НАЧАЛО / Към уебсайта
Въпроси/Отговори Въпроси/Отговори Търсене Търсене Потребители Потребители Потребителски групи Потребителски групи
Профил Профил Влезте, за да видите съобщенията си Влезте, за да видите съобщенията си Регистрирайте се Регистрирайте се Вход Вход
В момента е: Пет Ное 22, 2024 11:25 pm Вижте мненията без отговор
Здравейте, Маг Живин!
Създайте нова темаНапишете отговор
Предишната тема Следващата тема
Автор Съобщение
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Сря Авг 04, 2010 6:48 pm
МнениеЗаглавие : Здравейте, Маг Живин!
Отговорете с цитат

Здравейте, Маг Живин!

Блъскам си главата с един въпрос, породен от книгите на Алексей Ксендзюк, който пише за "Пътя на воина" и по-специално за толтекския воин/маг. Дисциплините, които описва като безупречност, сталкинг, рекапитулация, сънуване наяве, неправене и т.н. целят в крайна сметка (след дългогодишни и нелеки занимания) изгубване на "човешката форма". Доколкото разбрах автора това означава, че енергетически преставаш да бъдеш човек, тоест всички реакции, поведение, световъзприемане, усещания коренно се трансформират. Това от друга страна позволява безсмъртие на съзнанието и дарява трансформиралия се воин със свободата да пътува свободно из световете.

Въпросът ми към Вас е:

- възможно ли е такова изгубване на човешката форма? От интервюта с Алексей Ксендзюк на руски разбрах, че той вече 18 години практикува Пътя на толтекския маг и явно говори от опит .

- какво ще се случи със способността ни да обичаме и да състрадаваме? Питам се, защото от всичко прочетено се страхувам именно най-много от това, че трансформирайки всичко човешко в нещо Друго ("нагуал" както Ксендзюк нарича безпристрастната Реалност), ние загубваме усещането за това какво е да си човек и ставаме неспособни да сме съпричастни с другите, а оттам и да ги обичаме. Така ли е или греша?

Благодаря Ви!!
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Сря Авг 04, 2010 8:21 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Има и друг момент тук. Ако Реалността действително е безпристрастна (според Ксендзюк) или както Ошо казва неутрална, не е ли наша човешка измислица да и приписваме качества като безкрайна Любов или да си мислим, че се интересува от нас и се грижи за нас?

Не е ли това илюзия чрез която се опитваме да притъпим чувството на самота или предопределеност?; да се почувстваме значими и важни, част от някакъв вселенски порядък, който има нужда от нас? Пък дори и да има нужда от нас няма как да не се запитаме: с каква цел?
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
penka




Регистриран на: 04 Яну 2007
Мнения: 1488
Пуснато наПуснато на: Чет Авг 05, 2010 10:01 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Във втория си пост си започнала да си отговаряш на въпросите от първия. Laughing
Не съм чела книгата, която цитираш. Сигурно е хубава, заинтригува ме, ще пробвам да я намеря. Всъщност добрата книга, за мен, се отличава основно с това, че ти раздвижва мозъка да си задаваш въпроси, но едновременно с това, ти дава и възможност да започнеш да намираш отговорите.

_________________
Най-същественото е невидимо за очите...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Маг Живин




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Авг 05, 2010 10:33 am
МнениеЗаглавие : Re: Здравейте, Маг Живин!
Отговорете с цитат

Красимира написа:
Здравейте, Маг Живин!

Блъскам си главата с един въпрос, породен от книгите на Алексей Ксендзюк, който пише за "Пътя на воина" и по-специално за толтекския воин/маг. Дисциплините, които описва като безупречност, сталкинг, рекапитулация, сънуване наяве, неправене и т.н. целят в крайна сметка (след дългогодишни и нелеки занимания) изгубване на "човешката форма".


Здравей, Красимира! Отдавна очаквам да заговориш за пътя на толтеките Very Happy Ще се опитам да отговоря накратко, дано не те заблудя. Целта на горните практики за Ксендзюк може и да е тази, но принципно те са насочени към разширение на равнището на осъзнаване. Основните моменти са - 1) разбиването на твърдото възприятие за света като такъв и единствен (става въпрос за консенсуалния свят); 2) Разширено възприятие, 3) Съзиране на собствения път, място и т.н. във всичко това.

Познавам мнозина, които опитаха да изгубят "човешката си форма", но изгубиха много повече, нежели всичко. За да изгубиш формата, трябва да си изгубил и същността (човешката). Най-често това е свързано с окончателна загуба на разсъдъка или на живота, обичайно и на двете, точно в този ред.

Възможно е, но дали си струва? За някого сигурно да.

Красимира написа:
Доколкото разбрах автора това означава, че енергетически преставаш да бъдеш човек, тоест всички реакции, поведение, световъзприемане, усещания коренно се трансформират. Това от друга страна позволява безсмъртие на съзнанието и дарява трансформиралия се воин със свободата да пътува свободно из световете.


Съзнанието си е безсмъртно. Индивидуалното проявление на съзнанието може да се обезсмърти по този начин, но това означава фиксация, а не сливане, както е при просветлението на индусите. Съществуват всякакви извращения, включително и трансформацията, за която говориш. За мен това е зацикляне в паралелна реалност на съществуване без възможност за развитие. Нещата идват към нас, когато сме готови. Насилието над тях води до невъзможност да ги приемем като наши и до отклоняване встрани.

Красимира написа:
Въпросът ми към Вас е:

- възможно ли е такова изгубване на човешката форма? От интервюта с Алексей Ксендзюк на руски разбрах, че той вече 18 години практикува Пътя на толтекския маг и явно говори от опит.


Възможно е. Аз пък познавам един майстор, който от двадесет и пет години е зидар, говори като доцент, но е по-добре да избереш друг да ти направи дувара.

Красимира написа:
- какво ще се случи със способността ни да обичаме и да състрадаваме? Питам се, защото от всичко прочетено се страхувам именно най-много от това, че трансформирайки всичко човешко в нещо Друго ("нагуал" както Ксендзюк нарича безпристрастната Реалност), ние загубваме усещането за това какво е да си човек и ставаме неспособни да сме съпричастни с другите, а оттам и да ги обичаме. Така ли е или греша?


Зависи какво разбираш под обич и състрадание, защото на всеки етап на развитие, пълним тези понятия с различно съдържание. За теб те сега не значат онова, което си разбирала на 16 години, нали. Понякога сегашните ти разбирания за състрадание и любов биха изглеждали на едно 16 годишно момиче като студенина, суровост или дори жестокост. Но ако питаш дали по този път човек може да стигне до сериозно самоосакатяване или самоизвращаване - напълно възможно и много вероятно е. При преките пътища винаги е така.

Има някои пътеки, по които можеш да тръгнеш, но не можеш да се върнеш назад, ако разбираш какво се опитвам да ти кажа. Rolling Eyes

_________________
"Всекиму своето!"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
СЕЛЕНА Ярослава Велесова




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Авг 05, 2010 10:49 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

penka написа:
Във втория си пост си започнала да си отговаряш на въпросите от първия. Laughing
Не съм чела книгата, която цитираш. Сигурно е хубава, заинтригува ме, ще пробвам да я намеря. Всъщност добрата книга, за мен, се отличава основно с това, че ти раздвижва мозъка да си задаваш въпроси, но едновременно с това, ти дава и възможност да започнеш да намираш отговорите.


Very Happy Wink

_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейлаICQ Номер Върнете се в началото
Маг Живин




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Авг 05, 2010 11:15 am
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Красимира написа:
Има и друг момент тук. Ако Реалността действително е безпристрастна (според Ксендзюк) или както Ошо казва неутрална, не е ли наша човешка измислица да и приписваме качества като безкрайна Любов или да си мислим, че се интересува от нас и се грижи за нас?


Започнах да ти отговарям по-горе. Има въпроси, чиито отговори намираме сами, когато вече сме готови за тях, а не от преразказите на хора, на които третия братовчед на стринката на четвъртата му балдъза, казал, че негов приятел бил казал...

Красимира написа:
Не е ли това илюзия чрез която се опитваме да притъпим чувството на самота или предопределеност?; да се почувстваме значими и важни, част от някакъв вселенски порядък, който има нужда от нас?


Целта ни е да минем отвъд илюзията, нали? Когато го направим, можем да осъзнаем значителността и важността, която действително притежаваме. По-важно е първоначално самите ние да имаме нужда от нас, за Вселената ще берем грижа, когато се оправим с тази проста и трудна задача. Докато се научим да ходим, си гледаме в краката. Когато вече знаем да спринтираме по въже, нещата са малко по-различни... Smile

Красимира написа:
Пък дори и да има нужда от нас няма как да не се запитаме: с каква цел?


Понеже става въпрос за път на воина, ще ти дам пример, в който всичко е въпрос на живот и смърт. В една битка за овладяване на мост, целта на редника от нашата си армия е да измине следващите петдесет метра напред без да го убият. Целта на лейтенанта е взводът му да напредне 50 метра и да задържи позицията. Целта на капитана е ротата му да завземе предмостието. Целта на майора е батальонът му да завземе предмостието и да напредне възможно най-много по него до вечерта, като подсигури невъзможността на врага да отвърне на удара. Целта на полковника....и т.н.

От другата страна на моста, врагът има коренно противоположни цели на живота.

Та като каква ме питаш за целта на твоя живот, като редник, полковник, генерал... От коя страна си, та да се ориентирам и да ти кажа.


Тук май е мястото да се опитам да напиша нещо и дано да бъда разбран правилно. Опитите да разберем Вселенското устройство, закономерности, предназначение и т.н. са в природата ни, но понякога са подла уловка на ума, за да не се заемем със себе си.

Целта ни може би е да вървим по пътя си все по-твърдо, устойчиво и да видим възможно най-много със собствените си очи. Тръгваме от ниското и хоризонтът ни се разширява все повече. Разказите на разни дето са подочули нещо или пък слизат надолу имат за цел единствено да подсилят крачката и усърдието ни, а не да ни подканят да седнем на пикник, защото вече знаем какво е горе.

Как бих постъпил аз, ако реша тепърва да стъпя на пътя на толтеките. Бих започнал с нещо простичко и много трудно, като "Четирите споразумения" на Мигел Руис. Когато и дакато ги овладявам, бих озобал "Изкуството да обичаш" (има я под различни заглавия). Ако постигна осъзнаване, и осъзнат отклик на всичко в реалността на митоте според учението само в тези две книжлета, ще броя прераждането си за изключително успешно (и не само аз). Изглеждат досущ като селф-хелп и това е много подвеждащо. Могат и променят живота изцяло. Останалите малко по-теоретични книги от същия автор са малко по-объркани. Но, ако реша да се усъвършенствам в пътя на война, бих прегледал и Теун Марез - том по том. Едва тогава бих сравнил усвоеното (т.е. това, което съм направил свое, моя същност) с някои други автори. Не е задължително да съм прав.

В заключение бих перефразирал нещо от някоя толтекска книга: в същността си на човешки същества имаме няколко вида познание постигнато и постижимото в човешката ни същност и форма, както и непостижимо. За да постигнем последното, трябва да изгубим човешкото. Има хора, за които тази цена е напълно платима. Всеки преценява сам за себе си.

_________________
"Всекиму своето!"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Чет Авг 05, 2010 2:31 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Благодаря за отговорите - на всички ви!

Хем разбрах, хем не разбрах...и все тъй трескаво продължавам да търся отговори; сякаш не мога да спра. Нещо вътре в мен напира да изскочи и да намери свобода и е опитало различни пътища, но все остава незадоволено. Това лято си набавих 3 книги по Крийя Йога (две от Шибендо Лахири и една от Маршал Говиндан). Мислех си, че окончателно съм скъсала с религията и какво стана: породи се нужда да се моля, сама си дойде - ей така, неканена и дори почувствах присъствието на Исус Христос. Но си казах: не може така, трябва да мисля трезво, Исус Христос е просто архетип и в крайна сметка илюзия; религията и всички богове и божества са човешка халюцинация, която е била от еволюционно значение, но вече не ни е нужна, трябва да вървим напред, няма да се дам, да се подлъгвам, нищо на доверие няма да приемам, ако експериментално не съм го изживяла.

И тогава се сетих за книгите на Алексей Ксендзюк (който продължава всъщност наследството на Карлос Кастанеда), бях ги чела преди години (4 от тях) и в тях отново намерих трезвеността, която търся и която явно ми е необходима - защо иначе да q търся? А ми е необходима (трезвеността), защото на вяра не мога да я карам. Дали е добро това или лошо не знам, но си е факт. Не мога да приема на вяра никакви откровения вече - било за Бог, Духовната Йерархия, Бялото Братство, Щайнер Дънов, Блаватска, Безант. Трябва ми практика, не вяра. Така се чувствам. Въпреки, че нещо в мен все още не е скъсало връзката си с религията и все още се опитва да ме убеди, че Исус Христос е моят Път. И ми остава да сложа това чувство под лупата - отново - за да разбера дали нещо истинско се крие зад него или е просто отражение на извечния страх от това да си човек без отговори.

Благодаря, Маг Живин за обратната връзка. Написахте:


"Съзнанието си е безсмъртно. Индивидуалното проявление на съзнанието може да се обезсмърти по този начин, но това означава фиксация, а не сливане, както е при просветлението на индусите. Съществуват всякакви извращения, включително и трансформацията, за която говориш. За мен това е зацикляне в паралелна реалност на съществуване без възможност за развитие. Нещата идват към нас, когато сме готови. Насилието над тях води до невъзможност да ги приемем като наши и до отклоняване встрани."

Защо сливането на индивидуалното съзнание с Вселенското е за предпочитане? Ами ако човек не желае да върви по пътя на преражданията и иска примерно да се развива в рамките на индивидуалното си съзнание, без за крайна цел да търси сливането? Кой в крайна сметка решава правилата на играта? Дори и да има Вселенски Разум, длъжни ли сме да следваме заповедите му? Защо? Няма ли за нас, хората, свобода на избор? Или свободата се състои единствено в това да изпълняваш правилата на Бог/Вселенския Разум? Разбира се, ако се слея с Бог, неговите закони стават и мои закони и тогава няма да се питам кое е правилно или не, просто ще действам. Но друга алтернатива няма ли?
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Чет Авг 05, 2010 2:50 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Не мога да повярвам, че отново се намирам в тази дупка. За кой ли път вече!!! Явно ме е нападнал "синдромът на Звяра", откъде иначе този цинизъм?!! Ако си имах невинната и чиста вяра в Бог както когато бях по-млада, всичко щеше да си е на мястото. Но виж ти аз - разумния човек - и крачка напред не мога да направя. Всичко трябва да подлагам на съмнение и да се самоизтощавам и самобичувам. Остава и Маг Селена да ми каже, че е започнала програма за самоунищожение. Нищо чудно до там да съм стигнала с умствените си извращения.

Маг Живин написа:

Цитат:
Здравей, Красимира! Отдавна очаквам да заговориш за пътя на толтеките Very Happy


Това хвърли рационалния ми ум в пълно изтощение. Бихте ли пояснили, Маг Живин? Ако желаете, естествено. Very Happy
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Чет Авг 05, 2010 3:39 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Маг Живин написа:

Цитат:
Как бих постъпил аз, ако реша тепърва да стъпя на пътя на толтеките. Бих започнал с нещо простичко и много трудно, като "Четирите споразумения" на Мигел Руис. Когато и дакато ги овладявам, бих озобал "Изкуството да обичаш" (има я под различни заглавия). Ако постигна осъзнаване, и осъзнат отклик на всичко в реалността на митоте според учението само в тези две книжлета, ще броя прераждането си за изключително успешно (и не само аз). Изглеждат досущ като селф-хелп и това е много подвеждащо. Могат и променят живота изцяло. Останалите малко по-теоретични книги от същия автор са малко по-объркани. Но, ако реша да се усъвършенствам в пътя на война, бих прегледал и Теун Марез - том по том. Едва тогава бих сравнил усвоеното (т.е. това, което съм направил свое, моя същност) с някои други автори. Не е задължително да съм прав.


Относно книгите на дон Мигел Руис...имам три от тях (Четирите споразумения, Изкуството да обичаш и Отвъд страха) и ще ги прочета отново. Помня, че Отвъд страха беше любимата ми. За Теун Марез не съм чувала, ще си набавя книгите му, щом си струва.

Помня, че в края на една от книгите на Мигел Руис ме изненада, че авторът говори за Исус Христос като за много мощна действаща сила, към която трябва да се обръщаме. Дори завършва с молитва. Пак се замислям...
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Маг Живин




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Авг 05, 2010 10:15 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Леле, потоп! Very Happy

Чакай да опитам подред, ако успея да съзра такъв.

Красимира написа:
...Мислех си, че окончателно съм скъсала с религията и какво стана: породи се нужда да се моля, сама си дойде - ей така, неканена и дори почувствах присъствието на Исус Христос.

Но си казах: не може така, трябва да мисля трезво, Исус Христос е просто архетип и в крайна сметка илюзия; религията и всички богове и божества са човешка халюцинация, която е била от еволюционно значение, но вече не ни е нужна, трябва да вървим напред, няма да се дам, да се подлъгвам, нищо на доверие няма да приемам, ако експериментално не съм го изживяла.

...Трябва ми практика, не вяра. Така се чувствам...

Благодаря, Маг Живин за обратната връзка. Написахте:


"Съзнанието си е безсмъртно. Индивидуалното проявление на съзнанието може да се обезсмърти по този начин, но това означава фиксация, а не сливане, както е при просветлението на индусите. Съществуват всякакви извращения, включително и трансформацията, за която говориш. За мен това е зацикляне в паралелна реалност на съществуване без възможност за развитие. Нещата идват към нас, когато сме готови. Насилието над тях води до невъзможност да ги приемем като наши и до отклоняване встрани."

Защо сливането на индивидуалното съзнание с Вселенското е за предпочитане? Ами ако човек не желае да върви по пътя на преражданията и иска примерно да се развива в рамките на индивидуалното си съзнание, без за крайна цел да търси сливането? Кой в крайна сметка решава правилата на играта? Дори и да има Вселенски Разум, длъжни ли сме да следваме заповедите му? Защо? Няма ли за нас, хората, свобода на избор? Или свободата се състои единствено в това да изпълняваш правилата на Бог/Вселенския Разум? Разбира се, ако се слея с Бог, неговите закони стават и мои закони и тогава няма да се питам кое е правилно или не, просто ще действам. Но друга алтернатива няма ли?


Точно това ти предлагам, да се заемеш с практика, а не с четене. Не можеш да успокоиш ума - няма такъв филм. Колкото повече информация му подхвърляш, толкова по-ненаситен и неспокоен става. Защото не го контролираш, а оставяш той да те контролира и да ти е цензор на нуждите, интуитивните проникновения и т.н.

Как искаш тогава да преживееш нещо? Слагаш зъл доберман на вратата и после казваш искам да влезе някой. Не става.

А после казваш няма никой. Няма и да има, докато добито се звери на всеки понечил.

Това с архетипите и халюцинациите звучи определено зле. Трудно е да откриеш път към ирационалното, чрез рационалното без да доведеш рационалното до предела му. Брауновото блуждаене в рамките на рационалното далеч не е довеждане до предела.

Индивидуалното проявление на съзнанието е просто част от съзнанието, която сме заели, за да си свършим работа. Не можем да кажем мое си е и да го откъснем от общото. Все едно да кажа че сайта ми си е мой и не искам да го деля и сливам с нета. Добре, ще си остане мой, но няма да е от полза нито за мен, нито за нета. В този смисъл няма противопоставяне. Твоето индивидуално проявление на съзнанието си работи за теб и за общото съзнание дори в момента. Но ти не използваш тази слятост и единство на съзнанието нито за пряка, нито за обратна връзка. А аз го правя чат-пат. И затова мога да кажа ведро : "Здравей, Красимира! Отдавна очаквам да заговориш за пътя на толтеките Very Happy" , а ти да отговориш
Красимира написа:
Това хвърли рационалния ми ум в пълно изтощение. Бихте ли пояснили, Маг Живин? Ако желаете, естествено.
Ирационално е донякъде и щом не си го изживяла, не смея да ти обяснявам подробно, за да не го отнеса наместо някой архетип Cool

В крайна сметка нищо не е задължително, никой не ти е опрял пистолет в главата да следваш този или онзи, или да имаш или нямаш вяра. Ако искаш опитай да плуваш, ако искаш само чети книги за стиловете и търси нещо което да се плува като кроул, но всъщност да е бътерфлай и да уморява не повече от лежане по гръб връз надуваем дюшек. Както си решиш. Имаш пълната свободна воля да действаш, съдействаш, противодействаш или бездействаш. Ако ти е по сърце, дори търси физическо безсмъртие и мумифициране на индивидуалното проявление на съзнанието. Дал Бог (Вселенското рацио) и път, и практики, и пейот за подобни начинания. Cool

_________________
"Всекиму своето!"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
Маг Живин




Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 1558
Местожителство: София
Пуснато наПуснато на: Чет Авг 05, 2010 10:26 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Красимира написа:
...Относно книгите на дон Мигел Руис...имам три от тях (Четирите споразумения, Изкуството да обичаш и Отвъд страха) и ще ги прочета отново. Помня, че Отвъд страха беше любимата ми. За Теун Марез не съм чувала, ще си набавя книгите му, щом си струва.


Не става въпрос точно за четене. Лично аз не ям готварски книги, а ястия приготвени по рецептите вътре. Просто е, ако ти харесва опитваш, ако продължава да ти харесва продължаваш и т.н.

Същото е и за крия йога. Едно е да четеш Шибендо Лахири, друго е да го слушаш и да усетиш присъствието и енергията му. Трето е да правиш практиките в учението му и да усетиш собственото си присъствие и енергия. Честно ти казвам, че не е само до четене.

Красимира написа:
Помня, че в края на една от книгите на Мигел Руис ме изненада, че авторът говори за Исус Христос като за много мощна действаща сила, към която трябва да се обръщаме. Дори завършва с молитва. Пак се замислям...


Не е тайна, че дон Мигел се опитва да слее, доколкото е възможно схващания от индуизма, будизма и християнството с местните учения и в доста отношения успява. А нито Исус, нито молитвата са най-страшното, което може да те сполети в живота ти. Молитвата си е духовна практика.

Преди време имах възможността да почета доста за проникновенията на изтъкнати източно православни монаси. Честно да ти кажа, ако не бяха имената, можех да помисля, че чета някой от класиците на източната мисъл.

Няма как да ти го докажа рационално, но всичко е едно. Rolling Eyes

_________________
"Всекиму своето!"
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщениеИзпрати мейла Върнете се в началото
Красимира




Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
Пуснато наПуснато на: Пет Авг 06, 2010 12:53 pm
МнениеЗаглавие : 
Отговорете с цитат

Маг Живин написа:

Цитат:
Точно това ти предлагам, да се заемеш с практика, а не с четене. Не можеш да успокоиш ума - няма такъв филм. Колкото повече информация му подхвърляш, толкова по-ненаситен и неспокоен става. Защото не го контролираш, а оставяш той да те контролира и да ти е цензор на нуждите, интуитивните проникновения и т.н.


Именно от това бе породен целия потоп. Днес всичко е спокойно и нормално, след като взех решение да не вървя срещу себе си и щом душата ми иска да се моли, ще се заема с молитвата като духовна практика. Определено ще чета и Теун Марез, вчера вечерта слушах интервю с него и много ми допадна всичко, което каза.

Цитат:
Ирационално е донякъде и щом не си го изживяла, не смея да ти обяснявам подробно, за да не го отнеса наместо някой архетип Cool


Наистина съжалявам, че бях толкова цинична в изказванията си и сложих едва ли не всичко духовно в графата "архетипи и халюцинации". Сега разбирам, че жадуващият за отговори ум превръща човека в арогантно и подло същество и му отнема смирението и възможността за реално развитие.

Отново Ви благодаря най-искрено!! Дали знаете или не, подкрепата Ви ми беше крайно нужна и добротворна. Сега отново ми остава да се заема със себе си. Падане, ставане, пак падане и ставане и така докато не го извървя този житейски път. Хич не ми харесва да се ожулвам така жестоко след тези падания, но такава е съдбата на твърдоглавите като мен. Laughing
Вижте профила на потребителяИзпратете лично съобщение Върнете се в началото
Покажи мнения от преди:    
Предишната тема Предишната тема
Създайте нова темаНапишете отговор

Идете на:   

Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


НАЧАЛО / Към уебсайта

Powered by phpBB © 2001, 2006 phpBB Group
style : saphir :: valid : xhtml css
Translation by: Boby Dimitrov