Банер
11692624_10204754601572448_8830959122669379475_n.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ЩО Е ИЛЮЗИЯ И ЩО Е ИСТИНА?
Написано от Маг Селена   
Неделя, 18 Ноември 2007 00:00
В най-общ смисъл, под илюзия разбирам нереалистична представа или възприемане на действителността - субективно преувеличаване или смаляване на някои ценности и смислови определения.

В цялото изложение използвам някои понятия, които се употребяват с доста противоречив смисъл, затова се налага да уточня какво съдържание влагам в тях:

В най-общ смисъл, под илюзия разбирам нереалистична представа или възприемане на действителността - субективно преувеличаване или смаляване на някои ценности и смислови определения. Повечето философски направления не употребяват това понятие, защото за тях действителността или я има, или я няма. Но когато навлезеш в многоплановото битие и се сблъскаш с многопосочните взаимодействия, то неминуемо се натъкваш на илюзорните възприятия и тяхното отражение върху човешкия мироглед.

Подчертавам: действителността е реално съществуваща, но нашите представи за нея са илюзорни защото сме приели, че материалният свят е единствено съществуващият. Илюзията се явява като следствие от самонадценяване на собствените ни способности за реално възприемане и оценка. В този смисъл илюзията е повърхностно знание, а не несъществуваща действителност, както я възприемат мнозина.

Една от причините създаваща постоянно илюзии в хората, е самозаблудата, че една причина е напълно достатъчна за някакво събитие. Самовлюбеността е друг постоянен източник на илюзии. Например, почти всеки се смята за потърпевш, за жертва на другите хора, докато в действителност - в 99% от случаите, причина за лошото отношение е самият потърпевш, независимо, че му се струва, че не е давал конкретен повод.

Тази илюзия на самовлюбената жертва, поражда много конфликтни ситуации, като същевременно изключва самонаблюдение и установяване на действителността, а заедно с това и възможността за съзнателно поправяне на допуснатите грешки.
    
Постоянен източник на илюзии е абсолютизирането на истината. Истината винаги е относителна и подвластна на времето: "Всичко тече, всичко се променя". А в повечето случаи причините са комплексни и многопосочни.
     
А може би най-големия източник на илюзии за хората е едностранчивото осъзнаване на действителността като черно-бяла, като истина и неистина. А реалната действителност винаги има най-малкото две страни - положителна и отрицателна.

Нашето ограничeно съзнание винаги възприема само едната страна на действителността и изпуска другата (другите) и по този начин се отдалечава твърде много от действителността. Но както не можем да разделим магнита на два самостоятелни, отделни полюса, така и не можем да твърдим, че нещо е само добро, а друго само лошо. Един от аспектите на разширеното съзнание е постоянно да си дава сметка за съотношението на тези съставки и тогава става трудно да се лепят етикети "това е добро", а "това е лошо"
     
Ще се опитам да дам няколко примера за масови илюзии:
         
Човешката същност е само материално тяло и с разлагането му изчезва, престава да съществува и човешкото съзнание - с премахването на тази илюзия ще изчезнат и всички причини пораждащи стрес.
    
Човешкият организъм се състои само от биохимични процеси - преодоляването на тази илюзия ще промени изцяло медицината.

Науката е изучила почти изцяло действителността, оставали съвсем дребни подробности - с осъзнаването на горното твърдение като илюзия, ще стане възможна и коренната промяна в мирогледа на повечето хора.

Може да се каже, че едно от определенията за мъдър човек е - човек избавил се от илюзиите си.


ЩО Е ИСТИНАТА ЛИ?!

Ето един въпрос, на който общо взето трудно се дава еднозначен отговор, защото се търси истината от гледната точка на всеки един индивид. И доколкото всеки индивид е различен от другите, получават се и различните истини. Но ако се погледне на света като на единен организъм, с единни цели и тясно преплетени интереси, тогава е много лесно да се даде определение за истина.

Ако започнем с определението, че истината е обективно отражение на действителността, то е очевидно, че е възможна само една абсолютна истина - Цялото или Вселената. Под определението Цялото разбирам Бог - Върховният Абсолют, но избягвам това название, тъй като всеки влага различен смисъл и има различна представа за Бога.

Всички останали истини са части от единствената абсолютна истина и затова можем да ги наречем частични (относителни) истини. Тъй като истините (дори абстрактните) отразяват действителността в пространството, то ще си позволя да използвам измеренията на пространството за категоризиране на различните видове истини.

Всеизвестни са три основни измерения, като посоки (координатната система) и четвърто измерение - времето. Що се отнася за пространствените истини, мога само да кажа, че са доста разнообразни и зависят от етапа на развитие в съответната звездна система. Например, логическото мислене в другите галактики, в някаква степен се различава от нашето и това се определя от принципа за разнообразието.
   

Що се отнася до видовете истини, зависими от времето, съвсем естествено е да различаваме минали, настоящи (актуални) и бъдещи истини. Мисля, че това деление, ще се приеме доста трудно от хората привикнали да абсолютизират истините. Преходността на истините ще обърка доста техните представи за действителността, но да се надяваме, че с времето всичко ще си отиде по местата.
   

Ако разгледаме пространството като сбор от постоянно движещи се обекти, то е очевидно, че във всеки един момент конфигурацията им се мени - променят се разстоянията между обектите и съответно се променят и взаимодействията между тях.

Следователно всички конфигурации, съществували до този момент, са вече минали истини, те вече няма да се повторят никога в същия вид, тъй като във Вселената всичко е подчинено на спиралата. За съжаление, човечеството е затънало до гуша в минали истини и трудно осъзнава промените налагани от времето.
   

Ползата от миналите истини е, да се учим от тях, да разбираме по-добре актуалните истини, и да направим опит за прогнозиране на бъдещите истини. Но в никакъв случай не трябва да се опитваме да приспособяваме настоящето към изпитани и проверени модели от миналото, защото по този начин, предотвратяваме промените налагани от времето.

Те се натрупват и вместо преходът да стане плавно и естествено, промените стават скокообразно - това често се възприема като някаква катастрофа. Прогнозирането на бъдещето, базирано на сегашните илюзорни представи на човечеството в материалния свят е доста трудно и най-вече неточно.
 

Когато стане въпрос за истината, неминуемо се стига и до противоречията. Обективно погледнато, противоречия не съществуват. Но независимо от това ще се опитам да разгранича, според общоприетите понятия, два вида противоречия. Обективни противоречия са: магнитните полюси - при тях съществува така нареченото единство на противоположностите и не е възможно съществуването само на единия полюс, отделно от другия.

Същото може да се каже и за противоположности от типа ден - нощ, лято - зима и др. - илюзорни противоречия получаващи се в резултат на разлики във времето. Всички останали противоречия, с които се сблъскват хората са субективни и са в резултат на недостатъчни знания за действителността - т. е. не се познават свързващите елементи (истини) между забелязаните субективни противоречия.
   

Прието е да се смята лъжата за противоположност на истината. Лъжата е умишлено разместване на обективната действителност. Независимо дали истините са разместени пространствено или времево, може спокойно да се каже, че каквато и да е лъжливата конфигурация, тя със сигурност или е била вече истина, или ще бъде някога.

В този смисъл всички истини са относителни лъжи и всички лъжи са относителни истини. Ако една истина е установена в настоящия момент и ние започнем да твърдим това, нищо чудно да твърдим лъжа, понеже установената истина вече е станала минала истина. Често се случва и обратното - да кажем някаква лъжа и след малко тя да се превърне в истина.

Всичко това е доста условно (относително), както вече отбелязах. Защото времето, за което се променят истините, има един много широк диапазон от стойности - зависи от големината на относително самостоятелната цялост, която отразява дадената истина.

Микроскопичните частици имат собствена честота на трептене, която се изразява с милиарди, т.е. частицата се променя милиарди пъти в секунда. А космическите обекти са подчинени на ритъм, който прави един завършен цикъл за милиони и милиарди години.

Следователно истините се променят в един почти безкраен диапазон: от невъобразимо бързите промени, до промени, които не могат да бъдат проследени или забелязани за един живот или дори на много поколения наблюдения в материалния свят. Но е необходимо всяко човешко съзнание да знае преходността на истините, да се съобразява с тях - това е един от способите за избавяне от натрупаните илюзии.

С казаното дотук съвсем не се опитвам да оправдая лъжата и да омаловажа нейното значение. Каквато и да е нейната основа, в човешките взаимоотношения тя остава порочно явление (добавя хаос) и се явява умишлено увеличаване на, и без това огромното количество илюзии на хората за действителността.
   
Неделимо свързано с истината е и въображението. Независимо за какво въображение става въпрос - творческо или фантазиране (мечта), не могат да му бъдат прикачени определения от рода на реалистично, нереалистично, възможно, невъзможно или празно фантазиране.

Защото, както и лъжата, която е производна на въображението, не може да бъде измислено нищо нереалистично. Въображението се развива трудно, всяко едно въплъщение добавя по нещо ново.
   
Откакто свят светува, методът използван за уточняване на истините, се нарича съмнение. И както всяко нещо доведено до крайност (нарушено равновесие), така и прекаленото съмнение, доведе човечеството до задънена улица. Много по-правилно е съмнението да се разглежда като единия полюс на една цялост, другият полюс, на която е вярата.

Това единство, съмнение-вяра, е спасението (за тези, които могат да поддържат такова единство в съзнанието си) от илюзиите и дава възможност за новия поглед към света. Еволюционното развитие преминава през етап, когато мисленето, логическата обработка на действителността, се нуждае от опорни точки - истини на базата на които, чрез сравнение и анализ може да бъде изследвана всяка нова истина.

За много хора този етап на развитие е приключил, но те продължават по силата на мисловната инертност, да търсят тези опорни точки при изграждането на своето отношение към действителността (мироглед).
   
Развитието на човечеството е вече в такава фаза, че е крайно време, всички да се научат да мислят многопланово. Раздутото съмнение има пагубен характер - отхвърля всичко, в което се наблюдава относителност и неустановена точно конфигурация (определение).

Моето пожелание е: всички хора да осъзнаят относителността, многопосочността и взаимозависимостта на всичко съществуващо, за да могат да развиват по-нататък своите способности. Необходимо е целенасочено изграждане на готовност, на всичко съществуващо да се гледа като на работна хипотеза, за да бъде възможно постоянното обновяване на мирогледа.


Йосиф Йоргов


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .