| Автор |
Съобщение |
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
 Пуснато на: Пет Сеп 03, 2010 8:38 pm
 Заглавие :
|
 |
|
|
Здравейте, Маг Селена. Макар и със закъснение бих желала да направя обратна връзка с Вас относно Вашия пост от 16.август, 2010. Написахте:
| Цитат: | Наистина, Красимира - Пътища много и...всички до един водят към Бога.   Как не си го разбрала до сега?!
Независимо от това дали тези пътища са твои или не - пак ще стигнеш до Бога.
Всъщност...ти си приела да се докосваш до Бога под формата на молитвата, нали?!
Кой се моли и защо?!
Страхливият, този който се съмнява в себе си. Невярващият, този който не е сигурен в себе си. И всичкото това нещо се вихри на подсъзнателно ниво...Осъзнавала ли си този факт?!
Но...ако вървиш по твоя си Път просто ще израснеш повече и на по-високо духовно ниво от останалите, дето криволичат по чуждите пътища, които не са преки пътища като твоя, а индиректни...носещи големи разочарования и още по-големи болки и страдания...Това е. 
В Мъдростите не се наднича - това е насилие! - те се срещат просто по Пътя ти и те съпътсват до края на живота във всяко едно твое поредно физическо тяло - до тогава, докато не се слееш окончателно с Бога чрез Неговата Мъдрост и Проникновение.
Пътят е безсмислен само за хора с тежка депресия, в която обикновено потъват само неосъзнатите индивиди, които хранят и гъделичкат единствено Егото си чрез всички жаждания на ума - жажда да стигне до мъдростта, жажда да бъде високо духовно извисен, жажда да притежава - всичко и всички, на всички равнища... |
Не съм съгласна относно молитвата. Молитвата според мен е подредба на ценностите. Най-важната молитва, която човек може да произнесе и съприживее е отдаването си в служба на Бога. Да бъде волята Божия, а не моята, което аз разбирам като вяра в действие: каквито и задачи да срещна по Пътя си е мое задължение да ги разреша, дори и да не виждам никакъв смисъл за тяхното разрешаване в настоящия момент. Смисълът или ще ми се разкрие или не, важното е че съм действала. За мен молитвата е признание, че съществува Висша Воля и че съм готова да Й служа.
Съгласна съм, че в мъдростите не се наднича. За какво ще ми послужат, ако не ги разбирам? За мен те няма да са мъдрости, а празни бръщолевици. Никога не съм искала да надничам в мъдростите. Това, че съм искала светлинка относно собствения ми Път, не означава, че съм била жадна за власт. Мисля, че всеки има правото да знае накъде върви и къде стъпва, има нужда от откритост и честност както спрямо себе си, така и спрямо другите. Освен това мъдростите са различни за всеки и затова не принадлежат на определени хора, а са всеобщо достояние. Дори и да изглеждат различно.
Относно хората в тежка депресия...Не мисля, че са способни да жадуват за каквото и да е...Такива хора се молят просто да бъдат нормални и това да умеят да се радват на малките неща от живота е за тях голямо постижение. Разбира се има и друга група от хора, които искат твърде много от живота и чувството им на мегаломания ги прави депресивни психопати. Но не всички преминаващи тежка депресия са хора гладни и жадни за контрол. Мисля, че в по-голямата си част това са хора, чиито ценности не отговарят на статуквото , хора, които се чувстват несъвместими със съществуващите порядки. |
|
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Сеп 06, 2010 1:30 pm
Заглавие :
|
|
|
|
| Красимира написа: | | Не съм съгласна относно молитвата. Молитвата според мен е подредба на ценностите. Най-важната молитва, която човек може да произнесе и съприживее е отдаването си в служба на Бога. Да бъде волята Божия, а не моята, което аз разбирам като вяра в действие: каквито и задачи да срещна по Пътя си е мое задължение да ги разреша, дори и да не виждам никакъв смисъл за тяхното разрешаване в настоящия момент. Смисълът или ще ми се разкрие или не, важното е че съм действала. За мен молитвата е признание, че съществува Висша Воля и че съм готова да Й служа. |
Животът, който човек изпълва с присъствието си е служене на Бога. Да се отдадеш само на едните голи молитви е бягство от самият теб поради несправянето със самия теб.
Смисълът на съществуването човешко е в израза и проявата на неговата Воля в положителните аспекти, както и неговия правилен избор.
Молитвата е нещо не чрез което служиш на Бога, а знак отправен към Бога за реализирането на нещо си. И изхождайки от тази позиция мога да кажа, че: без да се натрапваме на Бога чрез нея Той знае всички наши утеснения и с молитва отправена към него или не, Той винаги ни помага да разрешим проблемите си.
Важни са нашите не-Егоистични намерения и скрити вътрешни характерови слабости...нищо друго.
Молитвата е досаждане и напомняне на Бога, че видиш ли, Той ни е създал и понеже е отговорен за това нека сега да прояви своята отговорнст.
Моленето е бягане от...личната отговорност - така мисля аз.
Сори...
| Красимира написа: | | Съгласна съм, че в мъдростите не се наднича. За какво ще ми послужат, ако не ги разбирам? За мен те няма да са мъдрости, а празни бръщолевици. Никога не съм искала да надничам в мъдростите. Това, че съм искала светлинка относно собствения ми Път, не означава, че съм била жадна за власт. Мисля, че всеки има правото да знае накъде върви и къде стъпва, има нужда от откритост и честност както спрямо себе си, така и спрямо другите. Освен това мъдростите са различни за всеки и затова не принадлежат на определени хора, а са всеобщо достояние. Дори и да изглеждат различно. |
Всички надничаме в Мъдростите.
В Мъдростите няма разделение - затова са и Мъдрости. Те не са различни, те просто се изказват с различни изразни средства, но по смисъл никога не са различни.
Друг е въпросът, че...всеки ги разбира и тълкува както му е удобно...
| Красимира написа: | | Относно хората в тежка депресия...Не мисля, че са способни да жадуват за каквото и да е...Такива хора се молят просто да бъдат нормални и това да умеят да се радват на малките неща от живота е за тях голямо постижение. Разбира се има и друга група от хора, които искат твърде много от живота и чувството им на мегаломания ги прави депресивни психопати. Но не всички преминаващи тежка депресия са хора гладни и жадни за контрол. Мисля, че в по-голямата си част това са хора, чиито ценности не отговарят на статуквото , хора, които се чувстват несъвместими със съществуващите порядки. |
Моленето означава...жадуване.
Жадуване за избавление от нещо, за постигане на нещо, за сдобиване с нещо... 
Страдащите от тежка депресия в повечето случаи страдат от...съответна и съотнесена обида към тях.
Отнася се за всички, до които се е докоснала депресията под каквато и да било нейна форма - включително и депресивните психопати...все пак и те са хора, нали?! - независимо, че се такива, кавито са. |
Последната промяна е направена от СЕЛЕНА Ярослава Велесова на Пон Сеп 06, 2010 4:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път |
_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
   |
|
|
|
|
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
Пуснато на: Пон Сеп 06, 2010 3:46 pm
Заглавие :
|
|
|
|
Маг Селена, пак съм Ви накарала да обяснявате едни и същи неща. Чак днес обаче след като прочетох поста Ви по-горе разбрах за що става дума. Бавно загрявам. Но този път ми се изясниха нещата - и за молитвата, и за депресиите, и за егото. С една дума разбрах, че Разбирането, както Вие му казвате, е единственото спасение от егото. Това Разбиране е най-трудното лесно нещо, с което съм си имала работа.  |
|
|
|
|
|
|
СЕЛЕНА Ярослава Велесова
Регистриран на: 29 Дек 2006
Мнения: 12569
Местожителство: София
|
Пуснато на: Пон Сеп 06, 2010 4:10 pm
Заглавие :
|
|
|
|
| Красимира написа: | | Маг Селена, пак съм Ви накарала да обяснявате едни и същи неща. Чак днес обаче след като прочетох поста Ви по-горе разбрах за що става дума. Бавно загрявам. Но този път ми се изясниха нещата - и за молитвата, и за депресиите, и за егото. С една дума разбрах, че Разбирането, както Вие му казвате, е единственото спасение от егото. Това Разбиране е най-трудното лесно нещо, с което съм си имала работа. |
Ейййй...разгеле...
Иначе се бях наела отново да обяснявам какво е това, пък какво е онова... Нали съм "старателната" Мара Подробна...  - то затова ми пати главата, я...
Но "лесното" разбиране също има много лица...
Егото в това отношение е изключително - то винаги знае как да подмами ума, как да се преплъзне в него и да продължи да ни обсебва - невероятно е!
И когато точно си мислим, че сме се измъкнали от него изведнъж виждаме, че сме затънали още по-дълбоко - само, че в друга негова сфера, в друго негово проявление и израз.
Никога няма да забравя, когато четох как самият Санат Кумара - Владетелят на Земята, който мнозина припознават като Сатаната (само дето не е така!) - проявил емоция свързана с Егото - останах изумена и прочетох пасажа няколко пъти...че даже и до ден-днешен често си го препрочитам...
Не е лесно да овладееш пълното правилно Разбиране и да скъсаш с Егото - много трудна "лесна" работа е...   |
|
_________________
Истинският Гуру е в теб! Намери го ...
|
|
|
|
|
Красимира
Регистриран на: 30 Мар 2010
Мнения: 167
|
Пуснато на: Пон Сеп 06, 2010 6:28 pm
Заглавие :
|
|
|
|
Маг Селена написа:
| Цитат: | Ейййй...разгеле...
Иначе се бях наела отново да обяснявам какво е това, пък какво е онова... Нали съм "старателната" Мара Подробна... - то затова ми пати главата, я... |
Ако не бяхте това, което сте нямаше да издържите на лавината от въпроси от един и същи характер, които вече съм задала премного. При мен повторението е май наистина майка на знанието и Ви уважавам много за търпението.
Маг Селена написа:
| Цитат: | Егото в това отношение е изключително - то винаги знае как да подмами ума, как да се преплъзне в него и да продължи да ни обсебва - невероятно е!
И когато точно си мислим, че сме се измъкнали от него изведнъж виждаме, че сме затънали още по-дълбоко - само, че в друга негова сфера, в друго негово проявление и израз. |
Даа, егото е много ловък механизъм. Написаното от Вас ме накара да се почувствам странно: получих усещането, че сякаш егото ме познава по-добре отколкото аз самата познавам себе си. И ако е така, нищо чудно, че е ужасно трудно да излезеш от клопките му.
От друга страна обаче, ако говоря за егото в трето лице и се опитвам да го отделя, да го дисектирам тъй да се каже, не е ли това пак бягане от отговорност?! Нали егото е все пак част от мен?! |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
|
НАЧАЛО / Към уебсайта
|
