пирамида в района на Бахамските острови. Пилоти на самолети, прелитащи над океана в тази част на Бермудския триъгълник, разказвали, че отвисоко се виждат контурите на бяла пирамида и някакви други постройки под водата. На такива приказки обикновено не се обръща внимание, защото при проверка други пилоти не откриват нищо. През 1970 г. д-р Рей Браун заедно с още четирима водолази се завърнал в района на островите Бари, които са част от Бахамския архипелаг. Застигнала ги силна буря и те спрели корабчето си в един залив.

Там изчакали бурята да утихне и отново се върнали в открито море. Водата изглеждала мрачна, някак тъмна, но чиста и прозрачна. И внезапно пред погледите им се открила фантастична картина: очертанията на някакви постройки. Веднага хвърлили котва и всички наскачали във водата. Д-р Рей Браун се озовал пред голяма бяла пирамида.

От пясъка се подавали само трийсетина метра от връхната й част. Направена била от добре полирани и идеално пасвани каменни блокове. Той три пъти обиколил пирамидата и внимателно изследвал всяка една от четирите й страни. На третия път внезапно се изправил пред отвор.

Намерил смелост да заплува през открилия се тесен коридор и стигнал до доста голяма зала, която също имала формата на пирамида. От върха й се спускал метален лост с диаметър приблизително 7,6 см. Точно под лоста, завършващ с шлифован островърх червен камък, имало нещо като постамент, покрит с метална плоча, завита нагоре в краищата.

Върху нея били изваяни от същия подобен на злато метал две човешки ръце, които държали в шепите си кристална топка. Водолазът забелязал, че около тази конструкция били наредени в полукръг седем каменни стола. Д-р Браун се опитал да остърже малко метал от непоклатимия лост като доказателство за находката си, но успял само да повреди острието на ножа, направен от специална стомана. След това насочил вниманието си към металните ръце с кристалната топка. Направило му впечатление, че отвън ръцете били бронзови на цвят, а дланите им - златни подобно на лоста и дори леко почернели, сякаш са били горени.

Тогава докторът докоснал кристала и топката помръднала. Взел я боязливо в ръце, но нищо не се случило. Всъщност нещо се случило, нещо необяснимо и много странно: чул глас, който му нареждал: "Вие дойдохте и получихте това, за което дойдохте. Сега си вървете и никога не се връщайте." Подобно предупреждение получили и другите четирима водолази. Когато излезли от водата, се оказало, че всеки си бил взел някакъв предмет от подводните сгради и чул глас със същото предупреждение.

Д-р Рей Браун е единственият водолаз от тази група, останал жив. Другите намерили смъртта си някъде във водите на Бермудския триъгълник при мистериозни и неизяснени обстоятелства. Убеден съм, че всеки, който се запознае с преживяното приключение на д-р Рей Браун, ще гори от желание да зададе стотици въпроси. И аз се питах дали докторът е сигурен, че отначало не е имало отвор в пирамидата и че после се е появил, сякаш някой му е отворил врата след почукване.

Той твърди, че в пирамидата било изключително чисто, нямало следи от пясък, че не забелязал лампи, но вътре било светло. Д-р Рей Браун намира - мисля, че е по-правилно да се каже получава като подарък - кристалната топка в Бермудския триъгълник през 1970 г., но започва да я показва открито пет години по-късно. Той обяснява мълчанието си със страх, че топката може да бъде конфискувана от властите в САЩ.

За първи път я демонстрира през 1975 г. на семинар в град Феникс. Кристалът е от кварц и представлява сфера, която е удивителна и без да прави нещо. Но тя, колкото и странно да звучи, прави и някои необясними неща. Няма съмнение, че това не е естествена кристална форма, че "топката" на д-р Браун е обработвана по някакъв начин и за някаква цел. Кварцът никога не образува кристали с кръгла форма.

Модерната техника от началото на ХХ в. позволява да се извайват кристални топки, но нито една лаборатория в света не е успяла да създаде изкуствени форми или образи вътре в самия кристал. В кристалната топка на д-р Браун обаче ясно се различават формите на три пирамиди, наредени една зад друга.

Според американския автор Джефри Кийт "някои хора, когато изпаднат в дълбоко медитативно състояние на съзнанието, виждат и четвърта пирамида на фона на другите три".

Когато научават за кристала от Бермудския триъгълник, медиуми от всички краища на САЩ се опитват да разберат нещо повече за странната находка. Всичките им "прочити" си приличат в едно: кристалът е феномен за планетата, той увеличава или намалява излъчваната енергия и може да бъде добър или лош. Най-често се цитират думите на Елизабет Бейкън, прочут медиум от Ню Йорк, която казала, че някога този кристал е принадлежал на египетското божество Тот. Имало предание, според което Тот бил скътал важни тайни в неизвестна подземна пирамида някъде в Гиза.

Джофри Кийт допуска, че четвъртата пирамида, която се забелязва в кристалната топка, е онази предполагаема, но неоткрита пирамида в Гиза, в която били съхранени тайните на древните богове. Освен четвърта пирамида в кристалната сфера могат да се видят и множество миниатюрни пирамидки, една в друга, образуващи нещо като решетка, вероятно с някаква енергийна функция. От определен ъгъл при специални условия някои хора виждат вътре в кристалната топка човешко око, което гледа ведро, като живо.

Не вярвам на твърденията, че това око дори било снимано, защото, ако беше истина, досега щяхме да видим хиляди негови фотографии. Забележително е, че кристалът не стои смирени понякога се държи, като че ли има собствен живот.

Застанал до него, човек има чувството, че кристалът го обстрелва с йонен вятър - нещо като усещането в близост до водопад. Стрелка на компас, поставен до кристала, започва да се върти обратно на часовниковата си колежка. Ако компасът се помръдне само на сантиметър, стрелката му се завърта в обратна посока.

Някои хора виждали кристала да излъчва светлина, други чували човешки гласове или изпитвали необясним сърбеж. Метални предмети до кристала временно се намагнитизират. Според собственика на трофея от подводната пирамида, когато постави ръцете си върху него, ясно усеща студени и горещи пластове.

"Излагал съм го на показ - казва д-р Рей Браун - и от време на време някой ще го докосне. Веднъж една дама се приближи до него, превивайки се от болки в панкреаса. Тя докосна кристала и болката изчезна. Няколко минути по-късно жената, която докосна камъка след нея, получи болки в панкреаса... Моят кристал има странна енергия - много мощна форма на енергия наоколо, и зарежда и други материали, разположени наблизо. Зареждащата енергия, изглежда, се засилва с времето и не намалява. Нямам обяснение за това."

Докторът разказва как бил направен опит за кражба на кристалната топка. Историята е много любопитна: "Занесох я на събиране при моя приятел Ю. С. Андърсън в Калифорния. Един от гостите, които имаше магазин за окултни предмети, помоли да я разгледа. След няколко минути той и кристалната топка бяха изчезнали. Изглежда странно, но на следващата сутрин кристалът се завърна, чакаше в хола. Но за човека, който го бе взел, вече не се чу нищо. Не се появи нито в дома си, нито в магазина. Просто изчезна."

Какво точно представлява кристалната топка на д-р Рей Браун, каква е била ролята й в пирамидата на потъналата цивилизация - това са въпроси, на които все още е невъзможно да се даде отговор. Загадката обгръща и една друга кристална находка в джунглите на Белис...