Банер
Svarog-2006.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Осъзнаването на самите себе си
Написано от Маг Селена   
Четвъртък, 09 Декември 2010 08:59

Искам да предоставя едно четиво на вас, уважаеми читатели, което да ви разясни, че всички вие принадлежите на себе си и сами можете да решавате и разполагате със съдбата си. Сами можете да решавате личните си проблеми с лекота, правилно разбиране и много обич. Сами можете да разполагате със съдбата си, ако сте Пробудени, ако сте Осъзнати. Много Духовни Учители разпространяват учението за Будите, т.е. Осъзнатите и Пробудени човешки същества. Но много малко хора са се докоснали да същината на Пробуждането. Това е една от причините да се осмеля да ви представя един неповторим и невероятен Духовен Учител – Джиду Кришнамурти. Докоснете се до неговото учение за да разберете какво представлява Осъзнаването или опознаването на самите себе си.

Да познаем себе си означава да знаем какви са отношенията ни със света - не само със света на идеите и хората, но също и с природата и нещата, които притежаваме. Това е нашият живот - животът е отношение със света в неговата цялост. Трябва ли да бъдем специалисти, за да разберем тази връзка? Явно не. Онова, което е необходимо, е да осъзнаваме, че трябва да посрещнем живота в неговата цялост. А как да го осъзнаем? Това е един от нашите проблеми. Как може човека да постигне това осъзнаване - ако мога да използвам думата без да й придавам значението на специализация.

Как може човек да посрещне живота като цяло? Нямам предвид само отношенията ви с вашите съседи, но също отношението ви към природата, вещите, които притежавате, идеите, илюзиите, които умът ви фабрикува, желанията ви и т.н. Как може човек да осъзнае целия този процес на отношения? Нали е ясно, че това е животът? Няма живот без отношения. Разбирането на тези отношения не означава изолация. Напротив, то изисква пълно признаване и осъзнаване на цялостния процес на отношения.

Какво означава да осъзнаваш? Как осъзнаваш нещата? Как осъзнаваш отношенията си с даден човек? Как осъзнаваш, че чувстваш дърветата, повика на птиците? Съзнаваш ли по какъв начин реагираш, когато четеш някой вестник? Съзнаваме ли колко повърхностни са реакциите на ума, колко повърхностни са вътрешните реакции? Как въобще осъзнаваме нещата? Нали най-напред реагираме на даден дразнител - това е нещо явно. Виждам дървета, реагирам на тях, после идват осъзнаването, контактът, отъждествяването и желанието. Нали това е обикновеният процес? Вие сте в състояние да наблюдавате какво става. И това не се научава от книгите.

И така, вие изпитвате удоволствие и болка в процеса на отъждествяване. И вашите „възможности" са израз на интереса ви към удоволствието и на желанието да избегнете болката. Ако ви интересува нещо, ако то ви прави удоволствие, „възможностите" ви се проявяват незабавно, осъзнаването на този факт идва незабавно. А ако става въпрос за болка, „възможностите" ви служат, но за да я избегнете. Мисля, че няма да успеем докато проучваме „възможностите" си да разберем какво представляваме. Ако разчитаме чрез „възможностите" си да разберем себе си, няма да успеем, защото разбирането на самия себе си не зависи от възможностите. Те не представляват техника, която можем да усъвършенстваме, култивираме и усилваме с времето и непрекъснато да подобряваме.

Осъзнаването на самия себе си може да бъде проверено в процеса на отношенията ни, чрез начина, по който говорим и по който постъпваме. Наблюдавайте се без да се отъждествявате, без да се сравнявате, без да се порицавате - просто се наблюдавайте и ще откриете, че става нещо необикновено. Не само ще сложите край на постъпки, които са несъзнателни - повечето от нашите постъпки не са съзнателни - не само ще сложите край на тях, но освен това вие ще осъзнаете какви са мотивите за тези постъпки без да ги проучвате и без да вниквате в тях.

Когато постигнете осъзнаване, ще можете да наблюдавате целия процес на вашето мислене и вашите действия. Но това може да стане при условие, че нямате отрицателно отношение. Аз имам отрицателно отношение към нещо, когато не го разбирам и това е начин да се откажа да го разбера. Мисля, че повечето от нас правят това нарочно - веднага показваме отрицателно отношение към нещо, смятайки, че сме го разбрали. Ако не тръгнем с отрицание, а отворим съзнанието си към дадено нещо и го разгледаме внимателно, тогава неговото съдържание и значение ще започнат да се отварят пред нас. Направете опит и сами ще се уверите. Просто отворете съзнанието си -без всякакво оправдание, което може да ви се стори негативно, но не е негативно. Напротив, то има качеството на пасивност, която представлява непосредствено действие, и ще откриете, че е така, ако направите опит.

В края на краищата, нали за да разберете нещо, трябва да бъдете в пасивно състояние? Не можете да продължите да мислите за него, да го разисквате, да го поставяте под въпрос. Вашата чувствителност трябва да бъде достатъчно изострена, за да можете да възприемете неговото съдържание. Трябва да бъдете като чувствителна фотографска плака. Ако искам да ви разбера, моето съзнание трябва да бъде пасивно, тогава вие ще започнете да разкривате своята история.

Явно, за това не са необходими специални възможности или знания. Това е процесът, който ще ни помогне да разберем кои сме - не само повърхностните
слоеве на нашето съзнание, но дълбочините, които са много по-важни, защото там са нашите подбуди, намерения, нашите скрити, объркани желания, нашите апетити, опасения и страхове. Отвън те може да изглеждат под контрол, но вътре кипят. Докато тези неща не бъдат осъзнати, не можем да бъдем свободни, щастливи и интелигентни.

Необходима ли е някаква специализация, за да станем интелигентни? Интелигентността е цялостно осъзнаване на процесите в нас. И може ли този вид интелигентност да се култивира в резултат на специализация? Защото всъщност става тъкмо това, нали? Мисленето на свещеника, лекаря, инженера, индустриалеца, бизнесмена, професора се определя от тяхната специализация.

За да достигнем до най-високата степен на интелигентност - до истината, до Бог, до нещо, което думите не могат да изразят - смятаме, че трябва да се
специализираме. Учим, изследваме, търсим чрез мисленето си на специалисти, или облягайки се на нашите знания като специалисти, ние се самоизучаваме, за да разбием възможности, които да ни помогнат да разкрием нашите конфликти и страдания.

Нашият проблем е да осъзнаем дали конфликтите, страданията и мъките на всекидневния ни живот могат да бъдат разрешени от някой друг, и ако е невъзможно, как ние да се справим с тях. Явно е необходима известна интелигентност, за да се справи човек с даден проблем и тази интелигентност не
може да бъде постигната или култивирана в резултат на специализация. Тя се появява само когато, макар и пасивно; осъзнаваме целия процес на нашето съзнание, което означава да имаме ясна представа за себе си без да казваме какво е правилно и какво не е.

При състояние на пасивно съзнание, което не е леност или сънливост, а извънредна бдителност - проблемът придобива друго значение. Това означава, че вече не се отъждествяваме с проблема и поради това не правим оценки, тогава проблемът започва да разкрива своето съдържание. Ако правите това постоянно и непрекъснато, ще можете да решите всеки проблем основно, а не повърхностно. Но е трудно, защото повечето от нас не могат да достигнат състоянието на пасивно осъзнаване, т.е., да оставят проблема да се разкрие сам без ние да го обясняваме.

Ние не знаем как да гледаме хладнокръвно на проблемите. За нещастие не можем да го направим, защото искаме от всеки проблем резултат, искаме отговор, очакваме да се стигне до даден край, мъчим се да обясним проблема в зависимост от това какво ни доставя удоволствие или ни причинява болка, или имаме готов отговор как да се справим с проблема.

Следователно, ние подхождаме към всеки нов проблем, като използваме стари схеми. Предизвикателството е винаги нещо ново, но нашето отношение към него е винаги старо. За нас е трудно да се справим напълно и по подходящ начин с предизвикателството. Проблемът винаги се свежда до нашето отношение към неща, хора, идеи. Други проблеми не съществуват. И за да можем да се справим с проблема за отношенията, с неговите непрекъснато изменящи се изисквания, да го посрещнем правилно, по най-добрия начин, трябва да развиваме пасивното осъзнаване. Тази пасивност не е въпрос на решителност, воля или дисциплина.

За начало трябва да осъзнаем, че не сме пасивни. Без съмнение в началото е осъзнаването, че искаме отговор на даден проблем, че сме наясно какво е отношението ни към този проблем и как да подходим към него. Едва тогава осъзнаваме какво е отношението ни към проблема - как реагираме, какви са нашите предубеждения, изисквания и цели, когато се изправим пред него - това осъзнаване ще разкрие нашия процес на мислене, нашата вътрешна природа и ще ни даде свобода.

Несъмнено важното е осъзнаването без избор, защото изборът води до конфликти. Човек, който избира, е объркан, затова и избира, ако не е объркан, няма да избира. Само онзи, който е объркан, избира какво да прави и какво да не прави. Човекът, който е наясно с нещата и е естествен, не избира. За него каквото е, това е. Явно действието, основано на дадена идея, е резултат от избор. Такава действие не води до освобождаване. Напротив, то създава противодействие и конфликти в зависимост от мисленето ви, определено от вашите условия на живот.

Важното е да осъзнавате нещата по новому във всеки нов момент, без да натрупвате опита, който осъзнаването ви носи, защото от момента, когато започнете да трупате, вие започвате да осъзнавате нещата в зависимост от онова, което сте натрупали, според дадена схема, според даден опит. С други думи, вашето осъзнаване започва да се обосновава от онова, което сте натрупали и затова вече не наблюдавате, а обяснявате. Там, където има обяснения, има и избор, а изборът причинява конфликти. В условия на конфликт не сте в състояние да разбирате нещата.

Животът се свежда до отношения и за да разберете тези отношения, които не са статични, е необходимо осъзнаване, което е гъвкаво, будно и пасивно, а не агресивно и активно. Както вече отбелязах, до това пасивно осъзнаване не се достига чрез каквато и да е форма на дисциплина, нито чрез упражнения. Трябва във всеки момент да осъзнаваме нашите мисли и чувства, не само когато сме будни, защото ще видим, че когато навлизаме по-дълбоко, започваме да сънуваме, да изхвърляме на повърхността най-различни символи, които преживяваме като сънища.

Така отваряме вратата към тайното, което се превръща в известно. Но за да открием неизвестното, трябва да стигнем далеч по-нататък от вратата - и в това е трудността за нас. Умът не може да познае действителното, защото умът е резултат на известното, на миналото. Следователно умът трябва да разбере какво представлява и как функционира, да разбере истината за себе си. Само тогава за неизвестното става възможно да бъде.

Само тогава, уважаеми читатели вие може да бъдете свободни и смели. Само тогава можете правилно да разбирате себе си и да излизате от всяко едно проблемно затруднение, от всяка една тежка житейска ситуация. Само тогава можете да обичате безвъзмездно и безусловно. Само тогава можете да сте синхронни с Бога!


"Първата и последна свобода",
Джиду Кришнамурти
p { margin-bottom: 0.21cm; }

Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .