Банер
ЛАДА.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ВРИЛ: МИСТИКА И ЕНЕРГИЯ
Написано от Маг Селена   
Неделя, 04 Ноември 2007 00:00
Началото на екзотичните технологични разработки на германците се поставя още през 1919 г. в Берлин с основаването на езотеричното общество


Към края на Втората световна война съюзническите пилоти се натъкват на странни пламтящи дискове. Освен силна светлина, те излъчват и мощно електростатично поле, което блокира електроинсталациите на двигателите и навигационните системи на самолетите.

Американските пилоти докладват, че огнените дискове се "лепват" към машините им и въпреки отчаяните им маневри, те неизменно ги следват на около 10 м разстояние. Това е едно от тайните оръжия на Хитлер, за което говори и в. "Ню Йорк Таймс".

В броя си от 14 декември 1944 г. вестникът описва свидетелствата на очевидци, наблюдавали огнените дискове в небесата над Германия, Норвегия и Холандия. Заради пламтящия им ореол пилотите ги наричат "фуу файтърс" (foo fighters) (от френски feu - огън).

Началото на екзотичните технологични разработки на германците се поставя още през 1919 г. в Берлин с основаването на езотеричното общество "Врил" (Vril Gesellschaft), известно също като Ложата на просветените. Основател е професор Карл Хаусхофер, директор на Института по геополитика към Мюнхенския университет.

Негов ученик е Рудолф Хес - съмишленикът на Хитлер от зората на националсоциалистическото движение. Хаусхофер е чест посетител на Хитлер и Хес в затвора Ландсберг и дългите им дискусии там повлияли за окончателното формиране на идеологията на Хитлер. От геополитическите теории на Хаусхофер той заимства идеята за завземане на жизнено пространство, необходимо за развитието на "германската господстваща раса".

Хаусхофер е въведен в окултизма от руския метафизик Гюрджиев. Когато бил военен аташе в Токио, Хаусхофер е изучавал Дзен-будизъм в тайното Общество на Зеления дракон, посветен е в тайните учения на тибетските лами и заема местото на починалия Дитрих Екарт като окултен наставник на Хитлер. Всред членовете на "Врил" са също Алфред Розенберг, Химлер и Гьоринг.

Обществото "Врил" съчетава политическите възгледи на Ордена на Илюминатите с индийския мистицизъм, теософията и Кабала. Името си получава от утопичния роман на англичанина сър Едуард Булър Литън "Врил - силата на идващата раса", публикуван през 1871 г.

В него Литън описва подземна човешка цивилизация, технологично напреднала много повече от нас. Свръхчовеците са овладели мощната енергия врил, която ги е направила богоподобни. Литън описва двойнствената физично-духовна същност на енергията врил, която освен чудовищна унищожителна сила, придава телепатични, левитационни и лечителски способности на тези, които я владеят.

Тази енергия се излъчва от Черното слънце - голямо кълбо от "първична материя", което се намира в центъра на нашата планета и дава светлина на подземните хора. То става емблема на новото общество и може да бъде видяно на много асирийски и вавилонски свещени места. В продължение на векове

Черното слънце е било почитано като източник на неизчерпаема и невидима за човешкото око божествена вътрешна светлина с форма, подобна на германския рицарски кръст.

Членовете на обществото вярвали, че преди много хилядолетия цивилизацията, която сега обитава вътрешността на Земята, първоначално е живяла на повърхността. Водила е велика война с извънземна цивилизация и вследствие на нея се е пренесла във вътрешността на Земята.

Светът - такъв, какъвто го познаваме - скоро ще се промени и "господарите" ще излязат на повърхността. Ако хората не успеят да овладеят силата врил, за да станат също "господари" и да се съюзят с подземните свръхчовеци, ще станат бъдещите "роби".

Това овладяване трябва да стане посредством метод на вътрешната концентрация, аналогичен на методите от окултните учения на йезуитите и тибетския будизъм. Считало се, че този метод е наследен от древните атланти и правилното му приложение би трябвало да реактивира силата врил, която дреме във всеки ариец, за да може арийската раса да доминира над останалите.

Според Литън подземната и арийската раса произлизат от едни и същи прародители. Сър Литън е бил посветен розенкройцер и поради това членовете на обществото Врил считали, че романът е всъщност езотерично откровение относно реални факти, изложено под формата на социално-утопична фантастика и насочено към тези, които имат способността да го проумеят.

Врил-енергията е била известна през вековете под много имена - наричана е още чи (или ци) от китайците, астрална светлина, оргон (оrgone), одическа сила, охас (оjas), прана от хиндуистите, йешод (yesod) в Кабала, негативна ентропия, квинтесенция и др. Тя наподобява енергията на нулевия вакуум в квантовата физика.

Занимавала е умовете на магьосниците и алхимиците през вековете, като бива интерпретирана от Литън в светлината на окултното възраждане и научния прогрес от края на ХІХ в. За първи път терминът "врил" се употребява от Луи Жаколио (1837-1890 г.), френски консул в Калкута по времето на Втората империя, който описва използването на врил-енергия от сектата джайни в районите на Мисор и Гюджерат в Индия.

Един от най-големите за времето си ракетни експерти, сътрудникът на Вернер фон Браун д-р Вили Лей през 1947 г. разкрива пред света съществуването на обществото. Предполага се, че още през 20-те години "Врил" са успели да установят контакт с подземната човешка цивилизация, както и телепатична връзка с представители на извънземен разум, които посветили членовете на тайното общество в някои достижения на техния философски, културен и технологичен прогрес.

Изглежда, че с тяхна помощ и в сътрудничество с някои от водещите германски учени (Рудолф Шрайвер, д-р Рихард Мите, Клаус Хабермол), както и италианеца д-р Джузепе Белуцо, членовете на "Врил" са първата група, направила опити за построяване на летящи чинии. Работата по конструирането им започва още през 1922 г.

Летателните апарати на Врил са задвижвани от електромагнитния левитатор на инж. Шуман от Техническия университет в Мюнхен, използващ конвертора на свободна енергия на инж. Ханс Кьолер в съчетание с вълновия генератор на Ван Де Граф и вихровото динамо на Маркони за създаване на мощни въртящи се електромагнитни полета за преодоляване на гравитацията.

Изпитанията често завършвали с катастрофи - машините излизали извън контрол, започвали да се клатушкат и въртят около оста си, губели височина и се разбивали на земята. Частно финансираната експериментална дейност получава официална подкрепа след 1933 г., когато нацистите идват на власт. Фюрерът приветства възможността да разчита на алтернативна енергия за осъществяване на плановете си за световно господство.

Зависимостта на германската промишленост от румънския петрол е ахилесовата пета на неговия режим, за което той много добре си дава сметка. През 1935 г. в СС е създаден технически отдел Е-ІV (Entwicklungsstelle 4) за разработване на алтернативни видове енергия, с експериментална база "Хаунебург" в Хаунетал, северозападна Германия.

Различните разработки получават наименования JFM (JenseitsFlugMaschine), RFZ (RundFlugZeug), Haunebu и Vril. В работата участват конструкторските бюра на Хайнкел и Дорние. Добилите популярност всред съюзническите пилоти "фуу файтърс" всъщност били безпилотните прихващачи WNF Feuerball (огнено кълбо), задвижвани от конвенционални ракетни двигатели, а електростатичното им оръжие под формата на пламтящ ореол било съвсем нова разработка на Месершмит.

Пламтящите дискове създавали дискомфорт на янките от ноември 1944 г. до края на войната, като свалили 415 бомбардировача, всеки с по пет до осем души екипаж.

Причините, поради които тези революционни идеи не са приложени в реален въздушен бой са няколко. Независимо от по-напредналата им технология в сравнение с конвенционалните самолети, германците не са успели да намерят полезна за войната функция на летящите чинии, освен евентуално за разузнаване.

Авангардните машини страдали от недостатъците на всяка нова и неутвърдена технология. Мощните електромагнитни левитатори били трудни за управление и изисквали сложна навигационна система, каквато тогава все още не е била разработена. Летящите дискове значително отстъпвали по маневреност на обикновените самолети (Месершмит 109, Фоке-Вулф 190), като можели да завиват само на 22?, 45 и 90 градуса.

Монтираните експериментални оръдия опасно дестабилизирали полета на машината и съответно точността на стрелба била незадоволителна. Поради това били премахнати, а на някои модели били заменени с картечници, от които нямало особена полза.

Независимо от тези недостатъци, към края на войната СС дали приоритет на Врил-разработките, защото чиниите можели да излитат и кацат без писта. Това обстоятелство било решаващо на фона на денонощните съюзнически бомбардировки, които правели тези маневри най-опасни за немските самолети, понеже летищата били сред най-приоритетните цели.

За ускоряване на работата по усъвършенстване на новите машини СС преровили патентните бюра както в Германия, така и в цяла окупирана Европа. Всички инженери, способни да вземат участие в секретната програма, били принудени да го направят или направо арестувани - измежду тях са австриецът Виктор Шаубергер и румънецът Хенри Коанда.

Широко бил използван робски труд за изграждане на подземни хангари и за производство на части за машините. Любопитно е, че дори министъра на въоръжението Алберт Шпеер не е бил информиран за какви цели осигурява работна ръка. Само на висши офицери от СС били известни и задграничните складови, производствени и експериментални бази на Райха.

През 1937-38 г. нацистите задълбочено изследват и Антарктика в търсене на мистериозната дупка около Южния полюс, която се счита за вход към подземния свят. Предполага се, че тук нацистите са установили контакт със "свръхчовеците", населяващи митичния Град на дъгата, като основали военна колония в Земята на кралица Мод, на която немците дават името Нова Швабия (Neu Schwabenland).

Там била изградена база за подводници, а през 1942-43 г. концлагеристи изграждат и подземен комплекс в планината Мюлиг-Хофман (Muhlig-Hoffman), наречен База 211. Колонията има за цел укриване от войната на секретните врил-технологии и последващото тяхно разработване. Германски подводници често пътуват до Южна Америка и Антарктика.

За разлика от "вълчите глутници" на адмирал Дьониц, пътуванията на тези подводници нямат агресивен характер и старателно избягвали срещи с други съдове. Германците също така разполагат метеорологични станции по необитаемите острови между края на Южна Америка и полярния континент.

През 1942 г. в Украйна Службата на Общото СС за "Раси и преселение" RuSHA осигурява жени от арийски произход за нуждите на База 211. Подбрани са около 10 000 руси жени с добро телосложение между 17 и 24 г., както и 2500 войници от Вафен СС за постоянно заселване на военната колония.

Предполага се, че през март 1945 г. последните товари с врил-технологии са евакуирани там. Две германски подводници, които края на войната сварва край бреговете на Аржентина, са заподозрени в обслужване на База 211. При предаването си на аржентинските власти, подводниците били празни, а екипажите им упорито отказват да разкрият местоназначенията си.

На 15 август 1945 г. президентът на САЩ Хари Труман издава указ за събиране (ограбване) на материали, свързани с германските високи технологии. През март 1946 г. Военноморската комисия създава програма с кодовото название "Проект Кламер".

Задачата е "доброназорното" депортиране на германски учени в САЩ. Въпреки значителния брой депортирани, става очевидно, че над 2000 учени и 4000 техници от Е-ІV "липсват", а цели 54 германски подводници са в неизвестност.

Въпреки че официално ги класира като жертви на войната, Вашингтон знае, че те не могат просто да изчезнат и ги подозира като бегълци в База 211. Под прикритието на следвоенната пропаганда за разкриване на военнопрестъпници, САЩ планират южноамериканска версия на Проекта "Кламер".

Един боен кораб и един самолетоносач с общо 4700 души морски пехотинци, водени от адмирал Ричард Бърд, провеждат операция "Висок скок" по издирване на германските високи технологии, евакуирани в Антарктика.

Конкретната задача е претърсване на Нова Швабия. Проведено е въздушно разузнаване с фото- и видеозаснемане, както и замервания с магнитометри за откриване на магнитни аномалии под леда. Самолетите се натъкнали на вражеската отбрана, тъй като войната съвсем не е приключила за автономната База 211.

Скоро американците понасят огромен процент загуби на жива сила и техника, което принуждава адмирал Бърд да се завърне в Щатите много преди планирания срок на операцията. Наложено е "информационно затъмнение", тъй като Вашингтон няма намерение да разсекретява операцията независимо от резултата, а и загубата е неочаквана на фона на съвсем наскоро спечелената победа във войната.

Това е предисторията на съвременната уфология, разказана съвсем накратко. Статията няма претенции за всеобхватност и достоверност, тъй като ограбената от съюзниците документация, касаеща германските високи технологии, продължава да бъде крита от световната общественост и едва ли ще я видим някога.

Каквато и да е обективната истина, предметът на дейност и достиженията на обществото "Врил" и до днес остават една от най-строго пазените тайни от господарите на Новия световен ред.

 

Автор Иво Георгиев



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .