Професия психотерапевт. Кой е психотерапевт?

В малкото ни отечество все още, когато стане дума за психични проблеми, на каквото и да е ниво, човекът е мислен за луд, а менталната и вербална реакция на людете е: "Тоя е за лекар!" или "Иди се прегледай на психиатър..".

Истината е, че далеч не всеки, който притежава някакво психично разстройство, е луд. Дали е луд човекът с натрапчивости, с депресия, с нерешителност или генерализирана тревожност? Не - не е луд. Разговорният термин "лудост" в психологията се нарича психотизъм. Психотиците наистина имат нужда от медикаментозно третиране - дали за актуално лечение, дали просто за дрогиране и временно "решаване" на проблема, но те са обект на медицинска грижа.

Какво е това тогава, което е обект на терапевтиране от психотерапевта и какво е психотерапевт? Отговорът ми е следният:
- Психотерапевтът третира:

* Нормални здрави личности, които желаят да осъзнаят психиката си, да депрограмират някои характерови особености, да премахнат стреса и напрежението, да постигнат себеразвитие и разширение на съзнанието си...

* Хора с повишена базисна невротичност, но без развита симптоматика на конкретно невротично разстройство. Тук в процеса на терапия човекът се научава да осъзнава и трансформира невротичността си, развива емоционална устойчивост, научава се да бъде по-спокоен, щастлив и осъзнат.

* Хора с изявена конкретна симптоматика на дадено невротично разстройство (невроза) или букет от няколко такива: разстройства на настроението (биполярно, циклотимия, депресия...), хранителни разстройства (булемия-анорексия), същински невротични разстройства:
Невротични, Стресови и Соматоформни Разстройства:
1) Фобийни Тревожни Разстройства:
- Агорафобия, Социална Фобия, Специфични Фобии

2) Други Тревожни Разстройства:
- Паническо Разстройство, Генерализирана Тревожност, Тревожно – Депресивно Разстройство

3) Обсесивно – Компулсивни Разстройства
- Натрапливи Мисли, Натрапливи Ритуали, Смесени

4) Стрес и Растройства в Адаптацията:
- Остра Стресова Реакция, Посттравматично Стресово Разстройство, Разстройства в Адаптацията ...

5) Дисоциативни Разстройства
- Дисоциативна Амнезия, Дисоциативен Ступор, Дисоциативни Двигателни Разстройства и Гърчове, Дисоциативна Анестезия, Множествена Личност, Транс ...

6) Соматоформни Разстройства
- Соматизационно Разстройство, Хипохондрично Разстройство, Соматоформни Вегетативни Дисфункции ...

7) Други Невротични Разстройства
- Неврастения, Деперсонализация и Дереализация ...

Това са областите, които психотерапевтът обхваща.
...

Кой е психотерапевт?

Дали психиатърът е психотерапевт? Дали психологът е психотерапевт? Дали социалният работник е психотерапевт? НЕ, НИКОЙ ОТ ТЕХ НЕ Е ПСИХОТЕРАПЕВТ!<br>

Психотерапевтът произхожда от някоя от горните три направления ( в България, поради липсата на актуална и адекватна на световните стандарти законова основа, кръгът се разширява и до какви ли не професии). Но, както казах, ако човек е просто психолог или психиатър или социален работник - той НЕ Е психотерапевт.
За да стане той психотерапевт, е нужно сериозно, тежко, скъпо, продължително изискващо много мотивация и решителност обучение! В хода на това обучение терапевтът, в зависимост от психотерапевтичната школа, усвоява повече или по-малко технически приьоми, претърпява личностови промени - така че да може действително да бъде от полза на клиентите си. Някои психотерапевтични школи, които се предлагат вече в България, са следните (за които знам и се досещам в момента):

- Юнгианска терапия - 4-6 години обучение
- Класически психоанализ - 10-12 години обучение
- Неорайхианска терапия - 4-6 години обучение
- Трансперсонална психотерапия - 4-6 години обучение
- Психодрама - 6 години обучение
- Системна (семейна) терапия - 4 години
- НЛП - краткосрочни, но много скъпи семинари...
- Хипноза - може би 2-3 години
- Ериксонова хипноза и психотерапия - 4 години
- Позитивна краткосрочна психотерапия - 1 година обучение
- Арт терапия
- Когнитивно - поведенческа терапия

Вероятно има и други, но сега не се досещам.
Повечето от горните школи изискват човек да е завършил поне бакалавърска степен по клинична психология, като продължава в магистърска степен, за да го допуснат до обучение. Или да има медицински бекграунд със специализация в психиатрията.

В развитите страни право на обучение в психотерапия имат само преминалите през дадена школа плюс академична докторска степен (Ph.D.) в една от трите споменати професионални направления! Тези условия ще навлязат скоро и в България!

С тези редове искам единствено да разчупя липсата на информация относно позицията на психотерапевта в обществото у нас. Психотерапията е изключително отговорна и изискваща от терапевта дейност. Психотерапевтът не е просто някой си, решил да прави психотерапия. Зад визитната картичка на психотерапевта с названието "аналитик" и т.н. стоят много години обучение, труд върху собствения си характер и осъзнаване!

За в бъдеще българите все повече ще осъзнават нуждата от психотерапия - като нормална психическа хигиена, получаване на обратна връзка, развиване на осъзнаването си, париране на невротизма и невротичната симптоматика в зародиш, както и като психотерапевтиране на невротични разстройства (неврози).

Понастоящем българинът има ужасна психическа култура, да не кажа никаква. Както по времето, когато Алеко Константинов е писал "Бай Ганьо", българите са се къпали два пъти годишно, сега подобно е положението спрямо психическото здраве и култура. С тази разлика, че не се "къпят" психически и веднъж годишно най-често!

Нуждата да отидеш профилактично при психотерапевт поне два пъти годишно, е подобна на профилактичните прегледи при зъболекар! Не отидеш ли - малкият кариес на неосъзнатия психичен конфликт се превръща в гангрената на "цъфналата" невроза след няколко месеца...

Пишете какво мислите по въпроса, споделете опит, мисли, становища, визия от чужбина, гледища за развитието на психотерапията тук... Просто пишете свободно!

Бъдете здрави!

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 10:04 am Заглавие :

На мен засега този форум ми замества доста успешно посещенията при психотерапевт. Very Happy

С написаното не омаловажавам нуждата от подобна професия и съответно - нуждата на хората да се посещават психотерапевти.

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 12:11 pm Заглавие :

Обаче лично аз, тъй като не се занимавам с психотерапия, щото не съм психотерапевт, мисля пък и съм се убедила от практиката си, че народа ни "психяса" тотално (дано не е окончателно!) много отдавна, така, че наистина се нуждае масово от психотерапия, щото наистина не всички са луди в пълния смисъл на думата, както казва и Орлин.

Лично аз съм затруднена в работата си и съм абсолютно безпомощна в много случаи и отношения, когато става въпрос за страдания от рода, които засягат психиката на човека.

Виждам, че невежеството на българина е в огромен мащаб, щото тича да си "разваля несъществуващи" магии при сульо и пульо или както аз ги наричам мошенико-шарлатани и самозванци, които имат дори и нахалството да се легитимират дори като "ЛЕКАРИ", холистични ... а нямат дори и килийно образование ...

В случаите, при които хората идващи за помощ при мен, виждам, че става въпрос за дълбок вътрешен конфликт, свързан с някакъв вид или род психично изкривяване, винаги предпочитам помощта на психотерапевта, не ме разбирайте погрешно - НЕ НА ПСИХОЛОГА, НЕ НА ПСИХИАТЪРА И Т.Н., както ги е изброил и Орлин в постта си.

С какви проблеми от този род се сблъсквам най-вече ли?!

Да речем: нарцистични изживявания, Каинов комплекс (патологична агресия), комплекс на Електра, Едипов комплекс, сексуални фобии, всякакъв род маниакалности, комплекси за отхвърленост, изоставеност, комплекси за отчужденост, комплекси за малоценност, комплекси за вина и т.н., които аз мога да лоцирам, мога да констатирам, но не мога да ги "лекувам".

Това вече е работа на психотерапевта, защото психиатъра е просто "тежката артилерия", която вече се намесва само в тежките психични разстройства.

Ако българина не "изтрезнее" и не се осъзнае, и не вземе да се насочи към подобен род помощ - психотерапия - то убийствата ще зачестяват все повече, изнасилванията също, самоубийствата също, пребиванията до смърт и пълно осакатяване също, наркоманията и алкохолизма също ... т.е. българина старателно ще върви в това темпо към собственото си самоунищожение.

Това е.

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 1:21 pm Заглавие :

Голяма част от хората дори не осъзнават,че имат проблеми.И намират собственото си патологично поведение за нормално.Например някой пребива жена си от бой - "ами защото си го е заслужила,аз съм прав,тя е виновна,предизвикала ме е".Или пък размяната на "любезности" между непознати хора на улицата или в нета по някакъв повод.вярно,че нещата опират и до възпитание,но не само...Ако на такъв човек му се каже,че има някакъв проблем или ще се изсмее,или направо ще се обиди"Кой,аз?!Глупости!".Най-вече мъжете.Жените поне си признаваме повече,че сме изнервени от мнoгoто ежедневни стресиращи фактори по принцип.

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 2:39 pm Заглавие :

Кати, това е точно така.При повечето мъже вероятно понятието "нервен" задължително се свързва с жените и затова не си го признават - сигурно им звучи малко гейско, или нещо като да се разплачеш.По принцип мъжете по-често са склонни да не си признават или да омаловажават емоциите си.Струва им се мъжествено да имат емоционални проявления само по мачовете.Те затова и трупат повече от нас и като че ли по-ужасно им избива.

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 2:44 pm Заглавие :

Признават си натоварване и напрежение от работата,което си е действително така,но и с това понякога оправдават и грубото си и агресивно поведение,за което останалите са длъжни да им влязат в положението.

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 7:14 pm Заглавие :

Може и да сте прави двете, но моите наблюдения са, че както единият пол, така и другият са еднакво обременени психически.

Дори ми се струва, че жените много повече, отколкото мъжете, защото те са много по-емоционални от тях, по-чувствителни, пък и хормоналните им проблеми много често ги "хвърлят" в какви ли не "стихии".

Видях как на една софийска улица една "борбена" дама перфорира черепа на съпруга си с токчето на обувката си, а полицаите отстрани я насърчаваха, като викаха: "А така, а така, малко му е!" ...

Мъже и жени ... патологията е еднаква и при едните, и при другите.

Важно е проблема да бъде осъзнаван по-навреме и навреме също да се търси, и получава съответната помощ от психотерапевта, защото иначе следва "тежката артилерия" - психиатрията.

А там местата вече са дефицитни ... сори.

Това е.

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 7:19 pm Заглавие :

Учудва ме реакцията на полицаите,къде е прословутата "мъжка солидарност"/това е шега,предполагам,че ако мъжът посягаше на жената,би трябвало да се намесят,ама едва ли,у нас битува мнението,че в семейни работи не се бъркат,трябва да се стигне до тежки телесни повреди или трупове,че да се вземе отношение,а и понякога органите на реда стоят безучастни и когато става въргал пред очите им/ Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 7:35 pm Заглавие :

Когато подобен инцидент става в собственият дом на някого - да, нямат право да нахълтват без прокурорска заповед, освен ако нещата не са много сериозни.

Но тук ставаше въпрос за уличен инцидент и нанесената травма на мъжа от "нежната дама" беше счупен череп.

А това, до колкото знам, е тежка телесна травма и съдят много лошо за нея.

Ама ... като говорим за патология в поведението и псиразстройства идва реч именно за подобен род действия и не-действия.

А животът може да тече и без тях, нали така!

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 7:38 pm Заглавие :

Би трябвало да може да тече,ако зависеше от мен и без кавги и конфликти щеше да си тече,ама явно не става.Някои като че ли умишлено ги търсят. Rolling Eyes

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 7:42 pm Заглавие :

Естествено, разбира се, че е така.

Но "умишленото търсене" на подобни изживявания и изцепки идва именно от патологията в поведението на човека.

То е болестно състояние - това е.

Пуснато на: Сря Сеп 05, 2007 8:55 pm Заглавие :

Истински психотерапевт е не този, който тъпче пациентите с антидепресанти и прочее, а този който изслушва пациента и анализира из основи душата и болестта / респективно емоционалния проблем.

Пуснато на: Чет Сеп 06, 2007 10:53 am Заглавие :

Пуснато на: Вто Сеп 11, 2007 10:05 am Заглавие :

Върховно!

Мисля, че момичето си е съвсем в ред - в смисъл, че това не е шизофрения с налудни халюцинации (съзнавам, че тук ще съм в директно противоречие със съвременната психиатрия, но сори, тя има какво да учи още!). Струва ми се, че момичето има голям потенциал, който просто трябва да се научи да контролира и овладее!

Вибрациите, които чувства са кундалини - те се чувстват преди отделяне от тялото. Ако процесът е автоматизиран и повтарян многократно, тези вибрации стават почти незабележими.

А виденията - ами т.н. астрален свят е пълен с какви ли не твари - елементали, елементарии, деви и не толкова деви...

Според мен - това, което е нужно на момичето, е малко повече окултно познание, вяра в собствените възможности, приемане на преживяванията като израз на един силен талант, тоест положително отношение към тях, развиване на смелост, безстрашие и психическа сила и спокойствие!

Мисля си, че овладяването на виденията и страха от тях може да се постигне с медитация, дихателни похвати, себеосъзаване, развиване на волята!

Мога да кажа само, че аз бих бил щастлив да имам преживяване на отделяне от тялото - години съм се опитвал и продължавам да опитвам, но губя връзката - както по време на сън и с методите на сънуването (осъзнато), така и по време на медитация и дишане.

Тази вибрация, за която говори момичето, съм я преживявал многократно - едно съскане в ушите, както и клатене на тялото, а съзнанието се изпразва от всякакви спомени. Докато трае това усещане, имаш нужда да се хванеш за нещо, защото буквално се губиш - и се хващаш чисто физически, просто инстинктивно.

Ако прекалиш, губиш съзнание, което е нежелателно. Случвало ми се е и затова внимавам. Въпросното състояние се случва (при мен) след изпълнение на дишането бастрика, в специфично положение на тялото, с последващо задържане на въздуха и трите бандхи (заключвания).

Виж, медитацията е много по-нежен и плавен процес, който ако е правен правилно, засилва осъзнатостта и волята, разширява съзнанието и проникването му в сферите на красота и хармония (желателно в тях)! Сега не че съм кой знае какъв специалист - но не спирам да търся!

Така че - момичето само може да се радва за надареността си, вярвам! Струва ми се, че има добри заложби за ясновидски способности!

Пуснато на: Вто Сеп 11, 2007 12:57 pm Заглавие :

Имах един много тежък и тъжен случай в практиката си, щото беше свързан с мои много добри познати ...

Една вечер майката на едно около тригодинки детенце ми се обади към 24 часа, прекалено разтревожена, ридаеше с пълен глас.

Обясни ми, че момиченцето й имало висока температура, но получило няколко гърча през последните 3-4 часа. Попита ме дали гърчовете са от температурата както е казал лекаря или има, и нещо друго?!

Да, отговорих й, има и нещо друго - става въпрос за епилептични припадъци.

Изследваха момиченцето, доказа се, че наистина има, и то три, огнищни изменения. Започнаха активно да го лекуват, но колкото повече го лекуваха, то толкова повече припадъци получаваше. Стигаше до 30 припадъка на ден!!!

Всички бяха в недоумение.

Тогава "видях", че всяко едно от огнищата е абсолютно различно от другото, т.е. давам пример: в едното огнище имаше отклонения в алфа-ритъма, в - другото имаше отклонение в тета-ритъма и в третото - в делта-ритъма.

Направо уникален случай!!!

Направиха още редица изследвания и се доказа точно това, което "видях" аз.

Едва тогава се получи добър ефект от лечението, защото бяха изписани най-подходящите лекарства за случая.

Но ... другото е по-любопитно.

Това дете изпадаше в същото състояние, в което изпада и "дени", т.е. то не губеше съзнание по време на епигърчовите състояния - то помнеше всичко и на всичкото отгоре в епиприпадъка комуникираше с майка си.

Аз мисля, че при "дени" случая е сходен с това на 3 годишното момиченце!!!

Защото тогава спомените се запазват.

Всъщност ... имала съм чести разговори с лекари от съдебна медицина, които твърдят, че епиприпадъка може да отзвучи и никога да не се повтори, но огнището остава - макар тихо и спокойно, но тогава вече пък настъпва другата релация - идва истинското психично заболяване - шизофрения или параноя, а може и двете заедно, или пък някакъв друг вид психоза ...

Честно да си призная случая "дени" ми намирисва на нещо подобно!

Жалкото е, че това момиче, не предприе никакви мерки относно това, което го посъветвах, а напротив - излъга, че си е направила изследванията и стана още по-агресивна, и по-нападателна отпреди.

А какво й препоръчах ли?!

Ето това: