Едва ли има свестен човек в държавата, който съвсем ясно да не вижда зациклеността на прехода към светлия и охолен капитализъм, да не е ужасен от всичко, което стана и продължава да става у нас: престъпност, бедност, икономическа разруха, корупция, безработица, нравствена катастрофа.

Едва ли има и политик без своя собствена версия и без своя съобразена с личните му интереси рецепта за успешен ход напред. Само че махалото на властта вече 12 години щрака наляво – надясно и освен обогатяването и затлъстяването на едни и същи хора не води до никакви други социални ценности, до никакви перспективи.

Напротив, блокирането на прехода е факт и ще бъде факт по волята на управляващите, докато българският пейзаж не стане съвсем пустинен: нито фабрика, нито природа, нито хотел, нито лев, нито българи.

Дотук – нищо ново.

Но в цялостния контекст прави впечатление изключителният обществен интерес към психологията и психотерапията в частност, изразяващ се в кандидатстудентския бум за специалността “Психология”, в огромното количество действащи курсове по най-различни психотерапии, в навлизането на психологически дисциплини в почти всички модерни специалности от педагогиката до стопанското управление и правото, в обществените очаквания към психологията от страна на образователната система, криминалните органи, социалните институции, борбата с наркоманиите и зависимостите.

Защо е така?

А дали няма някаква връзка между първата печална тенденция към погибел на нацията и този яркосвеж социален факт? Не е ли той проява на хомеостазис от загрижената сама за себе си обществена система, установила, че други надежди да оцелее за нея няма?

Очевидно е, че проблемите на обществото ни са в сбърканата и алчна политика, в безхаберната и безотговорна икономика, във фалшивата и натрапена преди 55 години държавна уредба, в корумпираната и престъпна власт, осъществявана от статисти, масажисти, крупиета, келнери и нехетеросексуално ориентирани субекти.

Но в крайна сметка всичките тези проблеми са проблеми на човека в нашето общество, проблеми на психиката и нравствеността му, определящи неговото поведение и постъпки.

Защо да не приемем, че всичко лошо, което се случва в България, в крайна сметка се дължи на отклонения от нормалната личностна и обществена психика при вече доста голям процент от населението. В някои изследвания се говори, че броят на хората с психични проблеми у нас през последните няколко години се е увеличил с повече от 2,5 пъти.

Тук не става въпрос за официално регистрираните в психиатричните заведения 250 хиляди души, които всъщност са малката част на айсберга на психоболните. Става въпрос за многократно по-голям брой хора с неврози, психози, психопатии, психогении, депресии и фобии. Нима това не резултира върху обществената практика?

Тогава да кажем в прав текст: налице са сериозни пандемични психопатологични процеси: масова фрустрация, депресии, периодични масови истерии, шизоидност на обществения разум, обществена параноя, а освен това и изключително дълбоки и мащабни изкривявания на обществената нравствености и общественото поведение.

Какви реални факти могат да се посочат като прояви на тази социална истина?

Нестихващата вътрешновидова борба в българското общество, съпроводена от неистова и растяща (!) омраза между политически, етнически или социално разделени и конфронтирани българи. Според покойния Тончо Жечев тази война между братя се дължи на незрелостта на българската нация и постоянно ражда отрицателни емоции, болка, гняв. Те от своя страна замъгляват очите и съзнанието на много българи и се проявяват в тяхно нелепо социално поведение.

Не случайно странната възрожденска традиция за почитане на разбойника, хайдутина сега се проявява в модерен вариант – възхищение и преклонение пред престъпника, който е преуспял.

Според Мозъчния тръст “Демос” (доста сериозна международна институция, в чиято добросъвестност при изследванията, за разлика от нашите социологически агенции – слуги, не бихме могли да се съмняваме) българите са крайно неудовлетворени и нещастни като нация.

По тези показатели от две години заемаме последното 54-то място от 54 народа; пред нас не чак толкова нещастни са молдовци и белоруси. Главното недоволство е от много ниската покупателна способност на хората в България и твърде ниският жизнен стандарт в контекста на Европа.

В същото време според изследване на Чикагския университет ние сме народ с трогателно висока национална гордост (на трето място в света след Австрия и САЩ).

Съпоставката на тези социологически факти – неудовлетвореност и нещастност с високите стойности на националната гордост – показва обстоятелства, които не могат да не водят обществени психични състояния на силна разочарованост, мъка, отчаяние, раздразнение.

От една страна има допълнително стимулирани потребности, включително и за превъзходство над други етноси на Балканите, а от друга – невъзможност за успехи в личното и обществено битие.

Психолозите виждат тук жестоката ножица на социалната фрустрация, която напоследък отрязва от живата плът на българското общество значими маси хора.

Те реагират на фрустрацията и търсят спасение с най-различни защитни механизми: пасивност, снижаване на претенциите (до оскотяване), отказ от цели, обезкуражаване и изолация, агресия и автоагресия.

Специално внимание следва да се обърне на рационализирането, което можем да видим на всички нива, особено при властващите. Представлява любимото търсене на “рационалното“ обяснение на причините за неуспех.

Близо до него стои фройдисткият механизъм на проекцията, според който виновни са външните реалии; и те се упрекват за неуспехите.

Подчертавам, че всички тези психични защитни механизми на реагиране спрямо обществената фрустрация в същността си са неестествени, абнормни, патологични.

Общо погледнато, според мен в националната ни психика има отклонения и от шизоиден порядък. Това са: типичната за по-възрастните членове на обществото затвореност и капсулованост, нежеланието за контакти и компромиси, липса на потребности за реално комуникиране при всички възрасти, остра недостатъчност от социални чувства и социална интуиция.

Всички те определят и предизвикват особени шизоидни реакции и странни форми на поведение и гротескни увлечения, като например масовата чалга мания, почти всенародната увлеченост от хазарта (тото, бинго и др.), зависимостите, наркоманиите, страстта към празно бръщолевене, глуповатото мъдруване, резоньорството.

По чисто шизоиден начин доста българи от Той до последния клошар претендират за изключителност, някои пишат купища тъпи книги, някои имат и демонстрират странни възгледи, очаквания и желания, други стават автори на нелепи инициативи, трети получават свише фантазни мисии.

Без колебание много хора се вземат съвсем на сериозно, адекватната им самооценка отпада, маниерничат и гримасничат по съвсем налуден начин. Без колебание вземат желаното за действително и се борят упорито за него.

Между другото според мен точно тези факти обясняват съпротивата на управляващите към психологическите тестове, които, както всички знаем, се допускат само за най-ниските равнища на социалната йерархия – шофьори, полицаи, келнери и др. Представете си теста на Айзенк за интелигентност в народното събрание.

Дали няма да има доста хора с коефициент под границите на дебилитета? Какви ли резултати ще дадат тестовете за склонност към лъжа, за лоялност, за агресивност?

Известно е, че чрез средствата на социалната психопатология могат да се диагностицират и по-общи проблеми (заболявания ?) на обществената психика. И наистина, изброените дотук симптоми на абнормни отклонения представляват относително самостойни сфери на деформация, всяка от които си има своите причини, особености и развитие.

Но ако си вгледаме по-внимателно към българското обществено психично здраве сега, според мен може да установим очевидни факти и за нещо по-общо като психична реалност и като тенденция: обществена параноя (пара нойа – покрай разума, сериозна психична болест с характерна систематично подредена налудност, грешна логика и грешни съждения, неприспособимост, нарцисизъм, мания за преследване и др.) Тя като обществен психичен процес на деформация и като обществено психично страдание има много и най-различни форми на проява.

Описаните симптоми на обществени психични отклонения и обществената параноя изискват лечение, изискват сериозни грижи и мерки. Ражда се необходимост от психотерапия. И тъкмо заради това обществото по своеобразен начин настоява за създаването на съответните кадри – психодиагностици, психоаналитици, психоконсултанти, психотерапевти, каквито има във всички развити страни в достатъчен брой и с достатъчно висока квалификация.

Може би пътят ни минава оттук, през психологията. Първо трябва да създадем действуваща система за неутрализиране и противодействие на личностните и социалните психични деформации в българското общество. Да се погрижим за психичното здраве на нацията, което в настоящия момент никак не е добро.

Да призовем на помощ научните, образователните и педагогическите институции, Българската православна църква, културата, българското семейство. Нужна е и Програма за нравствено възпитание и нравствено развитие на нацията, каквито имат редица страни. България от времето на Стамболов е имала такава програма.

С една дума крайно време е да се погрижим за нормалния разсъдък, нормалните емоции и чувства, нормалната воля, активността и позитивната нагласа на българската нация. Ясно е, че само такива хора могат да се потрудят за бъдещето на България и наистина да постигнат добри резултати.