Банер
10616142_10203031146567150_5063189959696038187_n.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Съновиденията
Написано от Маг Селена   
Вторник, 20 Януари 2009 17:30
ВЪПРОС:  Какви “принципи” действат по време на съновидения?
ОТГОВОР: ”Принципите”, действащи по време на обикновените съновидения (празни съновидения, които следва да се отличават от истинските съновидения) - това е Кама, местонахождението на личното Его и желанията, пробудени към хаотична активност от заспалите възпоминания на низшия Манас.

ВЪПРОС:
Какво представлява “низшият  Манас”?
ОТГОВОР: Обикновено го наричат животинска душа (“Нефеш” на юдейските кабалисти). Този лъч, еманиращ О. от висшия Манас, или вечното Его, е този “принцип”, който формира разума на човека, а при животните инстинкта, защото животните също виждат сънища. Но съвместните действия на Кама и животинската душа са чисто механични. Те са движени от инстинкта, но не и от разума.

По време на съня на тялото те автоматично извършват обмен на електрически сигнали с различни нервни центрове. Тези сигнали слабо влияят на мозъка и естествено, се запазват в паметта разхвърляно и непоследователно. При събуждането тези впечатления постепенно изчезват, като мимолетна сянка, която няма в основата си каквато и да било веществена реалност.

Благодарение на своята способност да запомня, обаче, мозъкът може да ги регистрира и да ги пази, но само ако те са достатъчни силни. Но като правило нашата памет пази само кратки и изкривени впечатления, получавани от мозъка в момента на събуждането.

Този аспект на съновиденията е добре изучен и описан в съвременните работи по физиология и биология, доколкото подобни съновидения при хората не се отличават много от съновиденията при животните. Но истинска terra incognita  за науката са  истинските съновидения и опити на висшето Его. Те също са наричани съновидения, но тук следва да бъде употребен друг термин, или е необходимо да бъде изменено названието на другите “виждания” по време на сън.

 
ВЪПРОС: По какво се различават?
ОТГОВОР: Природата и функциите на истинските сънища не може да бъде разбрана, ако ние не признаваме съществуването в смъртния човек на безсмъртно Его, независимо от  физическото тяло, защото този предмет става напълно неясен, ако ние не повярваме (а в действителност това е фаО. кт), че по време на сън остава само одухотворената телесна форма, способността, на която към независимо мислене е напълно парализирана.

Но ако ние признаем  съществуването  в нас на висшето, вечно Его, което не бива да бъде бъркано с онова, което наричат “Висше Аз”, ние можем да разберем, че това, което ние често приемаме за съновидения и обикновено считаме за празни фантазии, в действителност представлява случайни страници, откъснати от живота и опита на вътрешния човек, при това мъглявите спомени за тях в по-голяма или в по-малка степен се изкривяват в момента на пробуждането на нашата физическа памет.

Тя механически улавя някакви впечатления за мислите, събитията, свидетел на които е била, и на постъпките, извършени от вътрешния човек в часовете на  пълна свобода. Защото когато нашето Его се освобождава от оковите на материята, то живее собствен самостоятелен живот вътре в своята тъмница от плът.

Така става например по време на сън на физическия човек. Това Его е деецът, истинският човек, истинската човешка същност. Но физическият човек не може да чувства каквото и да било или да осъзнава по време на сън, тъй като личността, външният човек, неговият мозък и мисловен апарат в този момент практически са парализирани.

Истинското Его може да бъде сравнено със затворник, а физическата личност  - с надзирател на неговия затвор. Ако надзирателят заспива, затворникът бяга, или в краен случай излиза извън стените на затвора. Надзирателят дреме и сънено, удряйки си носа, поглежда през прозореца, където той може само бегло да види затворника, като някаква сянка, плъзгаща се пред неговия взор. Но какво може да знае той за неговите истински действия и какво може той да разбере от тези действия, а още повече - от мислите на своя подопечен?

 
ВЪПРОС: Нима мислите на единия не се отпечатват в съзнанието на другия?
ОТГОВОР: Във всеки случай, не по време на сън; защото истниското Его не мисли така, както неговата мимолетна и временна личност. В часовете на бодърстване мислите и гласът на висшето Его или достигат, или не достигат своя надзирател - физическия човек, доколкото те са гласът на неговото Съзнание, но по време на сън това е просто "глас на викащия в пустинята".

В мислите  на истинския човек, безсмъртната Индивидуалност, картините и виденията на миналото и бъдещето изглеждат истински; неговите мисли не приличат на субективни картини, породени от нашата мозъчна дейност, но представляват живи действия и постъпки, представени в настоящето.

Те са реални, дори ако речта, изразена в звуци, не е съществувала; когато мислите са били дела, не е било не обходимо хората да ги изразяват с думи, защото те мигновено се се превръщали в действие със силата на Крия - Шакти, тази тайнствена сила; която мигновено преобразува идеите във видими форми, и те са били толкова обективни за "човека" от началото на третата раса, колкото  сега за нас са видимите обекти.

 
ВЪПРОС: Как обяснява тогава езотерическата философия предаването на някои фрагменти от мислите на Егото на нашата физическа памет, които тя понякога съхранява?
ОТГОВОР: Всички те се отразяват в мозъка на спящия, както сенките на платнените стени на палатката, които нейния обетател вижда при пробуждането си.

Човек си мисли, че всичко това му се е присънило, и чувства, че все едно той той е преживял нещо, в същото време в действителност това са били мислите-действия на истинското Его, които той смътно е възприел.

И когато той напълно се събужда, неговите спомени с всяка минута все повече и повече се изкривяват и се смесват с образите, получени от физическия мозък под въздействието на стимула, който кара спящият човек да се събуди. Тези спомени при силата на асоциациите предизвикват различни върволици от представи.

 
ВЪПРОС:
Трудно е да се разбере, как може Егото през нощта да участва в събития, които отдавна са станали. Нима не е било установено, че съновиденията не са субективни?
ОТГОВОР: Как могат те да бъдат субективни, ако самото състояние на сън за нас, във всеки случай, на нашето равнище е субективно? За спящия (Егото) на неговото собствено равнище събитията от това равнище са също толкова обективни, както нашите действия за нас.
 

ВЪПРОС: Какви органи на чувствата участват в процеса на съня?
ОТГОВОР: Чувствата на спящия възприемат отделни сигнали, те са пробудени само за механически действия; онова, което той вижда и чува, представлява, както вече беше казано, изкривено отражение на мисълта на Егото.

Последното притежава висока степен на духовност и много тясно е свързано с висшите принципи Будхи и Атма. Тези висши принципи напълно бездействата на нашето равнище, и само висшето Его (Манаса) спи повече или по-малко дълбоко по време на бодърстването на физическия човек.Това е особено характерно за хората със силно изразена материалистична склонност на ума.

Спят и духовните способности, защото Егото е така сковано от материята, че то не може да бъде напълно съсредоточено върху действията на човека, дори ако този последният извършва грехове, за които Егото при съединяването си  с низшия Манас ще трябва съвместно с него да страда в бъдещето.

Както вече казах, именно тези впечатления, проектирани чрез Егото върху физическия човек, представляват това, което ние наричаме "съвест"; и съразмерно на това как личността, низшата Душа (или Манас), се обединява с висшето съзнание, или Его, въздействието на последната върху живота на смъртния човек става по-явно.


ВЪПРОС: Тогава това Его представлява "висшето Его"?
ОТГОВОР: Да, това е висшият Манас, пронизан от светлината Будхи, принципът на самосъзнанието, накратко казано, "Азът е Аза". Това е карана-шарира, безсмъртният човек, преминаващ от едно въплъщение в друго.
 

ВЪПРОС: Различава ли се "дневникът" на истинското съновидение от "дневника" по време на бодърстване?
ОТГОВОР: Тъй като съновиденията представляват действия на Егото по време на физическия сън, те, разбира се, се записват на своето равнище и предизвикват съответни последствия. Но винаги следва да се помни, че сънищата като цяло, доколкото ни  е известно, са само слаби и мъгляви възпоминания за това.

Действително, често ние не помним нищо от онова, което сме сънували, но по-късно през деня споменът за това съновидение внезапно пламва в нас. За това има множество причини. Подобно нещо отвреме навреме става с всеки един от нас. Някакво усещане, миризма, случаен шум или звук мигновено извикват в паметта отдавна забравени събития, сцени или лица.

Нещо от това, което е било видяно, направено или замислено от "нощният изпълнител", Егото, се е съхранило в същото време във физическия мозък, но не е достигнало до съзнателната, бодърстващата памет поради някакви физически условия или препятствия.

Това впечатление се записва в мозъка, в съответната клетка или нервен център, но поради някакви случайни  обстоятелства, така да се каже, "дава засечка", докато не се появи необходимия импулс.

Тогава мозъкът незабавно го предава в съзнателната памет на бодърстващия човек и, веднага щом бъдат осигурени необходимите условия, този център веднага започва да действа и изпълнява работата, която той е бил длъжен да изпълни, но паради някаква причина не е могъл.


ВЪПРОС: Как протича този процес?

ОТГОВОР: Между физическия мозък и вътрешният човек има нещо като съзнателна "телеграфна" връзка, която се осъществява непрекъснато, денем и нощем. Мозъкът, физически и метафизически, представлява такъв сложен обект, че го сравняват с дърво, кората на което може да бъде снемана слой след слой и където всеки слой се различава от другите, всеки има свои свойства, своя функция, извършва своя определена работа.


ВЪПРОС: Кое отличава паметтта и въобръжението по време на сън от паметта и въобръжението на бодърстващото съзнание?
ОТГОВОР: По време на сън физическата памет и въобръжението, разбира се, са пасивни, тъй като човек, който вижда съновидения, спи: спи неговия мозък, неговата памет, всички негови функции спят и си почиват. И както вече съм Ви казвала, те се събуждат само при наличието на стимул.

Следователно, съзнанието на спящия не е активно, а пасивно. Но вътрешният човек, истинското Его, по време на съня на тялото действа независимо, и едва ли някой от нас би могъл да разбере природата на неговото действие, освен ако той не е достатъчно сведущ в окултната физиология.
 

ВЪПРОС: Какво отношение към паметта имат астралната светлина и Акаша?
ОТГОВОР: Астралната светлина - това е "дневникът" на  човека-животно, Акаша е "дневник" на духовното Его. Всички "съновидения" на Егото, също както и всички постъпки на физическия човек се фиксират, защото и едните и другите са действия, основани на причини  и дават резултати.

Нашите "съновидения", след като са просто състояние на бодърстване и активност на истинското Его, трябва да бъдат някъде зафиксирани. Прочетете "Кармически видения" в списание "Луцифер", намерете описанието на истинското Его като зрител, наблюдявящ живота на героя, и нещо е  възможно  да Ви порази.


ВЪПРОС: Какво в действителност е астралната светлина?
ОТГОВОР: Както ни учи езотерическата философия, астралната светлина е просто остатък от Акаша, Универсалната идеация в нейния метафизически смисъл. Тя е макар и невидима, но така да се каже, фосфорисциращо излъчване на последната и посредник между нея и способностите на човека да мисли.

Именно те замърсяват астралната светлина и я превръщат в това, което е , - склад на всички човешки и, особено, психически пороци. Астралната светлина по своя изконен произход като излъчване е съвършено чиста, но колкото по-ниско се спуска, приближавайки се към нашата земна сфера, толкова повече тя се видоизменя, ставайки в резултат нееднородна по своя състав.

Човекът значително способства за това замърсяване, връщайки есенцията на тази светлина в значително по-лошо състояние, отколкото я е получил.


ВЪПРОС: Не бихте ли могли да ни обясните, как той е свързан с човека и неговите действия по време на съновидения?
ОТГОВОР: Видоизмененията във физическия свят са безкрайни. Универсалната способност за формиране и възприемане на идеи - или, ако предпочитате, Махат  - изпраща своето хомогенно излъчване в хетерогенния свят и то достига човешкия ум или ума на личността с помощта на астралната светлина.


ВЪПРОС: Но нима нашият ум не възприема тяхната светлина направо от висшия Манас чрез низшия? И нима висшият Манас не представлява чиста еманация на божествената идеация - "Манаса-Путрас", въплътена в хората?
ОТГОВОР: Това е така. Индивидуалните Манаса-Путраси, или Кумари, представляват преки еманации на божествената идеация ("индивидуални" в смисъл на по-късна диференциация, благодарение на безбройните въплъщения).

В крайна сметка те са общата съвъкупност на тази идеация, като на нашето ниво или от наша гледна точка стават Махат, подобно на това, както Дхиан Чоханите на своето ниво съставляват Словото или "Логоса" при сътворяването на света. Ако личността (низшият Манас, или физическият разум) се вдъхновяваше и осветяваше единствено от своето висше alter ego, в този свят не би имало много грях.

Прочетете и проучете какво Елифас Леви говори за астралната светлина, която той нарича Сатана и Велик Змей. Астралната светлина е разглеждана твърде буквално, като под нея се разбира някакво второ синьо небе. Но това въображаемо пространство, в което са запечатани безбройни образи на всичко, което някога е било, е и ще бъде, е само печална реалност.

Тя става за човека, ако той живее на нивото на психиката - а кой не е такъв? Демон-изкусител, негов "зъл ангел", вдъхновител на всички нашилоши постъпки. Тя действа дори върху волята на спящия човек, чрез видения, съхранени в негвия дремещ мозък (такива видения не трябва да бъдат бъркани със съновиденията), и тези семена ще дадат плодове, когато човекът се събуди.
 

ВЪПРОС: Каква роля играе волята за съновиденията?

ОТГОВОР: Волята на външния човек, ношето желание, разбире се, спи и бездейства, когато ние спим. Но на тази дремеща воля по време на нейното бездействие могат да бъдат придадени определени наклонности, могат да бъдат предизвикани определени последствия, получени при взаимдействието и обединавонето, почти механично, на два или повече "принципа", така че при събуждане те ще действат напълно хармонично, без каквито и да било затруднения, без нито една фалшива нота.

Това е едно от главните средства на "черната магия"; когато се прилага с добри намерения, това има отношение към възпитаването на окултиста. Човек трябва да стигне далеч по "пътя", за да притежава воля, която може съзнателно да действа по време на физическия сън или да влияе върху волята на друг човек по време на неговия сън, например за да контролира сънищата му и по този начин да контролира действията му след събуждането.

 

ВЪПРОС: Учат ни, че човек може да обединява своите "принципи" в един. Какво означава това?
ОТГОВОР:
Когато на адепта се удаде да извършитова, той става Дживанмукта: всъщност той повече не принадлежи на този свят и се превръща в Нирвани, който може по своя воля да влиза в Самадхи. Адептите обикновено се различават според броя "принципи", които те напълно контролират, защото онова, което наричаме воля, е разположено във висшето Его, а то, освободено от своята обременена с грехове личност, е божествено и чисто.

 

ВЪПРОС: Каква е ролята на карма за сънищата? В Индия казват, че всеки човек получава награда или наказание за всички деяния и в състояние на бодърстване, и в състояние на сън.
ОТГОВОР:
Те казват това, защото са запазили традициите на предците си в цялата им чистота. Те знаят, че Азът на човека е истинското му Его, и че то живее и действа, макар и на друго ниво. Външният живот представлява "сън" за него, докато вътрешният живот или животът в онова, което наричаме сънища, представлява реален живот за него. Затова индусите (разбира се, непосветените) казват, че Карма е щедра и възнаграждава реалния човек в съновиденията, също както измамната личност - във физическия живот.
 

ВЪПРОС: Каква "кармична" разлика съществува между тях?
ОТГОВОР:
Физическият животински човек носи също толокова малко отговорност, както кучето или мишката. За телесната форма всичко завършва със смъртта на тялото. Но истинската човешка същност, отхвърлила свояа собствена сянка, или низшата мислеща личност, която е играела своята роля и тайно е влияела върху постъпките по време на живота на физическия робот, ще трябва да страда заедно със своя factorum и  alter ego в следващото въплъщение.
 

ВЪПРОС: Но висшият и низшият Манас са единни, нали?
ОТГОВОР:
Те едновременно са единни и не са, и това е велика тайна. Висшият манас или Егото, е по своята същност божествен и следователно чист; нищо мръсно не може да го опетни и никакво наказание не може да го сполети, още повече че той не е взимал участие в действията на низшето Его и не е виновен за тях.

Обаче дори само поради това, че "Отецът и Синът" са единни (въпреки двойнствеността и разликата между висщия и низшия Манас приживе) и че при съединяването с родителското Его низшата душа свързва с него и отпечатва върху него всички свои деяния, както добри, така и лоши, - и двамата трябва да страдат, и висшето Его, макар че то е невинно и неопетнено, трябва да носи наказание за лошите дела, извършени от низшето Его заедно с него.

Цялата доктрина на изкуплението е построена върху този древен езотеричен принцип, защото висшето Его представлява антитип на онова, което на земята представлява тип - а именно личността. Това още веднъж е показано (за онези, които разбират) в древната ведическа история за Вишвакараман.

Вишвакарман, всевиждащият Бог-Отец, намиращ се над разбирането на смъртните, умира като син на Бхуван, Светия Дух, принасяйки в жертва самия себе си, за да спаси световете. Мистичното име на "висшето Его" в индийската философия е Кшетрагна, то ест "въплътен Дух", който познава или одушевява Кшетра - тялото. Изучете етимологията на тази дума и вие ще намерите в нея "ага" - "първороден", а също - "агне".

Всичко това поражда множество мисли и може да се напишат томове за развитието на типа и антитипа преди и след раждането - за Христос-Кшетрагна, "Богочовека", Първородния, символ на който е агнето. Според Тайната Доктрина Манаса-Путрасите или въплътените Его са приели върху себе си, знаейки и желаейки това, бремето на всички грядущи грехове на своите бъдещи личности.

Оттук е лесно да се разбере, че нито г-н А., нито г-н Б., нито която и да било от личностите, които периодично приемат обвивката на Егото, принасящо себе си в жертва, не са истински мъченици, но всъщност жертвата е невинният Христос в самите нас. Затова индусите-мистици казват, че Вечната Същност или Его (един в трима и трима в един) е колесничарят, личностите са временните и бързо сменящите един друг пътници, а конити са животинските страсти на човека.

Тогава ще бъде правилно да кажем, че когато оставаме глухи за гласа на нашата съвест, ние разпъваме Христа вътре в нас.


Елена Блаватска
palitra2003.hit.bg


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2021 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .