САМОНАВЛЕЧЕНИ СЪБИТИЯ И ...

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 12:13 pm Заглавие :

Моето мнение е, че самоубийството е напълно безсмислено похабяване на ресурс.Ако наистина толкова ти е писнал живота и не можеш да видиш светлина отникъде, или всичко ти е сиво и безнадеждно, то по-добре вместо да се самоубиваш - воювай - във всякаквия смисъл на тази дума.Когато не ти пука дали ще оживееш от битката, ставаш неимоверно силен, а силата ти може да помогне на някаква справедлива кауза примерно.Така или иначе в битката рано или късно ще умреш, но няма да си похабил живота си.Така хем ще постигнеш смъртта, хем ще си допринесъл може би и някаква полза.Сигурно в рамките на този форум звуча не на място, но все още моите убеждения на този ми етап от развитие са такива - т.е. ако някой или нещо почерни живота ми толкова, че той изгуби ценност за мен, то да не се надява на тихо и кротко самоубийство от моя страна.Та по въпроса за средновековието - можели са да се вдигнат на бунт, вместо да се сабоубиват, ако толкова им се мре.Така или иначе да се изправи селянин с вилата срещу рицар в броня си е почти самоубийство.Когато човек е готов да приеме смъртта във всеки един момент, то той не може да бъде заплашен от нищо - но това не е да се стремиш към самоубийство, а просто - да си готов за неизбежния преход.

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 12:30 pm Заглавие :

Това е добре казано. ОК, но аз искам да се върна по-в началото на разговора: грешно или не е грешно да се самоубиеш и само страха от наказание божие ли спирал самоубийците спец. в средновековието, защото тогава влиянието на църквата е било далеч по-силно. Или като няма какво да губиш и тръгнеш с рогата напред да проповядваш "ерес", което си е чист бунт, то това друга форма на самоубийство ли е? Точно когато нямаш друг изход? И ако свърша сама със себе си или повлека и други хора към (почти) сигурна смърт и умрем заедно каква е разликата? Аз пак убивам себе си, но веднъж тихо насаме, а втория път героически и с компания?!? Но едното е грях, а другото не???? Не мисля, че има разлика.

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 12:40 pm Заглавие :

Мисля, че точно свободната воля се е загубила, за да стигнеш до положение да се самоубиваш. Едва ли е само страх и заблуда. Пък и отстрани изходите се виждат по-лесно, отколкото когато си се оплел като пате в кълчища.

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 1:34 pm Заглавие :

Така, както го казваш, наистина май няма голяма разлика между това да се гръмнеш в слепоочието примерно, или да се метнеш срещу някого да се биеш с голи ръце, а той - с пистолет.Но съм вътрешно убедена, че има някакви тънки и все пак - съществени разлики. Може би са някъде във вътрешното възприемане на ситуацията - едното е съзнателен отказ от живот, свързан с това че сам извършваш насилието върху своето тяло, а другото е напълно осъзнато приемане на смъртта като възможен изход, но все пак само възможен, дори и с огромна вероятност, не - сигурен. То ако започнем така да разсъждаваме, ще стигнем и до въпроса дали не е самоубийство в този смисъл и това да пушиш, или пък да тръгнеш по това време с колата към морето например. Wink

Тъй като всеки един изживян ден е един ден по-близо до смъртта, то тръгне ли се по тази линия на разсъждения се стига до абсурд.

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 1:48 pm Заглавие :

Така - да! Но да не стигаме до празнословие, аз си разсъждавам основно върху друго - дали е грях или не е грях.

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 3:00 pm Заглавие :

Понятието "грях" ми е напълно чуждо.Това е църковна измишльотина - нещо като начин да напишеш "правилник за вътрешния ред във фирмата" така, както най-добре пасва на кефа на шефа. Wink

Затова и въпросът дали самоубийството е грях не ме вълнува.Виж - въпросът дали то не наврежда на същността на човека и неговия дух, така че да продължава като действие и в следващите му прераждания - това ме вълнува.Ми те са обявили на един вселенски събор и карането на колело за грях. Laughing

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 3:10 pm Заглавие :

Добре е поставен въпроса за доброволния отказ от живота при впускането в някаква борба предполагаща риск от загубата му в чисто физически аспект.Независимо от каузата и дали е справедлива според нашите субективни човешки критерии:"за свобода,за Отечеството",за защита на скъпи хора и т.н.В този смисъл Ботев,Левски и всички останали знайни и не знайни борци,войни,войници на фронта срещу узурпатори и окупатори самоубийци ли са,след като са решили доброволно да заложат живота си и де факто са се отрекли от него в името на това,за което се борят? А и убийци ли са също така,когато воюват на фронта срещу противника?

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 3:44 pm Заглавие :

Един българин,когото затриха,заради някои негови книги,бе сложил следния цитат(по смисъл):

"Когато отнемеш живота на човек,те наричат "убиец" и те съдят.Когато го направиш на фронта,те наричат "герой" и те награждават"

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 3:49 pm Заглавие :

Да,така е.Но пак според човешките субективни разбирания.А в кармичен и космически план как стоят нещата.И дали може някой да го знае точно....Щото хора с ордени и медали и присъдени звания "Герой" бол. Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 3:51 pm Заглавие :

Така си е. Действията рядко са еднозначни. Много зависи от вътрешната мотивация, целта, резултата и т.н., а също така и от гледната точка на този, който се произнася за тях. Тя тая край няма.С това не искам да кажа, че "целта оправдава средствата", а просто че рядко в живота нещо е чисто черно, или ослепително бяло - най-често всички и всичко се движи в различни оттенъци на сивото. Laughing

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 5:29 pm Заглавие :

E точно този израз в постинга ти, Пенка, е невероятно точен и правилен!

Просто към него няма ккаво още да се добави. Very Happy

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 5:29 pm Заглавие :

E точно този израз в постинга ти, Пенка, е невероятно точен и правилен!

Просто към него няма ккаво още да се добави. Very Happy

Поне аз така действам в живота си.

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 5:33 pm Заглавие :

Има разлика, защото в единия случай съвсем умишлено и целенасочено посягаш на живота си, а в другия правиш опит не само за собственото си спасение, а за спасението на другите!

Във втория случай става въпрос ЗА САМОЖЕРТВА, а в първия просто за БЕЗСМИСЛЕНО САМОУБИЙСТВО.

Ето ... в това е разликата!

Rolling Eyes

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 5:42 pm Заглавие :

Мисля, че точно свободната воля се е загубила, за да стигнеш до положение да се самоубиваш. Едва ли е само страх и заблуда. Пък и отстрани изходите се виждат по-лесно, отколкото когато си се оплел като пате в кълчища.

Пуснато на: Вто Юни 19, 2007 5:52 pm Заглавие :

Празнословие има в повечето от човешките ни разговори. Това означава ли, че не трябва да си говорим!

Човек колкото повече разсъждава, толкова повече се обърква.

Единствения отговор, който мога да дам на този ти постинг е:

Питаш дали е грях или не е?!

Ами като избягвате да четете Ученията на Учителите, няма да можете да си отговорите, то това е ясно. Та ... Гуруджи Джиду Кришнамурти казва, че човека трябва да различава нещата от и в живота, за да е наясно с тях.

Та ... различаването в случая е в самата разлика, която вече поясних по-горе. Едното е безумно и безсмислено самоубийство, а другото е саможертва.

А това вече не е празнословие, а истина!