Банер
2ba83ae1aa764a9c011adf488e233660.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Влиянието на музиката върху съзнанието на народите
Написано от Маг Селена   
Четвъртък, 22 Март 2012 16:05

Музиката - това е оръжие!

На Кирил Скот (1879-1970), известен английски пианист и композитор, принадлежи труда “Музиката и нейното тайно влияние през вековете”, в който се разкрива новото значение на музиката като оказваща влияние върху съзнанието на народите. 

Кирил Скот казва, че за написването на тази книга е много задължен на Учителя Кут Хуми. “Чрез един от учениците, осъществяващи контакт с този Учител, - пише Мария Аунер, - той беше осведомен, че е настъпило времето да бъде доведено до съзнанието на хората езотеричното влияние на музиката върху почти всички фази на цивилизацията. Задача била възложена на  Кирил Скот. Така той написва книгата, вдъхновен от този велик Посветен, който в един от миналите си животи е бил великият философ и музикант Питагор”.

К. Скот твърди, че всеки специален род музика има ярко изразено влияние върху историята, морала и културата на човечеството. Досега се смяташе, че всеки род музика се ражда от средата на присъщата за нея културна епоха. Скот преобръща всичко с главата надолу твърдейки, че, обратно, културните епохи са били създадени от музиката.

Още древногръцкия философ Платон писа: “Музикалното възпитание е най-действеното средство измежду всички други, защото ритъмът и хармонията намират своя път в дълбините на душата... Трябва да се избягва въвеждането на нов род музика – това подлага на опасност цялата държава, тъй като изменението на музикалния стил винаги е съпроводено с влияние върху най-важните политически области”.

Аристотел също твърдял, че музиката притежава силата да формира характера и че човек с помощта на музиката може да се научи да развива правилните чувства.

Предлагаме на вашето внимание кратък обзор на някои глави от книгата на Кирил Скот “Музиката и нейното тайно влияние през вековете”. В тях авторът описва влиянието на музиката върху развитието на древните цивилизации на Индия, Египет, Гърция и Рим, разглежда как влияе западноевропейската музика при формиране на културата в Европа, показва източниците на съвременната музика и описва музиката на бъдещето.

 
Музиката на първите цивилизации

Именно музиката е определила основните черти на характера, присъщи на представителите на древните цивилизации – индуси, египтяни, гърци, римляни. Тя се явява и причината за залеза на тези велики народи. По примера на тези народи може да се проследи прехода от финоматериалния (четвърт тон в индийската музика) към по-малко фината египетска музика (една трета тон) и грубоматериалната гръцка музика (полутон), породила традициите на западноевропейската музика.


Индийската музика  - четвърт тон  - съзерцателно състояние на съзнанието и изтънчено въздействие върху духа.
 
Стъпката използвана в индийската музика е четвърт тон, за нея е характерна не звучността, а изтънчеността и за нейните предимства, както и за нейните ограничения има основателни причини.

В основата на индийската музика лежат мантрите – свещени химни, които изискват точно възпроизвеждане на звука, на неговите съставящи. Тези мантри са се предавали от индийските свещеници в течение на столетия и са били изцяло свързани с религиозните традиции.

Индийските свещеници не са се опитвали да развиват музиката като художествена форма, а са се стремили само да усилват нейното мантрично значение, което предразполагало към съзерцание. Изтънчеността на четвърт тона е способствала за потъване на съзнанието в съзерцателно състояние и оказвало фино въздействие на духа.

Откривайки, че определени звукови съчетания предизвикват дълбока медитация, свещениците експериментирали с тях и ги правили все по изтънчени до тогава, докато не достигали Самадхи или свръхсъзнателно състояние на съзнанието. И макар в такова състояние на съзнанието да чували “музиката на съзерцанието”, те не предприемали никакави опити да го изразят чрез земен звук, задоволявайки се с това, че тя със своята сила поддържа тяхната медитация, оставайки вспомагателно средство за достигане на обединение с божественото.

Доколкото в индийската музика липсвали разнообразието, енергията и емоционалната изразителност, присъщи на западноевропейската музика, дотолкова индийците, като раса, останали едностранно развити, със съзерцателен , но не и активен тип на характера. Малка част от тях могат да бъдат причислени към хората на делото (изключвайки кастата на воините). Голяма част от индийците са мечтателни, медитативно-замислени и прекалено предани на духовно-спиритичните неща.

Особените качества на индийската музика определят характерната история на индийския народ, който твърде много е страдал от липсата на определени качества. В същото време само съзерцателния начин на живот на техните предци е могъл да остави след себе си на света такива единствени по своя род философски системи.


Музиката на египтяните - една трета тон - успокояване на емоционалното тяло и почистване от грубо-материалните вибрации 

Египетската музика се характеризирала с една трета тон и за това тя била с един интервал по-малко изтънчена отколкото индийската музика, което довело до нейното въздействие не върху духа, а върху емоциите, тъй като тялото на чувствата в сравнение с менталното тяло не е толкова финоматериално.

Изтънченият дух става инструмент на мъдростта, но само и едва тогава, когато не му пречат грубите емоции. Те влияят враждебно на знанието и разпознаването, ако последните се намират във възбудено състояние. От друга страна, ако те са спокойни и управляеми, способностите на разума изцяло се запазват, показвайки здрав ум и ясна мисъл.

Именно това състояние са достигали египтяните със своя една трета тон, с него те спомагали за успокояване на
 емоционалното тяло и за изчистването му от грубите материални вибрации, а също така при известни обстоятелства предизвиквали определен вид емоционално трансово състояние.

В Египет тези школи се наричали “мистерии”. В една от техните най-важни церемонии кандидатът бивал довеждан до трансово състояние с помощта на музиката и други ритуали, от което той се връщал със знания за състоянието на битието след смъртта, тъй като една трета тонът довеждал до отделяне на астралното тяло от физическото, което предизвиквало и “астралния транс”. Чрез действително преживяване в това състояние той разбирал за своето безсмъртие, посещавал не само най-високите планове на битието, но и най-ужасните.

Падението на Египет станало не поради факторите, които притежавала египетската музика, а поради това, което липсвало в нея. Така както културата на Индия започнала в края на краищата да залязва, макар и да притежавала духовна мъдрост, но не притежавала житейско-практическо знание, така и Египет стигнал да залеза, защото разполагал със знание за практическия живот, но не притежавал духовна мъдрост. Знанието дава сила, а силата много често поражда склонност или любов към силата, а това е последната крачка към желанието за притежаване на персонална сила, което неминуемо води до егоизъм, користолюбие и разединение.

В египетската музика изцяло отсъствал аспектът, пробуждащ мъдростта, а нейния хармоничен или божествен аспект бил много ограничен, за да бъде постоянно действащ. Египтяните започнали да злоупотребяват със своите окултни знания, където проникнали егоизма и користта. Едновременно с техния нравствено-морален упадък настъпил и упадъка в музиката, която постепенно изгубила своята малка част от божествената хармония.


Гърция – полутон – въздействие върху физическото(материалното) 

В Гърция полутонът се проявил като въздействие върху материалното или физически-финото. Гърция била първата европейска страна, довела музиката до състояние на относително съвършенство: тя станала изкуство, а в определен смисъл дори и наука. От тук Гърция станала известна със своите вещи музиканти и тъй като там всички хора изучавали музика, то онези, които не били вещи в това, се смятали за необразовани и несъвършени.

Утвърждавайки преобладаващото въздействие на полутона върху физическото, ние трябва да разбираме, че съществуват такива също така негови непреки въздействия и на емоционално или духовно ниво. Точно така както покоряването на духа била най-силната черта във великите времена на древноиндийската култура, така и преодоляването на материята станало най-силно изразен признак на европейската култура.

Физическото играело съществена роля в гръцката култура. Художникът или склупторът имали една единствена цел: да изобразят телесното съвършенство. Всички гръцки изкуства, изцяло “измислени”, били продукт единствено на трезвия и безстрастен разсъдък. За гръцката живопис и склуптура може да се твърди, че са били не само приличащи, но дори по-реалистични от самата природа.

Материалистичните представи на гърците се разпространили също и върху тяхната религия. Боговете били само грандиозно превъзнесени човешки същества с всичките им страсти и отношението между тези богове и човека били малко по-добри, отколкото отношенията на човек с човека. Боговете винаги имали ефирен образ, сходен с човешкия, статуите на боговете били просто изображения на висше телесно съвършенство, а не символични, както произведенията в Индия. Било немислимо боговете да прощават на човека само въз основа на молитва. Човекът бил длъжен да им принася жертви, да им предлага дарове, всячески да им угажда.

Така както индусът бил изцяло настроен към мечтателно съзерцание, така за гърка над всичко стоели активната дейност, атлетичната подвижност, спортните игри, съревнованията и героичните действия - прославянето на тялото.

Египтяните паднали поради своята любов към властта, а гърците – поради прекомерната любов към физическата красота. Както в египетската, така и в гръцката музика отсъствал хармоничния аспект, т.е. аспектът на религиозната преданост не бил развит достатъчно за да се установи равновесие. Ако присъстваше равновесието, то голяма част от гръцката любов към телесната красота би била насочена в по-висшия канал на любовта за духовна красота; но първия канал, предназначен за това бил много оскъден и груб: дори малкото, което съществувало по-рано изчезнало, а с това изчезнала и хармонията от гръцката музика, така както по-рано изчезнала от египетската.

Трябва да бъдат отчетени и други изменения: по-чувствителните виоли заели мястото на мелодиите за по-звучните инструменти и музикалния вкус станал слаб и изнежен. На мястото на истинските художници идвали от все повече чисти виртуози, което винаги трябва да се разглежда като първа крачка към деградация в развитието на музиката.

С такива деградиращи изменения в музиката започнало да се проявява отслабване в характера на гърците. Техните морал и дух за борба намалели, военните им действия вече не били успешни. Те допуснали други нации да се бъркат в делата им. На края изгубили своя патриотизъм и своята любов към независимостта, а с това били изгубени техният подем и благополучие.


Римляните и тяхната музика
 
Римляните останали в историята като най-практично настроения народ: народ жаден за дейност, но не за богатство на идеи и сила на въображението. Те се възхищавали на мъжествеността, самоограниченията, сериозното поведение, прилежността и като естествено следствие на тези черти се появяват правото и реда. Понятието изтънченост не било свойствено за тях; тяхното изкуство било реалистично, архитектурата – монументална, а позицията им по отношение на религията  не била духовна, а материална.

В Рим имало малко музика. Но съществувало музикално направление, което се използвало от римляните единствено от съображение за необходимост - военната музика, способстваща за набавянето на добри войници.

Военната музика изпълвала тялото с енергия и спомагала за мъжката сила. Те са и съставните части на това, което римляните наричали «Virtus» (виртуозност), която в крайна сметка придобивала значението на мъжественост и доблест. Такъв род музика влияела на физическото и отсъствието в нея на по-меки аспекти не позволило да възникне любов към телесната красота, така както са я разбирали гърците, тази музика не предизвиквала такива емоции, които будят силата на въображението. 

Докато гърците държали на красивото тяло, възхищавали се от силното и красиво тяло, римляните се възхищавали от него само поради това, че го смятали за полезно. Едната гледна точка е естетическа, а другата – практическа, но основа на двете положения е било физическото, макар че гледните точки, били много различни.

С течение на времето военната музика, ако не й бъдат противопоставени някакви по-фини влияния, ще оказва вредно въздействие върху характера: мъжествеността може да се изроди в стремеж към власт, мъжеството – в жестокост, а сексуалната мъжка сила – в чувственост, точно както е станало при римляните. Революцията от 133 година преди Р.Х. е първият резултат от въздействието на споменатите лоши качества. Тя била следствие на “антагонизма между малкото, притежаващи власт и многото, смятащи, че също имат право на това.

Що се отнася до втората от изредените злини (жестокостта), тя се изляла в предизвикващата ужас форма на гладиаторски игри. Тези боеве в по-късни времена станали неотделима част от римското общество и се оправдавали с това, “че повдигат военния дух чрез зрелищната героична смърт”. Историята показа, че те са отговорни за упадъка на Рим. Тези игри увеличавали безчовечието и грубостта, а тяхната притегателна сила била толкова голяма, че всички професионални задължения, в това число и служебните, които поддържали съществуването на държавата, били захвърляни.

Но ако жестокостта съдействала за разрушаването на нацията, то чувствеността - третия порок споменат от нас - се оказал също така разрушителен. Сладострастието и съпътстващия го разпътен живот често предизвиквали страх, тъй като имали отслабващо въздействие върху тялото и нервите.

Изброените предишни феномени били следствие от въздействието на военната музика, което е напълно противоположно на това, което било нужно. Историята на дегенериралите и пропаднали свирачи на китара и флейта е тъмна глава в музикалната история на Рим. Държавата разпоредила музиката да бъде зачеркната изобщо от учебната програма на римската възпитателна система. Последвалият по-късно разпад на Западната римска империя в V век от н.е. сложил край на съществуването на тази мощна държава.


Западноевропейската музика

В тази глава Кирил Скот разглежда влиянието на музиката на известни композитори, върху съдбата на народите на Европа.

 
Хендел
 
Хендел прекарва голяма част от живота си в Англия. Скот твърди, че на него се паднала високата мисия да възстанови състоянието на английския морал. В онези времена нравствеността в Англия била много силно разклатена. Ораториите на Хендел, с тяхната възбуждаща благоговение музика, били силна противоотрова и оказвали, особено сред народа, благоприятно влияние. Скот смята, че именно тази музика е способствала за възникването на Викторианската епоха с такива нейни предимства като съзнание за дълг, чувство за собствено достойнство, стремеж към чистота на живота.

В същото време музиката на Хендел влияела и върху развитието на такива недостатъци като формализъм, дребнав педантизъм, затормозвала оригиналното мислене, което вероятно била и причината Англия, след своя велик композитор Пурцел(1658 – 1695), да преживее най-непродуктивната епоха в своята музикална история.

Причината за това лежи в построените от Хендел музикални фрази. Хендел явно имал предпочитания към повторението на отделни акорди на два или повече такта и секвенции. Оттук музиката на Хендел, независимо от нейното емоционално съдържание, била формална по вид  и, следователно, имала формално значение. Секвенцията не е нищо друго, освен прослава на повторението и подражанието и ако пренесем всичко това от ниво музика към начина на действие на човека, то ще открием предпочитание към външната церемониалност и традиционната условност. 

 
Бах
 
Бах започва и завършва музиката, защото тя включва в себе си всичко, което би могло да се желае от нея в бъдеще: мелодия, ритъм (той дава представата за вечния ритъм), полифония и хармония. Бах имал силно влияние върху начина на мислене, особено на немците. От времето, когато музиката на Бах започнала да се разпространява много силно, в немския народ значително се  повишило интелектуалното мислене. По това време в Германия живеели някои от най-великите мислители. Със своята музикална логика Бах способствал за усилване на заложената в немеца тенденция към философия.

За кулминационната  точка в музиката на Бах трябва да се смята  “Страсти Господни по Евангелието  на Матей”. Всеки, който някога е слушал  изпълнението на това произведение и е почувствал благоговението и дълбокото вълнение на слушателите, той, без съмнение, трябва да повярва в магическата сила на музиката и в това, че тя може да ни потопи в по-висше състояние на съзнанието. Кирил Скот смята, че ако не бяха задържани сто години  двете най-велики произведения на Бах (“Страсти Господни по Матей” и “По Йоан”), немците от 19-ти век не биха били такива еснафи и културната пошлост не би навлязла в техния живот.

За основа на този възглед Скот смята обстоятелството, че в тези две произведения често се срещат дисонанси, които имат значително влияние върху менталното състояние на организма, правейки го по-гъвкъв и поради това мисленето му става не толкова обичайно.

 
Бетховен 

Бетховен бил избран за съвършено друга задача. Той бил, изглежда, един от най-своеобразните характери в историята на музиката. Но ако би бил друг той, неминуемо, не би се оказал в състояние да изпълни своята мисия, състояща се в това, да предаде чрез звуци всевъзможните чувства на хората. Подобно на Бах, който бил най-великия полифонист, Бетховен може да бъде смятан за най-великия музикален психолог. Поради тази причина му било дадено да страда и да се бори с най-тежки външни и вътрешни затруднения. Това му давало възможност да изрази в музиката всички тези чувства и даже да вложи в своята музика дълбоко скритите в подсъзнанието чувства.

Скот го нарича “баща на психоанализа”, тъй като неговата музика направила възможно по-нататъшното развитие на тази наука. Може най-общо да се твърди, че музиката има тенденция да разкрива многото чувства, скрити в подсъзнанието и да освобождава човека от тях. И ничия музика не е направила това в такава степен, както музиката на Бетховен, защото именно той бил способен да изрази чрез музиката най-дълбоко скритите чувства и мисли и по този начин да освободи от тях  другите хора.

Друго особено свойство на музиката на Бетховен се явява нейната способност да пробужда състрадание в хората. “Да се разбере всичко, значи да се прости всичко”. В онези времена било необходимо да се даде на човечеството средство за изразяване, което би  го накарало да разбира другите. Това средство била музиката на Бетховен.

Кирил Скот смята, че под влияние на музиката на Бетховен се усилило проявлението на  съчувствие към другите, увеличил  се броя на благотворителните учреждения, появили се книги, в които се твърдяло, че престъплението представлява  форма на духовна болест, а не е просто стремеж към злото. Смъртното наказание започнало да среща все по-голямо съпротивление.

 
Шопен 

Шопен е посланник на вдъхновението. Той бил музикален поет с изискана префиненост и одухотворение в превъзходна степен – “Поет на звука”. Доколкото оживена, весело-окрилена и даже страстна може да бъде неговата музика, дотолкова тя се явява грациозната елегантност на стила, поетичната сдържаност, която не може да се намери в нито едно от произведенията на предишните композитори, с изключение може би само на неговия съвременник  Менделсон, който в този аспект бил най-близо до него от всички.

Шопен бил не само поет, но и музикален аристократ в най-префинения смисъл на тази дума и той  изразявал всяка от своите емоции като аристократ, с най-изискан език. Неговата музика не била нищо друго, освен идеализирано копие на него самия: той ненавиждал всичко силно и рязко, всичко, което имало привкуса на “неестетичното”.

Музиката на Шопен оказала влияние на новите направления в живопистта и литературата. В областта на живопистта тя косвено послужила за инспириране на “Братството на последователите на Рафаел”. Духът на творчеството на влизащите в Братството художници бил съвкупност от култивирана изтънченост, естетизъм и скрупульозни поетични подробности.

Ако сравним Шопен с Хендел, то при Хендел всичко, което е насочено към грубостта, се разглежда като фалшиво и невярно, а при Шопен - като “не фино” или некрасиво. Това, което подбуждало срещу условността и, следователно, заслужавало порицание, сега се смятало за неестетично. Трябва да бъдем благодарни на Шопен най-малко за крачката във вярната посока, тъй като той изменил и уточнил мотивацията: много по-добре е да не се направи нещо, защото е некрасиво, отколкото да не се направи, защото нарушава  условността.

 
Шуман

Музиката на този композитор се отнася към изключително важна област – детето. Именно по това време става голяма промяна в отношенията на родителите към децата и във възпитанието. Около 1840 година се появяват първите детски градини. И, според мнението на Кирил Скот, тяхното разпространение трябва да  се припише на влиянието на Шуман. Даже системата на Монтесори, която се появява значително по-късно, Скот също приписва на влиянието на Шуман. По това време постепенно изкристализира ясното разбиране на това, че, първо, децата са различни, и за това те трябва да бъдат възпитавани индивидуално, а не общо; второ, че децата, по същество, не трябва да бъдат възпитавани от други лица, а в тях самите трябва да се зароди импулса към учението; трето, децата са вече такива, че в съответни условия те с желание се възпитават сами. Ако си спомним “Детските сцени” на Шуман и неговите “Рождественски албуми” за пиано и много други неща, посветени на децата, можем да разберем, че тази музика насочва вниманието на възрастните към децата и пробужда в тях недостигащото разбиране на душата на детето.

 
Вагнер

Музиката на Вагнер била във всички отношения революционна и имала колосално влияние върху поколенията преди нас.

Основният тон във вагнеровата музикална  драма е единството в многообразието и разнообразието. В операта от стария стил всяко изпълнение било затворено, съществуващо отделно, само за себе си. Независимо, че Вагнер имал внушително количество теми, мелодии и лайтмотиви, те, за разлика от това, се преплитат едни други така, че представляват взаимосвързано цяло. И така, трябва да се признае, че в основата на общото композиторско построение на Вагнер бил заложен дълбоко духовен принцип: Единството в многообразието. В социален аспект музиката на Вагнер била прототип на  основния принцип на кооперацията и съвместната работа като противоположност на конкуренцията и съперничеството. В духовен аспект тя станала, образно казано, онази мистична истина, според която всяка индивидуална душа е обединена с Всеобщата Душа, с всепроникващото Съзнание.

Вагнер разрушил много традиции, съществуващи по-рано в музиката. Майсторите на школи внимателно търсели
 толкова почитаните от тях правила на хармонията и изящно изведените, жънещи аплодисменти арии. Също така, те напразно търсили и предписани модулации, разрешаване на дисонанси и другия технически арсенал на деветнадесети век. Вместо всичко това те намирали неразрешени дисонанси, фалшиви съотношения и преходи в тоналности, които не разкривали ясна връзка с основната тоналност. Всичкото това привидно беззаконие, преднамерено нарушаване на правилата и предишните образци – това е скандална свобода! По този начин Вагнер достигнал единството, разрушил ограниченията на това единство и освободил музиката.

Най-голяма сила на темата за обединението е достигната в трите произведения на Вагнер: “Хвалебната песен” в “Майстерзингерите”, ”Смърт от любов” от “Тристан и Изолда” и “Вълшебството на страстния петък” в “Парсифал”.

Но вагнеровата музика има и обратна страна, която не би била така опасна, ако в нея не беше толкова силно подчертана германската нотка. Тази нотка, свързана с такива силни романтични и героични елементи, пробудила в германския народ интензивното чувство за власт и склонност към национализъм, чието разрушително  влияние ние изпитахме. Най-силно изразяване на любовта към силата и стремежа към властта е достигнато в цикъла от митични опери “Пръстена на Нибелунгите”.

 
Скрябин 

Скрябин станал първият руски композитор, който свързал теоретичните знания за окултизма с музикалното изкуство. Скрябин знаел, че трябва да предаде на света духовна  вест и че тя трябва да бъде предадена посредством музиката.

През 1910 година “Прометей” или “Поема за Огъня” била завършена. В нея изцяло била отразена хармонична система, която по своя строеж била в голяма степен създание на висшите сфери. Това се възприема чрез слуха като почти фалшиво съотношение на тона, което се нарича “появяване на хроматично преместване в различните партии, изпълняващи се едновременно”. Но все пак само този начин, от който се ужасили в справедливо възмущение педагозите от ранната епоха, навярно е съхранил това чувство “между нотите”, което съществувало, за да представи музиката на висшите сфери.

Друга важна заслуга на Скрябин е въвеждането на цветомузиката. Музиката извлича интензивно очарование, което не е земно. И в своята най-висша точка (апогея) тя проявява неизразима с думи възвишеност, която не може да се сравни с нищо, което някога сме виждали или преживявали на земята. Това е разкошно великолепие на мощни същества, които избухват в невъобразими цветове и изпълват със своето пеене безкрайното пространство на космоса. Скрябин бил толкова одухотворен, че почувствал необходимостта заедно с оркестъра да използва “органа на светлината”, и по тази причина се проявило и неговото ярко изразено предпочитание към трелите. 


Обзор на други композитори

Вебер оказал по-голямо влияние на самата музика и другите композитори, предимно на Шопен и Вагнер, отколкото на оформянето на характера и етическите принципи.

Въздействието на музиката на Шуберт, ако и да е отговорна за това, че внася в живота любезност, кротост и мекота, е било не така силно изразено.

Музиката на Брамс е най-вече вариант на музиката на Бетховен и Менделсон, което означава, че тя изразява по-високите пориви на човешката душата и действа на съчувствието.

Кирил Скот малко или по-точно, почти нищо не казва за влиянието на музиката на Хайдн, Моцарт и Шуберт. Това навярно може да се обясни с факта, че тяхното влияние се отразявало предимно в Австрия. Ако продължим хода на мислите на Скот, то можем да кажем, че музиката на тези трима австрийски композитори е оформила днешния австриец с всички негови силни и слаби страни и по този начин той се явява огледало на тази музика.
 

Ултра-дисонанси и тяхното въздействие

Установен факт е, че силните, непрекъснати и страстни движения на чувствата, особено масовата истерия, създават множество мисле-форми в по-низките от невидимите планове на битието и че тези мисле-форми се запазват в продължение на много години, преди да бъдат разрушени от някакво въздействие.

Началото на актовете на насилие и жестокост  (революции, религиозни разпри и т.н.) във всяка историческа епоха е било поставяно именно от такива мислеформи, движещи се от един народ към друг, от една страна към друга. При това, епицентър на техните нападения е винаги някаква емоционална размирица.

Едно специфично направление в музиката, която е съществено причастна към разрушаване на тези нежелателни, завладяващи мисълформи, възникнало едва през 1906-та година и това е ултра-дисонансната музика.

Дисонансът, или дисхармонията (неблагозвучието), употребен в морален смисъл, може да  бъде разрушен само чрез дисонанс, тъй като вибрациите на прекрасната музика са много префинени, за да достигнат до относително грубите вибрации, принадлежащи на по-низкия план на съществуване.

Задачата за тяхното разрушаване била в определена степен предназначена за Стравински и най-вече за австрийския композитор Шьонберг и на един или двама негови последователи. Все пак колкото и силно да въздействат произведенията на тези ултра-дисонансни композитори на нервите на любителите на музиката, предпочитащи по-приятни образци за изкуството на звука, от езотерична гледна точка те са нужни не само за споменатата цел, но също така за да направят пробив в задържащото действие на традициите, което било и едно от страничните въздействия на музиката на Хендел. Само дисонансите притежават силата да изменят строгите контури на менталните тела на самоуверените или затворените в условности хора и да ги направят по този начин  по-податливи и възприемчиви към новите идеи.

Има и една друга страна на медала: ултрадисонансите оказали също така нежелателно въздействие и на самата музика. Следващите композитори, принадлежащи към какафоническото направление, не могли да използват дисонансите по правилния начин и съответно тази музика донесла само дисхармония и не изпълнявала ролята си на разрушител на нежеланите мислеформи.

Духовната Йерархия дала да се разбере, че ултрадисонансната фаза на музиката няма да продължи дълго, и че това също така никога не е било преднамерено.

 
Джаз

След като джазът продължил да се разпространява, станало възможно да се установи явния спад на сексуалния морал. Вакхическия (несдържания) елемент в неговия синкопен ритъм, който бил изцяло отделен от всякакво възвишено музикално съдържание, води до изключително силно възбуждане на нервите и разбалансира силата на самообладанието. Оттук възниквали неестествената веселост, мнимата стабилност и ненаситност, които довеждали до морални и телесни щети.

Ако мелодичната музика от старото време извиквала приятни усещания, то изполваните в джаза силни и оглушаващи ушите ударни инструменти имали грубо, насилствено влияние, опияняващо и провокиращо човешката натура към низши инстинкти. Та нали в своя апогей джазовата музика наподобява музиката на примитивните диваци. Вълнуващите впечатления от тази музика по-късно били приети от много хора.

Следващият симптом на сензационните настроения бил все по-разпространяващия се и увеличаващ се интерес към платените състезания по бокс.

Въпреки негативната страна, която внася  джаза в обществото, появяването на такава музика било необходимо. Джазовата музика способствала науката за овладяване на сексуалната енергия да стане необходима за духовната еволюция, тъй като необходимостта от преодоляване на трудностите  възниква тогава, когато тези трудности се появяват. Имайки възможност за избор, хората са длъжни да изучат науката за самообладанието.

 
Музиката на бъдещето

Разбалансиращият нервите шум, на който са подложени хората в големите градове, с времето само ще нараства. Шумът от спирачките и резките сигнали на автомобилите, клаксоните и т.н. оказват кумулативно нарастващо и разрушаващо въздействие върху здравето на целия организъм. Като противодействие на това, предназначението на определени композитори ще бъде в това, да създават такива благозвучни музикални произведения, които да са насочени към лекуване там, където неблагоприятните шумове са рушили. За тази цел е необходимо ефирно зрение или най-малко, голяма вътрешна възприемчивост, което ще позволи да се покаже полезността на всяка нотна композиция и нейното въздействие на фините тела на слушателите.

Цветомузиката е друго важно направление на развитието. Ще дойде време, когато в концертните зали в атмосферата на полумрак, на екран ще се проецират такива цветове, които съответстват на съдържанието на музиката и го изразяват. Ще се осъществи мечтата на Скрябин за единството на звук и цвят, и чрез това осъществяване музикалната публика на бъдещето ще изпита върху себе си неговото лекуващо и оживяващо въздействие.

Междувременно, дисхармоничния елемент на съвремието ще отстъпи място на съзвучието, хармонията и мелодичното благозвучие, без което никоя музика не може да преживее праха на вековете. Музиката от последните 20 години има в голяма степен разрушително и разлагащо действие, пише К.Скот, но музиката, която можем да предвидим за бъдещето, ще бъде творческа и конструктивна.

Ние живяхме в епохата на разрушения, когато беше използвана даже ултрадисонансната музика за унищожаване на определени пагубни мислеформи. Този тип музика е изпълнил своята задача още преди няколко години и сега отново става дума за създаване на благозвучие и хармония.

Дори днес въодушевлението и огромната заинтересованост към новите идеи представляват ясно изразена характеристика на хората с фина чувствителност и ги правят особено възприемчиви към новите звукови трептения. В най-близко бъдеще ще се появят много декламатори, ще бъде изобретен нов вид цигулка, чрез която ще могат да се предават много по-фини подразделения на тона и да се извлекат по този начин максимално потенциалните възможности. От страна на музикантите-изпълнители пък ще е необходима много по-голяма интуиция, отколкото в днешно време.

Музиката ще служи също за прокарване на мостове между нациите, способствайки за хармонията и
 сътрудничеството и истинския мир, който ще се основава не само на прибиране на оръжията. Като следствие на това, на мястото на старата военно-милитаристична форма ще дойде национален химн от нов тип, който настойчиво ще призовава нациите към братство. Хората вече започват да осъзнават, че разделението, враждите, прикрити зад думата “национализъм”, са неизгодни и бездуховни.
 
*   *   *

И така, музиката има внушаващо въздействие върху мислите и емоциите на човека. По закона на съответствията, определен вид музика предизвиква в нас и съответното настроение. Освен това, не само емоционалното съдържание, но и музикалните средства и формата на произведенията водят към подражание в живота. С помощта на музиката, на човека се внушават устойчиви емоционални състояния. При повторение те отново леко възникват, което води до изработване на емоционални навици, които, в края на краищата, стават част от характера.

Музиката въздейства не само на емоциите, но също на мисленето и на духа. Музиката може да създава и разрушава, да внася хармония и дисхармония. Музиката може да възвисява съзнанието, но също може да бъде и вредна, разлагаща и да действа убийствено на психиката и на нервната система на човека. Ето защо държавата трябва да стане защитник на народа от вредната музика, която разрушава неговото съзнание, здраве и равновесие.


Материалът е подготвен от Жана Новичева,
гр. Москва
Източник: sirius1-bg.net


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2021 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .