Здравейте, Маг Живин!

Здравейте, Маг Живин!

Блъскам си главата с един въпрос, породен от книгите на Алексей Ксендзюк, който пише за "Пътя на воина" и по-специално за толтекския воин/маг. Дисциплините, които описва като безупречност, сталкинг, рекапитулация, сънуване наяве, неправене и т.н. целят в крайна сметка (след дългогодишни и нелеки занимания) изгубване на "човешката форма". Доколкото разбрах автора това означава, че енергетически преставаш да бъдеш човек, тоест всички реакции, поведение, световъзприемане, усещания коренно се трансформират. Това от друга страна позволява безсмъртие на съзнанието и дарява трансформиралия се воин със свободата да пътува свободно из световете.

Въпросът ми към Вас е:

- възможно ли е такова изгубване на човешката форма? От интервюта с Алексей Ксендзюк на руски разбрах, че той вече 18 години практикува Пътя на толтекския маг и явно говори от опит .

- какво ще се случи със способността ни да обичаме и да състрадаваме? Питам се, защото от всичко прочетено се страхувам именно най-много от това, че трансформирайки всичко човешко в нещо Друго ("нагуал" както Ксендзюк нарича безпристрастната Реалност), ние загубваме усещането за това какво е да си човек и ставаме неспособни да сме съпричастни с другите, а оттам и да ги обичаме. Така ли е или греша?

Благодаря Ви!!

Пуснато на: Сря Авг 04, 2010 8:21 pm Заглавие :

Има и друг момент тук. Ако Реалността действително е безпристрастна (според Ксендзюк) или както Ошо казва неутрална, не е ли наша човешка измислица да и приписваме качества като безкрайна Любов или да си мислим, че се интересува от нас и се грижи за нас?

Не е ли това илюзия чрез която се опитваме да притъпим чувството на самота или предопределеност?; да се почувстваме значими и важни, част от някакъв вселенски порядък, който има нужда от нас? Пък дори и да има нужда от нас няма как да не се запитаме: с каква цел?

Пуснато на: Чет Авг 05, 2010 10:01 am Заглавие :

Във втория си пост си започнала да си отговаряш на въпросите от първия. Laughing

Не съм чела книгата, която цитираш. Сигурно е хубава, заинтригува ме, ще пробвам да я намеря. Всъщност добрата книга, за мен, се отличава основно с това, че ти раздвижва мозъка да си задаваш въпроси, но едновременно с това, ти дава и възможност да започнеш да намираш отговорите.

Здравей, Красимира! Отдавна очаквам да заговориш за пътя на толтеките Very Happy

Ще се опитам да отговоря накратко, дано не те заблудя. Целта на горните практики за Ксендзюк може и да е тази, но принципно те са насочени към разширение на равнището на осъзнаване. Основните моменти са - 1) разбиването на твърдото възприятие за света като такъв и единствен (става въпрос за консенсуалния свят); 2) Разширено възприятие, 3) Съзиране на собствения път, място и т.н. във всичко това.

Познавам мнозина, които опитаха да изгубят "човешката си форма", но изгубиха много повече, нежели всичко. За да изгубиш формата, трябва да си изгубил и същността (човешката). Най-често това е свързано с окончателна загуба на разсъдъка или на живота, обичайно и на двете, точно в този ред.

Възможно е, но дали си струва? За някого сигурно да.

Пуснато на: Чет Авг 05, 2010 10:49 am Заглавие :

Пуснато на: Чет Авг 05, 2010 11:15 am Заглавие :

Започнах да ти отговарям по-горе. Има въпроси, чиито отговори намираме сами, когато вече сме готови за тях, а не от преразказите на хора, на които третия братовчед на стринката на четвъртата му балдъза, казал, че негов приятел бил казал...

Пуснато на: Чет Авг 05, 2010 2:31 pm Заглавие :

Благодаря за отговорите - на всички ви!

Хем разбрах, хем не разбрах...и все тъй трескаво продължавам да търся отговори; сякаш не мога да спра. Нещо вътре в мен напира да изскочи и да намери свобода и е опитало различни пътища, но все остава незадоволено. Това лято си набавих 3 книги по Крийя Йога (две от Шибендо Лахири и една от Маршал Говиндан). Мислех си, че окончателно съм скъсала с религията и какво стана: породи се нужда да се моля, сама си дойде - ей така, неканена и дори почувствах присъствието на Исус Христос. Но си казах: не може така, трябва да мисля трезво, Исус Христос е просто архетип и в крайна сметка илюзия; религията и всички богове и божества са човешка халюцинация, която е била от еволюционно значение, но вече не ни е нужна, трябва да вървим напред, няма да се дам, да се подлъгвам, нищо на доверие няма да приемам, ако експериментално не съм го изживяла.

И тогава се сетих за книгите на Алексей Ксендзюк (който продължава всъщност наследството на Карлос Кастанеда), бях ги чела преди години (4 от тях) и в тях отново намерих трезвеността, която търся и която явно ми е необходима - защо иначе да q търся? А ми е необходима (трезвеността), защото на вяра не мога да я карам. Дали е добро това или лошо не знам, но си е факт. Не мога да приема на вяра никакви откровения вече - било за Бог, Духовната Йерархия, Бялото Братство, Щайнер Дънов, Блаватска, Безант. Трябва ми практика, не вяра. Така се чувствам. Въпреки, че нещо в мен все още не е скъсало връзката си с религията и все още се опитва да ме убеди, че Исус Христос е моят Път. И ми остава да сложа това чувство под лупата - отново - за да разбера дали нещо истинско се крие зад него или е просто отражение на извечния страх от това да си човек без отговори.

Благодаря, Маг Живин за обратната връзка. Написахте:

"Съзнанието си е безсмъртно. Индивидуалното проявление на съзнанието може да се обезсмърти по този начин, но това означава фиксация, а не сливане, както е при просветлението на индусите. Съществуват всякакви извращения, включително и трансформацията, за която говориш. За мен това е зацикляне в паралелна реалност на съществуване без възможност за развитие. Нещата идват към нас, когато сме готови. Насилието над тях води до невъзможност да ги приемем като наши и до отклоняване встрани."

Защо сливането на индивидуалното съзнание с Вселенското е за предпочитане? Ами ако човек не желае да върви по пътя на преражданията и иска примерно да се развива в рамките на индивидуалното си съзнание, без за крайна цел да търси сливането? Кой в крайна сметка решава правилата на играта? Дори и да има Вселенски Разум, длъжни ли сме да следваме заповедите му? Защо? Няма ли за нас, хората, свобода на избор? Или свободата се състои единствено в това да изпълняваш правилата на Бог/Вселенския Разум? Разбира се, ако се слея с Бог, неговите закони стават и мои закони и тогава няма да се питам кое е правилно или не, просто ще действам. Но друга алтернатива няма ли?

Пуснато на: Чет Авг 05, 2010 2:50 pm Заглавие :

Това хвърли рационалния ми ум в пълно изтощение. Бихте ли пояснили, Маг Живин? Ако желаете, естествено. Very Happy

Пуснато на: Чет Авг 05, 2010 3:39 pm Заглавие :

Относно книгите на дон Мигел Руис...имам три от тях (Четирите споразумения, Изкуството да обичаш и Отвъд страха) и ще ги прочета отново. Помня, че Отвъд страха беше любимата ми. За Теун Марез не съм чувала, ще си набавя книгите му, щом си струва.

Помня, че в края на една от книгите на Мигел Руис ме изненада, че авторът говори за Исус Христос като за много мощна действаща сила, към която трябва да се обръщаме. Дори завършва с молитва. Пак се замислям...

Пуснато на: Чет Авг 05, 2010 10:15 pm Заглавие :

Точно това ти предлагам, да се заемеш с практика, а не с четене. Не можеш да успокоиш ума - няма такъв филм. Колкото повече информация му подхвърляш, толкова по-ненаситен и неспокоен става. Защото не го контролираш, а оставяш той да те контролира и да ти е цензор на нуждите, интуитивните проникновения и т.н.

Как искаш тогава да преживееш нещо? Слагаш зъл доберман на вратата и после казваш искам да влезе някой. Не става.

А после казваш няма никой. Няма и да има, докато добито се звери на всеки понечил.

Това с архетипите и халюцинациите звучи определено зле. Трудно е да откриеш път към ирационалното, чрез рационалното без да доведеш рационалното до предела му. Брауновото блуждаене в рамките на рационалното далеч не е довеждане до предела.

Индивидуалното проявление на съзнанието е просто част от съзнанието, която сме заели, за да си свършим работа. Не можем да кажем мое си е и да го откъснем от общото. Все едно да кажа че сайта ми си е мой и не искам да го деля и сливам с нета. Добре, ще си остане мой, но няма да е от полза нито за мен, нито за нета. В този смисъл няма противопоставяне. Твоето индивидуално проявление на съзнанието си работи за теб и за общото съзнание дори в момента. Но ти не използваш тази слятост и единство на съзнанието нито за пряка, нито за обратна връзка. А аз го правя чат-пат. И затова мога да кажа ведро : "Здравей, Красимира! Отдавна очаквам да заговориш за пътя на толтеките Very Happy

" , а ти да отговориш

Пуснато на: Чет Авг 05, 2010 10:26 pm Заглавие :

Не става въпрос точно за четене. Лично аз не ям готварски книги, а ястия приготвени по рецептите вътре. Просто е, ако ти харесва опитваш, ако продължава да ти харесва продължаваш и т.н.

Същото е и за крия йога. Едно е да четеш Шибендо Лахири, друго е да го слушаш и да усетиш присъствието и енергията му. Трето е да правиш практиките в учението му и да усетиш собственото си присъствие и енергия. Честно ти казвам, че не е само до четене.

Пуснато на: Пет Авг 06, 2010 12:53 pm Заглавие :

Именно от това бе породен целия потоп. Днес всичко е спокойно и нормално, след като взех решение да не вървя срещу себе си и щом душата ми иска да се моли, ще се заема с молитвата като духовна практика. Определено ще чета и Теун Марез, вчера вечерта слушах интервю с него и много ми допадна всичко, което каза.