ОТ НЕРЕАЛНОТО КЪМ РЕАЛНОТО ...

ОТ НЕРЕАЛНОТО ВОДИ МЕ КЪМ РЕАЛНОТО.
ИЗ МРАЧИНИТЕ ВОДИ МЕ КЪМ СВЕТЛИНАТА.
ОТ СМЪРТТА ВОДИ МЕ КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО.
Джиду Кришнамурти

" Четири са качествата, които човек трябва да притежава, за да встъпи в Пътя:
РАЗЛИЧАВАНЕ
ОТСЪСТВИЕ НА ЖЕЛАНИЯ
ДОБРО ПОВЕДЕНИЕ
ЛЮБОВ."
Джиду Кришнамурти

В тази тема ще побеседваме относно тези слова на Гуруджи Джиду Кришнамурти! Моля, нека да не го бъркаме с Юджи Кришнамурти, който е негов ученик, ако мога така да се изразя - това са две различни и съвсем отделни личности!

"Първото качество е РАЗЛИЧАВАНЕ - онова различаване на реалното от нереалното, което въвежда човека в Пътя. За това различаване става дума, но то е нещо много повече; и то трябва да се практикува не само в началото на Пътя, но и на всяка стъпка по него, всеки ден, дори до края. Ти влизаш в Пътя, защото си узнал, че само в него може да се намерят онези неща, които заслужават да бъдат придобити. Неведущите работят за да спечелят богатство и могъщество, но тези неща са ценни само за един живот, следователно са недействителни.

От тях има по-велики неща - неща реални и трайни.: видиш ли ги веднъж, не ще можеш вече да пожелаеш други.

В света има само два вида хора: едни, които знаят, и други, които не знаят; единствено това знание е важно. Каква религия човек изповядва, към коя раса принадлежи - това не са съществени неща: истинско съществено е познанието - познанието за Божия план относно човека. Защото Бог има план и този план е еволюцията. Веднъж само човек да го види и истински да го познае, той вече не може да не работи за него, и да не се слее с него, защото той е тъй славен, тъй прекрасен! Така, защото знае, той застава на Божията страна - като защитник на доброто и противник на злото, работник за мировата еволюция, а не за лична изгода.

Ако е на Божия страна, той е един от нас и какво значение има дали се зове индус или будист, християнин или мохамеданинн, дали е от Индия или от Англия, от Китай или Русия. Които са на Негова страна, знаят защо са родени в света; те знаят какво трябва да правят и се стараят да го изпълнят. Всички други все още не знаят какво трябва да вършат; често постъпват неразумно и се мъчат да намерят някакви въображаеми пътища, които да ги изведат на честит край. Не искат да разберат, че всички хора са Едно, и следователно само онова, което То - Едното - иска, може да бъде наистина благо за всички. Те следват нереалното вместо реалното. Докато не са се научили да различават тези две неща, те още не са на страната на Бога. Ето защо това различаване е първата стъпка.

Но дори когато изборът е вече направен, трябва да се помни, че са много разновидностите на реалното и на нереалното, и все още трябва да се различават правото и кривото, важното и неважното, полезното и безполезното, истинското и фалшивото, егоистичното и безкористното."

Тези слова на Джиду Кришнамурти подлежат единствено на РАЗЛИЧАВАНЕ и РАЗБИРАНЕ! На нищо друго. Те не могат да бъдат коментирани, а само различени и последователно разбрани.

Затова просто ще ви помоля, всеки един от вас, който ги прочете да си даде мнението как ги разбира, и как ги различава от словата на простосмъртните и невежи хора?!

Освободете се от всякакви ограничения и предразсъдъци и си кажете съвсем свободно мненията, защото те са важни ... още повече, че тук ще цитирам още в направлението за различаването, отсъствието на желанията, доброто поведение и любовта!!!

Благодаря ви.

Пуснато на: Нед Юни 17, 2007 6:26 pm Заглавие :

За мен няма реално и нереално - това е изкуствен опортюнизъм на едно и също нещо.Всичко е реално, или всичко е нереално - едно и също е, макар че се изказва по различен начин.Истинското е вътре в човека и той определя за себе си реалното или нереалното, но това едва ли има много общо с нещата, такива каквито са.Пътят на всеки е различен. Е, може и някъде за известно време да се слеят два пътя, да повървим заедно, после пак да се раздалечат.Еволюцията е в разнообразието.Ако приемем, че целта е една, то едва ли до нея се стига само по един път.

Пуснато на: Нед Юни 17, 2007 6:40 pm Заглавие : ?? ????!

Според мен трудно се достига до този път на реалността,защото човек никога не може да знае докъде е стигнал и особено в това забързано време, ако човек понякога и да прецени, че тръгва по пътя,за който си заслужава да се живее, той все се отклонява, поради глупавата човешка алчност-да притежава и да има повече желания, отколкото са дошли на този свят.Всички се стремят към богатството, бързат по този път -път на засади! Не искам да кажа, че богатството е излишно или някой е пострадал от него, но, за да вървим към успешния път-то е маловажно!Поне според мен е така.

Пуснато на: Нед Юни 17, 2007 6:42 pm Заглавие :

Пътят на всеки е различен.
Хората се блъскат, точно когато вървят по един и същи път!

Пуснато на: Нед Юни 17, 2007 6:51 pm Заглавие :

Тук не си права! Не е едно и също радлично е.

Нереалното е илюзията, в която живеем, и която не различаваме от онова, дето е вътре в нас. А вътре в нас е онова, дето не е разкрито като потенции.

Реално е онова, което е вечно! А вечен е Бог, вечен е кръговрата на живота ... ето това са реалностите, за които става въпрос.

Нереално е онова, което подлежи на разруха. Нереален е материалния свят, в който живеем, нереални са мечтите ни, нереални са желанията ни, нереални са емоциите ни, нереални са чувствата ни, защото нито едно от тези не е вечно.

Ако човека наистина вътре в себе си, някъде там в скритите си потенции, не знае до къде е в Пътя си, то тогава нямаше да има прераждане. Човекът ЗНАЕ, но го знае на едни други вътрешни нива. Затова, когато говорим за себеопознаването, говорим за центростремителните нагласи в него, а не за центробежните, т.е. опознавйки себе си, като насочваме вниманието навътре към себе си, а не навън от себе си.

Пуснато на: Нед Юни 17, 2007 7:05 pm Заглавие :

Понякога това,което ни е изглеждало нереално се оказва по-реално от онова,което сме считали за реално.Дори нещо повече - не сме го и забелязвали и знаели,че съществува,в един момент го виждаме и осъзнаваме като реалност.И другото отива на заден план,избледнява,докато съсвем стане нереално и спира да ни интересува.Въпрос на разбиране и осъзнаване.Ама и за това в повечето случаи се извървява път.

Пуснато на: Нед Юни 17, 2007 7:08 pm Заглавие :

Всеки индивид има свой собствен път, напълно различен от Пътищата на другите. Така е.

Но Единия, към който те биха могли да се стремят, е безкрайно обединяващ и вездесъщ, така че те не би трябвало да се блъскат един друг, а би трябвало да си синхронизират и разбират правилно един друг, възприемайки се такива, каквито са.

Защото има ли разделение, не може да има разбиране!

Следователно и Пътят се отлага.

Пуснато на: Нед Юни 17, 2007 8:06 pm Заглавие :

Кати, адски си права! И аз това имах в предвид - в един момент реалното става нереално, а нереалното - реално.Местата се сменят. Човекът си остава.Спирам до тук, защото така, както съм я подкарала може и да стигна до идеята, че всичко е субективно и/или илюзия.Обаче, Кати, ти отново потвърди правилото, че тихите води са най-дълбоки.Като ставаше дума за действие, ти казваше, че нещо мислиш, или - не ти се отдава.Пък я как ти се отдаде това действие - посвещението визирам! Wink

Продължавай да ни убеждаваш, че не си много решителна Laughing

.Ние ще ти повярваме. Laughing

Пуснато на: Нед Юни 17, 2007 8:18 pm Заглавие :

Може би сте прави! Но не сте ли се замисляли, че на хората им е по-лесно да тръгнат по утъпкания път, път на водачи и спътници? И също така повечето живеем за другите и по чужд пример , а не се водим по собствения си разум, водим се по навика-така е по-лесно!Затова не можем да отсеем реалното от нереалното.

Пуснато на: Нед Юни 17, 2007 8:18 pm Заглавие :

Ами тоооо ... от нереалното към реалното, но човекът никога не си отива!

Нали си говорихме, че само премиванаме от един вид във друг ...

Пуснато на: Нед Юни 17, 2007 8:26 pm Заглавие :

Аз продължавам да твърдя,че не съм решителна,но всяко правило си има изключения.А и не съм сигурна,дали и в случая беше проява на решителност,или просто плаване по течението.Понеже са ни учили,че все трябва да се борим за нещо,пък се оказа,че и оставянето по течението не значи непременно да вървиш по пътя на най-слабото съпротивление.Важното е пътят да е верен,пък дали с борба или без борба...Стига да усещащ кога кое е правилно.И нета ми днес си играе на "тука има,тука нема",та ту се появявам,ту изчезвам.Може и да ме дигнат от компа по некое време.Ако изчезна за по-дълго по средата на някой разговор да не се впрягате. Wink

Пуснато на: Нед Юни 17, 2007 8:27 pm Заглавие :

Дааа преминаването от един вид в друг-това е всъщност рожденния ден на вечността!

Пуснато на: Нед Юни 17, 2007 8:34 pm Заглавие :

Кати, ако се оставиш по течението...аз понякога съм си мислила да се понеса по него, а пък където ме отвлече Very Happy

но тогава лесно се изплъзва всичко в живота

Пуснато на: Нед Юни 17, 2007 8:37 pm Заглавие :

а ако пък спря някъде по средата на теченеието...пътя ми пак ще е недовършен! Razz