Ошо и радостта в съществуването без установеност

Пуснато на: Пон Май 31, 2010 3:17 pm Заглавие :

Краси, това може да означава предимно следното: все още не си осъзната, а просто се пробуждаш и вървиш към осъзнаването си.

При пълното осъзнаване душевната мъка и болка...липсват. Те не се отчитат от подсъзнанието и съзнанието.

Пуснато на: Вто Юни 01, 2010 12:45 pm Заглавие :

Така е, Маг Селена, не съм осъзната още, в началото на Пътя съм. И сега разбрах, че трябваше да напиша, че неосъзнатостта ми е свързана с много страдание, а не обратното Smile

Пуснато на: Вто Юни 01, 2010 1:55 pm Заглавие :

Няма значение, Краси! Very Happy

Всички сме тук за да се учим. Wink

Пуснато на: Нед Юни 13, 2010 10:13 pm Заглавие :

Според думите на Ошо:

"Този, който търси истината всъщност никога не я търси. Напротив; той се опитва да се изчисти от всичко, което е невярно, неистинско, неискрено - и когато сърцето му е готово, пречистено, гостът сам идва. Гостът не можеш да го намериш, не можеш да тръгнеш след него. Той идва при теб. Ти просто трябва да си подготвен за това, да си правилно настроен."

След този цитат ми остава само да кажа (по-скоро на себе си): Не търсете абстрактни понятия, колкото и възвишени да ви се струват. Най-възвишените идеологии създадоха най-коварните режими. Време е да бъдем много практични, несантиментални и да търсим удовлетворение само в този единствен ден. Това не изключва жестока борба - било за децата ни или за себе си (има ли разлика?!) Това не е апатия, а действие по същина и само по същина - без страх за бъдещето ни, защото това прословуто бъдеще се създава на базата на станалото в сегашния момент. Освен сега, няма друг момент. Ако истински почувстваме сегашния момент, бъдещето изобщо няма да ни занимава. То е само понятие.

Пуснато на: Пон Юни 14, 2010 12:46 am Заглавие :

Прочетох поста си отново и отново, за да разбера дали съм била напълно искрена. Притеснява ме това особено усещане, че всеки Божи път, когато поствам нещо във форума, го правя за себе си. Уж пиша, за да допринеса с нещо в живота на всички тези хора, които четат форума, но същевременно чувствам, че всички тези думи се отнасят за мен. Как може един обикновен човек като мен да "просветли" с нещо другите?! Не може, естествено. Само споделям житейски опит. Или порицавам, или подкрепям, или заедно с другите се учудвам. Чувствам голяма дистанция от словото си, вътрешният ми глас (не умственият) ми казва, че е все тая какво ще напиша, защото всичко изразено с думи е фалшиво. Трудно ми е дори да говоря със супруга ми, защото всяка дума я чувствам като лъжа - дори когато изразявам истината. С всяка минута осъзнавам, че всички думи са фалшиви. И ме побиват тръпки, защото не знам вече кое е истина и кое - лъжа.

Пуснато на: Пон Юни 14, 2010 9:39 pm Заглавие :

Думите създават реалност. Ако ги чувстваш фалшиви, може би наистина е по-добре да не ги изричаш...

Пуснато на: Пон Юни 14, 2010 9:40 pm Заглавие :

А може би не самите думи, а подбудите ти да ги изречеш са фалшиви...

Пуснато на: Вто Юни 15, 2010 11:57 am Заглавие :

Здравей, Радеа. Чувствам, че тази реалност, която думите създават е фалшива. Освен това чувствам, че и подбудите ми да говоря също са фалшиви. Така, че си права и за двете неща. Навярно е период, през който преминавам.

Пуснато на: Вто Юни 15, 2010 12:03 pm Заглавие :

Всъщност повечето хора, да не кажа - почти всички, пишат за себе си и заради себе си. Така че в това няма нищо странно, нито пък осъдително. Нали това е и същността на един форум - обмяна на мнения, а мненията винаги са лични. Не мисля, че някой от потребителите тук, има самочувствието, че неговото слово става за поука, или за просветление. Работата е по-скоро като "клуб на анонимните виртуални алкохолици" Very Happy

- сега да не се засегнете! Влизаме тук, четем, понякога пишем, имаме възможност концентрирано, на едно място, да се докоснем до части от човешката мъдрост, или просто - до различни съдби, мнения и проблеми. За човека, който иска да започне пътя, това е едно добро начало.
Що се отнася до фалшивостта на думите - те са просто един много несъвършен изразител на мисълтта. Но друг няма, защото не сме телепати. Така че, явно при теб има сериозно разминаване между мисъл и словесен израз, затова ти се струва фалшиво.

Пуснато на: Вто Юни 15, 2010 12:17 pm Заглавие :

Абсолютно съм съгласна Smile

Пуснато на: Вто Юни 15, 2010 9:02 pm Заглавие :

Здравейте, Пенка и Радеа. И аз съм съгласна - точно така ги усещам нещата. Мисля, че всичко това, което ме тревожи по отношение на думите и езика е поредният трик на егото ми да се почувства важно като контролира всяка дума и да ме възпре да бъда свободна и да говоря от сърцето си. Може да има абсолютна реалност, но засега чувствам само субективната и явно това ме дразни. Важно е да не забравям, че всяко едно мнение е вярно само за момента и ситуацията, за която се отнася и че не е абсолютната истина.

Пуснато на: Сря Юни 16, 2010 8:45 am Заглавие :

Хората страдат поради политически, социални и религиозни причини. Цялата ни психика е объркана и ние не можем да разчитаме на нашите политически, социални и религиозни водачи. Всички книги са загубили своето значение. Може да се обърнете към Бхагавад Гита, към Библията или към последните трудове в областта на политиката или психологията и ще откриете, че те са загубили своето звучене, своята истина, че са се превърнали просто в думи.

Самият вие, който повтаряте техните думи, сте объркан и несигурен. Простото повтаряне на думи не ви казва нищо. Поради тази причина думите и книгите са загубили своята стойност. Или казано по друг начин, като цитирате Библията, или Маркс, или Бхагават Гита, когато самият вие сте несигурен и объркан, думите, които повтаряте, се превръщат в лъжа, написаното в книгите се превръща просто в пропаганда, а пропагандата не е истината.

Така, че когато повтаряте думи, вие преставате да разбирате какво е състоянието ви. Вие просто прикривате зад авторитетни думи собственото си объркване. Онова, което се опитваме да направим, е да разберем това объркване, а не да го скрием зад цитати. Какво е вашето отношение към това? Какво е отношението ви към този необикновен хаос, към това объркване, към това несигурно съществуване. Мислете по този въпрос, докато го разискваме.

Следете не моите думи, а живата мисъл у вас.

Из "Първата и последна свобода", Джиду Кришнамурти

Пуснато на: Сря Юни 16, 2010 9:15 am Заглавие :

"Пеперуда той никога няма да стане...
Напразно трепери червей, под есенен вятър..."
японско хайку от не знам си кой век, ама - отдавна
Често си го припомням, когато се усетя, че всъщност живеем в собствения си личен затвор, който самите ние си изграждаме за себе си. С думите се опитваме да разчупим този затвор. Най-често - не става.

Пуснато на: Сря Юни 16, 2010 10:42 am Заглавие :

Оо, Радеа и Пенка, благодаря! Ей за това трябва да се използват думите - да хвърлят светлина върху състоянието ни, а не да укрепват вътрешния ни затвор. Доколкото разбирам Джиду Кришнамурти опасността не се крие в думите, а в това за каква цел ги използваме - дали ги използваме за да прикрием объркването си и да избягаме от себе си...Аз съм от този тип хора, дето постоянно анализират себе си - мисли, чувства, посстъпки, движения - и колкото по-често го правя, толкова по-силно осъзнавам, че не съм свободна. А когато не се чувствам свободна, каквото и да правя всичко ми изглежда фалшиво.

Пуснато на: Сря Юни 16, 2010 6:50 pm Заглавие :

Извинявам се, че се намесвам в разговора, но имам едно превратно и трудно приемливо предположение. Ако се приемеш, т.е. ако се приемеш на доверие и изцяло, може би ще осъзнаеш, че си свободна.

Анализите обикновено не са чисти, а са съотнасяне към идеал, стандарт, догма или изискване, а не към осъзнатото правилно действие, което произтича от чистата радост. Това обикновено е потискащо и ни пречи да изпитаме радост от самите нас.

В този смисъл няма как да не изпитваш усещане за фалшивост. Само обясни ми, ако можеш кое е истиското, с което сравняваш - идеала, стандарта или каквото и да е непостижимо, което си избереш... или си си избрала... Веднага ще се преубедя или предубедя, което в случая си е едно и също, и ще вляза със смели крачки в твоето недоволство... Ако мога, де... Very Happy