Банер
202030255321[1].jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

По самодивските поляни
Написано от Маг Селена   
Петък, 12 Юни 2009 17:50

Основавайки се на аниматизма в славянската митология, на склонността у древните славянски племена да одухотворяват предмети, дървета и природни сили, обикновено приемаме, че неизбродния свят от горски, планински и крайречни полубожества и митични същества в нашия фолклор са славянско наследство. Славянското в тези случаи обаче засяга преди всичко колорита, обстановката , атмосферата в сказанията- облекло, образи, настроение.

Това е вън от съмнение изключително поетичен и живописен елемент внесен допълнително в една демонология, която в по-голямата си част е съществувала сред населението по нашите земи преди създаването на българската народност. С една дума значителна част от митичните същества съпровождали вековете на българската душевност са в значителна степен предадени пряко или косвено от тракийските ни предци.

Славянското население ги възприема, одухотворява и обогатява едва след преминаването си на юг от Дунава. Истинските самодиви и самовили, запазени в българското народно творчество, не съществуват във фолклора и митологията на западните и източните славянски народи.

Що се касае до русалките от руския фолклор, те са били винаги непознати всред българския митичен персонаж и изкуственото им въвеждане от някои наши изследователи през 19 и 20 век е само под широкото влияние на руската поезия през този период.

Византийският летописец Прокопий от времето на Юстиниан /6 век/ споменава,че траките, между другите митични същества, са почитали твърде много нимфите. Славяните са дали обаче ново, свое название на тези горски обитатели, заварени в земите на юг от Дунава.

Нарекли са ги самодиви и самовили. Първото название е разпространено повече в източните, а второто в западните части на българските земи. В корените на двете названия са включени
представите за изключителна красота, гъвкавост и волност. Първата съставка и на двете думи разкрива една от основните особености на тези изпълнили народната ни поезия създания- стремежът им да бъдат далеч и уединени от хората.

В представите на народа самодивите живеят в "отвъдни земи" и се появяват у нас заедно с пролетта- обикновено на Благовец, празнуван на 25 март. Тръгват си обратно на Осекновение /отсичане главата на Йоан Кръстител/ -29 август. Те са плътно свързани с възраждането на природата и са олицитворение на вълнуващия възход, апогея и плодоносното стихване на живата материя през пролетно-летния период на годината.

Появяват се заедно с първите пролетни птици, с цъвтежа на тревите и дърветата, проявяват най-голяма активност и завладяват истински природата в дните на лятното слънцестоене, около Еньовден, и изчезват почти неусетно тогава, когато вечното предназначение на пролетното зачатие е вече осъществено- дърветата са натежали от плод, а хамбарите са пълни със зърно. Поетична алегория, която е изпълвала духовния мир на много и много поколения неуморни орачи и пастири по земята ни през изминалите векове.

Понятията самодиви и самовили съществуват вероятно в най-ранните периоди от съществуването на старобългарския език. Най- ранния открит досега писмен паметник за тях обаче е една грамота на българскиа цар Константин Асен /13 век/ , в която се говори за местност, наричана "вилски кладенец" Твърде вероятно е , че подобни названия са съществували още през Първото Българско царство.

В представите на народа самодивите са хубави момичета или млади жени, облечени в живописни дрехи, препасани с многоцветен пояс, в който преобладава зеления цвят и са със златотъкана забрадка на гравата. Те имат крила и това им дава възможност не само да играят леко и свободно, но и да преминават бързо големи разстояния. В повечето случаи самодивите обитават уединените цъфнали поляни край реки, извори и езера.

Имат свои любими сборища, където в късна доба се събират за да играят до пропяване на първи петли. Народът нарича и до сега тези живописни поляни "самодивски игралища" Според народните вярвания самодивите не само летят, но и яздят на "сур елен", носят лък и стрелят по хората със стрели "белоперки" и "черноперки" и в зависимост от това носят щастие или тежко изпитание за улучения.

Общо взето самодивите са благосклонно разположени към хората, обичат свирнята на кавалите и често издебват нощем самотни овчари, за да се наслаждават на омайни мелодии в планинските пасища. Къпят се в изворите, реките и езерата, но стават отмъстителни ако бъдат видяни в такъв момент от човешко око. Самодивската им сила е скрита в самодивските дрехи. Ако овчар или случаен пътник издебне къпеща се самодива и вземе дрехите и, той я лишава от силата и и тя тръгва покорно след него.

Става му жена, отглежда рожба, но добрала се по някакъв начин до скритите и заключени атрибути на самодивската си природа, изоставя всичко и се завръща отново в далечните убежища на посестримите си. Народната ни поезия е богата с изключително много съкровени и вълнуващи творби, посветени на тази непреодолима жажда за завръщане в тайнственото и благословено лоно на горите.

Нито "мъжката рожба", нито "топлото домашно огнище" могат да потушат първичния инстинкт заложен в тях от жизнените сокове на пролетта. Изразителки на този ежегодно възвръщащ се плодоносен сезон ,самодивите не само опазват посевите и плода на стопанина , но са в състояние да осигурят навреме дъжд, слънце и "блага роса" за обилния плод. Самодивите заемат достойно място в нашия епос. Те не само закрилят изпаднали в беда смелчаци, но са и "помайчими" на славни юнаци.

Не един от любимите герои в юнашкия епос е бозал от гръдта на легендарни самодиви. Според някои песни дори Крали Марко дължи чудноватата си сила на самодивското мляко. Най-честият вариант на песни и легенди с такъв сюжет представляват отглеждания от овчари бъдещ исполин като слабовато и недохранено момче, което с труд пренася дори бъкела с вода до кошарите.

За шастие, именно в такова състояние го среща легендарната му благодетелка-самодива с необикновено големи гърди, яздеща гола сурия си елен. Гърдите и били толкова големи, че тя ги носела преметнати през рамена.

Три пъти бозал Марко от тези гърди и това осигорило бъдещата му съдба и чудовната му сила. Разбира се ,както става обикновено и в живота, закърмените със самодивско мляко юнаци далеч не във всички случаи остават благосклонни към самодивите, дори и тогава когато са ги приели за помайчини и посестрими.

Крали Марко, Релю Крилатеца, Момчил Юнак, Рабро Юнак се разправят жестоко и понякога прибягвайки дори до хитрост и коварство с опълчилите се срещу тях самодиви. Появяването на самодивите на Благовец съвпада не само с идването на прелетните птици и цъфтежа на ливадите и горските храсти,но и с излизането от леговищата на змии, гущери и други животни, прекарали студения сезон в зимна летаргия.

Във връзка именно с това, по стар обичай, и на този ден из дворовете пламва вечния символ на живота-огъня, а домашните обикалят със запален пушещ предмет или прахан из стопанските помещения и удряйки с железни предмети, също така свързани с отъня-маши, ръжени и други, произнасят високо звучни и магични заклинания. Самодивите по това време все още плахо пристъпват по току-що пробудилата се земя. Тепърва започва тяхния живот, тепърва ще се развихрят страстите и силата им.

Апогеят на "самодивската активност"е през русалийската /калушарска/ седмица-между Спасов ден и Петдесятница. В старобългарската литература последния празник е изписван дори с името "Русалия" по това време именно самодивите проявяват най-често своенравния си характер и пакостят на хората. Водят вихрушките, изсипват пролетните порои, които повалят житата и унищожават плода.

Тъкмо заради това още от времето на тракийските прадеди в тази седмица са тръгвали и русалийските дружини, за да прогонят самодивите и спасят човешкия живот и натежалите от зреещи класове нивя.

Тази запазена от векове връзка между русалийските игри и самодивите е още едно доказателство, че омайващите с красотата си обитателки на цъфналите гори и поляни, посестримите на безстрашни юнаци и народни защитници, изпълнили с толкова романтична красота и художествено въображение народната ни поезия, имат всъщност зачатъка си от някогашните тракийски нимфи.

Нещо повече. По много белези- ездата им върху сур елен, лъка и стрелите, с които поразяват за добро или зло избранници или избраннички- наподобават не само древногръцката богиня на горите и лова Артемида, но още повече тракийската богиня на плодородието и безсмъртието Бендида.

Възможността на самодивите да възвръщат живота на погубени юнаци, така впечатляващо описана на не едно място в народната поезия, показва генетичната им връзка с обичаната от народа тракийска богиня на безсмъртието. Способността на самодивите да възвръщат към живот загинали е приемано и през най-ранните периоди от живота на народа ни.

В един старобългарски разказ записан в 16 век, но датиран вероятно от много по-ранен период се говори , че по време на походите на Александър Велики по тракийските земи един младеж от свитата на царя измил риба на планински извор, която оживяла. Самият Александър измил друга риба и тя също оживяла. Това показва, че дори и през тази далечна епоха се е вярвало в съживителната силе на водата от изворите на тракийските нимфи- по-късните български самодиви.

Онова , което отличава най-съществено нимфите от самодивите са крилата, които последните придобиват под влияние на християнската религия, оприличаващи ги, макар и като далечна алюзия, с ангелите, обитаващи рая. Спасов ден и Русалийската седмица е периодът на най-лудите самодивски игри и танци. Тъкмо по това време самодивите отвличат най-много момци, овчари или набелязани моми, чиято съдба по-късно остава без следа.

Съвсем понятно е ,че времето на проливните дъждове, бури и вихрушки в късна пролет, е подходящ повод за обяснение на безследно изчезнали удавници с разюзданите страсти на самодивските хороводи. Тъй като русалийската седмица минава в броени дни, онези ,които не са
се наемали и не са били подготвени да тръгнат с русалийските дружини, остават през този период кротки и смирени по домовете си, с единственото желание да не предизвикат гнева на свръхестествените сили.

За разлика от легендарните юнаци, излизащи винаги охотно на схватка с горските обитателки, простосмъртните хора използват за защита при угроза от самодиви единствено "самодивските билки"- комуняга, чемерика, перуника, тинтява, вратика, пелин и росен. Фактически комбинация, събираща в едно и за съвременната фармакология едни от най-богатите на лечебно въздийствие наши билки.

Макар подобни на редица други митически същества във фолклора на европейските народи- нереидите в гърция, елфите у германците, феите у французите- самодивите са много пълно, цялостно и убедително одухотворени и характеризирани в българското народно творчество. Те остават и най-обичния персонаж в изпълнените с епични видения и интимни чувства народни легенди и преди всичко в най - драматичните сцени на юнашкия ни епос.


Петър Константинов
sexnature.or


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .