СКЛОННОСТИ КЪМ ПОРОКА ИЛИ ДОБРОДЕТЕЛТА ...

Много деца имат порочни склонности, които най-добрите родители и най-грижливото възпитание не могат да неутрализират.

Но пък понякога се случва у родители с престъпни наклонности и в порочна среда да се раждат деца, надарени с най-чисти добродетели.

Това предразположение към порока или добродетелта е резултат от стремежите на минал живот, който възстановява своето действие в новата среда, когато личността се пробужда като такава.

Гласът на съвестта е резултат от спомените за решения, взети в миналото, когато е трябвало да правим избор между доброто и злото.

Какво бихте казали вие, какво е вашето мнение по темата?!

А вашите "спомени"?!

Пуснато на: Нед Юни 03, 2007 10:45 pm Заглавие :

Много често срещано явление е децата да са различни от родителите,класически пример за това - почтени,скромни,трудолюбиви хора,а детето расте безотговорен егоист,хулиган,склонен към постъпки дори извън закона.В такива случаи си кажат:"Къде сбъркахме?".Уж го възпитавахме в нашите ценности и добродетели,от къде се взе това поведение".Или пък се упрекват,че в стремежа си да му осигурят живот какъвто не са имали те,са го разглезили.Много деца растат без лишения и сравнително леко,но не стават такива и обратното.Вярно,че човек докато расте се възпитава освен в къщи и в училище и на улицата,но въпреки това - при едно и също възпитание,резултатите са различни.Както и при деца на едни родители израснали и възпитани идентично стават коренно различни хора.Това може да е от вродени заложби,но не само.За себе си конкретно - вътрешно се противопоставях на някои норми на собственото ми възпитание още от дете.Не искам да кажа нещо лошо,но като че ли от мен се искаше да бъда по-отракана и пробивна,дори с малка доза повече нахалство,на моменти дори по-егоистично и безскрупулно да се домогвам до някакъв успех и лични интереси.Не го можех,ако пряко съвест изпълнявах нечии амбиции,когато не съм била достатъчно голяма и силна да се противопоставя се чувствах страшно некомфортно,като че ли върша нещо много нередно.Ако успявах да се противопоставя,все едно разочаровах другите,излизаше,че съм някаква "будала",не умееща да се оправя в живота.А на мен вътрешно ми олекваше,че се е разминало без да подлагам съвестта си на изпитание.Това противоречие между външни очаквания от мен и вътрешните ми нагласи за нещата много ме тормозеха тогава, понякога и досега.

Пуснато на: Нед Юни 03, 2007 10:58 pm Заглавие :

Всеки от нас си е избрал родителите,та няма причина да се оплаква.Нито те от нас,защото са били наясно какво ги чака Wink

Който знае това,по-лесно живее,който не-мъчи се.

Тъй като всеки е индивидуалност,то възпитанието трябва да е интерпретация по всяко време.Туй е тежестта на родителството и се прекланям към справящите се.А народът ни казва по тоя случай:"Д..е да ви яко!".

Пуснато на: Нед Юни 03, 2007 11:05 pm Заглавие :

Да.ако бях нясно с това и преди щеше да е по-лесно най-вече за мен.Не,че се оплаквам,добри са ми родителите,много са ми помагали.Но и аз съм можела да ги "науча" на нещо,не само те мен.

Според мен е така:
Кривваш по лошия път, плясват те по дупето, но остава смътния спомен, че така не бива. И в резултат- в следващия живот "страдаш" от свръхсъвестност Laughing

Спомени все още нямам- имам дълъг път да вървя, докато стигна момента на безопасното и смислено "спомняне", но човешката ми логика казва, че явно доста съм криввала не където трябва, та съм се сдобила с прекалено много съвестност за тези трудни времена Very Happy

Драго ми беше да разбера, че и други са се впечатлили от едни от любимите ми книги- "Мъдростта на Рамала"- невероятна е, и "Автобиографията на един йогин".
Радвам се, че ви намерих Smile

Пуснато на: Чет Юни 07, 2007 8:56 pm Заглавие :

Прочетените книги не са критерий за Познанието, Pi!

Те по-скоро са четиво за размисъл, макар понякога не чак до там приятен, стига да може човек в разсъжденията си да стигне до правилния извод или по-точно казано РАЗБИРАНЕ!

Иначе те си остават приятно четиво и нищо повече ... четиво, с което не може, а пък и не бива да се парадира!

Знаете ли какво ми отговори издателя на тази книга, когато посетих Панаира на книгата?! Попитах дали ще издадат най-после и третата книга за "Рамала", а той ми отговори: "Оооо .. не госпожо, тя не се търси, никой не иска да чете такава литература, така че няма да я издаваме!"

Не останах изненадана от отговора му ... защо ли?!

А знаете ли, че нея отдавна я няма по книжния пазар?!

Странна работа, уж не я четат, пък я няма на пазара ...

А що се отнася до "Автобиографията на един йогин", нея я има навсякъде, но толкова малко хора й обръщат внимание! Или пък ако й обърнат, и се сдобият с нея, то я прочитат, ахкат, ухкат и ... нещата си остават до там!

А забелязахте ли интервюто на Гуруджи Шибендо Лахири или то не представлява интерес за Вас?! Или то не е писана книга и ... не е състоятелно, не е от значение?!

А не успяхте ли да намерите на книжния пазар трите книги на Гуруджи Шибендо Лахири?! Знаете ли, че остават броени дни докато излезе и четвъртата му книга?!

СИГУРНО ЩЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ ГОЛЯМ ИНТЕРЕС ЗА ВАС!

Знаете ли, Pi ... ако искате да стигнете до спомените от миналите Ви животи, то опитайте се най-напред да стигнете до спомените Ви, когато сте била малко бебе!

Майка ми се изуми, когато един ден й изтърсих /беше преди няколко години/, че си спомням как лежах в кошчето си като бебе, и че не исках да спя! Разказах й, че тя ми люлееше кошчето и ми пееше някакви песнички, които изобщо не разбирах, но ми беше приятно ...

А когато свършеше да пее, тя ме поглеждаше с надеждата ,че ще съм заспяла ... да, ама не! Аз я гледах закачливо, тогава тя изваждаше една тънка пръчица от някъде и я размахваше на шега над кошчето и мен. Аз се скривах, е не чак толкова бързо, но все пак го правех, като гуцах и се смеех ... та така си играехме, когато трябваше да спя на обяд ... беше ми много забавно и много обичах тези мигове!

А що се отнася до

Пуснато на: Чет Юни 07, 2007 10:33 pm Заглавие :

И аз имам един "бебешки" спомен,много ясен - спокойствие и тишина.Аз лежа,а около мен мъже и жени с бели престилки и стетоскопи сноват тихо,с едни безизразно-делови лица,вършат си работата.Помня ясно едната лекарка - млада тъмноока и тъмнокоса жена с бяло лице,гледа ме в очите докато ме обикаля,не се усмихва,слушалките и са зад ушите свободно/явно и аз съм я гледала с интерес/,нито дума,тихо.Помня лек и деликатен хладен допир до тялото си.И аз съм спокойна,все още не ме е било страх от доктори и си трая.

Пуснато на: Чет Юни 07, 2007 10:49 pm Заглавие :

Именно това припомняне може да те доведе до припомнянето от миналите животи и ...да откриеш толкова много неща за себе си ... просто трябва да бъдем като децата, но някъде не повече от до 5-та им годинка!

Щото оттам нататък започва да става страшно ... те почват да губят себе си, защото мама и тате, и всички около тях вече са насадили стандартните виждания за света .. о, ужас, спри се!

Пуснато на: Чет Юни 07, 2007 10:56 pm Заглавие :

До 5-тата ми година са ми много ярки спомените.И са много,може и да са разпокъсани,но помня кога бях на 2,на 3 и т.н.,защото възрастните са ме учили на колко съм,като ме питат хората,да отговоря точно.Дори можех и да ги броя.Между 5-та и 6-та ме научиха да чета.

Здравейте отново Smile

;
Мисля наистина да поостана тук, в този форум Smile

За книгите- естествено, че не са никакъв критерий, Маг Селена, но все пак са възможна отправна точка на Търсача. Книги от този тип се четат многократно, и всеки път ги поглеждаш по нов начин, намираш неща, които при предното четене не си видял, защото просто си бил на друга честота… Не видях тук дали имате тема, кой как е тръгнал по духовната пътечка.. би било интересно.. по мои наблюдения трябва да имаш тотален срив в живота си, страдание, което да те тласне натам… е, има и души, много напреднали, които си се раждат с такъв интерес Smile

Лично при мен интересът ми към духовното беше една от причините да се окажа “самотна майка” Smile

; Жалко е, че повечето от книгите ми останаха при бившия ми съпруг Sad

и не мога да си ги чета пак…
Мъдростта на Рамала ми помогна да си изясня много неща, Маг Селена. Знам, че на много хора не им е интересна. Виждам и Откровението на Рамала, и Мъдростта на Рамала в книжарницата в Мол София, естествено забити на най-долния рафт- почти невидими, но вярвам, че който има нужда от тях, ще ги намери. Smile

Мисля да си взема Вашата книга днес Smile

- не съм я чела, а вярвам в импулсите си- явно има нещо важно за мен в нея Smile

За крия йога- известно време се занимавах с хатха йога. Прочетох материалите на сайта Ви,- истината е, че от тук разбирам за Шибендо Лахири, не съм срещала негови книги в книжарниците ?! Имам влечение към крия, но ми е рано за посвещения Smile

Вие практикувате ли?
За регресиите- опитвала съм преди години. Стигнах до спомен в стара Англия- бях жена и се криех в някаква гора, бях млада, облечена в бяло- спомена беше за части от секундата.. Тогава исках да си обясня защо толкова ме е страх от кучета- вероятно са ме изяли вълци Laughing

; И до ден днешен обаче не съм сигурна дали не съм си фантазирала тогава Question

Знаете ли, задейства се закона за синхронността- точно вчера си мислех за това колко децата са по-наясно с истинското положение на нещата, а след това тотално се замърсяват… Моят най-ранен спомен е на 2 год.- погребение на прабаба- толкова е ясен и съм била адски спокойна- приемах го за нещо естествено.. Друг спомен- на около 4г.- болеше ме корем и реших да се “самолекувам” с автохипноза- е тогава не знаех че се казва така Smile

но вземах бонбонче и си внушавах, че корема ще спре да ме боли, и наистина ставаше Very Happy

; Когато нещо ме мъчеше и плачех си казвах- така и така ми е зле, нека поема болката и на другите- това не мога да го коментирам- само споделям. След време тези прийоми ги забравих постепенно.. и станах “човек” /това е самоирония/ Laughing

; Искам толкова неща да кажа… но писанието ми стана твърде дълго Smile

; Аааа.. снощи сънувах този форум, нямаше да помня съня, ако не се бях събудила- та сънувах на този форум много животинки- от страшните- вълци, змии- ама много страшни.. а после се оказа, че всички са невероятно добри същества Smile

; Приятен ден от мен на всички Smile

;

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 9:25 am Заглавие :

и тъй като е твоя можеш спокойно да го направиш ти!

Наистина ще бъде много интересно!

Лично аз не намирам моята книга за много интересна ... там няма това, което искам да кажа или по-скоро разкажа, или пък още по-точно казано да ПРЕДАМ на хората онова, което съм научила - не само от книгите, а и от суровия живот!

ТОВА ВЕЧЕ Е ИНТЕРЕСНО ... и значимо,защото ми се плаче като гледам как толкова "величия" се тупат в гърдите, че могат да правят това или онова "невиждано чудо", а те просто са мошеници ... или ако не са такива, то те са толкова заблудени, че ... пак ми се плаче от мъка. Crying or Very sad

Тук е мястото да кажеш за всичкото онова, което си преживяла, което те вълнува, което ... искаш да споделиш!

Да, аз практикувам йога ... но вече само КРИЯ ЙОГА, т.е. излъгах, щото стойката в полулотос е хатха-йога ... Razz

Започнах с хатха-йога, като междувременно имах и прекъсвания в практиката си ... живота просто ми го налагаше, сигурна съм, че ще разбереш за какво ти говоря!

А за посвещението винаги има време - ЧОВЕК ГО ПОЛУЧАВА ТОГАВА, КОГАТО Е ГОТОВ ЗА НЕГО! Знаеш го не по-зле и от мен, нали така?! Laughing

И аз ти желая лек и приятен ден! Very Happy

Пуснато на: Пет Юни 08, 2007 10:23 am Заглавие :

Ще отворя тема- при първа възможност! Smile

Хей... знаеш, че те обичам, нали? Smile

Благодаря ти за преживяването- чиста радост, любов, от която ти се насълзяват очите... полет.. Прекрасно беше Very Happy

Надявам се моите мисли да не ти пречат- опитвам да ги овладея, но май не успявам. И без това имам нужда да тренирам мисълта си.Ти си първия човек, който ме “хваща” Embarassed

Колко истина има в това, че свътът и околните отразяват това, което е в нас ...

Милейди,сър Ричард на Вашите услуги!
Надявам се да се справя с вълците.а ако са били кучета,значи са имали господар,от когото сте бягали...може би...

Моят първи спомен е от една количка,от тия стандартните,високите,дето имаха найлон срещу дъжд.Та аз бях в количката,валеше дъжд,а покрай нас мина мотоциклет.Поня и точното място в града.
При следващия спомен бях вече от 3-4годишен и карах триколка и зелен "Москвич" с педали,но не обичам техниката-скучна ми е.

Сър Ричард Very Happy

Драго ми е да Ви видя пак Smile

Аз така и не реших проблема с кучетата- още си ме е шубе, но по-малко от преди. Понякога като лудите обикалям улиците само да избегна минаването покрай някое бездомно куче.
Замисляли ли сте се дали тези наши “първи” спомени от ранното детство не са по някакъв начин свързани с предния ни живот и затова ги помним толкова ярко? Или с последната ни “смърт”? Това са само догадки Smile

... Нали децата до 2 год. Възраст все още имали връзка с отвъдното и помнели предишните си прераждания?
Когато родих дете направих две неща- първо раждах с часовник (тогава астрологията ми беше голямата любов) и бях разочарована, че моят час на раждане е записан неточно, та поне на детето да е верен . И второ- наблюдавах я до 2г. Възраст дали би казала нещо във връзка с минал живот.. е- нямаше нищо такова... Laughing