Почитай своята вяра и не хули вярата на другите.
Сидхарта Гаутама Шакямуни

БОДХИСАТВА - постигналият състояние на Буда (будност, просветление) в настоящия живот. Този термин се прилага за Буда в неговите предишни животи, след като е обявил желанието си да стане Буда.

БУДА - Пробуден, Просветлен. Това не е име, дадено на личност, а състояние на ума. Буда е Всемирен учител, провъзгласяващ и обясняващ Четирите благородни истини, който може да напътства другите по пътя към постигането на също такова просветление.

По канон Всемирният Учител съответства на Сама-Самбуда, а неговите просветлени последователи се наричат Архати (Архата-Буди).

ДХАРМА (пали dhamma, cанскр. dharma) - Учението на Буда. Означава ред, норма за съществуване и развитие както на Космоса, така и на обществото и на личността. Дхарма в качеството си на "закон" включва религиозния закон, неговото изпълняване и резултатите от изпълняването му - като последствия в конкретния живот на индивида и в перспективата на неговата бъдеща реинкарнация.

В системата на целите на човешкото съществуване (пурушартха) дхарма е една от четирите задачи на човека наред с придобиването (артха), удоволствието (кама) и освобождението (мокша), като при това задачата за натрупване на дхарма като положителни изяви на религиозното поприще е основна.



Илюзорната представа на човечеството, особено на това от Западната цивилизация, че историята се движи по възходяща права, и че благодарение на автоматизма на това движение самият човек придобива качества, способности и знания, с които той превъзхожда древните си предходници, е най-характерната заблуда на Технологичната епоха.

Погрешното ни самочувствие обаче при среща с непреходните истини е подобно на сложната прическа на кокетка, попаднала в проливен дъжд - произведението на коафьора се превръща просто в мокра коса, ароматите, белилата и червилата са отмити, недълговечни като всеки фалш, предвзетото поведение и незащитеното самочувствие са най-лошият от възможните чадъри...

Остава само онова, което сме всъщност - крехко тяло, обсебено от страхове съзнание, несмело упование в мъглявото провидение, интелектуална оскъдица, емоционална нищета... И още нещо, което с течение на годините все повече обсебва личността ни - невъзможността да си отговорим на въпроса кои сме ние, откъде идваме и къде отиваме, защо сме тук.

Животът става все по-къс, светът - все по-тъжен, в пустинята зад нас пясъкът на времето засипва следите ни, слънцето на живота потъва зад хоризонта и тъмнината на смъртта пристъпва от всички страни...

И непрогледно би било отчаянието ни да носим непосилното бреме на битието, ако през тъмния небосклон на земната ни юдол почти на равни интервали - през 500-600 години, не преминава яркият болид на новия Посланик на висшите сили, Ученик на Логоса, Пълномощник на Провидението, Божи син, Пророк и Предтеча - безбройни са имената му.

Буда, Христос, Мохамед, тези преди тях и тези след тях - ако следовниците им не бяха така окончателно убедени в тяхната единственост и изключителност, тази планета би била наистина преддверието на Рая.

Но уви, не е така, и най-смелият полет на мечтите ни дори трябва да бъде ограничен до най-малкото, което те са искали от нас - да се обичаме, да не си вредим, да приемаме другия, да не боледуваме от разяждащата убеденост в собствената си правота. И дори ако не вярваме на думите, посланията и завещанията им - сами да изпитаме техните истини с живота си, както е направил преди 26 столетия Сидхарта Гаутама Шакямуни - Буда.

ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ
На първия син на Шудходхан, цар на Капилаваста и на арийското племе шаки, което тогава, през VІ и V век пр. Хр. живеело около река Кохана между Бенарес (Варанаси) (виж бр. 2/2003, с. 102 на сп. УСУРИ) и предпланините на Хималаите, следва пътя на осъзнаване, който е възможен за всеки.

Цар Шудходхан си взел две жени от съседно племе, но и двете се оказали бездетни, и дълго време и той, и народът му напразно чакали наследник на трона. Чак когато старшата му жена Майа, вече 45-годишна, казала на мъжа си, че чака дете, всички си отдъхнали.

Вече в напреднала бременност тя тръгнала да посети родителите си, но по пътя родила син - бъдещия Буда. На петия ден след раждането на отрочето то било наречено Сидхарта, което ще рече ""изпълнение на всички желания", а на седмия майка му, любимата жена на Шудходхан, починала.

Древният обичай при раждането на царски син да се канят знатни брамини бил изпълнен въпреки това, и жреците пристигнали за специалната церемония. Те огледали детето най-подробно и намерили по него 32 главни знака и още 80 други белези за неговата изключителност.

А отшелникът Асита предсказал, че той ще стане или велик воин - предводител на народите, или велик учител на човечеството. Това много обезпокоило бащата - той се страхувал, че ако синът му избири участта на мъдрец-отшелник, родът му ще угасне с него.

В много от легендите за Буда се говори за непорочното зачатие на майка му и за това, че още при раждането великата му мисия била отразена в имената - освен Сидхарта той носел и родовото име Гаутама - "най-победоносният на земята", както и Шакямуни, което се състои от две части - племенното име "шакя" и "муни" - "могъщ в милосърдие, уединение и безмълвие, т.е. мъдрец".

Стреснат от предсказанието, цар Шудходхан направил всичко възможно Сидхарта не само да не научи за него, но и да не се сблъска с реалностите на живота, които, както предполагал владетелят, можели да тласнат сина му към поприще, което да го отклони от престола и бъдещето му на негов наследник.

Принцът бил обграден с разкош и грижи, всички удоволствия били достъпни, но животът му преминавал зад стените на двореца, където се срещал само със здрави, весели и щастливи хора. Изключителните му качества проличали на състезание (сваямвара) между млади представители на кастата на войните кшатрии, към която принадлежал и той, на което спечелил ръката на прелестната Яшодхара, негова братовчедка. Оженили се, когато той бил 16-годишен, и тя му родила син Рахула.

Минали години, и неведнъж, отегчен от разкоша на празния живот, Сидхарта се замислял над основните въпроси на битието. Мощен подтик за тези му разсъждения станала една разходка извън двореца, когато той, вече мъж на 29 години, видял четирите знамения, които щели завинаги да променят живота му - старостта в лицето на немощен старец, болестта - чрез злощастието на един прокажен, смъртта - когато срещнал погребална процесия, понесла покойник към мястото за кремация на брега на реката, и истинската безметежност, която излъчвал скитащ монах-отшелник.

Легендата твърди, че и четиримата били богове, приели съответния вид, за да може Сидхарта да бъде подтикнат към осъществяване на пророчеството за своята мисия. Отначало шокиран и опечален, той много скоро стигнал до извода, че страданието е навсякъде в този свят, при това не само в този конкретен живот, но и винаги в безконечния цикъл прераждания, на които бил обречен всеки човек.

Единствено четвъртата му среща с нищия монах му сочела пътя, и той го поел без колебание, въпреки вътрешните си терзания и мъката от раздялата с най-близките си.

ПРОСВЕТЛЕНИЕТО
И така 29-годишният принц - Бодхисатва, се отказал от дворцовия живот, напуснал семейството си и в продължение на шест дълги години се посветил на различни аскетични практики в горските школи на най-прочутите по това време учители.

Изтерзал тялото си, стигнал до пълно изчерпване на жизнените си сили, без да стигне до истината за живота и смисъла на човешкото съществуване, и когато животът вече го напускал, той срещнал момиче-пастирче, което му предложило паничката си с ориз.

Това е мигът, в който Сидхарта открил Средния път - пътят на умереното въздържание, средният път между крайностите на фанатичния аскетизъм и пълното задоволяване на всички желания. Напуснал аскетите и сам бил напуснат от учениците, които дотогава му се възхищавали, а сега решили, че той изневерява на традицията.

Вече на 35 години, един ден Сидхарта Гаутама седнал под огромната корона на едно дърво бо край градчето Гая, сега Бодгая, и дал обет, че няма да мръдне от мястото си, докато не реши загадката на страданието. 49 дни седял той там, изоставен от приятелите и учениците си, от добрите духове и боговете, изкушаван и заплашван от демона Мара, измъчван от него с ураганен вятър, наводнение, земетресение.

Най-непосилно за медитиращия Сидхарта било да издържи съблазнителните танци на трите дъщери на Мара - Желанието, Наслаждението и Страстта, но той успял. Умореният демон накрая поискал да види свидетелство за добротата и милосърдието му, и тогава Гаутама положил длан на Земята, и Земята казала: "Аз съм му свидетел!".

Тогава Мара и демоните му избягали, и сутринта на 49-я ден пред вътрешния взор на Сидхарта Гаутама блеснала светлината на истината, той разкрил загадката на страданието и разбрал какво човек трябва да прави, за да го преодолее. Това бил мигът на просветлението, достигането до състоянието на нирвана, пълното прекратяване на страданието, към което толкова дълго се стремял...

Още 49 дни медитирал Буда под дървото бо, а след това се отправил към Сарнат, Еленовия парк близо до Варанаси, и там открил петимата монаси, които го напуснали преди. Пред тях и пред няколко елена, в чест на които в Сарнат и досега с почит отглеждат тези животни, той прочел първата си проповед, с което "завъртял колелото на Закона".

Високата стойност на неговото прозрение и изключителната сила на думите му скоро привлякли множество последователи, и така била формирана първата будистка община сангху, която скоро придобила характерните черти на монашески орден.

Любим ученик на Буда станал неговият братовчед Ананда, който, както и другите му ученици, приел пътя към освобождаване от страданието и постигане на нирвана, както и пропагандиране на нравствената същност на новото учение сред хората.

И не само - последователите на новия Учител твърдяли, че има пълно единство между Буда и всички други живи същества, че единствената истинска реалност е "тялото на дхарма", която като универсална субстанция пронизва всичко без изключение и съставлява тяхната истинска същност, макар и скрита от очите им поради тяхната непросветленост, но видима и осезаема за просветления Буда.

ДХАРМА
През следващите години той пътувал много, като не забравил да се върне в двореца на баща си и да присъедини към своите последователи и собственото си семейство. Но не винаги бил приеман с почит - неговият братовчед Девадата например толкова завиждал на мъдростта и популярността му, че намислил да го убие, като пусне по тясната пътека, по която Буда минавал, един бесен слон.

Но Буда прострял ръка пред слона и с този жест го спрял, и изведнъж притихналото животно паднало на колене пред него. Въобще чудесата го съпътствали навсякъде, където идел, писанията разказват за това как общувал с богове, божества, демони, духове, които го посещавали в скромната му колиба, за да беседват с него. Случвало се и той да се отправи при тях, за да проповядва пред висшите същества своето учение.

Разказва се, че освен това Буда имал на челото си трето око - Окото на мъдростта, с което във всеки момент виждал какво става във всички светове. Именно благодарение на това око Буда можел в един и същи момент да вижда миналото, настоящето и бъдещето, намеренията и постъпките на всички същества навсякъде във Вселената.

Други негови свръхестествени качества, били че можел да слиза под земята, да се качва на небето, да лети, да предизвиква огнен ураган, да приема външността на всякакви зверове, хора и други същества.

По това време вече го знаели в множеството държавици по целия полуостров, наричали го Бхагават (Тържествуващият), Татхагатха (Този, който идва и си отива) и Шакямуни (Мъдрецът от Шакя), а той самият повтарял "Казвам се Буда, защото разбрах Четирите благородни истини".

Всъщност наричали го с повече от 30 епитета, за да подчертаят, че той е Повелител на Вселената, Бог на боговете, Цар на царете, Вседържител, Избавител, Архат (Унищожител на привързаността към сансара - материалното битие), Сугата (Съзиждащ доброто), Буда (Просветленото същество), Джина (Победителят), Маха Шраман (Великият отшелник), Синханадин (Съществото с глас на лъв)...

Цели 45 години Буда проповядва Дхарма на всеки, който "има уши да слуша, очи да види и ум да разбере" - онази Дхарма, "която е прекрасна в началото, в средата и в края си". Той учи хората, че са длъжни сами да стигнат до Просветление в своя собствен живот, и така да сложат край на страданието в безконечния низ от прераждания от живот в живот.

Когато става на 80 години, Буда гостува на ковача Чанда и неговата доброта не му позволила да откаже да яде свинското месо, с което от все сърце го гощавал домакинът. Мнозина смятат, че именно хранително отравяне го погубва в околностите на Кусинагар, и той напуска този свят в ръцете на верния си Ананда.

Смъртта го настига на 80-годишна възраст в 543 г. пр. Хр. и съвпада с датата на неговото раждане и просветление. Оттогава за будистите денят на майското пълнолуние е трикратно свят ден. Легендата разказва, че последните думи на Буда били: "Нищо не е вечно!". Така Просветленият влязъл в Махапаринирвана, високо тачен и почитан, оставил на хората непреходното наследство на своето Учение.


ЧЕТИРИТЕ БЛАГОРОДНИ ИСТИНИ
Четирите благородни истини са наречени така, защото единствено те са в състояние да направят благороден практикуващия ги. Ако се прилагат усърдно, този, който ги прилага, придобива като непосредствен опит свобода на ума и това го прави благороден.

Първата от тях е Благородната истина за страданието, което се приема като дуккха (недоволство, неудовлетвореност), защото "Раждането е страдание, стареенето е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, мъката и тъгата, болката и скръбта са страдания, раздялата с любимия е страдание, страдание е съединението с неприятното, разединението с приятното, недостигането на желаното, с една дума всичко, което съставлява живота, е страдание". Както красивите, приятните, така и болезнените, неприятните обстоятелства са непостоянни (аничча).

Втора е Благородната истина за причината на страданията, която се корени в страстното желание, което води до ново раждане и е съпроводено от радост и възторг, ликуване от удоволствията, откривани на много места. Това е жажда за похот, жажда за съществуване и несъществуване (танха).

Доколкото ние сме в състояние на противоречие с обстоятелствата в нас и извън нас, настъпва непреодолима жажда за приятни усещания. Причина за това е илюзията за неизменността на душата, егото или личността. Така ние се оказваме в плен на самите себе си, в плен на заобикалящите ни вещи, оплетени в мрежата на страданията. Затова Буда казва: "Не попадайте в капана (т.е. насладите) на живота", защото страданието е неизбежно."

Трета е Благородната истина за прекратяване на страданията, път към което единствено може да е прекратяване на желанията чрез отказ от тях, постепенно освобождаване от тяхната власт. Този, който преодолее желанията, се освобождава от страданието. Огънят на страстта ще угасне, ако няма гориво. Тези желания, които ние още не сме преодолели, служат като гориво за безкрайните ни прераждания в сансара, и ни принуждават към обусловено, зависимо съществувание.

И последната Благородна истина за пътя, който води към прекратяване на страданията, разкрива Благородният осморен път за постигане на тази цел:
- Правилно разбиране - виждане и мъдрост в съответствие с Истините;
- Правилно мислене - да се мисли без егоизъм, гняв и жестокост;
- Правилен говор - да се говори правдиво, да не се лъже и сплетничи, да не се клевети, да не се използват груби думи и да не се празнодумства;
- Правилни действия - да не се убива и да не се нанася вреда на хора и животни, да не се краде в прекия и косвен смисъл, да не си доставяш удоволствие за сметка на другите;
- Правилни средства за съществуване - да имаш честна и благородна професия;
- Правилни усилия - да се подпомага появата и растежът на благоприятното и намаляването и прекъсването на неблагоприятното;
- Правилна осъзнатост - осъзнаване на това, което възниква тук и сега;
- Правилно съсредоточаване - да бъдеш насочен и концентриран към благоприятен обект или да бъдеш в състояние тук и сега.

За разлика от древната ведическа традиция, която изисква специални обреди, свързани с жертвоприношения пред боговете на природата, Буда напълно отрича влиянието на боговете и особено на техните жреци върху съдбата на хората. Главната опорна точка на неговото учение е вътрешното освобождение с помощта на правилно мислене, правилно поведение и духовна дисциплина.

Учението на Буда се противопоставя на брахманизма на Упанишадите, които запазват идеята за Атман (Азът) като вечно неизменна същност. Пътят за освобождение от невежеството и преражданията техните автори виждат в сливането на всички крайни Атман в универсалния "Аз" - Атман, който е Брахман.

За разлика от тях Буда разглежда познатата ни Вселена като постоянно променяща се същност, като в нея всичко, в това число и животът на всеки отделен човек, е непостоянно (аничча). Всичко възниква и изчезва, и при това човекът е само условно единство на пет групи променливи физически и ментални съставни - тяло, усещания, възприятия, ментални форми и съзнание, зад които не стои никаква неизменна и постоянна същност.

Буда се занимава с практическия проблем за освобождаването на човека чрез нравствено и духовно пречистване и се противопоставя на тезата за неизменната същност на Аза, като провъзгласява Не-Аз. Това, което е прието да се нарича Аз, е съвкупност от постоянно променящи се физически и ментални съставящи, участващи в процес, следователно криещи възможността за постоянно подобряване чрез правилни помисли и правилни постъпки.

Всяко събитие е следствие на причина или комплекс причини, след което става причина за свои собствени следствия. Човек жъне това, което е посял. Но Буда проповядва наличието на висш нравствен принцип, в съответствие с който човек може със собствени усилия да преодолее причинно-следствените окови на кармата.

Като признава този закон, променливото Аз може чрез прилагането на правилно старание да избегне подбудите за лоши постъпки и възмездието за други постъпки, изразяващо се в страдание и непрекъснат кръговрат от раждания и смърти. Добрите дела водят до добри резултати, лошите - до лоши.

За последователя на будисткото учение придвижването по праведния път (осморния път) води към избавяне от страданието, и само така може да се превърне в постигнал съвършенство (архат), за когото най-желания резултат на неговите усилия е нирвана - състоянието на безметежно прозрение, безстрастие и мъдрост, избавяне от по-нататъшните раждания и от цялата печал на съществуванието.


ТРИТЕ КАЧЕСТВА НА ЖИВОТА
Според Буда всички съставни неща са непостоянни (аничча), неудовлетворяващи (дуккха) и несамостойни (анатта). Тези три аспекта се наричат Трите качества или Трите признака на живота, защото всички съставни неща се управляват от тях. Аничча означава временно, непостоянно, изменчиво.

Всичко, което възниква, подлежи на разрушаване и всъщност нищо не остава същото в два последователни момента. Всичко е подложено на непрекъснато изменение, и трите фази на възникване, съществуване и прекратяване могат да бъдат открити при всички съставни неща, като всичко има тенденция към прекратяване.

Дуккха означава страдание, недоволство, неудовлетвореност, това, което трудно се понася и т.н. Тя възниква, защото всичко, което я съставлява, е променливо и в крайна сметка носи страдание на този, който е въвлечен в него. В нищо, което зависи от условията, не си струва да се вкопчваме, защото като го правим, само предизвикваме нещастието.

Анатта означава несамостойност, не-Аз, не-Той и т.н. Това понятие обозначава факта, че нито в нас самите, нито в когото и да било, намиращата се в центъра на сърцето същност не е истинска същност (сунната). Едновременно с това анната означава не само отсъствие на Аз, въпреки че към това води нейното осмисляне.

От илюзията за съществуването на Аза възникват неверните представи, които пораждат гордост, високомерие, алчност, агресия, насилие и вражда. От друга страна, ние говорим, че тялото и умът са наши, но това не съответства на действителността.

Ние не можем да поддържаме постоянно тялото здраво, младо и привлекателно. Ние не можем постоянно да придаваме на мислите си позитивна насока, докато нашият ум се намира в подавено състояние, което доказва, че мисленето не може да бъде под наш пълен контрол.

Неизменният Аз не съществува, а животът е само съвкупност от физически и ментални процеси (нама-рупа), които чрез сложни взаимовръзки в условията на обусловеността и взаимозависимостта формират нашето съществувание.

Всичко това образува кхандхи, или 5 групи, които непросветлената личност разглежда като чувства (ведана), шест вида усещания (санна), волеви конструкции (санкхари) и други видове съзнание (виннана).

Като не познава взаимодействията на тези групи, човек мисли, че съществува Аз или душа, и той приписва на непознатото неизвестна, неизменна, непозната сила, на която също е длъжен да се подчинява, за да си осигури безопасно съществуване.

В резултат на това некомпетентната личност постоянно се намира в напрегнато състояние между своите желания и страсти, своето незнание и представите си за действителността. Този, който разбира, че идеята за Аз е илюзия, може да се освободи от страданията, като следва Благородния осморен път, който подпомага нравственото, интелектуалното и духовното развитие на практикуващия.


ЧЕТИРИТЕ ВЪЗВИШЕНИ СЪСТОЯНИЯ НА УМА
Четирите възвишени състояния на ума - брахмавихара на пали (езикът, на който е говорил Буда и на който е записано неговото учение) - това са четирите качества на сърцето, които, след като са развити до съвършенство, издигат човека на висше духовно ниво.

Те са Метта - обичащата доброта, всеобхватната, всеобща и безгранична любов и доброжелателност. Метта е качество, което има за цел постигането на щастие за другите. Преки следствия на метта са добродетелта, липсата на раздразнителност и възбуда, вътрешен мир в нас самите и в отношенията ни със заобикалящия ни свят. Затова трябва да се развива метта към всички живи същества, включително и най-малките.

Не бива да се бърка метта с чувствената и избирателна любов, въпреки че метта има много общо с любовта на майката към нейната рожба. Другото качество е каруна - състрадание. Каруна е желанието да освободиш другите от страданията, но състраданието е нещо съвсем различно от жалостта. То е великодушие и желание да помогнеш на другите с думи и действия.

Каруна има важно място в Учението на Буда, което още се нарича Учение на мъдростта и състраданието. Именно осъзнатото дълбоко състрадание на Буда го кара да разясни Дхарма на всички живи същества. Любов и Състрадание - това са двата крайъгълни камъка в практиката на Дхарма, затова понякога Будизмът се определя като религия на мира.

Следващото - мудита - е съчувствената радост, която изпитваме, като видим или чуем за щастието и благополучието на другите, радост от успеха на околните без никакъв оттенък на завист. Упеккха означава спокойно, устойчиво и стабилно състояние на ума. То се проявява особено силно при сблъсък с нещастието и неудачите.

Някои хора посрещат невъзмутимо всяка ситуация с еднакво мъжество, без вълнение и отчаяние. Ако разберат за нечия несполука, те не изпитват нито съжаление, нито радост. Те се отнасят спокойно и непредвзето еднакво към всичко, при всякаква ситуация.

Честото размишление над действията и техните резултати унищожава предвзетостта и избирателността, като води до осъзнаването на това, че всеки сам е собственик и наследник на своите постъпки.

По такъв начин се стига до разбиране за добро и лошо, за благотворно и неблаготворно и по този начин нашите действия стават контролируеми, водят към добро и по-нататък - към висшата степен на освобождаващата мъдрост.

Ежедневната медитация с цел развиването на тези Четири висши състояния на ума ги правят обичайни и така довеждат до вътрешна стабилност и освобождаване от пречките и препятствията.

Близо 500 млн. души на планетата изповядват Учението на Буда в неговите различни интерпретации, породени през 26-те века от възникването му.

И милиони от тях всяка година предприемат дълго пътуване до Капилаваста в Непал, до Бодгая и Сарнат, за да стъпят в стъпките на Учителя, да съхранят до сърцето си листо от неувяхващото дърво бо, да погалят сърните в парка на Буда, който толкова по български се нарича и до днес Сарнат...

Автор Йото Пацов