Банер
58413_144504342254723_7868234_n.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Невероятната карма - 1 част
Написано от Маг Селена   
Вторник, 26 Август 2008 10:03

Повечето от нас са свикнали с убеждението, че участието ни в процеса на еволюцията е ограничено до продължителността на един-единствен живот. Тази вяра отразява перспективата на петсетивната личност.

От гледна точка на петсетивната личност нищо от самата нея не продължава отвъд този живот и в усещанията на петсетивната личност няма нищо освен самата нея. Многосетивният човек също разбира, че нищо от него не продължава отвъд този живот, но същевременно осъзнава безсмъртната си душа.

Животът на личността, която сте, е едно от безчетните преживявания на душата ви. Душата съществува отвъд времето. Огромна е перспективата на душата, тя вижда отвъд ограниченията на личността. Душите, които са избрали да изживеят материалната страна на живота, какъвто го познаваме като своя еволюционна пътека, са въплъщавали енергиите си много-кратно в много психологически и материални форми.

За всяко прераждане душата създава различна самоличност и тяло. Личността и тялото, които според петсетивния човек изграждат цялото му същество, за душата представляват уникални, идеално отговарящи за целта на съответното прераждане инструменти.

Всяка личност допринася по свой начин, със специфичните си заложби и уроци за научаване, съзнателно или не, за развитието на своята душа. Животът на майка, на воин, на дъщеря, на духовник; чувствата като любов, уязвимост, страх, усещане за загуба и нежност; вървите срещу гнева, пренебрежението, празнотата и ревността - всички те служат на еволюцията на душата.

Всяка физическа, емоционална и психологическа характеристика, изграждаща личността и нейното тяло - силни или слави ръце, муден или проницателен интелект, ведър или мрачен нрав, жълта или черна кожа, дори цветът на косата и на очите - всичко е съвършено съгласувано с целите, които душата трябва да постигне.

Петсетивната личност не осъзнава множеството други прераждания на душата. Многосетивната личност може да усеща тези прераждания или да ги изживява като свои минали или бъдещи превъплъщения. Те представляват, така да се каже, семейство от животи, но не са животи, през които е преминала самата личност. Те са изживявания на душата.

От гледна точка на душата всички нейни прераждания са едновременни. Всичките й самоличности съществуват по едно и също време. Следователно, когато едно от превъплъщенията на душата се освободи от негативността, полза имат всички други превъплъщения. Понеже самата душа не е ограничена от времето, миналото на личността, както и бъдещето й, се подобряват, когато тя се освободи от вълните на страха и съмнението. Както ще видим, избавлението от негативността при една личност се отразява положително на много други динамични страни на съзнанието.

Петсетивните хора забелязват някои от тях, но не ги смятат нито за динамични аспекти на съзнанието, нито за нещо, свързано с личните им вътрешни процеси, като например съзнанието и еволюцията на своя пол, раса, националност и култура. Други от тях се намират далеч отвъд сетивните способности на петсетивния човек. Един съзнателно изживян живот следователно е неоценимо богатство.

Личността и нейното тяло са изкуствените аспекти на душата. Когато те изпълнят своята функция, в края на прераждането душата ги изоставя. Те умират, но не и душата. След прераждането тя се завръща към своето безсмъртно и безвремево състояние. Отново се завръща към естественото си състояние на състрадание, яснота и безгранична любов.

Това е контекстът, в който се явява нашата еволюция - безспирното раждане и прераждане на енергията на душата върху материалната арена, в земното училище.

Защо се случва това? Защо е нужно дори да говорим за самоличностите и душите?

Превъплъщението на душата представлява едно огромно намаляване на нейната сила до ниво, подходящо за физическата форма. Това е намаляване на една безсмъртна система на живот в рамките на времето и продължителността на броени години. При това системата на възприятията, която е способна да участва едновременно и пряко в безброй много животи, някои от които физически, а други не, се свива до пет материални сетива. Душата доброволно извира да предприеме това изживяване с лечебна цел.

Личността представлява онези части на душата, които се нуждаят от лечение заедно със състраданието и любовта, които душата дава в служба на изцелението в този жизнен път. Разкъсаните страни на душата, аспектите, които се нуждаят от лечение, трябва да влязат в контакт с физическата материя, за да може всяка частица от развитото да се слее в едно цяло.

Личността е като една сложна мандала, образувана от тези частици плюс неразкъсаната, цялостната част.

Тя идва право от онези части, за чието изцеление душата е решила да работи в този живот, които се нуждаят от преминаването през физическата материя, и онези части, които душата е отдала в помощ на този ваш лечебен процес. Следователно в личността на един човек вие виждате разпокъсаните страдания на душата, от която тази личност е изградена, както и спечелената от душата милост - способната на обич част от личността.

Помислете колко мощна е душата, щом част от нея изпитва разтърсваща любов, друга част - страхове, друга вероятно е неутрална, четвърта е шизофренична, а една част е покъртително състрадателна. Ако някоя от тези части е незавършена, изградената от душата личност ще е нехармонична. В една хармонична личност душата с лекота се влива в тази своя част, която е в контакт с физическото превъплъщение.

Душата просто е.

Тя няма начало и край, а тече към цялостта си. Личността се явява като една естествена сила, идваща от душата. Тя е енергиен инструмент, който душата адаптира за функциониране във физическия свят. Всяка личност е уникална, понеже формиращата я конфигурация от енергията на душата е уникална.

Тя всъщност е, така да се каже, представителят на душата, който осъществява контакта с физическата материя. Тя е продукт, формиран под влияние на вибрациите на вашето име, на връзката ви с планетите по време на вашето раждане, на ефекта от вибрациите на енергийната ви среда, както и от не цялостните аспекти на душата ви, които се нуждаят от кон-такта с материята, за да довият своята цялост.

Личността не действа независимо от душата. Според степента, до която човек е в допир с духовните дълбини, личността се успокоява, понеже енергията на съзнанието се фокусира върху енергийния център, а не върху изкуствената фасада на личността.

Личността понякога се възприема като сила, която буйства на боля в света, без да е свързана с енергията на душата си. При такава ситуация често се заражда онова, което наричаме зъл човек, и то може да стои в основата на една шизофрения. Това е в резултат от неспособността на личността да открие своя произход или връзката със своята майка - душата.

Конфликтите в човешкия живот са правопропорционални на степента, в която енергията на индивида е отделена от душата, и следователно, както ще видим, това е безотговорно отношение към сътворението. Когато една личност е напълно балансирана, не можете да видите къде свършва тя и къде започва душата. Това е един завършен човек.

Какво включва изцелението на душата?

Повечето от нас са свикнали с представата, че ние сме отговорни за някои свои действия, но не за всички. Смятаме се отговорни например за добрите дела, които ни сближават с околните, и за това, че имаме положително отношение към тях. Но не се мислим за отговорни, когато се караме с околните и за негативната си реакция.

Чувстваме се отговорни за сигурността на пътуването и затова преди да тръгнем на път, проверяваме състоянието на колата, но ако изпреварим някоя кола, която по наше мнение се движи твърде бавно и така едва не причиняваме катастрофа, смятаме другия шофьор за виновен.

Ако си осигуряваме храна и дрехи благодарение на успешния си бизнес, отдаваме заслугите на себе си. Ако обаче се изхранваме от обири на апартаменти, виним тежкото си детство. За много от нас да ни смятат за отговорни е равносилно на това да ни хванат на местопрестъплението.

Един приятел, който всяка година се завръща в родната си Италия, закачливо ми разказа как веднъж вечерял в ресторант със семейството си. Когато дошла сметката, бащата на моя приятел - педантичен човек - изследвал всяко надраскано на листчето ястие. След известно взиране той успял да разбере, че последното написано в сметката е израз, който в свободен превод означава „ако мине, мине".

Той повикал сервитьора и го попитал:
- Какво е това ястие? Сервитьорът свил рамене и отвърнал:
- Е, не мина.
Много от нас смятат, че ако магазинерьт ни даде повече ресто, отколкото трябва, и ние го вземем, животът ни е повлиян само доколкото сме получили неочаквана изгода. Всъщност всяко наше действие се отразява върху нас по неизмерим начин.

"Мястото на душата"
Гари Зукав


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .