Автор |
Съобщение |
Valia
Регистриран на: 14 Сеп 2009
Мнения: 321
|
Пуснато на: Чет Дек 03, 2009 12:11 am
Заглавие : За желанията и щастието
|
|
|
Днес на връщане от работа си мислех за желанията и за щастието. Хората сме доста нещастни същества. Защо ли? Ами защото все нещо искаме, и като не го получим се цупим и мръщим на себе си, света, съдбата и Господ, задето всичко е срещу нас и живота е несправедлив.
А защо не получаваме каквото искаме? Мисля, че много зависи от характера на желанията. Една от причините според мен е в негативните формулировки. Примерно: "Ох, така ми се иска да не ме скъсат на този изпит!" или "Иска ми се партньорът ми да не ме нагрубява и пренебрегва". При една такава формулировка това, което най-силно отеква в съзнанието, е точно болезнената негативна част: скъсат, нагрубява, пренебрегва. И след като точно на тази част дадем най-силна емоционална оценка, то тя придобива и най-голяма притегателна сила и следвайки закона "подобното привлича подобно", ни донася още повече срещи и събития, които ни причиняват още такива негативни усещания. Можем много да си помогнем, ако просто обърнем формулировката на желанието си: "Толкова ще е хубаво, като си взема изпита!" или "Искам партньор, който да ме уважава и обича".
Има обаче една специална категория желания, чиито носители са обречени никога да не бъдат щастливи. Това са желанията за "още". Искам по-хубава работа, повече пари, по-добра външност, повече, още, и още... Как може такъв човек да бъде щастлив, след като каквото и да постигне, той не е доволен? Винаги го има това "още" и лакомото му неспокойно съзнание веднага се фиксира към следващата си цел. Тези дни една красива млада жена с успешен бизнес и седемгодишни близначета почина от белодробна емболия, причинена от усложнения по време на пластична операция за разкрасяване на задника. Имала си е всичко, защо й е било нужно да се подлага на една излишна интервенция? Ами, защото е искала да е още по-хубава...
И аз се хванах, че искането на "още" е сериозна причина за моето собствено нещастие. Искам по-хубава работа, повече уважение, по-интересни задачи, по-голямо поле за изява... Но така дори и да си получа по-хубавата работа с уважението, и интересните задачи, и полето за изява, пак няма да съм щастлива - защото старата си работа ще оставя, но отношението ще си го занеса заедно с мен и в новата.
И така както си се разхождах и разсъждавах, стигнах до градинката зад блока с двете ми любими дървета. Облегнах се първо на едното, после на другото. Долепях ръце до стволовете им, отпусках върху тях челото си и ми стана толкова хубаво. Топла вълна обля ръцете ми, усещане за лекота обхвана главата ми, а после и цялото ми тяло. И сякаш влязох в дървото, станах едно с него. Вече нямах желания, стремежи, очаквания - просто дишах свежия въздух и ми беше топло, и леко, и хубаво, и се чувствах съвсем на мястото си. Нещо такова сигурно ще да е медитацията...
Много се радвам, че има дървета, и градинки зад блоковете, и тихи спокойни вечери, за да могат разни смахнати люде като мен да се лепят по дърветата и да ги спохождат прозрения |
|
_________________ |
|
|
|
AUDAN
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2260
Местожителство: България,Земята...засега
|
Пуснато на: Чет Дек 03, 2009 9:44 pm
Заглавие :
|
|
|
Пък аз много се радвам, че Валерия предпочита полупълната бутилка.
Давай, Валерия! Все така давай! |
|
_________________ "Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI |
|
|
|
Valia
Регистриран на: 14 Сеп 2009
Мнения: 321
|
Пуснато на: Пет Дек 04, 2009 10:01 am
Заглавие :
|
|
|
AUDAN написа: | Пък аз много се радвам, че Валерия предпочита полупълната бутилка. |
Хм, това с полупълната бутилка не го разбрах особено добре... Може би имаш предвид, че се опитвам да се науча да се радвам на каквото имам, без да ламтя по каквото нямам? Ако е така, то философията ми е проста - това ми е дадено да изживея, няма смисъл да бягам от него.
Някъде тук из форума прочетох мисълта "по-добре да изживееш собствения си живот полууспешно, отколкото нечий чужд прекрасно" (перефразирам безобразно). Направило ми е впечатление, че проблемите, с които постоянно се сблъсквам в отношенията си, мога винаги да проследя до един неголям брой базисни причини. Вече имам натрупан известен опит в бягането от ситуациите, в които тези проблеми се проявяват. И после всичко отначало... и така стигам до извода, че от проблема не мога да избягам, и ще продължавам да се сблъсквам с него, докато не си го разреша и не развържа възелчето.
И това ако не е карма, не знам какво друго ще е! |
|
_________________ |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пет Дек 04, 2009 12:11 pm
Заглавие :
|
|
|
Valia написа: | Направило ми е впечатление, че проблемите, с които постоянно се сблъсквам в отношенията си, мога винаги да проследя до един неголям брой базисни причини. Вече имам натрупан известен опит в бягането от ситуациите, в които тези проблеми се проявяват. И после всичко отначало... и така стигам до извода, че от проблема не мога да избягам, и ще продължавам да се сблъсквам с него, докато не си го разреша и не развържа възелчето.
И това ако не е карма, не знам какво друго ще е! |
Абсолютно права си, Валя! Така е...
Естествено, че бягството от даден проблем НЕ означава правилно решение или отреагиране, отработване на съответната ситуация в него.
На негово място няма начин да не дойде веднага друг. Той ще се появи под формата на нещо изключително съблазнително за нас, толкова провокиращо и примамливо, че ние просто няма начин да не му се "вържем" изкушени благодарение именно на нашите безгранични желания като да се напъхваме в него съвсем доброволно ... почти неусетно.
Човек трябва да е просветлен до такава степен, че да владее емоциите си до крайност за да не попада в подобни капани. А нашите емоции са онова нещо, което събужда и нашите ... желания.
Отработването на кармата се състои именно в това: Опознавайки себе си да се научим да владеем до съвършенство нашите емоции, чувства и желания, които са основната причина за сътворяването на нашата лична карма, а и не само лична, защото всяко количествено натрупване води до качествено такова - без значение дали ще е в позитивните тенденции или негативните. То просто си остава качествено - като да речем "качествена" карма ... |
Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Пет Дек 04, 2009 10:47 pm; мнението е било променяно общо 1 път |
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пет Дек 04, 2009 12:45 pm
Заглавие : Re: За желанията и щастието
|
|
|
Valia написа: | Тези дни една красива млада жена с успешен бизнес и седемгодишни близначета почина от белодробна емболия, причинена от усложнения по време на пластична операция за разкрасяване на задника. Имала си е всичко, защо й е било нужно да се подлага на една излишна интервенция? Ами, защото е искала да е още по-хубава...) |
И не само това е искала въпросната дама - леко й пътуване из астралните полета!
Търговията със собственото тяло е твърде печалившо нещо ... значи тя е била и алчна, освен безумно суетна ... Така, че колкото по-красива- толкова по ненадмината и ... богата!!!
Можем да отидем и малко по-далеч ... дефилирайки по подиума в скритите и невидими планове на психическото човешко изражение тя събужда освен възхищение и твърде ниски желания и страсти. Те намират смоя израз в неосъзнатите нива на психиката и мисленето човешко.
Оттук нататък не е нужно да правя чак такъв подробен кармичен анализ, но мога само да кажа, че нарцисизма е онази скрита първопричинна характерова особенност, която е подтикнала въпросния "модел" към такава безумно насилствена постъпва.
Нека не забравяме и факта, че измеренията са твърде сляти доста отдавна, поради която причина кармичната буря намира своя израз буквално ... веднага. Създаваш карма и тя се разразява на мига - бързо, жестоко, силно болезнено, безмилостно и без изключение.
Насилваш естесвеният ход на нещата и разплатата идва веднага. А всяко насилие над природната естественост е висок и потенциален кармичен израз - било то лично човешки или от царствата под човешките, това няма никакво значение.
Така, че като такъв просто е изключено да бъде подминат ... от Владетелите на Кармата
Тъжно, но ... факт!
Защо се случва така ли?! Имам предвид въпросния случай и изхождам от него като говоря и за всичко останало ...
Поощрявайки и провокирайки в геометрична прогресия пороците на хората като изразяваш своите лични на обществени места, в случая на световно ниво, получаваш най-жестоката кармична отплата - скоротечна смърт, да не казвам скорострелна, защото има и такава.
Така Земята се прочиства и подготвя за своя преход към следващото измерение - четвърто, пето ... |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
Didi
Регистриран на: 29 Авг 2007
Мнения: 1542
Местожителство: Варна , морето ... сините вълни ! :)
|
Пуснато на: Пет Дек 04, 2009 4:05 pm
Заглавие :
|
|
|
Хората сме нещастни ,защото не разбираме ,а и не се опитваме да разберем.Всъщност няма нещастия ,всичко си има причина и когато нещо не се случва ,то е само за наше добро.Трябва да сме благодарни ,че има сила ,която не позволява всяко наше желание да се изпълни .
Излиза ,че нищо не е срещу нас и всичко работи за нас и нашето духовно израстване ... каквото и да се случва .С тази мисъл трябва да посрещаме страданията и трудностите .Няма какво да се цупим ,да се ядосваме ,да обвиняваме ... нито себе си ,нито другите ,а още по-малко съдбата ... щото ние сме си я направили такава!
Цитат: | Много се радвам, че има дървета, и градинки зад блоковете, и тихи спокойни вечери, за да могат разни смахнати люде като мен да се лепят по дърветата и да ги спохождат прозрения |
Валя,теб прозрения ще те спохождат навсякъде ,защото си просто една будна душа !
Не се изгубвай !
|
|
_________________ |
|
|
|
Маг Живин
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пет Дек 04, 2009 9:23 pm
Заглавие : Re: За желанията и щастието
|
|
|
Valia написа: | ....А защо не получаваме каквото искаме? Мисля, че много зависи от характера на желанията. Една от причините според мен е в негативните формулировки. ... |
Ще се опитам да се включа като "експерт по изпълнение на желания". Причини да не се изпълняват желанията много - но все пак има две основни причини - или искаме онова, което не е за нас, или искаме на дребно. За първото няма какво толкова да обяснявам там нещата са ясни и не е толкова трудно да разберем, че искаме ненашето. Но за второто е важно. Когато искаме на дребно, рядко съобразяваме желанието си с общата картина. То може да е напълно изкуствено или насилствено спрямо общата картина на живота ни, тоест да е в пълно несъотвествие с жизнения ни път, независимо колко уместно и естествено ни се струва в момента. Затова съветът в случая е - искайте на едро и ще ви се изсипе връз главите рогът на изобилието. Примерно: искане на дребно е: Искам да се омъжа за Камен, защото само с него и единствено с него съм била, съм и ще бъда щастлива (което са си чисти грънци, но често си мислим така). Искане на едро е: Искам да се омъжа за човек, с когото ще съм щастлива. Задавайте си примерно и по-често втората програма. Може да не стане светкавично, но пък резултатът е поразителен. Малката тайна е, че по този начин търсим хармонично удовлетворение на нужда, а не на егоизъм, келешлък и високомерие.
Valia написа: | ...Има обаче една специална категория желания, чиито носители са обречени никога да не бъдат щастливи. Това са желанията за "още"... |
Желанието за още е всъщност единствената категория желание. Всяко желание е желание за още.
Valia написа: | И аз се хванах, че искането на "още" е сериозна причина за моето собствено нещастие. Искам по-хубава работа, повече уважение, по-интересни задачи, по-голямо поле за изява... |
Виж, трудно е за човек, който не е приел саняса (пълното отречение от светското) да няма желания. Дори подозирам, че санясинът също има желание да се нахрани понякога... Ако разграничаваме мераците от необходимостите, няма страшно, нито грешно да имаме "обосновани желания". В противен случай можем да спрем и изкривим житейския си поток, само защото сме прочели в някоя книжка, че не трябва да имаме желания. Трябва да позволим на желанията да отпадат естествено, а не да ги гоним и трепем с камъни, защото във втория случай обикновено се връщат с батко си и работата става още по-дебела.
Valia написа: | ...Вече нямах желания, стремежи, очаквания - просто дишах свежия въздух и ми беше топло, и леко, и хубаво, и се чувствах съвсем на мястото си. Нещо такова сигурно ще да е медитацията... |
Не точно - медитацията е по-близо до онова преди това - когато си се опитвала да наблюдаваш мислите си. А това е по-скоро резултат от предишното. |
|
_________________ "Всекиму своето!" |
|
|
|
Valia
Регистриран на: 14 Сеп 2009
Мнения: 321
|
Пуснато на: Съб Дек 05, 2009 1:06 pm
Заглавие : Re: За желанията и щастието
|
|
|
Маг Живин написа: | Желанието за още е всъщност единствената категория желание. Всяко желание е желание за още. |
Разбирам ти идеята, но имах друго предвид. Примерно, мога да си пожелая 60 000 евро, за да си купя апартамент, в който да живее семейството ми. Ясна граница, ясна цел. А мога и да си пожелая да имам още повече пари, защото все не ми стигат. Така и 60 000 евро, и 100 000 евро да получа - все ще има нещо, което да е повече и аз да не съм го получила, и съответно няма никога да съм доволна, защото желанието ми няма как да се изпълни.
Маг Живин написа: | Виж, трудно е за човек, който не е приел саняса (пълното отречение от светското) да няма желания. Дори подозирам, че санясинът също има желание да се нахрани понякога... Ако разграничаваме мераците от необходимостите, няма страшно, нито грешно да имаме "обосновани желания". В противен случай можем да спрем и изкривим житейския си поток, само защото сме прочели в някоя книжка, че не трябва да имаме желания. Трябва да позволим на желанията да отпадат естествено, а не да ги гоним и трепем с камъни, защото във втория случай обикновено се връщат с батко си и работата става още по-дебела. |
Хехе Това с батко страшно ми хареса Но да не оставаме с погрешното впечатление тук - далеч не се опитвам да прокарвам някакви екстремни идеи за пълно отказване от желанията. Всяка форма на насилие и самонасилие ми е противна Идеята ми е, че трябва да се намери баланса - нормално е да имаме желания, но те не трябва да ни обземат и контролират до степен, в която изпадаме в безпомощност и постоянно недоволство и раздразнение. Между желанията трябва да има и време за осмисляне и... благодарност.
Да се върнем пак на примера с моята работа. Искам по-интересна и спокойна работа, с повече уважение, дори с по-добро заплащане. Но осъзнавам, че дори и да си получа новата работа с всичките екстри, пак няма да съм щастлива, защото си нося със себе си причините за своето нещастие. Искам уважение отвън, когато то всъщност започва отвътре и външната среда просто го отразява. Същото и със спокойствието - около мен може да е пълен ад, но аз пак да си остана спокойна, ако не позволявам външния хаос да навлезе в мен. Дори мога и на средата около себе си да влияя благотворно със спокойното си и позитивно отношение, все пак повечето хора просто отразяват това, което им се подаде отвън... Плахите ми опити в тази насока дават изключително благотворни резултати, и ме окуражават да продължавам да опитвам!
И последно, парите дето получавам в момента са ми съвсем достатъчни да живея прилично - наем, храна, облекло, книги, малки глезотийки. Достатъчно ми е да подходя към тях с уважение и благодарност, и да си поукротя алчните пориви, и щастието само ще си ме намери. Мисля, че не е необходимо човек да се освободи напълно от желания, за да бъде щастлив - просто не трябва да позволява на желанията да нарушават вътрешния му мир. |
|
_________________ |
|
|
|
AUDAN
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 2260
Местожителство: България,Земята...засега
|
Пуснато на: Съб Дек 05, 2009 6:10 pm
Заглавие :
|
|
|
Мдам!Току- що изгледах филм, накрая на който един от героите каза:
" Не мрази живота си, нито го обичай! Просто го изживей такъв, какъвто е!" |
|
_________________ "Справедливост без Сила е само Добро Пожелание!", IYI |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Съб Дек 05, 2009 10:58 pm
Заглавие :
|
|
|
AUDAN написа: | " Не мрази живота си, нито го обичай! Просто го изживей такъв, какъвто е!" |
Забрави ... Без Любов Живота не може да бъде живян или изживян - такъв, какъвто Е.
Ноооо ... дискусията ще я продължим - може би след именния ми ден (нали си имам две имена ...!)... |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
Маг Живин
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
|
Пуснато на: Нед Дек 06, 2009 11:38 am
Заглавие : Re: За желанията и щастието
|
|
|
Странно, но ми говориш и разбирам същото, което разбрах и от първия ти пост. Явно не съм се изразил достатъчно ясно.
Valia написа: | Разбирам ти идеята, но имах друго предвид. Примерно, мога да си пожелая 60 000 евро, за да си купя апартамент, в който да живее семейството ми. Ясна граница, ясна цел. А мога и да си пожелая да имам още повече пари, защото все не ми стигат. Така и 60 000 евро, и 100 000 евро да получа - все ще има нещо, което да е повече и аз да не съм го получила, и съответно няма никога да съм доволна, защото желанието ми няма как да се изпълни. |
Подсказах да се желае на едро, а не детайлно. Не е необходимо, например да искаш сума, а жилище и дом за семейството ти и не бери грижа как ще се изпълни. Когато при вас примерно идва клиент, който хал хабер си няма от работата ви, идва не само с проекта си, а и със съмнението дали е възможен. Вие като профита му правите най-близкото до желаното и го пускате да си ходи.... Така че остави на живота в ролята му на профи да си направи проекта за теб, но му представи вижданията си, за да има все пак някаква представа като какъв да е крайният продукт.
Valia написа: | Но да не оставаме с погрешното впечатление тук - далеч не се опитвам да прокарвам някакви екстремни идеи за пълно отказване от желанията. Всяка форма на насилие и самонасилие ми е противна Идеята ми е, че трябва да се намери баланса - нормално е да имаме желания, но те не трябва да ни обземат и контролират до степен, в която изпадаме в безпомощност и постоянно недоволство и раздразнение. Между желанията трябва да има и време за осмисляне и... благодарност. |
Не вярвам някой тук да е останал с погрешно впечатление. Идеята ти е е супер, но е идея и е нещо като директива - т.е. нещо, с което изкуствено да се съобразяваме, т.е. нещо като форма на насилие. Между желанията няма паузи и време, защото в крайна сметка са игра на ума, а умът насищане няма, няма и време, нито пък благодарност, защото има неудовлетворение. А и идеите, както и желанията са плод на едно и също котило - ума.
При нуждата (и породеното или по-скоро породените от нея желания) и удовлетворението й има и паузи, и благодарност.
Valia написа: | Да се върнем пак на примера с моята работа. Искам по-интересна и спокойна работа, с повече уважение, дори с по-добро заплащане. Но осъзнавам, че дори и да си получа новата работа с всичките екстри, пак няма да съм щастлива, защото си нося със себе си причините за своето нещастие. Искам уважение отвън, когато то всъщност започва отвътре и външната среда просто го отразява. Същото и със спокойствието - около мен може да е пълен ад, но аз пак да си остана спокойна, ако не позволявам външния хаос да навлезе в мен. Дори мога и на средата около себе си да влияя благотворно със спокойното си и позитивно отношение, все пак повечето хора просто отразяват това, което им се подаде отвън... Плахите ми опити в тази насока дават изключително благотворни резултати, и ме окуражават да продължавам да опитвам! |
Продължавай! Не се лишавай!
Valia написа: | И последно, парите дето получавам в момента са ми съвсем достатъчни да живея прилично - наем, храна, облекло, книги, малки глезотийки. Достатъчно ми е да подходя към тях с уважение и благодарност, и да си поукротя алчните пориви, и щастието само ще си ме намери. Мисля, че не е необходимо човек да се освободи напълно от желания, за да бъде щастлив - просто не трябва да позволява на желанията да нарушават вътрешния му мир. |
Ако позволиш, ще те перефразирам Цитат: | Мисля, че не е необходимо човек да се освободи напълно от желания, за да бъде щастлив - просто не може желанията да нарушават вътрешния му мир. | |
|
_________________ "Всекиму своето!" |
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Нед Дек 06, 2009 2:46 pm
Заглавие : Re: За желанията и щастието
|
|
|
Valia написа: | Мисля, че не е необходимо човек да се освободи напълно от желания, за да бъде щастлив - просто не трябва да позволява на желанията да нарушават вътрешния му мир. |
Много е важно какво човек разбира под щастие, какъв смисъл влага в подобно усещане или ... емоция.
Освен това има ли желания - винаги ще има вътрешни изживявания, а има ли вътрешни изживявания вътрешния мир винаги ще бъде ... смутен - в положителната или негативната тенденция.
Но ... когато все пак имаме правилното разбиране относно факта дали и какво трябва да си пожелаваме - така както разяснява маг Живин! - в нашия вътрешен мир настъпва съответен хармоничен баланс, който ни успокоява сетивата и ни създава илюзията за ... щастие.
Не мислиш ли или ... не мислите ли?! |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
magdaj
Регистриран на: 31 Дек 2006
Мнения: 90
Местожителство: Стара Загора
|
Пуснато на: Нед Дек 20, 2009 1:37 pm
Заглавие :
|
|
|
Ако вече сме се сдобили с еднофамилна къща, ако отдавна пътуваме в отпуск два пъти годишно, ако съпругата всеки месец се радва на грижи във фризьорския салон, тогава уютният живот на канапето между солетите и бирата пред телевизора примамва по-малко. В този случай силата, която е довела някого дотам, може да се вложи по-смислено в отвъдличностни цели. За развитие в посока трайно щастие – сам, по двама, като семейство или в група – придобитият вече жизнен опит е важна предпоставка. Тя позволява влагане на сила, излишък, радост, любов, съзнателно поддържано високо мнение за партньора и околните, както и изследване на нови, често по-трудни, но по-интересни възможности. Така не само любовта остава дълго време свежа, но и ограничеността в ума и вкоренените навици намаляват. Личните граници или се разтварят от само себе си, или се превръщат в предизвикателство, с което човек се заема с удоволствие. С тази нагласа всяко преживяване се превръща в крачка по общия път към трайното щастие. |
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Нед Дек 20, 2009 8:34 pm
Заглавие :
|
|
|
Надеждата и мисълта за трайното съществуване на щастието е само в нашите ... илюзии ... колкото и тъжно да звучи ...
Желанията винаги подхранват Егото ни, а пък умът е достатъчно хитър за да ни накара да живеем в илюзиите за трайното щастие ...
А излишъкът поражда винаги следващото по-голямо желание.
Излишъкът не ни прави щастливи, а ... безразлични. Безразлични към страданието на другите, към тяхната болка и мъка ...
Излишъкът е съвършеното проявление на егоизма.
Любовта си е винаги свежа, здрава и ... вездесъща, но ... така е само с Истинската Любов, а не с нейната имитация.
Само имитацията на любов може да се поддържа дълго или късо свежа, но ... никога здрава и още повече пък вездесъща.
И именно отвъд личностовите цели са израза на Любовта - във всичките и проявления. |
|
_________________ Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
цецка33
Регистриран на: 13 Май 2010
Мнения: 96
|
Пуснато на: Сря Май 19, 2010 9:58 am
Заглавие : мойте сромни разбирания за щастие и мечти и желания
|
|
|
аз съм обикновен човек с обикновенни разбирания за щастие мечти и желания...задоволявам се с малко като преценявам че не ми стигат силите нервите и стреса за големи постижения.....
мисля си че за да постигнеш пълно щастие в даден момент трябва да ти се изпълни някоя дълго мечтана и мислено преживявана мечта....нещо почти невъзможно което сама и само с твоите усилия няма как да стане....някой кото не познаваш и с нищо не ти е длъжен човек като вас с г-жа Селена ви подаде ръка за да реши неинтересуваш ви вас мои проблем....това е един пример само ....това е сбъдната мечта ...да ви се помогне когато сте зле ...когато човек е добре той дори забравя и бога и сам се смята за бог....но и тогава трябва с някой да го споделиш.........
и така щасдтието е свързано с общуването на близки и мили за теб същества които донасят вътрешен мир и радост както на очите и сетивата така и на душата.
и когато всички около мен са добре - родители приятели деца и внучета тогава идва ред на големите мечти ....
нека децата ми да учат да имат жилища реализация в работата .....да имат коли пари да спечеля милиони .....да обиколят света ....мама и тате да са млади и здрави и поне така да се чустват....
а за себе си искам спокоиствие и тишина .....и любима компания с хубава музика да има храха вода и светлина здраве и обич и красота....
не съм стара само на 41 години ...но си мисля че ако се погрижим за хората които познаваме и за хората които непознаваме но ни помолят ....ако можем да помогнем и ако ни помагат ако се усмихваме и се надяваме ако сме обичани и обичаме ако сме полезни и някои го оценява ....
е може би нищо друго не ни трябва..... |
|
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|