Чужд живот

За първи път се осмелявам да отворя нова тема. Мислех да повдигна въпроса на друго място, но реших, че това е нещо отделно. Струвало ли ви се е, че някой друг живее вашия живот, дкато вие гледате отстрани? Аз сега се сблъсквам с такова нещо. Имам чувството, че това, което съм аз в момента е някакво странно мое друго аз, което трябва да се справи с някакви определени задачи и проблеми, докато истинския ми живот го живеят определени хора около мен (които са ми приятели и колеги). Не става въпрос за нещо негативно, а по-скоро за нещо неуловимо, което ми бяга и спира у другите. Какво ще кажете по въпроса? Излязла ли съм от "себе си" и случвало ли се е и на вас?

Пуснато на: Пет Май 18, 2007 10:40 am Заглавие :

според мен наистина сте излязли от себе си,може би около Вас обикалят хора които са негативно настроени спрямо Вас, но това е само мое мнение, ще чуете и мнението на специалистите

Много добре ... много добре!!!

Щом си извън в тях, а не в тях това е много, много добре, Валерия-Анита.

И не те живеят твоя живот, а ти си излязла от техния ... иначе не би ги виждала "отстрани", защото просто щеше да си част от тях.

А сега ... гледай ги как живеят и ... ако ти харесва този начин на живот върни се в тяхното сиво, невежо, незадоволено и най-вече неуравновесено сиво стадо, на този етап все още няма да ти бъде толкова трудно ...!

А ако не ти харесва ... тогава помисли си защо ти е дадена възможността да ги видиш отстрани и ... какво би могла да направиш по-нататък със себе си или от себе си, пребивавйки по-често в това състояние!

Улови този миг ... това също е един вид медитация, която ще те откъсне от майя /илюзията/ и ще ти даде възможността да виждаш света отстрани такъв, какъвто е ...

И когато казвам: "Оставете нещата в живота ви да се случват!" /това не е мой израз, това просто са думите на ГУРУДЖИ ШИБЕНДО ЛАХИРИ!!!/ имам предвид точно такива състояния, като твоето или ... нещо друго подобно, състояния, които ще ти дадат реалната възможност чрез другите да видиш до къде си стигнала самата ти.

Еееее ... плачеш ли още или се обърка още повече?!

Кажи си, кажи си ...

Пуснато на: Пет Май 18, 2007 2:59 pm Заглавие :

Изобщо не бях поглеждала нещата от тази страна Shocked

. Във всеки случай изтрих си сълзите и ще помисля сериозно по въпроса.

Пуснато на: Пет Май 18, 2007 6:28 pm Заглавие :

Видя ли сега къде зимуват раците?!

Мисли, мисли и ... наблюдавай.

Пуснато на: Съб Май 19, 2007 2:08 pm Заглавие :

Боже!С Какви мъдри думи маг Селена те насочва !Удивена съм !Вслушвай се и няма да сгрешиш!

Пуснато на: Пон Май 21, 2007 9:12 am Заглавие :

Сигурна съм в това. Любопитно ми е, обаче, случвало ли се е и на друг?

Пуснато на: Пон Май 21, 2007 2:39 pm Заглавие :

Лично аз съм ПОСТОЯННО в това състояние ... кажи-речи и ахха-аххаа ... пълно САМАДХИ!!!

Ужасно е като усещане, аммммаааа - само в началото ... после се свиква и хич не ти прави дори никакво впечатление!

Напротив ... помага ти да се различиш от "сивото човешко стадо" и по този начин да си помогнеш сама - не е ли хубаво ми кажи?!

Но не си мисли, че ще те избави от страданията ти ... напротив, те се увеличават!

Затова ... следвай Гуруджи Шибендо Лахири и ... ще си спестиш поне страданието като такова ...

Пуснато на: Пон Май 21, 2007 3:52 pm Заглавие :

Мисля,че подобно нещо и на мен ми се е случвало,но не съм съвсем сигурна.Тогава съм си мислела,че нещо с мен не е наред,защото ми е било трудно да се впиша с лекота в съответната среда,нече не успявах,правех го,но ми костваше извстни усилия да демонстрирам,че съм една от другите - със същите проблеми и живот.Те действително си бяха същите,но трябваше като че ли да се преструвам,че ги преживявам по определения начин като другите,реагирам като тях и т.н.А като че ли си имах някакъв отделен вътрешен живот,който избягвах да показвам,защото нямаше да буда разбрана.Някои хора инстинктивно го усещаха и реакциите и поведението им спрямо мен бяха различни според самите хора и нагласите им:някои ме разбираха и инстинктивно ме чувстваха близка,други си търсеха начини и поводи да ме мачкат,без и те да са наясно защо-просто порив и инстинкт,трети като че ли се пазеха от мен и изпитваха някакъв респект и объркване,без и те да са наясно защо.Трудно ми е да го обясня точно.

Пуснато на: Пон Май 21, 2007 4:46 pm Заглавие :

Ами то с всички хора май е така.Аз поне откакто се помня съм така и понеже не си спомням друго /може да е било в детството/, го намирам за напълно нормално и естествено състояние.На това аз му викам "самота" - тя не е непременно лоша, или плашеща.Считам, че самотата като такава е стандартното състояние на човека.Другото е или голяма рядкост, или - в повечето случаи - илюзия.Освен това /държа да поясня/, че самотата няма нищо общо с това да си сам във физическия смисъл на думата.Самотата, при мен поне, е вътрешно усещане /често - много хармонично и приятно/ за известна изолираност и собствен поток на мисли и преживявания, който не винаги е в синхрон със заобикалящото ме действие и хора.Много сложно стана като изказване, а иначе е съвсем просто.Но почти няма начин с малко и точни думи да предадеш вътрешно състояние.

Пуснато на: Пон Май 21, 2007 5:51 pm Заглавие :

Самотата просто живее вътре в теб, тя е някъде там във вътрешните ти нагласи.

Гуруджи Лахири го казваше много простичко в една от лекциите си!

Пуснато на: Вто Май 22, 2007 9:34 am Заглавие :

Обикновено първата ми реакция е първосигнална. Затова споделих с вас и ми е интересна тази дискусия, така поглеждам нещата от съвсем друг ъгъл Surprised

Пуснато на: Вто Май 22, 2007 7:56 pm Заглавие :

Радваме се, че можем да ти бъдем от полза, Валерия-Анита!