Мнението ви за трансплантацията?

Във връзка с темите, които дискутирахме за помощта и поемането на кармата на друг човек, искам да поставя и този въпрос във форума- за или против трансплантацията сте?Считате ли, че при трансплантиране на жизненоважен орган /примерно - сърце/, то приемникът получава в някаква степен освен органа и други унаследени свойства, чувства или манталитет /характер/ на дарителя.От една страна звучи безумно, но все пак по медиите се срещат доста примери за това, че с трансплантацията на сърце се прехвърля в някаква степен и характера, предпочитанията на човека, на когото то е било.

Пуснато на: Сря Май 09, 2007 9:03 pm Заглавие :

Точно за това си мислех днес,дали да не се повдигне тази тема.Браво Пенка.Друго ме вълнуваше - дали е правилно от гл.точка на кармата на донора,роднините му,рецепиента и т.н.Но и твоя въпрос е интересен - аз определено смятам,че се пренася нещо от донора - информация за човека в т.н.клетъчна памет - и за характера,и за наклонностите,навиците,може дори да е възможно да възникнат и асоциативни съзнателни или подсъзнателни спомени.
Smile

Пуснато на: Сря Май 09, 2007 10:47 pm Заглавие :

Както Пенка , така и ти Кати, сте абсолютно прави!

Това е чист егоизъм и тотално вмешателство в кармичното предопределине на човешките индивиди ... за което разбира си плащат всичките онези, които са сторили или пък участвали в това "престъпно" деяние таксувано като такова, според всичките природни закономерности.

Е, то какво ли "изколцатване" не измисли науката и какви ли не зловещи посегателства върху естесвените процеси на живота!

Пуснато на: Сря Май 09, 2007 11:46 pm Заглавие :

Moже би сте прави, но ако човек има жизнена нужда от даден орган, за да живее, какво да прави? Какво е решението?

Пуснато на: Чет Май 10, 2007 11:03 am Заглавие :

Не трябва да се живее на всяка цена!Знам какво може да се каже : "Ами ако касаеше теб, или детето ти?"Мнението ми остава същото.Не ви ли прави впечатление, че в много повече от случаите органът не се приема от тялото, на което се присажда.Той е изкуствено привнесен в него и дори операцията да премине успешно, то в остатъка от живота си човекът е на лекарства, за да не настъпи отхвърляне.Цял живот висене по болници, лекарства, изследвания, пазене и всеки момент очакване да започнат реакциите на отхвърляне?Мерси за такова лечение!

Пуснато на: Чет Май 10, 2007 11:07 am Заглавие :

Може би всеки трябва да решава сам за сeбе си според конкретната ситуация,но да е наясно със всички рискове - здравни,физиологични и кaрмични, с пълното съзнание за тях.А когато се кaсае за анонимен донор става съвсем сложно.

Пуснато на: Чет Май 10, 2007 12:11 pm Заглавие :

Според мен,първото нещо е да седне и си направи равносметка на живота си.Понякога само това стига.Ако ако и попромени някои неща...

Пуснато на: Чет Май 10, 2007 3:47 pm Заглавие :

Cъгласна съм. И ако това е живот, здраве му кажи. Факт е, че всички хора с трансплантирани органи пият лекарства за потискане на имунната система до края на живота си. Не може иначе. Ако някой още не знае какво означава това ще му кажа - когато имунната система е потисната, човек може да умре дори и от най-леката болест - като една хрема например. Е, благодаря за такъв живот.

Пуснато на: Чет Май 10, 2007 5:20 pm Заглавие :

Здравейте. Честно казано, не знам дали човек има нужда от своите органи и след смъртта си, но това че някой има нужда от органи за трансплантация, не може да бъде повод за смъртта на другиго. Искрено съчувствам на нуждаещите се от органи, но откъде накъде този който не е съгласен да разполагат с органите след смъртта му, ще трябва да го декларира?! (знаете че вече отказът от донорство вече се декларира изрично)
То по тая логика би било без значение дали един покойник ще бъде погребан или не, щом след смъртта трупа се разлага, без значение ще е положен в приличен ковчег или подхвърлен в някоя канавка примерно.
Могат да ми приказват (управляващите) за хуманност и съпричастност едва когато здравеопазването ни стане на европейско ниво.
Никой не може да ми гарантира че спасяването на един живот няма да е за сметка на умишлено прекратен друг живот - ето това ми е мнението за трансплантациите и за лекарите в частност. В момента състоянието на здравеопазването ни е по-скоро да прати пациента на оня свят отколкото да го спаси. Аз искам здравната система да ми гарантира поне две неща - добро медицинско обслужване и шанс за живот. А в момента не може да ми гарантира нито едно от двете. Така че пет пари не давам за родното здравеопазване, ако ще и да съм много лоша в нечии очи. И след като не мога да му вярвам че ще ме спаси ако стане нещо с мен, защо трябва да му вярвам че няма да ме погуби? Да не би да няма погубени пациенти?
Ето тук и тук - това естествено далеч не е всичко...

Пуснато на: Чет Май 10, 2007 6:12 pm Заглавие :

Да,за съжаление непрекъснато умират хора в разцвета на силите си по най-различни причини.По пътищата гинат повече от колкото при военен конфликт/грубо казано според статистиката/.Млади и здрави за съжаление - това са "идеалните донори" според лекарите.Няма да коментирам дали е редно или не,нека всеки решава за себе си.Много по-страшно е друго явление - нелегалната търговия с органи - бедни хора от трeтия свят доброволно продават единия си бъбрек например,за да подсигурят семействата си и още по-страшното - отвличания и убийства с цел набявяне на органи.

Пуснато на: Пет Май 11, 2007 9:25 pm Заглавие :

Тогава замислете си дали трансплантацията води до хуманност или до пълно осакатяване и рецидивираща престъпност - и това само на физическо ниво!!!

Че кой има право да решава дали някой да живее или не, след като вече му е "ударил часа да си ходи"???!!!

Само Владетелите на кармата могат да дават подобни шансове ... и никой друг! И ги дават единствено тогава, когато виждат, че може би има някакъв смисъл от цялата тази работа ...

Останалото просто и прекалено коварно ... и агонизиращо, само защото човешкия егоизъм иска "да притежава" - ако може всичко ,ако може да притежава дори и самия Господ-Бог ... просто ей така на, да му бъде винаги под ръка и да изпълнява всичките му егоистични приумици и желания ...

ВСЪЩНОСТ ... ВСЕКИ ОТ НАС ТРЯБВА ДА ПОСТЪПВА КАТО УЧИТЕЛИТЕ - ОТНОВО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ЗА Ю ДЖИ КРИШНАМУРТИ И СМЪРТТА МУ!!!

Пуснато на: Пет Май 11, 2007 9:41 pm Заглавие :

Може изначалният замисъл да е хуманен,отнася се и за други неща,но хората могат да изопачат и опрочат всичко,което се прави и с най-благородни цели.И всичко най-вече от материални подбуди.Атомната енергия "за мирни цели" е превърнала в чудовищно убиващо средство на всичко живо,медицината,която е възникнала с най-хуманната цел - да ни лекуват също се обръща срещу нас в стремежа на хората към печалба.Генното инженерство също уж е шуманни цели,но чрез него магът да станат маса поразии,пак заради нечия алчност.

Има нещо такова, но науката още не го е доказала Laughing

Важното сега е да се научат как да произвеждат клонирани органи, та да не взимаш от други, а от една клонирана и надлежно хибернирана Пенка2, дето ще е само за рез. части. Ужас ви казвам Shocked

Колкото до другото - всеки си решава сам, обаче животът се измерва не само в количество, но и в качество. За мен дори второто е някакси преимуществено. Десет години непълноценен живот, могата да ти се сторят като петстотин каторга. Rolling Eyes

Друг е въпросът, че като им дойде до главата на повечето хора, изведнъж обикват така живота, че са готови на цял свят бъбреците и прочие карантия да изтръгнат само и само да поживеят още половин година. Сбъркана работа.

Пуснато на: Пет Май 11, 2007 9:52 pm Заглавие :

Може да живеят не толкова заради себе се,че им се живее,а заради близките си.И те биха се борили да ги спасят,за да не ги загубяр.Иначе,ако животът ти се превръща в каторга и мъчение,мерси за такъв живот.Но ако дойде до главата,може да почна да разсъждавам по друг начин.

Пуснато на: Пет Май 11, 2007 10:10 pm Заглавие :

Призна ли си сега Laughing