Банер
526813_445903392152965_1386684995_n.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Органичните Портали - "Другата Раса" - Част II
Написано от Маг Селена   
Понеделник, 02 Юли 2012 14:35
Този текст по никакъв начин не може да бъде тълкуван като проява на расизъм или подбуда към расизъм, нито пък следва да бъде използван като повод за проява на расизъм. Всички сме проявления на едно и също начало и всички вървим по пътя на духовното усъвършенстване, макар и да се намираме на  различни етапи от пътя. Всяко звено от този път е не по-малко ценно от останалите с оглед на цялото, в което пребиваваме. Именно такъв е и духът на текста при сериозен и задълбочен прочит. Разнообразието в проявения свят не е и не може да бъде повод за разделение или противопоставяне от какъвто и да било порядък. Всеки аспект на цялото - бил той позитивен или негативен според ограничената ни гледна точка и съдна способност, има своята неотменимо ценна роля в растежа ни. За въпроси и мнения можете да се свържете с авторите му от www.cassiopaea.org (бел.прев.)

Как органичният портал вижда органичния свят

За щастие, тъй като могат да бъдат интелигентни, наблюдателни и аналитични, и тъй като те очевидно включват някои от нашите най-известни учени, ОП са способни да ни опишат как виждат света и своя вътрешен "живот" много точно и в големи подробности. В дъното на това е може би отговорът за източника на едно от най-трайните противопоставяния в човешката история, а именно - доброто срещу злото.

Защо има толкова много конфликти в света, защо толкова много са разделени в насърчаване на войната или на мира, на уважението или незачитането, на опазване на околната среда или на унищожаването й, или накратко - разделени на чисто материален СНС светоглед или духовен СНД светоглед?

Може би стигнахме близо до отговора, за истината, че очевидно няма и никога не е имало хомогенно "ние" (човешка раса) на планетата, "ние" не сме еднакви, "ние" не виждаме света по същия начин, "ние" не сме просто разделена раса, ние сме две различни раси.

Това става ясно защо повечето "водещи учени", в своите теории, пренебрегват духовното измерение, или бързат да отпишат всякакви "неконвенционални" теории. Ученият ОП (а колко ОП учени има е посочено по-долу) няма никакво понятие за "дух" или за съществуването на висшите центрове. Те са неспособни да изпитват тези висши центрове, и поради това в техните описания на света те липсват. И доколкото не могат да ги изпитват,  отричат съществуването им за всички, включително за тези, които са в състояние да "виждат" онова, което ОП не са в състояние да виждат. 

В един материалистичен свят, където органични портали са в техния си Естествен елемент, а съществата с душа НЕ СА, и с ОП наука, прокарващата границата между това, което е вярно и кое е лъжа, няма място за по-висшите реалности. Те са "фалшиви", в сравнение със само-очевидната "истина" на материализма, изпитван на всички равнища от ОП.

ОП в ролята си на учени са чисто и просто длъжни да достигнат до материалистическото обяснение за действието на вселената, защото това е всичко, което те знаят и могат да видят. Това става пределно ясно, когато стигнем до въпроса за съзнанието само по себе си. Отговорите са много издайнически.

Очевидната способност на хората да бъдат "само-съзнаващи се" и въпросът за съзнанието е тревожел умовете на философи, психолози, учени и лаици, от незапомнени времена. Днес повече от всякога съзнанието е един от най-сложните проблеми, открояващи се в областта на науката, проблем, отразяващ самата ни същност и връзка с реалността.
 
 
В Западната култура има различни теории за естеството на човешкото съзнание. 

Повечето от тях могат да бъдат включени в една от двете основни школи на мисълта, а именно материалистичният, дарвинисткият, еволюционният ("оцеляване на по-силния") подход, който предполага, че умът/съзнанието е епи-феномен, който се поражда на върха на материалното съществуване. От тази научна гледна точка мозъкът е компютър, с неврони и синапси, които действат като основни ключове и "битове", а за съзнанието се смята, че "възниква" като ново достояние, следствие от сложни изчисления.

От друга страна, ние имаме повече "духовно" насочени школи на мисълта, която смятат горното, за изцяло неадекватно обяснение на феномена (несъмнено е подхранван от различни религиозни учения и вероизповедания), и която се придържа към концепцията за един ефирен дух, обитаващ тялото/ума и изразяващ се под формата на съзнание и представляващ основния аспект на живота. Има и други школи, които смесват и пригаждат горните две.

Към този момент е интересно да погледнете просто, кои са различните тълкуватели на противопоставящи се страни от спора. В единия лагер имаме много учени и доктори по медицина от различни дисциплини, като например "невралния дарвинизъм" на Еделман и "мемовете" на Денет и Докинс. В другия лагер "Ню-ейдж" гурута и автори и по някой уважаван учен като Дейвид Чалмърс, както и, разбира се, Църквата, и безбройните криволичещи завои на християнството.

Откриваме много ОП концепции, които са били използвани за кооптиране на духовната истина. Откриваме много ОП, имитиращи същества с душа в тяхното "духовно търсене" и бълващи идеи и теории, които са фундаментално погрешни, защото са "имитации" на истинските неща, които ОП никога не могат, заради самата си природа, да възприемат точно.
 
Наскоро бяха обнародвани ПОТРЕСАВАЩИ ЦИФРИ, разкриващи, че 50% от всички медицински и научни трудове са публикувани от една и съща малка група от учени, които съставляват само 6% от общия брой на учените в света. Ако приемем за истина, че нашата реалност е до голяма степен манипулирана, то тогава би било логична стъпка да се запази контрол над научния свят, за да се гарантира, че той е гъсто населен с хора, които ще отразяват възгледи и мнения, съответстващи на конкретен дневен ред.

Същото важи и за духовния и езотеричен свят. 4-та плътност СНС се подсигуряват така, че религиите, духовните концепции, както и почти целия метафизичен "свят" да е доминиран от ОП, които да държат "добитъка в загражденията."

Всъщност, перфектна стратегия е да се гарантира, че най-високите постове се държат от органични портали,
 даващи възможност на контролиращите да почиват спокойно, знаейки, че всички основни теории и научни изследвания ще имат определено материалистичен и недуховен уклон, като по този начин ще увековечават дрънканиците за дарвинистката еволюирала "маймуна вкопчена в безбожно парче скала въртящо се в космоса" и поддържането на тези досадни същества с душа,  подвластна на заклинанията им. Един от "топ представителите" им със сравнително скоро наточена сабя е Ричард Докинс.

Докато развива уникалната си теория, че хората са метода, разработен от гените, за да увековечат себе си, Ричард Докинс въвежда термина "мем" през 1976 г. като начин да опише и валидизира идеята, изложена по-горе, т.е., че съзнанието е просто функция на групи идеи или понятия в умовете ни. Различното, обаче, в тълкуването му е, че не някаква "машина" събира и организира данните и след това предприема някакво предварително определено действие, основаващо се на тях, а "мемите" конкурентно надъхани и подобни на "вируси" нахлуват в човешкия ум (индивидуалния и масовия) като се съревновават помежду си за надмощие и, следователно, за оцеляване в плодородна почва на човешката неврологична мрежа.

По думите на д-р за Сюзън Блекмор (друга забележителна фигура от "мем главатарите"):
Мемите са идеи, умения, навици, истории или изобретения, които се предават от човек на човек чрез имитация. Подобно на гени, те се конкурират, за да се копират, но за разлика от гените, тяхната конкуренция е за място в нашите памети, както и за шанса да влязат в книги, списания и телевизионни програми. Оцелелите в тази игра са онези, които виждаме навсякъде около нас. Точно, както гените са създали телата ни, мемите са създали нашите умове и нашите култури.

Това обяснява, според изложението на теорията, неизлечимо религиозната ни природа, необичайните ни форми на сътрудничество и алтруизъм, използването на език, както и  способността ни  да не се поддаваме на нашите гени чрез контрол на раждаемостта и генно инженерство. Ние, хората, единствени на тази планета, сме мем машини. Терминът "мем" ( на английски „мийм“ трябва да се римува със сметана/крийм или сън/дрийм) е въведен през 1976 г. от Ричард Докинс, в "Себичният ген". Целта на книгата му е да обясни силата и всеобхватността на великото прозрение на Дарвин.
 
Това, което Дарвин е осъзнал, е че един прост безсмисловен процес може да е от значение за еволюцията - без създател. Ако имате същества, които се различават, и ако само някои от тях могат да оцелеят, и ако оцелелите предават на тяхното потомство, онова, което им е помогнало да оцелеят, следващото поколение би трябвало да е пригодено по-добре от първото - и така процесът продължава. В по-модерни термини, ако имате вариация, наследственост и селекция, тогава вие ще получите нещо като описаното от философа Дан Денет - "дизайн от хаоса без помощта на ума". И този неизбежен процес, действа при всичко, което може да се копира - не само при гените.


Дан Денет има да каже за меми и вируси следното:

Докинс посочва, че можем да мислим за културните единици, меми, като за паразити. Всъщност, те са по-скоро нещо като обикновен вирус, отколкото като червей. Меми са аналогични на гените, копиращи се същности на културните медии, но те също имат превозни средства, или фенотипове, те са като не-толкова голи гени. Те са като вируси (Докинс, 1993). Както и при вирусите, има генотипно/фенотипно разграничение, но незначително. По принцип, вирусът е просто низ от ДНК (или РНК), с полярност. По подобие мемът е информационен пакет (информацията, а не превозното средство), с полярност - с някои фенотипни облекла, които имат диференциални ефекти в света, които по този начин влияят на шансовете му за копиране.

Дан Денет е един от най-ревностните защитници на теорията "на ума, като програма", въпреки че в теорията Денет, умът не е програма, тя е съвкупност от много прости програми, всяка които прави едно нещо много добре. Това е описано подробно в книгата му.


Съзнанието обяснено

Денет твърди, че тази съвкупност от програми създава впечатление за единство, което е "аз", но че това "аз" не съществува като единство. Денет дава много точно описание на начина, по който работи ума в Органичния Портал. Това е и начинът на действие на ума при Външния човек, т.е. на човека с "душа", който още не е започнал работата по изграждането на магнитен център, който ще позволи за балансиране и сливане на трите нисши центъра и създаването на постоянна връзка с висшите центрове.


Муравиев пише:

Когато поискаме от някого, който живее под постоянния натиск на съвременния живот, да обърне менталното си зрение към себе си, той обикновено отговаря, че няма достатъчно време да предприема такива практики. ... Ако все пак се заеме, в повечето случаи казва, че не вижда нищо: Мъгла; Мрак. В по-редки случаи, наблюдателят съобщава, че възприема нещо, което не може да се определи, защото то се променя през цялото време.
 
Последното наблюдение е вярно. В действителност всичко постоянно се променя вътре в нас. И най-лек външен тласък, приятен или неприятен, щастлив или нещастен, е достатъчен, за да даде на нашето вътрешно съдържание съвсем различен вид.
 
Ако продължим да следваме вътрешното наблюдение, интроспекцията, без преднамереност, скоро ще  забележим, че нашето "аз", с което сме така неотклонно горди, не винаги е едно и също „аз“: "Аз-ът" се променя.

Тъй като въпросното впечатление става все по-определено, ние започваме да осъзнаваме все по-отчетливо, че в нас живее не едно, а няколко същества, като всяко има собствените си вкусове, собствените си стремежи, и всяко се опитва да постигне собствените си цели.

Ако продължим с този опит, ние скоро ще бъдем в състояние да разграничим трите потока на този вечно движещ се живот: този на растителния свят, така да се каже, на инстинктите, другия на животинския свят на чувствата, и накрая - на човешкия живот в чистия смисъл на термина, който се характеризира с мисълта и словото.

Сякаш има три същества в нас, всички преплетени заедно по един необикновен начин. Така стигаме да оценката на стойността на интроспекцията, като метод за практическа работа, който ни позволява да познаваме себе си и да навлизаме в себе си.

Вътрешното съдържание на човека е аналогично на ваза, пълна с железни стружки в състояние на смесване в резултат от механично въздействие. Всяко сътресение, получено от вазата, води до разместване на отделните железни стружки. По този начин реалният живот остава скрит от човека, поради непрекъснатите промени, настъпили в неговия вътрешен живот.

Дори и при това положение, както ще видим по-късно, тази безсъзнателна и опасна ситуация може да бъде променена по благоприятен начин. Но това изисква работа, добросъвестни и продължителни усилия. Непреклонно упражняваната интроспекция довежда до засилване на вътрешната чувствителност. 

Тази повишена чувствителност от своя страна засилва амплитудата и честотата на движение, винаги когато биват размествани железните стружки. Като резултат, сътресенията, които преди това не са били забелязвани сега ще предизвикат жива реакция. Тези движения, поради непрекъснато им усилване, могат да създат дотолкова силна триене между железните частици, че един ден може да почувстваме как вътре в нас се запалва огънят.

Огънят не трябва да остава безвредно припламване. Нито пък е достатъчно, огънят да тлее под пепелта. Веднъж разпален с жив и силен пламък, огънят трябва внимателно да се поддържа чрез волята, за да усъвършенства и култивира на чувствителността. Ако продължаваме по същия начин, нашето състояние може да се промени: топлината на пламъка ще започне процес на претопяване и синтез вътре в нас.

От тази гледна точка, вътрешното съдържание вече няма да се държи като купчина железни стружки: то ще формира блок. Тогава сътресенията, вече няма да предизвикват вътрешна промяна в човека, както преди. След като е достигнала до тази точка, той ще е придобил твърдост, той ще си остане самия себе си в разгара на всяка буря, на която животът може да го изложи.

Следователно виждаме, че идеята, че няма единно "аз", е правилна от езотерична гледна точка. Само, че ние отиваме по-далеч от Денет. Ние твърдим, че съществува възможност за създаване на това "аз", и че приблизително 50% от населението на земята в този момент действително притежават латентни ресурси, с които да го постигнат. Тази работа включва да осъзнаваме нашите действия и реакции, както и за изваждане на светло на нашите "програми", за да достигнем, до онова, което е затъмнявано от множеството малки "аз" - реалното, единно "Аз".

За да демонстрираме по-нататък работата на научния ум на органичния портал, ние имаме следното от Франсис Хелиген (Francis Heylighen), професор в Свободния университет в Брюксел и редактор на проекта Принципиа Кибернетика (Principia Cybernetica)  "международна организация за съвместното разработване на еволюционно-системна философия". В опита си да ни убеди във виждането си за ума, като машинна теория, той определя същата тази ситуация, и ни дава прозрение за и описание на ума и природата на Органичния портал.


В "Има ли сериозен проблем със съзнанието",  той пише:

Опитът от първо лице или квалиа/qualia (свойствата на сетивния опит) по същество субективни, лични чувства и
 преживявания, които всеки от нас има (например на чувство за "червенина" или "студ"), и които не могат да бъде описани с думи, формули, програми или каквото и да е друго обективно представяне. Според някои теоретици на съзнанието, като Дейвид Чалмърс, агент без такива квалиа/qualia, ще е просто "зомби", едно същество, което може да се държи, разбира и да общува точно като човешко същество, но при това ще липсва най-важният аспект на съзнанието. "Сериозният проблем" със съзнанието в научните изследвания, тогава се състои в изясняване на естеството на преживяванията от първо лице.

Ние вярваме, че този подход е по същество заблуждаващ. Ако хипотетичното зомби се държи във всяко едно отношение, неотличимо от личност със съзнание, тогава принципът на идентичността на неразличимото ще ни принуди да заключим, че "зомбито" притежава съзнание.
 
Как иначе бихме могли да знаем, че хората около нас не са зомбита? Предполагаме, те имат съзнателен опит, подобен на нашия, защото се държат във всички други отношения, подобно на нас. Но, ако приемете на сериозно горните разсъждения, тогава могат да започнат да ви спохождат кошмарни фантазии, в които сте единственият истински, съзнателен човек на света, а всички останали са просто сложни автомати, които претендират, че са като вас.

Имали ли сте някога "кошмарна фантазия", че светът е населен от зомбита? Е, познайте какво, това не е фантазия. Половината от хората навън са точно това: "сложни автомати, които претендират, че са като вас".

Напълно съответстващо е той да използва термина "агент" (някой да се сеща за филма Матрицата?) определяйки вида програмирано същество "независимо дали е направено от плът и кръв, или силициеви чипове".


Той продължава както следва:

Агентите не възприемат света, те са безлични, обективни наблюдатели, които се опитват вътрешно да представят света, какъвто е, независимо от себе си. За агент усещането има смисъл само до степента, в която се отнася до целите на агента, което на практика означава, че е от значение за индивидуално оцеляване на агента.

Хейлинген описва ума на хищника. Това е стряскащо близо до реалния житейски сценарий на поведение и мислене на психопат, представени в книгата на Клекли на "Маската на здравия разум".


Авторът заключава:

Съзнанието не е някаква тайнствена субстанция, флуид, или свойство на материята, а ниво на организация, проявяващо се от абстрактни процеси и отношения. Хората, които търсят съзнание в елементарните частици (форма на пан-психизъм, предложена като начин за справяне с "трудния проблем"), защото не могат да обяснят по друг начин, откъде идва съзнанието в мозъка ни, са на погрешен път. 

Тяхната интуиция може би не бърка, доколкото частиците, точно като всяка друга система, трябва да се разглеждат като отношения, а не просто като скупчвания на материя. Но да се приписва съзнание на тези изключително прости видове отношения е просто начин да се избегне много трудния, но решим проблем на реконструкцията на комплексната кибернетична организация на човешкия ум във всички негови детайли и тънкостите.

Тук виждаме възгледа на Органичните Портали за самите тях. Проблемът не е в това дали посочените автори са Органични Портали или не. Те могат да са индивиди с душа, които все още не са в състояние да провидят зад лъжите на Личността. И докато това не се случи, индивидите с душа ще функционират и ще виждат света и себе си като Органични Портали. Но е ясно, че този начин на "обяснение" на съзнанието е ограничен, доколкото обяснява само онази особена форма на съзнанието, която се проявява чрез Личността - Външния човек. Тя може да опише функционирането на ОП или на Външния човек, не може да отдаде дължимото на съзнанието на търсача погълнат в работата по синтеза и установяването на душата.


Предстои ни да разгледаме въпроса за творчеството.

Видяхме, че ОП се учат чрез имитация. Мем теорията постулира, че мемите се разпространяват чрез имитация. И произведения на изкуството, книги, музика, научни идеи, всички тези форми на "творчество", са само разпространение на меми. "Творец" е някой, който взема меми и намира нови начини да ги съвмести, подреди и пренареди. Всъщност никога нищо не е "сътворявано."

Това е така, защото движещият център на Органичния Портал, не може да черпи енергия от висшия емоционален и интелектуален центрове, които не съществуват за него. Неговото творчество под формата на "любов" е ограничен във функционирането си до плътската любов. 


Муравиев пише:

Важно е да запомните, че - освен, разбира се, при Адамовия човек - всяка твар, която участва в органичния живот на Земята, независимо дали има един център, за своята душа, два, или три, както е при човека от Шестия ден (органичния портал), има само един висш център. Наистина, на материален план, сексуалният център е аналогичен на висшия емоционален и висшия интелектуален центрове, тъй като по природа и структура е неделимо цяло.

С изключение на случаите, когато неговата енергия е заграбена от трите центъра на Личността, сексуалнят център в своята пряка функция, която е плътската любов, има добре дефинирана цел: плодете се и се размножавайте. С други думи, в здрав организъм, този център, подобно на висшите емоционален и интелектуален центрове, не познава нито съмнение, нито колебание, нито тъга, която е точно обратното на случващото се твърде често с трите нисши центъра... (Гнозис, книга III, стр. 143.)


Специалната функция на сексуалния център в съществата с душа се обяснява по-нататък от К:

В: - Презареждането на съществата с душа, от подобен общ резервоар ли се осъществява, само че може би "човешки" резервоар?

О: - Не,  презарежда се от така наречения сексуален център, който е по-висш център на творческа енергия. По време на сън, емоционалният център, който не е блокиран от нисшия интелектуален център и от движещия център, преобразува енергията от сексуалния център. Това е също така времето, през което висшият емоционален и интелектуалният центрове могат да си починат от "изтичането" при взаимодействието с тези досадни Органични Портали, толкова активно чрез нисшите центрове. Този временен отдих сам по себе си е достатъчен за възстановяването. Освен това, енергията на сексуалния център също е по-достъпна за другите висши центрове.
 
 
 

Превод: ©Лъчезар Живин
Източник: cassiopaea.org
(следва)


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .