НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Чет Ное 21, 2024 10:40 pm Вижте мненията без отговор
Искра- дете на слънцето
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
akaga




Регистриран на: 16 Мар 2010
Мнения: 74
Пуснато наПуснато на: Съб Май 15, 2010 11:11 pm
МнениеЗаглавие : Искра- дете на слънцето
Отговорете с цитат

Привет на всички! Не знам, какво да ви кажа за долу написаното, но зная, че тук, в този форум има хора, които биха разбрали в детайли смисълът на написаното........
Има слънце в душата ми, заобиколена от фалш и лъжи, от омраза и болка , но не, няма аз да забравя моя дом сътворен от слънчеви лъчи.Та нали самата аз съм лъч, огряващ душата на хората молещи се за пощада в този свят суров.Та нали за това сме хора, за това сме в плът човешка, за да помагаме за реализиране на нашите мечти и мечтите на нашите деди.Та нали животът сив е в мрак обгърнат и за да има бодрост и за да свежи трябва да се борим за това, което ни принадлежи.
През своя земен живот човекът изразява емоции, мисли, мечти и игри, но той самият е една игра, в която все някой тъжи и то защото той се чувства неразбран. Неразбран от своите и се чувства като чужд сред свои.Та нали целта на живота е да живеем в хармония, която да ни обогатява, да ни прави по-силни, по-смели, по-добри, за да достигнем до преминаването в друго измерение, на по-високо ниво, с много по-малко болка . Но за да достигнем до там трябва да преминем през определени перипетии на животите, които трябва да изживеем. А, там, в другото измерение ни чака само светлина обгърната от красота, мирис на цветя, зеленина, доброта. Там всеки е съзерцателен и се грижи за другите като за свои чеда, там има мир и спокойствие, от които чувстваш лекота. Докато тук, на земята усещаш върху плешките си тежкия хомот на коварния живот. От тази тежест човек греши , но и за това се поправя в по-горен етап на развитието си, но за това изкупление, човек пак трябва да страда, в противен случай няма как да осъзнае своето всемирно значение по пътя на духовността и свещенното посвещение. И ние като деца на неутихваща светлина и природни чудеса трябва да се преборим, да помогнем и да продължим като не се оплакваме от нещата, които ни сполитат, а като ги даваме за житейски пример от битието, на някой който е изпаднал в безисходица и тогава ако той стремейки се да разбере и да вникне в думите ни, животът му ще се улесни и ще стане по-лек, по-жизнен, по-целенасочен и така ще изпълни своята цел и ще изпълни своята мисия. Не че не трябва да страда, за да се получи от грешките си, а просто му се дава втори шанс за едно по-лесно преминаване. Но уви, както виждам злобата задушава, а хората не се вслушват в думите и това може да доведе само до беди. Те виждат само лошата част от живота, те се радват на своето, а на чуждото завиждат.Но все пак кой каквото е получил, го е получил с труд, преборил се е с определени перипетии и е достигнал до това материално състояние, което желае и същевременно въпреки всички трудности, всичката под и всички проронени сълзи, той е благодарен на Бог и на себе си, че се чувства Човек, че е изпълнил едно свое желание,с което се чувства щастлив. Тук е момента, в който трябва да се спомене, че са важни хората и нещата, които ни заобикалят. В този си смисъл е достатъчно да им се радваме най-искрено, за да отценим техните качества и да ги насърчим да се борят и да не се отказват от живота. Така светът ще се отвори за тях, ще проблесне светлина в душите им, ще се усмихнат и ще си кажат:'' да, аз мога да бъда добър и миролюбив- това и ще направя"! Тогава ще настъпи новата промяна - в човешкото развитие, то ще се върне до първобитното живеене и отцеляване, но ще бъде по-сърдечно, изпълнено с бодри мисли и само положителни емоции, като тези , които изпитваме, когато сме в самите природни красоти, неописуеми, необясними и дори чудати за човешкото око и светоглед, а сред нея определено мирогледа се променя. Мироглед, който може да доведе само до добро....
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Нед Май 16, 2010 9:02 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Здравей, Аkaga. Почувствах, че с птичи поглед си погледнала върху нещата, от където и произтича според мен оптимистичността и състраданието в горенаписаното. И този "птичи поглед" си мисля, че е заслуга не на човека, който е страдал много или повече от другите, а този, който е живял осъзнато в по-голямата част от живота си. Когато позволим собствената ни болка и тази на другите да намери израз в душите ни, вместо да я отблъскваме като нещо грозно и нежелано, тя се превръща в катализатор за способността ни да обичаме въпреки грешките или "греховете", които откриваме в себеподобните. И тогава надеждата вече не е понятие, а сигурност, на която основаваме действията си.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
akaga




Регистриран на: 16 Мар 2010
Мнения: 74
Пуснато наПуснато на: Пон Май 17, 2010 9:49 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Здравей, Красимира. Не е ли въщност това една от основните цели в живота- ''да живеем осъзнато'', за да бъде по-човечен и по-добър животът. И ако хората склонят поне да пробват и след това имат смелостта да продължат, определено надеждата няма да угасне и ще гледат от един друг ъгъл със съвсем различен светоглен и милосърдие към всичко и всички. Rolling Eyes Smile И вместо да има ''аз'' ще има ''ние'' като разумни същества и като народ респективно нации, ще се борим за справедливост, доблест и чест, за един миролюбив, безкрупулен и съзерцатен свят . Smile
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Маг Живин




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Пон Май 17, 2010 10:41 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Разбирам какво искаш да изкажеш, akaga, и ми звучи искрено, но малко малко объркано.

Не искам да те обърквам допълнително, но колкото по-висока е степента на осъзнатост, толкова по-малко са желанията за постигане, както и съпровождащите ги емоции, и толкова по-малко те души окръжаващата злоба, неразбиране, и т.н. Животът ти се движи не от желанията а от необходимостта. Просто се качваш в друга класа вагон на същия влак.

Тогава понятията за народи, нации и други идеологеми избледняват и съзираш, и откриваш общочовешкото.

Тогава желанието за борба отстъпва пред прякото въприемане на хармонията и целостта на всичко съществуващо.

А колкото до света, той си е напълно безскрупулен и сега, няма какво повече да се иска в тази насока. Very Happy

Инак си права, тук сме за да живеем и да позоволим на "суровия, груб живот" да остърже излишното от нас. Не че не боли, но затова сме тук. Very Happy

_________________
"Всекиму своето!"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
akaga




Регистриран на: 16 Мар 2010
Мнения: 74
Пуснато наПуснато на: Пон Май 17, 2010 11:16 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Вие също сте напълно прав Smile
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Сря Май 19, 2010 10:14 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Здравей, Акаga! Мисля, че колкото и пъти хората да пробват да се променят - да станат по-милосърдни, както казваш, ако това не резонира с душевното им състояние, те няма как да се променят, всичко ще бъде фалш, някакъв вид лицемерие, дори и от добронамереност. Първо трябва да помислят за себе си, един вид позитивен егоизъм, а след това за това да помагат на другите - какво иначе ще могат да им дадат? Проблемите си?! В най-добрия случай идеите си за по-добър живот, но все пак те си остават идеи. Човешкото същество не може да го нахраним с идеи и принципи и теории. Ние се нуждаем от автентични позитивни преживявания вътре в себе си, които след това да отразим в останалите.

Но...всички добри мисли и пожелания са ни необходими в началото, докато не ги реализираме в преживявания. След това просто ще действаме - спонтанно - като по инстинкт. Ей за това си мечтая аз - да не му мисля много-много, а да знам кое е правилното решение. Както виждаш съм още на ниво несигурност. Wink
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
akaga




Регистриран на: 16 Мар 2010
Мнения: 74
Пуснато наПуснато на: Сря Юни 02, 2010 2:06 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Здравей. Хората трябва да изживеят много неща на свой гръп, за да могат да се променят и да осмислят целта на своето съществуване, както казваш ти.Но когато човек преживее нещо ...само тогава вниква в детайлите...по-скоро от тук идва всичко.Виждала съм хора, които се интересуват да постигнат някаква безсмислена прищявка, а последиците, които нанасят в някой случаи са необратими..., но все пак всеки си има глава на раменете ...и да му мисли, но поне да не завлича и други в това. Извинявам се, че пиша с недомлъвки и че изглежда много объркано...но просто има толкова много неща за казване,а лично за мен в повечето случаи действията са по-важни от думите и ако всеки един човек саумее да види или поне да вникне в парапетиите на самия живот ще замисли вурху всичко , което ни заобикаля, влючително и за себе си и това, което е направил и това , което би направил........
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
akaga




Регистриран на: 16 Мар 2010
Мнения: 74
Пуснато наПуснато на: Сря Юни 02, 2010 12:15 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Здравей отново Краси. Днес видях един типичен пример за дискусията , която водим...една жена започна да обвинява всички останали, включително и човек в неутрална позиция за неща, които зависят от нея, но тя не се вгледа в себе си , за да разбере от къде идва всъщност проблема и дали не може да промени това по някакъв начин, а напротив за нея бе най-лесно да се вгледа в живота и работата на другите. Просто се има за нещо повече от тях и си мисли, че може да направи нещата по-добре, но ако се наложи да направи нещо или да реагира адекватно в дадената ситуация- няма да може да го направи, въпреки че е обедена в това...не знам дали знаеш, но когато човек е скромен и мълчи в много случаи от него може да се очаква много повече , отколкото от този, които постоянно говори и се "пери" че може всичко. Та имам в предвид , че човек ако поне не се опита да преоткрие пътя към себе си дълго време ще си остане безгрупулен и егоцентричен индивид...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Сря Юни 02, 2010 8:11 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Здравей отново, Акaga! И аз продължавам по дискусията ни... Smile

Akaga написа :

Цитат:
Виждала съм хора, които се интересуват да постигнат някаква безсмислена прищявка, а последиците, които нанасят в някой случаи са необратими..., но все пак всеки си има глава на раменете ...и да му мисли, но поне да не завлича и други в това.


Ей с това съм напълно съгласна - че ако човек избере (защото всичко е въпрос на избор, дори и неосъзнат) да постигне нещо, няма право да препречва пътя на другия, да го забърква или омотава в мрежата си или да го използва за трамплин. Нека си заслужим постиженията, пък и най-вече прищявките, щом без тях не можем да дишаме!

Цитат:
...и ако всеки един човек саумее да види или поне да вникне в парапетиите на самия живот ще замисли вурху всичко , което ни заобикаля, влючително и за себе си и това, което е направил и това , което би направил........


Така е. Ако човек не се замисля върху перипетиите, през които е минал, как ще натрупа житейска мъдрост по друг начин? Най-трагичното е когато отдаваме всичките си несгоди на грешките на другите - родители, среда, съпруг, колеги...Когато станем пасивни и животът ни тръгне по инерция надолу и самосъжалението се превърне в наше право и ежедневно състояние. И най-вече когато гледаме на живота не като на единствен и неоценим шанс да се радваме, а като резервоар, който трябва да ни изпълни нуждите, желанията и "правото" на глезотия.
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Сря Юни 02, 2010 8:27 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Цитат:
Здравей отново Краси. Днес видях един типичен пример за дискусията , която водим...една жена започна да обвинява всички останали, включително и човек в неутрална позиция за неща, които зависят от нея, но тя не се вгледа в себе си , за да разбере от къде идва всъщност проблема и дали не може да промени това по някакъв начин, а напротив за нея бе най-лесно да се вгледа в живота и работата на другите. Просто се има за нещо повече от тях и си мисли, че може да направи нещата по-добре, но ако се наложи да направи нещо или да реагира адекватно в дадената ситуация- няма да може да го направи, въпреки че е обедена в това...не знам дали знаеш, но когато човек е скромен и мълчи в много случаи от него може да се очаква много повече , отколкото от този, които постоянно говори и се "пери" че може всичко. Та имам в предвид , че човек ако поне не се опита да преоткрие пътя към себе си дълго време ще си остане безгрупулен и егоцентричен индивид...


Мисля, че това е типично за хора на власт - независимо колко малка им е властта и обратното - хора, които реално нямат власт, но копнеят за такава позиция и си изживяват "мечтите" като обвиняват и унижават всички около тях. Може да се случи не само сред колеги, но във всяка общност - семейство, приятели и т.н. А това, че се мислят за съвършени и безгрешни само показва колко са гладни и жадни - в преносен смисъл естествено - и колко малко задоволство намират в самите себе си. [/quote]
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Сря Юни 02, 2010 8:42 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

И аз споделям мнението ти, че от скромния човек може да се очаква повече - в смисъл по-малко драма и повече целенасоченост. Само искам да допълня, че скромният човек не се осъзнава като такъв, като никакъв всъщност не се осъзнава, просто е в течение на сегашния момент и затова е зает с намиране на решение на проблема, а не с раздуването му. Цялата тази драма, която описваш с тази жена само показва, че вместо да поощри тези около себе си да поправят вече станалото, тя им изтегля енергията и мотивацията и ги кара да се чувстват неадекватни. Е, какво след това може да очаква от тях?! Да станат безгрешни след като те вече са се почувствали като провалени?!
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
akaga




Регистриран на: 16 Мар 2010
Мнения: 74
Пуснато наПуснато на: Чет Юни 03, 2010 1:48 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Привет. Напълно съм съгласна с теб! Smile Само да добавя, че е човешко да се греши и който си мисли, че е идеален или съвършен всъщност тъне в заблуда...Винаги ми е било интересно да наблюдавам хората как се присмиват на някой , а самие те не се виждат какви са...но това клони към друга тема Smile. Чао за сега и лека нощ
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov