САМОНАВЛЕЧЕНИ СЪБИТИЯ И ...

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 10:17 pm Заглавие :

Ако искаш отвори една тема за сънищата и хората в тях и от утре нататък ще бъбрим всички там точно за тези работи, ако някой го интересуват де. Rolling Eyes

А сега отивам да погледна душа отдолу и възглавницата отгоре Very Happy

Лека!

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 10:18 pm Заглавие :

Може.Лека! Smile

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 10:27 pm Заглавие :

Никакво може! Настоявам Very Happy

Пуснато на: Сря Юни 13, 2007 10:33 pm Заглавие :

Добре!Като се присетя за нещо и получа поощрение,изведнъж се шашкам и почвам да се ослушвам.Сега се чудя как да я формулирам и има ли вече отворена от по-преди за продължение,ама ще се опрaвя. Embarassed

Пуснато на: Чет Юни 14, 2007 9:21 am Заглавие :

Хайде пускайте я тази тема за сънищата, че имам да разказвам много сънища... Laughing

Пуснато на: Пон Юни 18, 2007 2:16 pm Заглавие :

Аз пък още си мисля за самоубийствата... Заклеймяват се навсякъде и от всички, с изключение на култури, които ги извършват ритуално и то (забележете) това се позволява само на висшите касти. Та ми идва наум дали пък самоубийството не се заклеймява по чисто прагматични съображения, но облечени в красиви високодуховни, морални "принципи"? Щото през всички векове например църквата е заклеймявала самоубийството, ама май не чак от жал за простолюдието, а защото ако не го заклейми като грях току виж масово хората вземат да се освобождават от мизерното си съществуване по този начин и тогава кой ще слугува?! А като е грешно - влачиш си жалкия животец и не смееш да му посегнеш пред страх от по-страшно божие (или каквото е според случая и времето) наказание и щеш-не щеш работиш на "ползу ближнаго", който е по-високопоставен от теб и през ум не му минава да се разделя с уредения си животец (за изключенията няма да споменавам). Много еретична мисъл ли изразих?????

Пуснато на: Пон Юни 18, 2007 2:59 pm Заглавие :

Може и да е имало елемент на прагматичност,както и всички останали догми,чиято цел е била да държат хората в страх и подчинение.Но едва ли е щяло да има масови самоубийства,защото инстинктът за самосъхранение е много мощен фактор и дори при най-лошите условия на живот човек е склонен да се вкопчва в него.За да се стигне до отрицание и доброволно отказване от живота трябва да има съчетание на няколко условия наведнъж и съответната мисъл в главата.

Пуснато на: Пон Юни 18, 2007 4:45 pm Заглавие :

Мисълта ти не е еретична, valeria-anita! Извини ме, ако можеш, но тя просто е безумна!

Ничий "животец" на тази планета не жалък - дори този на мухата-ежедневка!

Категоризацията за "животеца" говори, че ти насочваш прекалено много негативна енергия срещу самата себе си и струва ми се, че вече си си навредила страшно много. Как ли?! Ами задаваш си програма чрез несъзнателните си настройки и е твърде вероятно да се разболееш доста сериозно в най-скоро време! Ако вече не си се и разболяла, разбира се ... дано да не съм права ...

Озлоблението не е изход в дадена ситуация! Вземи се в ръце и иди на лекар - невролог, защото вече "сдаваш багажа"!!! Confused

Където и да работиш, при когото и да работиш, ти работиш преди всичко за себе си - запомни това много добре, защото ако не беше така, ти досега можеше да промениш много от нещата в живота си и да започнеш най-егоистично да работиш за себе си ...

И в този живот няма значение дали някой си там "стои над теб", защото пък ако проявиш разум и се отърсиш от обвзелото те озлобление, сама ще видиш, че този който стои над теб, не стои над теб ... ти стоиш над него, защото ако не си ти, и ако не са други такива като теб, той просто е загубен! Confused

Време е да вземеш да се овладееш и вразумиш най-после!

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 7:16 am Заглавие :

Ще помисля за това, Маг Селена, но когато писах горните редове "бях" далеч в средновековието. Сега съм в този период, защото чета такава литература и продължавам да мисля, че живота по това време е бил безумен, дори се чудя как са оцелели достатъчно хора, за да ни има и нас. И точно тогава живота не се е ценял особено, та се връщам на въпроса за самоубийствата - не е грешно църквата да те накаже и благородно да те изгори на клада, но сам не може да посегнеш на "жалкия си животец" (имам предвид мизерното съществуване, което е водело до отчаяние не само отделни индивиди, а доста големи групи от хора), защото простолюдието е необходимо на благородниците и може да се изтребва само по заповед и т.н. Мисля, че така се е зародило правилото, че е грешно да се самоубиваш, защото в древния Рим и Елада, например, не е било така. Висшите касти са имали "привилегията" да се самоубиват и така да запазват честта си, дори имало специални случаи, когато за да бъде унизен патриций не му се позволява сам да си пререже вените. Тук не става въпрос дали аз одобрявам това или не, моето мнение е без значение, мисля че това изобщо е въпрос на политика и умели манипулации. Тази тема ми е интересна и ще се радвам да видя какво мислите и вие.

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 8:01 am Заглавие :

Ако трябва да се върна в днешно време - май нещата не стоят по-различно. Сега не се колим като животни по улиците, а се трепем с коли и наркотици. Пак умират невинни, но слава богу имаме по-хуманно отношение към живота. Когато някой посегне на живота си, като страничен наблюдател аз разсъждавам така: нещо в живота му го е подтикнало да го направи, околните казва "колко жалко, имаше и други начини", но докато човека е бил жив точно тези околни са "запушвали" изходите с действие или бездействие. И това не важи само за самоубийствата. Сещам се за катастрофата при Бяла, отдавна се езнаело, че трябва да се построи мост там, обаче "някой друг път". Става катастрофа и започва вайкане "ех, можеше да не е така, ако...", можеше да няма наводнения ако си бяхме изчистили каналите навреме, а сега като поотминаха дъждовете пак не се хващаме да чистим. Това не са ли самонавлечени събития или бъркам понятията "причина-следствие"? Отклоних се от темата за самоубийствата, но не съм я "закрила". Много съм любопитна да чуя и мнението на Маг Живин, моля.

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 9:24 am Заглавие :

Значи ... ако някои не знаят, че църквата е просто една жестока и коравосърдечна институция, която е унищожител на всяка една духовна прогресивна искра, то ето, казах си го ... сега да го знаят! Laughing

Ако надникнеш в Учението на крийя йога, може би ще разбереш, че църквата съществува като институция просто от политически и финансови интереси.

Тя не води към Бога!!! Напротив ... тя е стената пред нас към самия него! Църквата е заблуждението човешко, невежеството ... и тя старателно подхранва това невежество, защото определено има финансови и политически интереси. Затова, когато човек се стреми към Бога, той най-напред трябва да го преоткрива в себе си, а не в църквата - там няма нищо подобно!

А когато става въпрос за самонавлечени събития, става въпрос именно за това, дето описваш за катастрофата в Бяла. Затова говоря, че човека живее в ленност, в мързел, в нехайство, а те предполагат от собствена страна безотговорност.

А ония хора в средновековието са оцелели, защото са били ВСЕ ОЩЕ доста духовни, ценностите и разбиранията им са се доближавали до Божествената същност, и са поемали не само собствените си отговорности, ами и тези на другите около тях!

Четох преди известно време някаква книга за тамплиерите, катарите и богомилите ... от там имам поглед за някои неща ... е, а и не само ...

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 11:22 am Заглавие :

И аз чета подобна литература в момента и това ме навежда на тези размисли. За църквата мнението ми се е променяло с времето и по-точно с възрастта и сега имам точно това мнение за нея, което описвате. Не за Бог, духовността, а точно за светата църква и нейните (особено висшите) сановници на земята. В момента се опитвам да се ориентирам в различните ереси и разклоненията им и честно казано не виждам разлика в основата, а само в изрзните средства и това, кого преследва църквата според интересите си в момента, а не според това, какво проповядва преследвания, защото за едно и също учение се вика "Осанна" и "Разпни го" според случая. Та мисля, че по такъв начин се е оформило и отношението към убийството като наказание, към самоубийството и също осакатяването, защото и то е било много разпространено. В един период са се навъдили толкова осакатени, че това наказание е било заклеймено точно по същите прагматични причини, а не чак толкова от любов към ближния.

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 11:35 am Заглавие :

Църквата е институция,инструмент,орган за управление,координация,организация,през повечето време и помощник на управляващата власт.И решава според момента кое от религията да бъде правилно и кое не,кое да се утвърди и кое да се забрани,според икономически и политически интереси за времето/първите са отражение на вторите/.Така през 4 в.например по време на Никейския събор няколко висшестоящи попове са се събрали и са решили да се отхвърли идеята за прераждането като несъстоятелна и да се забрани и сложи в графата "ерес".

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 11:39 am Заглавие :

Християнството в неговата цялост, в известен смисъл и от една различна гледна точка, също може да се тълкува като ерес.... Ведно с Църквата, догмите и всичките останали обрастъци. Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 11:41 am Заглавие :

Всъщност обратното - "вторите са отражение на първите",т.е.политиката се диктува от икономическите условия и изисквания,а църквата обслужва всички тези интереси,като понякога и доминира и има огромно влиянив над властта.