Има ли зли духове, и могат ли те да обладават хората?

В годините на работата си с клиенти нито веднъж не съм попаднал на човек, обладан от чужд дух, зъл или не. Когато, споделих това по време на лекция, един слушател вдигна ръка и каза: „Много добре, велики гуру, но докато не поставите всеки жител на света под хипноза, не можете да твърдите, че няма демонични сили!" раз¬бира се, че това е разумен аргумент против моите хи¬потези, че неща като вселяване на духове, зли демони, дявол и ад не съществуват. Все пак не мога да направя друг извод, щом всички клиенти, дори онези, които са дошли при мен, вярвайки в демонични сили, отричат съ¬ществуването на такива същества, когато видят себе си като души.
Понякога се случва клиент да се обърне към мен, убе¬ден, че е обладан от чужда воля или някакъв зъл дух. Работил съм с други, които вярват, че носят проклятие заради нещо сторено в предишен живот. Когато чрез хипнотичен сеанс стигнем до свръхсъзнателната същ¬ност на тези хора, обяснението е едно от следните три:
1. Почти винаги страхът се оказва безпочвен.
2. Понякога добронамерена душа, често на починал род¬нина, се опитва да се свърже с тях. Разтревоженият ми клиент погрешно е изтълкувал намеренията на духа, който е искал само да му донесе утеха и да изрази обич. Получило се е недоразумение между подател и получател. Душите почти нямат проблеми с телепа¬тията помежду си, но не всички са умели в общуването с физически живи хора.
3. Много рядко тревожен незрял дух остава свързан със Земята поради неразрешен кармичен проблем. Видях¬ме това в случай 14.
Изследователите на паранормални явления са открили още три причини за убеждението на някои хора, че са обладани от демони, които ще добавя към своите:
4. Емоционално и физическо малтретиране на дете, което го кара да мисли, че жестокият възрастен предс¬тавлява зла сила с пълна власт над него.
5. Различни видове душевни разстройства.
6. Периодично усилване на действащите около Земята електромагнитни полета, достатъчно да наруши мо¬зъчната дейност на психически лабилен човек.

Вярването, че хората могат да бъдат обладани от сатанински същества, се корени в средновековната ре¬лигиозна система. Тя се основава на страх и е резултат от теологическо суеверие, разрушило безброй съдби през това хилядолетие. Много от тези заблуди в последните два века са отхвърлени, но фундаменталистите все още ги поддържат. Някои религиозни групировки продължават да практикуват гонене на духове. Често установявам, че клиенти, които подозират, че в тях са се вселили духове, изглежда, нямат контрол над живота си и са обхванати от различни мании. Хора, които чуват гласо¬ве, подтикващи ги да вършат злини, са по-скоро шизоф¬реници, отколкото обладани.
Въпреки че в нашия свят витаят нещастни или пакостни духове, те не обитават човешките съзнания. В духовния свят има съвършен ред, който не позволява такова вмешателство в живота на душите. Навлизането на друго същество в нечие съзнание не само би нару¬шило жизнения ни договор, но и би унищожило свободна¬та ни воля. Тези фактори са в основата на прераждането и компромисът с тях е недопустим. Идеята, че съ¬ществуват външни за нас сатанински сили, които подвеждат и покваряват хората, е мит, създаден от онези, които са се стремели да контролират съзнанието на другите за свои собствени цели. Злото се е зародило и съществува в злонамерения човешки ум. Животът е жесток, но такъв сме го направили ние, обитателите на тази планета.
Внушението, че сме зли по рождение или че някаква външна сила е обладала съзнанието на зъл човек, прави злото по-лесно приемливо. Това е търсене на оправдание за преднамерената жестокост, щадене на човешкия род и освобождаване от индивидуална и колективна отго¬ворност. Когато разглеждаме случаи на серийни убийци или на деца, отнели живота на други деца, наричаме те¬зи хора или родени убийци, или подвластни на външни демонични влияния. Това ни спестява неудобството да гадаем защо тези злодеи изпитват удоволствие да при¬чиняват страдание на другите, изливайки собствената си болка.

---------------------
Следите на душите, Майкъл Нютън
spiralata.com

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 12:04 am Заглавие :

Това е един възможен поглед или светоглед. Доста объркваща и подвеждаща мешавица от психиатрия, психология и окултизъм. Изказване в стила - не можеш ли да ги убедиш, объркай ги. Нека всеки вярва в онова, което го успокоява най-много, ако смята, че успокоението е най-важно. Razz

Самото изречение: "Когато чрез хипнотичен сеанс стигнем до свръхсъзнателната същ¬ност на тези хора..." е достатъчно красноречиво и нямам какво да добавя за точно този научен подход в сферата на окултизма...

Колкото до злото - смятам, че самата вяра в съществуването на зло е признак на невежество. Според мен онова, което възприемаме като обективно зло е или патологично психично отклонение, или проявление на най-чисто и неподправено невежество. Най-често в последно време - и на двете. Разделението на добро и зло е чисто оперативно и чисто субективно. Всичко е в очите на възприемащия.

Животът, съвсем не е жесток. Жестоки в повечето случаи са тези които го живеят, защото предпочитат удобството на невежеството. И вместо да се размива отговорността за случилото и случващото се сред обитателите на планетата, ще е най-добре същите "бистри умове", които ни упояват със сладки приказки как след смъртта е супер, и университет за душите, и шпалир от нахилени роднини, а отзад три стройни редици ангели с арфи, да признаят поне пред себе си, че единственият злонамерен и манипулативен ум, е техният собствен.

Останалото е дъра-бъра, за да не заспим или ако все пак се одремем от подобно четиво (което според мен си е неизбежно), поне да не се стряскаме насън.

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 12:43 am Заглавие :

Какво би могло да се добави повече... Confused

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 1:33 am Заглавие :

Аз не видях никъде в книгата да се твърди подобно нещо за роднините. Пишеше, че обикновено пръв ни посреща духовния водач, а понякога с него е и някоя много близка до нас душа (като сила на връзката, не като време на смъртта). Но това става чак след като душата премине през "тунела".

Не съм сигурна как стоят нещата при клиничната смърт обаче (и в книжките на Майкъл Нютон не съм виждала такива примери все още). Все пак факт е, че си се върнала обратно в тялото си. Допускам, че за да се случи това, част от енергията ти все пак е останала свързана с това тяло - тоест не си го напуснала съвсем изцяло. Тогава може би и процесът по отделянето на душата от физическия свят не е бил завършен при теб, и затова преживяванията ти се различават от описаните.

Съществува разбира се и друг вариант - написаното да е пълна глупост и измислица. Знам ли? Аз само разглеждам различни варианти от интерес, пък като му дойде времето, ще го видим всеки за себе си Smile

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 11:02 am Заглавие :

Ако не буквализираме казаното от мен по повода, говорим за едно и също нещо. Именно това са успокоителните и упокоителни, и романтични представи за следсмъртието, които ти помагат да заспиш почти просълзена от умиление пред Висшата справедливост и ред.

И честно да ти кажа следсмъртието е тема, която би трябвало да ни вълнува малко по-малко от предисмъртието. Тук сме, за да живеем и да направим съвършеното, на което сме способни. След като умрем ще се занимаваме с това да направим съвършено смъртното състояние. Или тогава ще обсъждаме дали душата се преражда и отпочива и се възстановява след уморителната си земна смърт, ще правим ревизия на непостъпките си и ще се подготвяме за следващата си смърт...

Единствено животът и смъртта са естествени, а не схващанията ни за тях. Лошото е че приемаме схващанията си, а не живота или смъртта. Оттам идат и всички тези умозрения и умопомрачения.

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 12:25 pm Заглавие :

Да ти се прииска да умреш Rolling Eyes

"Междусмъртие" за "живите" е като "междупреставлението' за актьора.
Сещате се, че "предсмъртие"- то е същността, самото представление за което всеки си подгоотвя ролята ( благодарско на бай Уйлям за страхотната хрумка!).

А като слезем от сцената = умрем, какви критици ще найдат не знам, но ... именно щото не знам със сигурност, то се опитвам да съм читав и в ситуации, когато няма свидетели. Защото най - големият критик / съдник е ... собствената ни съвест. И тъй като от себе си не мож' избяга, то ... живей/ играй Живота си достойно ( надявам се, че няма да се налага да обяснявам последната дума, нали? Rolling Eyes

).

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 12:57 pm Заглавие :

Мисля, че съвсем погрешно сте ми разбрали идеята. Отворих тема за смъртта не за да противопоставям ставащото преди и след нея и да показвам колко по-хубаво е после. Нищо подобно! Исках да дам илюстрации, че смъртта не е край на всичко - а само преход към ново начало. И не се опитвам да я романтизирам, а само да я наместя някъде в общата картинка.

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 1:17 pm Заглавие :

Надявам се, особено като прочетат как вещо и жежко някой утешава съпругата си Razz

Пуснато на: Нед Мар 28, 2010 3:03 pm Заглавие :

Според ограничените представи и образования, възприятия и разбирания за естеството на неща от този род, човекът след смъртта си вижда онова най-скъпо за него същество, което е загубил преди смъртта си чрез смъртта му.

Това е така, защото въпросния мъртъв се е страхувал от самотата си, и от това, че сам няма да се справи в живота и т.н. глупави обяснения. А истината е, че е бил привързан до безумие към тях и поради свидливото му Его не е искал да се разделя с любимите си същества.

Какво по-голямо робство на ума породено от заблудите на Егото?! Какво по-голямо обсебване може да съществува?!

Освен това позволи, ми мила ми Валя, да съм се докосвала до истинските измерения на отвъдните светове, където след смъртта цари невероятен покой във възцарилата се безкрайна тишина на необятната пустота изпълнена единствено и само с тихо преливащи се ненаситени, нежно феерични цветове на...дъгата.

Там няма никакви измислени тунели и всякакви простотии от рода, които биват описвани от всеки един ограничен и страхлив ум на невежи хорица, в мозъците на които бъркат и изцеждат из основи чрез най-долните манипулации наречени хипноза, НЛП, и различни похвати на пси-корекции, всякакви жаждащи слава, известност, власт и пари майкълнютоновци...

Пуснато на: Вто Мар 30, 2010 9:13 pm Заглавие :

Както обикновено, намирам много истина в думите ти. Макар и поднесени по не особено мил и приятен начин Confused

Не знам доколко книгите на Майкъл Нютън са пси-манипулация. Дори да са лъжа, то лъжата също може да е част от духовното израстване на един човек - в контраст с нея много по-лесно се забелязва истината. Но само тогава, когато човек има верен вътрешен компас за отличаването на лъжата от истината.

И тук вече напълно си признавам - имам голям пропуск. Все още търся знание и мъдрост отвън в книгите, но информацията от там се пресява през призмата на Егото ми... И се получава така, че искам да се хвана сама за косата и да се издърпам от блатото, като барон Мюнхаузен от приказката Smile

Виждам само един начин... Ще трябва да си победя мързела и да почна редовно да си правя йога практиките. Четенето на книжки е по-лесно, но само трансформацията отвътре е трайна и истинска...

Пуснато на: Вто Мар 30, 2010 10:26 pm Заглавие :

Споко Valia. Никой не се родил научен. Информацията в книгите е също ценна и полезна. Но има един пласт псевдоокултна или ерзацокултна литература, през който минават повечето от търсещите нещо по различно от новините или биг брадър.

Именно този пласт е много лепкав, защото ти предлага "цялата ти необходима духовна информация", за да не се ровиш там където в действителност би намерила нужното ти. Този лепкав пласт се заиграва с емоциите и предпочитанията на средния читател като го подвежда с научната си популярност и терминология. Прочиташ - всичко "духовно" ти е ясно, ако се надигне тема, имаш мнение, което звучи вещо и научно и т.н. и продължаваш нататък по същество. Тук включвам и ню ейдж щуротиите и всякакви книги за духовна, квазирелигиозна и психична самопомощ и т.н. Понякога не са лоши като начало, стига да не се превърнат в краен етап на светогледа (което си е факт в 90% от случаите - наистина е доста лепкаво).

Затова тръскаме по-силно и грапаво, за да успеем да издърпаме човека отвъд плаващите пясъци. Ако очакваш галене и насърчение в лутаниците - забрави. Не си длъжна да следваш нещо, предложено от нас или от друг като кутре, без да го разбираш или приемаш. Но доколкото общуваме сме длъжни да ти кажем къде обикновено прави джъс. В зависимост от решителността и устрема ти да пипнеш поредния котлон идва и темперирането на отклика ни.

В този смисъл практиките са една чудесна възможност да отвориш онази врата навътре към себе си и да започнеш голямото пролетно разчистване и хармонизиране...

Защото влияем на външния свят и го променяме единствено чрез вътрешната промяна. Не чрез наизустяване на чужди истини и опити да бъдем съвършени, не чрез корекции на външото. Не чрез надежди, не чрез отлагания. Живеем тук и сега. Това е начинът. И не е свързан точно и единствено със забавлението, разнообразяването и кефа, а с радостта, дълбоката вътрешна радост, която съпътства промяната.

Не можеш например да направиш отвратителния човек симпатичен, освен ако не промениш възприятието си за него, а можеш да промениш възприятието, ако промениш възприемащия. Просто е и трудно. Особено ако не знаеш какво да промениш или пък дали изобщо да променяш нещо.

А можеш да останеш и на равнището на изпълнител на практики, няма да си изключение. Укрепват здравето и уравновесяват.

Пуснато на: Сря Мар 31, 2010 9:01 am Заглавие :

Не следвам казаното от вас сляпо. Винаги много мисля над думите ви, преди да реша дали да ги приема. Преди да отговоря на последното мнение на Селена, го прочетох около 15 пъти - първите три само за да спра да се възмущавам от това защо пък ще ми говори така като че ли нищо не разбирам Smile

И после като си свалих малко бариерите на голямото самочувствие видях, че всъщност имам какво да науча от написаното, колкото и да не ми харесва стила. Всъщност, ако не беше така рязко и директно, твърде e възможно да не му бях обърнала изобщо внимание...

Високо ценя казаното от вас, защото в повечето случаи ме насочва към неща, за които не съм се сетила сама в конкретната ситуация. Както в случая с Майкъл Нютън - толкова ми допадна, че почнах жадно да лапам без дори и да се замисля какво точно в тези книжки ми допада толкова много.

Дори и сега, аз няма да спра да ги чета. Ей така от любопитство, искам да видя и тази гледна точка. Просто вече няма да чета със същата еуфория и стопроцентово приемане на всичко написано, а ще си имам "едно наум" (така да се каже, ще пипам котлона с намалена температура и намокрено пръстче Smile

).

Пуснато на: Сря Мар 31, 2010 10:31 am Заглавие :

Валя, извинявай за намесата ми, но е напълно добронамерена - губиш си времето с книжки от този тип. Обърни се към себе си, виж хората около теб, слей се с дърветата /толкова са хубави и нацъфтели сега/, цветята, небето - уф! почнах да звуча ужасно май. Very Happy

Почувствай света! Тук сме за да живеем, а не да четем за това как ще е като умрем. Като стане - ще разберем как е. Останалото са измислици. А пък ако ти се ще фентъзи - то има и по-приятни и безобидни четива. Wink

Сега се сещам, че при подобни "прозрения" за задгробния живот, винаги ми е светвала червената лампичка на следната тема - ако допуснем, че животът и смъртта са част от един кръговрат, свързани са и са всъщност преливане от едно състояние в друго, с определена някаква крайна цел, то от това следва извода, че така както животът на всеки човек е по своему уникален, то и състоянието, което наричаме смърт, също би трябвало да бъде такова. Е, със сигурност има известни общи и задължителни моменти, но всичко останало би било логично да бъде индивидуално. Останалото е просто разхищение на материала Smile

, а пък подобни "разхищения" природата, естеството, вселената - не толерират.

Пуснато на: Сря Мар 31, 2010 12:41 pm Заглавие :

Хич даже не звучиш ужасно! И имаш право... тя моята стана малко като онзи дето цял живот бързал да намери смисъла на живота. И като срещнал един мъдър монах, го запитал за смисъла. И той му казал, че смисълът е в избора...
- Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл - завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.

Ще взема да си направя една разходка днес в това хубаво време при цъфтящите дръвчета. Сигурно по-мъдри мисли ще ми дойдат докато седя и ги гледам, и ги вдъхвам, отколкото докато чета каквото и да било...

Пуснато на: Чет Апр 01, 2010 1:04 pm Заглавие :

Думите ти не ме ласкаят изобщо!

Който не е готов да приеме истината, както и да му я поднесеш, винаги ще му струва, че е брутално и обидно.

Това на мен обаче не ми пречи да бъда откровена, защото просто има мероятност да прозреш заблужденията си, което ще ти бъде от изключителна полза.

Отношението ти към мен не би ме засетнало по никакъв начин - каквото и да е то, било в рамките на тихия гняв и недоволство та чак до индеректното несъзгласие с мнението ми.

Моето мнение не може да бъде естествено твой критерий, нито на когото и да било друг - нормално.