КОТЕШКО ПОГРЕБЕНИЕ!!!

Пуснато на: Вто Фев 27, 2007 11:42 pm Заглавие :

Интересно беше, че ги събирахме, след като малкия беше поотраснал, а нали мъжките представители на вида нямат родителско чувство по принцип /така съм чувала или чела/, а женските ги отсвирват след определена възраст и гледат на тях като на чужди самци/ако е мъжко/ и ги пъдят. Еднополовите животни се разбираха чудесно, а при кучетата като че ли е обратното. Женските не могат да се дишат /е, не винаги/, мъжките също, появява се съперничество и се подгонват или сбиват, а разнополовите се разбират и си играят /извън периода на разгонване, иначе голямо пазене пада да не се докопат/.С такива впечатления съм останала, като съм разхождала нашите кучета с разни съкварталци с техните.

Пуснато на: Вто Фев 27, 2007 11:46 pm Заглавие :

Лека нощ! Докато писах за котките и кучетата всички ме изпревариха, като се зазяпвам по "Оскарите" по ТВ. Embarassed

Разбира се, че си го спомням. Иска ли питане? Сякаш беше вчера. Wink

От детенце на по-малко от месец, вече е станал голям мъж. Laughing

Регистриран на: 21 Май 2007 Мнения: 6

Привет!
Ето я и нашата Марси...

... Дойде от Марс и след много кратък престой на Земята, само 70 дневен, си замина отново на Марс. Отлетя подир гълъбите и подир люлеещите се зелени листа на дървета. И сега ужасно много ни липсва. Минаха само 3 дни откакто я няма, но ние вече я чакаме да се върне. Знам, че ще се върне, защото много се обичахме. Спеше с мен, на врата или на главата ми, мъркаше с муцунка завряна в ухото ми,най-много да се отдалечи на другия край на възглавницата, а сутрин сучеше някоя гола част от рамото, врата или висулката на ухото ми, а ако не успееше да се докопа, ровеше в косите ми. Скачаше от радост, щом щракнеше ключа, учеше се на готварство от мен в кухнята, пътуваше на гости до Пловдив, растеше и щурееше. Приучи ме на много неща, да ставам рано, да се грижа за малко бебенце, дори да е котешко, да намирам радост. Научи ни , за съжаление със
Намерихме се. Сънувах я в нощта преди да я взема, вече се бях уговорила да ида да я взема. Вторият път когато я сънувах, беше в нощта преди да полети. Ще ви разкажа съня, защото е недвусмислен. Бедата е, че улисана в ежедневието бях забравила за предупреждението.

На входната врата са дошли момиче с черно куче. Скарвам се на приятеля ми, че ги е пуснал, защото кучето може да нарани Марси. В тоди момент обаче виждам, че момичето държи две котета – две Марсита. Абсолютно еднакви, заели една и съща поза. И си казвам – аха, значи са довели сестричката й да си поиграят.

Това е сънят, а ето и уточненията: бях се разбрала с друга жена, при която имаше Марсина сестричка, да ни дойдат на гости, за да си поиграят котетата.

Преди 5 г. се случи нещастие на улицата, при което почти пред очите ми котаракът ме бе срещнат от куче, разхождано от момиче. Затова първата част на съня ми е ясна – кучето дошла да вземе другото ми коте. Само втората част ми е още като в мъгла...двете еднакви котета....само се догаждам.

Връзката ми с котките е доста силна. Сигурно и аз по душа съм котка. И те ме надушват безпогрешно. След като котаракът ми преди години трагично загина, аз не исках друг. Но след 4 месеца видях един пухчо, същият по цвят и козина като загиналия. Взех го. Не само че се оказа котарак, но имаше и същият характер. Знаех си, че се е върнал. Имаше още едно доказателство – новото коте беше с много слаб глас и не можеше да мърка, поне не с характерния звук. А когато умираше, се опитваше да измяука, но глас от гърленцето му не излизаше... Старият Джоджо се върна като Мики - ето как изглежда Мики:

И сега силно, горещо от все сърце и молейки всички светли сили, очакваме завръщането на Марси. Може би си замина, за да отнесе някоя наша болка, може би се е жертвало заради мен или заради Орли, така ни обичаше! А може би баща му го е повикал, защото седмица преди да се роди, той е полетял от 8-я етаж... А може би е било само лоша случайност и детска игра.
Когато го изпращахме, му казах, че сега ще поспим и после ще се събудим, то ми вярваше и се успокояваше. Чуваше гласа ми, усещаше дъха ми, ръцете ми. Положих го на скута ми и заспа, не усети болка, само огромните му зеници се взряха учудено в света, от който беше дошло.

Пуснато на: Пон Май 21, 2007 3:31 pm Заглавие :

Прекрасно написано!

Сигурно знаете, че котките са представители на Сириус?! Сигурно сте прочела много внимателно цялата тема?!

Сигурно знаете, че на Сириус съществата-котки са казват ПАСКАТИ?!

Но тук има имена на хора и котки, които има много общи начала с мен, а това няма откъде да го знаете!!!

Веднага си кажете коя сте Вие ииииииии ... откъде всъщност се познаваме?!

Не съм била на Марс ... забравете този вариант!!!

Регистриран на: 21 Май 2007 Мнения: 6

Аз съм Милкана. Познаваме се задочно, виждали сте ме само на снимка. Поне в тоя живот, за минал спомен нямам...Познавате годеника ми. Идвал е неотдавна при вас. Този, който носи името на орела, има неговия полет и небесни очи. Аз, според вас, съм индигова. Може би съм. Това е един от любимите ми цветове, лилавата гама. Няма ка, подвластна на Венера...А за котето...сетих се, че пропуснах нещо - когато отивахме в петък към клиниката, седнахме в автобуса, а на седалката пред нас с големи черни букви на латиница беше изписано... Marsy ! Y=то завършваше с нещо като дяволска опашка... Може пък някой да е завидял на нашето злато и на радостта ни. Много снимки показвахме, в нета ги качихме...
На лично съобщение ви пращам сайта си.

Пуснато на: Пон Май 21, 2007 4:09 pm Заглавие :

Дааа ... сетих се, сетих сееее ... сетих се и за годеника Ви, и за Вашата снимка!

Очаквам Вашето ЛС.

Регистриран на: 21 Май 2007 Мнения: 6

Искам и още нещо да споделя. Когато преди 5 г. станах свидетел на смъртта на котрака ми, тежко я преживях. Както всяка раздяла. Но той идваше в сънищата ми - беше си той, но говореше с човешки глас и мъдри слова! Тази зима като изчезна вторият ми котарак, се случи да го сънувам как ми говори. И разбрах - не се загубил, не е откраднат, той не е сред живите твари на земята... Приживе никоя котка не е говорила в сънищата ми. Само когато си отидат.
Сега се опитвам да открия смисъла на поредната загуба - този път на едно нямащо и 3 месеца коте. Търся причината у себе си, у нас, у чужди сили, но не я откривам. Сега ни е празно, не така уютно и си я искаме пак при нас. Ама как и кога???!!!! Милото извънземно! Ние така си го наричахме, без изобщо да сме чули, че наистина са извънземни.
Понякога се опасявам, че обичам котките повече от хората, по-скоро че изявявам любовта си към котките по начин различен, много по-непринуден, мил, всеприемащ.

Пуснато на: Пон Май 21, 2007 7:53 pm Заглавие :

Те винаги се завръщат ... сигурно си прочела в темата какво разказвам за Черна Маца?!

Маг Живин известно време, преди да ни напусне Мацата, също я сънуваше, че му говори с човешки глас ... искаше си от него да яде, казваше му: "Дай да ям, да ям!"

А тя си имаше тумори в коремчето ...

Аз изявявам любовта си не само към котките по начина, по който ти го правиш ... изявавам я така към всички живи твари!

Пуснато на: Пон Май 21, 2007 8:07 pm Заглавие :

Аз бях сънувала последното ни куче/женски немски син дог/ че говори,но не помня какво казваше.Само интонацията беше като че ли успокояваща,така и се държеше в съня ми,сякаш е искала да ме успокои.Беше много скоро след смъртта на мъжа ми,а дотогава нямам спомен да съм я сънувала.Даже през онези дни една вечер за минути веднъж ми се стори,че и усехтах присъствието около мен,бях изключила,че от 3 г.нямаме куче и си мислех че е зад гърба ми,лежи си и се чува дишането и.После се сетих,хе отдавна не е у нас.Нищо не знам за нея,от както не е в къщи,сигурно вече не е била жива по това време.А ми е било много мъчно.

Регистриран на: 21 Май 2007 Мнения: 6

завръщат се нашите любимци, когато стопаните им са научили урока си. Когато смъртта ги е подготвила за живота. Когато ги е направила по-толерантни, по-разбиращи, по-обичащи и ... по-предпазливи, внимателни и отговорни.
Завръщат се, когато видят, че стопанинът им има нужда от тях, вече не за урок, а за награда. За да са заедно. Нали?

Пуснато на: Пет Май 25, 2007 11:01 pm Заглавие :

Сигурно е така.Като че ли се опитваше да ме успокои,защото моментът наистина беше много тежък за мен.Изпълни го и си отиде.

Пуснато на: Пет Май 25, 2007 11:20 pm Заглавие :

Ето малко весели клипове с животни:
http://www.vbox7.com/play:aa8f17cb

Пуснато на: Пет Юни 01, 2007 10:03 am Заглавие :

Ето ви и котка музикант ...

Изпрати ми го това нещичко Аудан и с него започнах, т.е. навлязох в деня ... просто е невероятно, отивам да открия нова тема по този случай!

Благодаря ти, Аудан ... нека споделим този красота от живота и с другите хора!

http://netinfo.bg/txtphoto.phtml?iid=195612

Пуснато на: Пет Юни 01, 2007 11:14 am Заглавие :

Което си е гениално, няма как да го скриеш Very Happy

С такава котка и добри и разбрани съседи, можеш да си на върха на щастието и класациите. Laughing