчувствал се човекът, ама тази дума подбра.... Пак се отплеснах Embarassed

Та за котето - когато го видиш, го възприемаш с цялото си същество и самата му беззащитност и уязвимост я съизживяваш с него. Това не е жал, не е съчувствие - това е усещане на живота, на чуждия живот в беззашитност или опасност. Разтърсващо е като усещане. Можеш да му речеш жал или каквото и да е, но ако се се върнеш и преживееш повторно подобен спомен, ще видиш, че съм по-близо до истината, отколкото ти се иска.

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 10:25 pm Заглавие :

Всъщност доста добре я схващам разликата в усещанията.Просто в разговорния език си служим с едни и същи понятия за различни неща.Остава да можем да съпреживяваме и с тези,които ги "съжаляваме" от позициите на превъзходството,да проявим разбиране и да ги приемем.Сигурно са ни и част от кошмара,ама от нас зависи да кошмарът да си стане обикновен сън без много да му се впрягаме.

Пуснато на: Вто Май 01, 2007 10:30 pm Заглавие :

Честно казано - да. Но като зная какми кошмари има... Човек не може да отлепи Razz