Банер
b58016476631f063c076cec6592a4019.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

АСИТЕ
Написано от Ивайло Иванов-IYI   
Четвъртък, 22 Февруари 2007 00:00
Произход на "Народът на Один"

Автор-К4.BIG

Асите следва да интересни за нас, след като основните понятия на нашето самоопределение съставляват цяла семантична група, чиито корен е свързан с името АСИ: АЗ – лично местоимение, личност; ЕЗИК – средство за общуване, също и народ – в миналото; ЕЗИЧЕСТВО – народностна вяра и традиция. С "АЗЪ" започва нашата българска писменост, и в двете (засега-IYI)нейни разновидности –глаголица и кирилица. Ще каже някой, че тези думи са славянски, доколкото все още ни поставят в категорията “славяни”. Но за разлика от останалите “славянски” народи, единствено ние българите наричаме себе си "АЗ"(при славяните е "Я"-IYI). Със същото лично местоимение се наричат и осетинците в Кавказ – потомци на аланите, известни и като аси.(Mеждувпрочем е интересен фактът,че на алански "АЗ" е..."АЛАН"!!!-IYI)

Въпросът за асите има не само историческо, но и духовно-митологическо звучене. В древногерманските предания асите се възпяват като богове. Кои са асите и защо са заслужили такова богопочитание? Тези въпроси разпалват въображението на западните изследователи и насочват вниманието им на изток, по следите на Одиновите мистерии. За съжаление обаче, германските и скандинавските изследователи слабо познават историята на източноевропейските народи, затова техните изследвания са бедни на факти. В търсене на българските корени, някои български народоизследователи също изказват прозрението, че асите са древните българи. Това поставя необходимостта от задълбочени изследвания по тази тема.

В знаменитата Едда асите са представени като божественото племе на върховния бог Один (Аудан при българите,Вотан при немците). В друго, по-малко известно произведение – “Сага за Инглингите”, съставителят на Еддата разкрива истината за техния земен произход. Става дума за народ от Северното Причерноморие, преселил се през I в. от н.е. в Скандинавия. Преди това Одиновите аси са имали царство на изток от река Дон, със столица Асгард (Ас-град на български, Градът на Асите). Последният, но легендарен цар на асите – Один, е странствувал много и завладял много земи – владенията му са се простирали и на юг от Кавказ, в “Страната на турците” (по Стурлусон). Още по-назад във времето, Снори Стурлусон извежда произхода на асите от древната Троя.

Според хипотезата на руския изследовател В.Щербаков, Асгард е Ашх-абад (в превод Ас-град, Асгард) в устието на Волга. Именно там, в разкопките на Старата Ниса, Щербаков е открил архитектурното въплъщение на Валхала(Балхара?-IYI).И до днес името на асите носи Азовско море. На тях изобщо е наречен и континентът-Азия, тъй-като античните и средновековни летописци извеждат началото му от Мала Азия и земите на изток от Дон – от земите на асите.

Съвременните историци отъждествяват асите с аланите. Античните автори обаче дават сведения за много племена с името аси и производни имена, пръснати в древността из Мала и Средна Азия. Значи по правилно е да се твърди, че асите са цяла една народност, част от които са аланите.

Основно асите са обитавали земите около планината Имеон (Памир) в Средна Азия, където са живели и древните българи – според убедителните доказателства на Петър Добрев. За наша изненада обаче, в описанието на Парапамис (Памир-Хиндокуш) Страбон не споменава имената на известните български племена утигури, ултидзури, кутригури и буругунди (оногундури), за които съобщава Прокопий Кесарийски. Там пък са отбелязани асии, парасии, атасии и хипасии. За атасиите се уточнява, че са племе на масагетите, които са сродни с българите, ако не и самите древни българи. Хипасиите, обитали южните склонове на Хиндокуш, са имали владетел на име Аса-кан – ще рече Кан на Асите. Името му е сходно с това на българския владетел Забер-ган (Забер Кан),нападнал през VIв. Константинополе.(А името и до днес е живо.Вж композиторът Ангел ЗАБЕРски-IYI).

Следи от асите откриваме и в Мала Азия – тук имаме предвид пламето АСИОНИ (името му завършва на -он, което е характерно за имената на тракийските племена) и град АС в Киликия, чиито жители са се наричали АСИИ. Тези факти дават известно основание на твърдението на Стурлусон, че асите произхождат от Троя. Още повече, че и в родословието на троянските царе срещаме името АСИЙ – така се е казвал братът на Цар Приам. Интересни връзки ни подсказва и името АС-КАНИЙ. Това име е носил един легендарен вожд на фригите, но също и синът на Еней, основал град Алба в Италия. Поясняваме, че фригите са тракийско племе, а Еней е считан за наследник на троянците, които също са траки. АС-КАНИЯ се е наричала и една земя в Малоазийска Мизия. Най-неочаквано обаче откриваме името АС-КАНИЯ и в Средна Азия. То свидетелствува за някакво преселение – от или към Мала Азия, при което едната област е наречена на името на другата.

Митът за древната Троя е оставил дълбок отпечатък върху европейскака култура. Вдъхновени от него, някои европейски владетели са извеждали потеклото си от Троя – такъв е примерът с родословието на франкските крале. В някои родни летописи също се споменава за произхода на българите от Троя. Например в средновековната “Притча за Троя” се уточнява, че мирмидоните на Ахил са станали българи. Поп Йовчо Попниколов пък извежда родословията на българските владетели от Пелемен и Антигон-царе на Троя. Тези твърдения все пак имат принципно основание, при положение, че троянците са траки. В полза на тази следа още по-убедително звучи житието на св. Климент Охридски: “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър Македонски от разположения край Бруса Олимб към Северния Океан и Мъртвото море...”

 Летописецът разказва за старите земи на мизите край гр. Бруса в днешна Турция и Малоазийски Олимп, в близост до които е разположена Троя. От Илиада е известно, че мизите са били съседи и съюзници на троянците. Преселението на мизите удивително напомня за историята на Одиновите аси – особено като имаме предвид, че най-вероятно Александър ги е притиснал към източните брегове на Черно море, където е основано царството на асите. Възможно е мизите да са аси.

Преселението на асите от бреговете на Черно море към Скандинавия напомня и за един друг народ, преминал по същия път. Това са кимерите (кимври) – клон на българския пранарод, установил се на п-в Ютланд в Дания. Макар и техното преселение да е станало в по-ранни времена, някои езследователи допускат, че асите са същите тези кимери. Ние имаме друго мнение за кимерите, но тази теза все пак има отношение към нашия народностен произход. Например норвежкият изследовател Стайн Ярвинг определя асите като трако-кимери. Според неговото схващане, асите се заселват в Северното Причерноморие през около 1150 г. пр. н.е., след като напущат разрушената Троя. Той също твърди, че Ас-гард е построен по подобие на Троя. Позовавайки се на местни езици, Ярвинг тълкува името му като “Железният град”, а на асите – като “Железният народ”.

 Тези митични имена ни препращат към също така митичния херой на Лудогорието – Железният Баща, преданията за когото са наследство от траките-гети.

Изглежда сродството на българите с асите не идва само от Имеон. Още по-категорични исторически факти свидетелствуват за тяхната приемственост в земите между Дон и Кавказ. През 90-60 г. пр. н.е. след неравната борба с римските легиони на Понтус и поради предизвиканите от тях опустошения, Один бива принуден да се изтегли с част от поданиците си на североизток към Скандинавия. Преди това той повява управлението на Асгард на двамата си братя Вили и Ве. С подобни обстоятелства е свързана и ранната история на баварците, за които е доказано, че са българи по произход. Според древните баварски летописи, те се заселват в настоящата си родина от Армения, откъдето били прогонени от войските на император Тиберий (около половин век след Понтус). Два века след оттеглянето на Один, в тези земи отново се заселват българи - откъм планината Имеон. През 165 г. от н.е. Кан Авитохол основава там Старата Велика България. Тук историята на българите (баварците) и Одиновите аси така се преплита, че изглежда става дума за един и същ народ. Да разгледаме и собствените предания на тези народи. В “Сага за Инглингите” е поместена следната легенда за обожествяването на Один:

“Один бил велик воин, и много странствувал, и много страни завоювал. На него толкова много му вървяло в битките, че постигал победа във всяка битка, и затова хората му вярвали, че той винаги носи победа. Изпращайки хората си на битка или с други поръчения, той обикновено поставял ръцете си на главите им и им давал благословия. Хората вярвали, че тогава успехът им ще бъде сигурен. Когато неговите хора се оказвали в беда, в морето или на сушата, те го призовавали и считали, че това им помага. Него считали за най-надеждна опора.”

За същото се разказва и в един баварски летопис: “Този цар Алман("ал"-"първи" на български-IYI), или немският Херкулес, нашите предци провъзгласили за бог и управител на военните действия, отредили му място на небето и му се молели. Когато те искали да се бият с враговете си, те го призовавали, пеели множество песни за него и имали особен обичай в негова чест с вдигане на шум и внезапно налитане. Това те наричали “барит” (“barrit”), от което още има игра, наречена “търчибара” (“der Bar laufen”) или бягане по линия.”

 Тук се разказва за първия баварски цар Алман Ергле. В други баварски летописи се изтъква, че баварците били доведени от Армения от херцог Поймонт и неговия брат Инграм. Тези имена Ергле/Инграм пък ни напомнят за Одиновата династията – Инглингите. Като се свържат посочените легенди със съответните исторически обстоятелства, се вижда, че баварците са всъщност асите на Один – клон на древните българи.

С основание можем да приемем, че асите на Вили и Ве са били асимилирани от българите на Авитохол, установили се по-късно в техните земи. От асите последните са наследили руните и преданията, известни от “Сказание за дъщерята на Кана”: за бог Один-Барин и неговата Валхала; също и за хероя Один-Аудан(Вотан-IYI), наречен Дуло – като равностоен на царете от Свещената Българска династия Дуло.

Налице е известно сходство между руническите писмености на българи и аси. Свещеното писмо на Один се състои от 24 руни, съставени се от прави линии, сключени под ъгъл от 60°. От надписите при Мурфатлар (Северна Добруджа), Петър Добрев извежда около 60 древнобългарски писмени знака.Повечето от тях също се състоят от прави линии, но под ъгъл от 90°; други пък имат заоблена форма. От всички тези руни само 8 имат графични съответствия с руните на Один. Това е само за Мурфатлар, но затова пък по градежите и керамиката на Велики Болгар и Биляр във Волжка България могат да се разпознаят всичките знаци от Одиновата азбука-футарк. Тези факти също поставят въпроса за историческите връзки между българи и аси, както и за писмеността на древните българи – дали става дума за една или повече писмени системи.

Асите на Один са били уседнал народ – занимавали са се със земеделие, издигали са градове, изградили са добре уредена държава със силна войска. Имали са още своя писменост и са развивали изкуства и занаяти. По своята материална култура и начин на живот асите са съизмерими с древните българи, а не например със скитите, които също се считат за ирански народ, но са били номади, безписмени и не са строили градове (по свидетелствата на Херодот).

По своето положение Один е бил цар-жрец – с име както на прославен воин, така и на мъдрец, владеещ магията, прорицателството и словесното изкуство. Управлявал е с помощта на дванадесет жреци, наречени "дия" (богослужители, от индоевропейското понятие :Дяус" – Бог). Те са извършвали жертвоприношения, но също така са имали и съдебни функции. С тази цялостна йерархия, завършваща с обособено жреческо съсловие и институцията на Царя-Жрец, държавната традиция на асите е близка до тази на древните българи, а не до теократичните традиции на индоиранските им роднини – мидяни, перси и индоарии. При това държавното устройство на асите не е еднакво с това на древните българи: жреците се наричат "дия", а не "колобър"; те имат и съдебни функции, които при древните българи са в правомощията на тарканите – администратори, представители на воинското съсловие; най-висшите сановници на около царя на асите са дванадесете диари, докато в българската йерархия те са шест – Великите боили (Укел). Тези различия не бива да ни обезсърчават, ако приемем, че иранската народност на асите или ариите не е в основата на българската държавна традиция, а само се е надградила над кимерийското ядро на Българската цивилизация.



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2018 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .