За източник на просветлението служат съвсем прости преживявания. И тук цялата работа се състои в това да се пробудят и развият известни спящи във всеки човек мисли и чувства.

Само онзи, който с пълно търпение, сериозно и непрекъснато продължава определените упражнения, може да достигне да възприема вътрешните светлинни явления. Трябва да се започне да се наблюдават по определен начин представителите на разните царства на природата, а именно: прозрачен, правилно формиран, минерал (кристал), растение и животно.

Отначало трябва да се отправи цялото внимание за сравнение на минерала с животното приблизително така: мислите, които се появяват от предмета на наблюдението трябва да се придружават с живо чувство. Никаква друга мисъл, никакво друго чувство не трябва да се вмества и пречи на интензивното внимателно наблюдение. Трябва да се разсъждава например така: минералът има форма, животното също има форма. Кристалът остава спокойно на своето място. Животното променя своето място.

Влечението (желанието) е причината, която кара животното да променя своето място. И целият му организъм служи на това желание. Неговите органи са направени съобразно това желание. Формата на минерала е образувана не по неговото желание, а от сили вън от желанието. Който интензивно мисли по този начин и при това с напрегнато внимание разглежда кристала и животното, в неговата душа се съживяват две съвършено различни чувства.

От кристала в нашата душа се появява един род чувство, от животното - друг род. Вероятно в самото начало не се успява в това, но постепенно, при постоянно търпеливо упражняване, тези чувства възникват в душата на наблюдателя само не трябва да се изоставят упражненията. Появилото се в душата чувство отначало се запазва само докато продължава наблюдението, после то се запазва и за по-дълго време и накрая остава завинаги да живее в душата. Тогава и при най-малка подбуда двете чувства се появяват в душата и без наблюдение на външния предмет.

От тези чувства и свързаните с тях мисли се образуват органите на ясновидството. Ако към тези упражнения се прибави и наблюдение на растение забелязва се, че чувството, което се получава от него по своето качество и сила стои по средата между чувството, което се получава от минерала и това от животното. Органите, които се образуват, може да се нарекат духовни очи. Посредством тези органи ученикът започва постепенно да различава астралните и ментални цветове.

Докато от ученика е било усвоено само онова, което се описа като Подготовка, духовният свят, с неговите линии и образи остава за него тъмен чрез Просветлението, той се озарява със светлина. Необходимо е да се забележи, че думите тъмно и светло, също както и другите употребявани изрази, дават само приблизително понятие за това, което трябва да се разбира под тях. Но ако се ползваме от общоупотребявания език е невъзможно да се постъпи иначе, защото той е устроен само за физическите неща. Окултното учение определя това, което за ясновидеца се излъчва от кристала като гълъбово или виолетово, това което излиза от животното като червено или портокалово.

В действителност този цвят е от духовно естество. Цветът, който излиза от растението е зелен. Растението е такова явление в природата, което и във висшите светове по своите свойства в някои отношения остава подобно на растението във физическия свят. Това не се наблюдава нито в кристала, нито в животното.

Трябва да си обясним, че в горепосочените цветове са означени само главните цветове на минералното, растителното и животинското царство, а всъщност има още много преходни тонове. Всеки камък, всяко растение, всяко животно има свой определен нюанс. Тук се присъединяват и онези същества от висшите светове, които никога не са въплатяват физически, с техните чудесни, а често даже и ужасни цветове. Въобще, богатството на цветовете в тези висши светове е неизмеримо по-разнообразно, отколкото във физическия свят.

Щом като човек достигне способността да вижда с "духовните очи" рано или късно ще се срещне със съществата в астралния свят, които никога не се появяват във физическия свят, някои от които са по-висши от него, а някои - по-нисши.

Много пътища се откриват за ученика, когато се издигне значително в своето развитие. Но в никакъв случай той не трябва да отива по-далече без опитен ръководител. Даже и за тези упражнения, които се описаха тук, най-добре ще бъде, ако той има опитен ръководител. Обаче, ако човек притежава сила и настойчивост, необходима, за да постигне успех в Просветлението, вероятно той ще търси и ще намери ръководител.

Във всички степени на окултното развитие е необходима голяма предпазливост и който не иска да я спазва, той трябва да се раздели с мисълта за окултното развитие. Необходимо е също онзи, който желае да стане ученик, да не загуби нищо от своите добри качества. Нещо повече, той трябва по време на ученичеството си постоянно да развива и да извисява своята нравствена сила, своята вътрешна чистота, своя дар за наблюдение.

По време на първите упражнения в Просветлението е необходимо да развива чувството за състрадание, както към хората, така и към животните и да усилва своята любов към красотата на природата. Ако той не се погрижи за това, състраданието и чувството за красотата могат да се притъпят по време на тези упражнения. Сърцето му се втвърдява, а това би го завело към опасни последствия.

В какво се изразява достигнатото състояние на Просветлението и как след това нежната ръка на учителя показва на ученика пътя към Посвещението за това ще се говори в следващата глава, доколкото това е потребно и може да се каже открито.
Днес мнозина се стремят към окултното знание. За това те прибягват и до най-разнообразни начини, включително и до опасните и недостойни методи. Предвид на това, посветените в истинското знание са разрешили да се публикуват известни части от тайното учение. Затова ние можем да дадем своите съобщения само в пределите на разрешеното. Необходимо е да се открие, макар и част, от истината, иначе разпространяваните заблуждения могат да причинят голяма вреда. Ако се върви по посочения път без пресилване, никой няма да пострада.

Трябва обаче строго да се съблюдава следното правило: никой не бива да губи за такива упражнения повече време и сили, отколкото му позволяват неговите задължения и неговото положение в живота. И не трябва, като встъпи в "Пътя", веднага да измени каквото и да било от своя външен живот. За да се достигнат действителни успехи е нужно търпение.

Човек трябва да умее да прекратява тези упражнения, когато това е необходимо, и спокойно да се обърне към своите обикновени знания, без да задържа мисълта си върху упражненията. Който не се научи да чака във висшия и най-добрия смисъл на думата, той не е годен за ученик и никога няма да постигне ценни резултати.
* * *
Този, който търси път към окултното знание по описания в предните страници начин, трябва постоянно да има предвид, че достигнатите от него успехи могат да се проявят по-различно, отколкото той е очаквал. Без това той лесно може да падне духом и даже да се откаже от по-нататъшните опити.

Силите и способностите, които подлежат на развитие, отначало едва се забелязват и тяхната същност е съвсем различна от всичко това, към което човек е привикнал в своите предишни преживявания, защото дотогава той е познавал само един физически свят, останалите светове са били недостъпни за неговия поглед и разбирания. Ето защо не е чудно, че сега, когато в него се развиват душевните и духовни сили, той не може да ги забележи веднага. В това се състои неизбежната опасност за този, който избира път за окултизма без опитен ръководител. Учителят вижда направените от ученика успехи по-рано отколкото последният узнава за тях.

Учителят вижда как се образува нежното духовно зрение преди ученикът да започне сам да подозира това. Значителната част от работата на учителя се състои именно в това ученикът да не губи увереността, търпението и настойчивостта дотогава, докато сам не съзнае своите успехи. Учителят не може да даде нищо на ученика. Той може само да го води към пробуждане на спящите способности и да бъде опора за този, който иска да премине от мрака в светлината.

Мнозина напускат пътя на окултното знание скоро след стъпването си в него, само защото не забелязват своите успехи. И даже когато за ученика се проявят първите висши преживявания, той гледа на тях като на илюзия, защото си е съставил съвършено друга представа за тях. Той губи мъжеството, защото счита първите опити толкова незначителни, че не вярва във възможността да достигне чрез тях нещо ценно.

Мъжество и вяра в себе си - това са два светилника, които никога не трябва да угасват на пътя за окултното знание. Който не е в състояние наново и наново да започва упражнението, което наглед не му се удава, не може да отиде далеч. Много по-рано, от съзнаването на успехите, в ученика се появява смътното чувство, че е на верен път.

Това чувство трябва грижливо да се укрепва и усилва, защото може да стане верен ръководител за ученика. Но преди всичко трябва да се изкорени предразсъдъка, че са необходими някакви съвсем особени тайнствени условия за висшето познание. Необходимо е да се изясни, че за изходна точка трябва да се вземат тези мисли и чувства, с които човек постоянно живее и че той трябва само да им даде друго направление.

Нека всеки каже в себе си: "в моя собствен свят на мисли и чувства са скрити и най-високите тайни, аз само не съм ги познал до сега." Съвременният човек носи със себе си своята душа и своя дух, обаче съзнава само своето тяло, а не душата и духа, ученикът започва да съзнава своята душа и своя дух, както обикновеният човек съзнава тялото си.

Затова има толкова важно значение за развитието на познаването на невидимите светове, ученикът да даде правилна насока на своите мисли и чувства. Тук ще се съобщи един метод, чрез който може да се достигне тази цел. Той е съвсем прост, но дава големи резултати, когато се прилага настойчиво и с необходимото вътрешно настроение.

Поставете пред себе си семе от растение и насочете интензивно и съсредоточено цялата си мисъл в него. Благодарение на достигнатото съсредоточаване вътре у вас се развива определено чувство. Преди всичко трябва да си разясните формата, цвета и всички отличителни белези на семето, което се намира пред очите ви, после трябва да се отдадете на следното размишление: когато това семе се посади в земята, от него ще поникне растение със сложна форма. Трябва живо да си представите това растение, трябва да го създадете във въображението си и после да се попитате: това, което сега аз си представям в моето въображение, действително ще произлезе от това семе чрез силите на земята и светлината.

Ако пред мен се намираше изкуствено направено семе, такова, което да не може да се различи от истинското зърно, то никаква сила на земята и на светлината не би могла да извлече от него живо растение. Който напълно си разясни тази мисъл и я преживее вътрешно, ще може да си разясни правилно и следното: в семето се намира в скрита форма като сила онова, което по-късно ще израсте от него.

В изкуственото семе тази сила я няма, въпреки че за моите очи двете семена са еднакви. Следователно в естественото семе се съдържа нещо невидимо което в изкуственото го няма. Към това невидимо трябва да се отправят чувствата и мислите.

Трябва да си представите, че това невидимо ще се превърне по-късно в растение, което се облича във форма и цвят... А после трябва да се отдадете на мислите, че невидимото ще стане видимо. Ако аз не можех да мисля, то в съзнанието ми не би могло да се яви това, което по-късно ще стане видимо.

Особено важно е всичко, което се явява чрез мисленето да може същевременно и силно да се чувства. Трябва в тишината и спокойствието, без примесване на други мисли, да се достигне до преживяване на една определена мисъл, също така да се даде възможност на тази мисъл и свързаното с нея чувство да успеят да проникнат дълбоко в душата.

Ако това става правилно, тогава след известно време - може би и след много опити - ще се появи нова сила, която ще доведе ученика към ново възприятие. Семето като че е затворено в малко светло облаче. По духовно чувстван начин то се появява като особен род пламък, който в средата е боядисан с лилав цвят, а по краищата - с гълъбов. Тук се появява това, което по-рано е било невидимо за физическото око и което се е предизвикало от силата на мисълта и чувствата. Това, което чувствено е било невидимо, това растение, което впоследствие трябва да се развие, се открива пред ученика по духовно видим начин.

Естествено е, че мнозина ще приемат всичко казано за илюзия и ще кажат: защо ни са такива фантазии? Не малък брой хора се отричат и се връщат назад от Пътя. Това е необходимо; който не съумее в такива важни моменти на човешкото развитие да различи фантазията от духовната действителност, той още не е готов. При това, за да се успява в Пътя, необходимо е да се притежава мъжество да се преодолява страхът и малодушието. От друга страна, трябва постоянно да се грижим за развитието на здрав смисъл, за да се отличава истината от самоизмамата.

По време на всички тези упражнения ученикът не трябва да губи нито за минута пълното съзнателно господство над себе си. И тук той трябва да мисли тъй ясно, както за предметите и събитията във всекидневния живот, твърде голямо зло ще бъде, ако изпадне в мечтателност. Необходимо е във всеки момент да притежава ясен и трезвен разум. Наново и наново той трябва да изпитва себе си, не е ли изгубил от своето равновесие, не се ли е изменил в своите всекидневни отношения, продължава ли с предишната яснота да съди за явленията в обикновения живот.

Твърдо спокойствие вътре в себе си, ясно отнасяне към всичко обкръжаващо - ето какво трябва постоянно да притежава ученикът. Задължително е строго да се предпазва от произволните мечти, а също така и от случайните упражнения. Посоченото в тези статии е било от незапомнени времена проверено и изпитано в окултните школи. Който си служи с други упражнения, измислени от самия него или четени в книги или чути от другиго, той тръгва по неправилен път и скоро ще се намери в областта на безкрайната фантазия.

Друго упражнение, което трябва да се присъедини към гореописаното, се състои в следното: поставете пред себе си растение, което е в пълното си развитие и като гледате към него мислете, че ще дойде време, когато това растение ще умре. Нищо няма да остане от това, което аз в този момент виждам пред себе си. Но същото това растение ще даде семена, които ще станат нови растения.

Следователно в това, което аз виждам пред себе си, отново се крие нещо невидимо за мене. Аз цял се изпълвам с мисълта; че видимият образ на това растение с всички негови краски няма да съществува в бъдеще.

Но съзнанието, че то ще даде семена, ме убеждава, че то не се превръща в нищо. Аз отново не съм способен да възприемам с очите си това, което запазва растението от изчезване, както по-рано не можех да видя растението, скрито в семето. Следователно в растението има нещо, което аз не виждам с очите си. Ако заставя тази мисъл да живее в мене и я съединя със съответното чувство в моята душа - след известно време ще се развие сила, която ще ме доведе до ново възприятие. От растението се отделя пак нещо, като пламъче. Разбира се, че то е много по-голямо от описаното по-рано. Този пламък е в средата със зелен цвят, а наоколо с жълтеникав.

Този, който е способен да види това, вече е достигнал много. За него нещата започват да се разкриват не само в своя сегашен живот, но и в своето появяване и изчезване. Той започва навсякъде да вижда духа, който е неуловим за физичните очи. Това са първите крачки към постепенното проникване в тайната за раждането и смъртта. За външните чувства живото същество се появява тогава, когато се ражда и загива, тогава, когато умира. Това става поради причината, че тези чувства не възприемат скрития в него дух. За последния - раждането и смъртта е само превръщане, такова, каквото е разпукването на цвета от пъпката, което се извършва пред нашите очи. И ако ние искаме да проверим това чрез лично наблюдение, необходимо е предварително да събудим в себе си духовността по начините, за които се говори по-горе.

Има, разбира се, хора, за които описаният път е излишен, те притежават вече психическите способности и се нуждаят само от незначителен тласък, за да се развият напълно. Но това са изключения. Описаният тук път е общ за всички и сигурно води към целта. И от химията могат да се добият познания по изключителен начин, но който иска да стане химик, трябва да премине по общия и проверен път.

Ще бъде голяма грешка, ако някой, като е решил да върви по отбелязания път, мисли, че е възможно да се достигне тази цел, ако си представя семето на растението или растението само във въображението си.

Наистина и при това условие е възможно да се развие сила, която е способна да предизвика в душата нова представа, но тази представа ще бъде само признак на фантазията. Защото задачата е в това, не аз да създавам произволно своите представи, а действителността да ги създава в мен. Истината трябва да произтича от дълбочината на моята собствена душа; не моето собствено аз трябва да бъде тази магическа сила, която разкрива пред мене истинската същност на наблюдаваното, а това, което аз наблюдавам, трябва само да разкрие пред моята душа своята истинска същност.
***
Когато посредством описаните упражнения първите проблясъци на новите духовни способности започнат вече ясно да се проявяват, ученикът може да премине към съзерцанието на самия човек. От начало трябва да се изберат простите явления от човешкия живот. Но преди ученикът да навлезе в тази област, необходимо е настойчиво и сериозно да се труди за очистването на всички свои нравствени качества. Той трябва да изкорени даже и мисълта за това, че достигнатото познание може да му послужи за лични облаги. Нужно е веднъж завинаги да реши вътре в себе си, че тази власт над близките, която може да бъде достигната, не трябва никога и в никакъв случай да бъде използвана в лош, егоистичен смисъл.

Затова всеки, който иска да проникне в тайните на човешката природа, трябва да следва златното правило на истинската наука за духа. Това златно правило гласи: "Ако се стремиш да направиш една крачка напред по пътя на окултното познание, направи едновременно три крачки напред за усъвършенстване на своите морални качества".

Само за онзи, който следва това правило, са предназначени следващите упражнения.

Започнете да наблюдавате човека в моментите, когато той желае нещо. Вниманието трябва да се насочи към желанието. Най-добре е да се избере такъв момент, когато желанието става особено силно и в същото време е неизвестно ще постигне ли човек желаното или не. За да се улови този момент, необходимо е изцяло да се оставиш на наблюдението, да достигнеш пълно вътрешно спокойствие, да станеш сляп н глух към всичко, което става наоколо.

Особено трябва да се внимава възникналата представа да създаде в душата определено чувство. Това чувство трябва да се повдигне вътре, подобно на облак, който се появява на съвършено чист хоризонт. Напълно естествено е, че тези наблюдения са кратковременни, понеже човекът, когото наблюдавате, не запазва за дълго едно и също душевно настроение. Вероятно трябва да се направят стотици напразни опити, но не трябва да се губи търпение. След многобройни опити може да успеете посоченото чувство да се появи в собствената ви душа с такава бързина, с каквато преминава душевното състояние на наблюдавания човек.

И тогава, след известно време ще забележите, че посредством това чувство в собствената ви душа ще възникне сила, с помощта на която духовно ще възприемате душевното състояние на другия човек. В полето на зрението се появява светещ образ. Този светещ образ е астрално въплъщение на наблюдаваното душевно състояние (желание). И този образ може да се сравни с пламък. В средата той е с жълточервен цвят, а по краищата - червеникаво-гълъбов или лилав.

Много зависи от това, доколко внимателно се отнася наблюдателят към подобни духовни възприятия. Най-добре е с никого да не гово­ри за тях, освен с Учителя си, ако го имаш, защото, когато се прави опит да опишат подобни явления с обикновени думи, неминуемо се изпада във всевъзможни изопачавания. Обикновените думи са твърде груби и тежки за подобни явления, те съвсем не са предназначени за тях.

Последствието от такъв опит де се изказва видяното с неподходящи думи, ще бъде неволната съблазън да се прибавят към действително изпитаното различни фантастични прибавки. Оттук произлиза още едно важно за ученика правило: научи се да мълчиш за своите духовни видения.

Мълчи за тях даже и пред себе си, и не се опитвай да облечеш в думи съзер-цаваното в духа или да търсиш неговия смисъл със своя несъвършен ум. Отдай се непосредствено на своето духовно съзерцание и не го примесвай с разсъждения за него, защото твоето разсъждение е придобито от живота, ограничен с чувствено-физическия свят и е приспособено само за него, а духовното съзерцание излиза от пределите на този свят.

И така - не се измъчвай да прилагаш към новото и висшето стария мащаб. Само онзи, който вече притежава известна увереност в своите вътрешни преживявания, може да говори за тях с цел да предизвика висши стремежи в своите близки.

Към описаните упражнения може да се прибави още и следното: наблюдава се човекът, но не тогава, когато той силно желае, а в момента, когато се удовлетвори желанието и се постигне очакваното. При съблюдаване на същите условия, които се посочиха при предишния случай, и при това наблюдение, ще се достигне до ново духовно възприятие. Наблюдателят ще забележи нещо подобно на пламъчно изображение, в средата с жълт, а по края със зеленикав цвят.

Но трябва да се помни, че при такива наблюдения на своите близки лесно може да се изпадне в морална грешка. Човек може да стане безсърдечен. Това не бива да се допуска, с това той трябва да се бори с всички възможни средства. Подобни окултни наблюдения се допускат само тогава, когато наблюдаващият се е издигнал дотолкова, че да се отнася към своите мисли като към неоспорими реалности, когато не е способен да мисли за човека иначе, освен с пълно уважение към човешкото достойнство и човешката свобода. Не трябва даже за миг да се допуска, че човек може да бъде за нас само обект за наблюдение.

Ръка за ръка, с всяко окултно наблюдение над човешката природа трябва да върви и самовъзпитанието, което да се направлява към признаване на високата ценност на всяка човешка душа и всичко, което живее вътре в човека, даже мислите и чувствата, за неприкосновена светиня. Чувство на свещен трепет пред всичко човешко трябва да изпълва ученика.

С посочените два примера ние показахме как да се достигне просветление, без да се изключва разбирането на човешката същност. Успехът зависи преди всичко от способността да се достига вътрешна тишина и спокойствие, и който съумее да достигне този вътрешен мир, той вече е извършил истинско превръщане. След известно време това ще обогати душата му дотолкова, че и във всички останали негови действия ще се появи увереност и спокойствие, а последните от своя страна ще действат благотворно на неговата душа. По този начин пред него ще започнат да се откриват нови средства и пътища за проникване в тайните на човешката природа и взаимодействието й с цялата вселена.

Като се изкачва по този път, ученикът все повече се приближава към момента на Посвещението. Но преди да бъде удостоен с посвещение, трябва да развие в себе си още нещо. Необходимо е да донесе пред прага на Посвещението това, което се нарича мъжество, безстрашие.

Ученикът трябва да търси случаите, чрез които ще развива в себе си тези качества. В окултните школи тези качества се развиват системно, но и самият живот може да послужи като добра школа за такова развитие. Да се гледа спокойно право на опасността, да се преодоляват всевъзможни затруднения без страх и колебание - ето какво трябва да достигне истинският окултист. Например при голяма опасност той трябва незабавно да се вземе в ръце и веднага твърдо да си каже - моят страх в нищо не ми помага, аз не трябва да го допускам, аз трябва да мисля само как най-добре да извърша това, което е необходимо. И той трябва да успее, страхът и малодушието да станат невъзможни за него.

Като работи в тази посока човек развива в себе си съвършенно определени сили, които са необходими, за да получи посвещение във висшите тайни на живота. Колкото за физическия човек е потребна нервна сила, за да може да действа правилно със своите физически чувства, толкова и за душата на човека е потребна онази сила, която се развива само в мъжествените и безстрашни натури. Това безстрашно е необходимо, защото този, който се стреми да проникне във висшите тайни на живота, ще види неща, невидими за обикновения човек.

Физическите чувства, като скриват от нас висшите истини, правят благодеяние за средно развития човек. Чрез тях от него се скриват такива неща, които, ако той няма подготовка, биха го хвърлили в безкрайно смущение, той не би могъл да изтърпи тяхната външност. Но ученикът трябва да бъде подготвен да възприеме това. Той се лишава от известна подкрепа във физическия свят, която се е създала от обстоятелството, че той се е намирал в постоянна самоизмама. Това е същото, както, когато някой узнае за опасността, в която отдавна се е намирал, но за която по-рано даже не е и подозирал. По-рано той не се е страхувал, но сега, като узнава за нея започва да се бои, макар че тази опасност е същата, както и по-рано.

Силите в света се разделят на разрушителни и творчески; съдбата на всички проявени същества е да се появяват и да изчезват. Във вътрешната дейност на тези сили, в постепенния ход на тази съдба трябва да проникне окултистът. Завесата, която в неговия обикновен живот се простира пред духовния му поглед трябва да се отстрани. Но и самият човек е тясно свързан с тези сили и с тази съдба. В неговата собствена природа действат същите разрушителни и творчески сили. И доколкото пред духовния поглед на ученика се разкриват всички други неща, дотолкова пред него се разкрива и неговата собствена душа.

Преди такова самопознание ученикът трябва да създаде в излишък вътрешна сила. За да може да постигне това, е необходимо да умее в трудните обстоятелства в живота да запазва вътрешното си спокойствие и увереност, той трябва да развива в себе си силна вяра в добрите сили на мировия живот. Трябва да бъде готов подбудите, които са го направлявали по-рано, да нямат повече сила над него. Той узнава, че до това време е правил много неща само затова, защото се е намирал в незнание. Много от тях той е вършил само от тщестлавие, сега вижда колко нищожно е всяко тщестлавие за прогледналия. Други е вършил от користолюбие, сега той вижда колко разрушително действа користолюбието. В него се развиват съвършено нови мотиви за дейност и мислене. Именно за това са му необходими мъжество и безстрашие.

Особено важно е това мъжество и безстрашие да се развива в най-вътрешното място на неговото съзнание. Ученикът трябва да се научи никога да не се отчайва при неуспех. Той трябва да си каже така: "Аз ще забравя неуспехите и наново ще започна, като че ли съвсем не е имало неуспехи". По този начин той ще се убеди, че източниците на силата в света са неизчерпаеми. Той ще се стреми непрестанно към божественото, което ще го повдига и носи, колкото и немощна да е неговата земна природа. Той трябва да бъде в състояние да живее за бъдещето и в този стремеж опитът от миналото не бива да му пречи.

Учителят проверява грижливо силите на ученика, желаещ да приеме посвещение в тайните на живота. И ако последният овладее до известна степен посочените качества, счита се, че е зрял да възприеме истинските имена на нещата, които служат като ключ за висшето познание. Понеже Посвещението се състои в това, да се научи да нарича нещата в света с онези имена, които те имат в божествения творчески Разум.

В тези имена се намира тайната на нещата. Затова посветените говорят на език, различен от езика на непосветените, защото разбират имената на нещата, посредством които те са повикани към живот.