Банер
Svarog-2006.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ОПАШАТИ ЛЕКАРИ
Написано от Маг Селена   
Събота, 11 Август 2007 00:00

Само няколко дни след появата на Мигел Мария излязла от кома и за първи път от седем месеца заговорила. От този момент нататък възстановяването станало много бързо.

 

Някога в далечните времена само животните, млекопитаещите, се научили да преработват космическа енергия. Другите, основно низшите гръбначни и насекомите – отрицателната енергия. Те не отнемали нищо на никого, просто започнали да използват енергията, вредна за другите видове животни.
Тяхното биополе се отличава от биополето на човека. Ясновидците го описват като ярко червено-жълто кълбо, с излизащи от центъра сини и зелени лъчи...

Пияният шофьор, който блъснал десетгодишното мексиканско момиче Мария, направо я осъдил на бавна и мъчителна смърт. Тя не била способна нито да говори, нито да се движи. След няколко месеца в болницата лекарите й предложили домашен режим. Мария сигурно щеше да си остане в това безсъзнателно състояние, ако в къщата не се беше самонастанил бездомен котарак, когото семейството кръстило Мигел.

Когато посетих това семейство, което живееше в покрайнините на град Масатлан на брега на Тихия океан – разказва известният изследовател на животинския свят Дейвид Грин, - Мария безгрижно си играеше с разкошен черен котарак. Но това не беше Мигел, както ми обясни Франческа, майката на момиченцето. След като изпълнил своята благородна мисия, котешкият кабалеро се скрил в тъмната нощ също така тайнствено и безшумно, както се е появил.

Франческа разказала на Грин, че за пръв път видяла котарака, когато влязла в стаята на дъщеря си, за да й пожелае лека нощ. Прозорецът бил отворен и майката предположила, че скитащото животно е влязло в стаята, за да търси храна, и решила да го изхвърли, но забелязала. че главата му е близо до лявата длан на момиченцето и той ближе палеца й. Франческа видяла и друго: пръстите на Мария леко потрепвали от нежното съприкосновение. Това било първото движение на момиченцето след катастрофата. Без да обръща внимание на присъствието на жената, котаракът продължил своето бавно целенасочено лизане и пръстчетата на Мария се помръднали още веднъж, вече по-уверено.

След тази нощ не само позволили на Мигел – така нарекли котарака – да спи в стаята на Мария, но и всячески го поощрявали да го прави. Понякога той излизал нанякъде през прозореца, но после се връщал. През по-голямата част от времето той се притискал до момиченцето и ближел пръстите му с розовия си език.

Само няколко дни след появата на Мигел Мария излязла от кома и за първи път от седем месеца заговорила. От този момент нататък възстановяването станало много бързо. Когато момичето напълно се оправило, родителите й решили да я заведат на ваканция в САЩ. Инструктирали икономката да оставя прозореца на стаята на Мария отворен и всяка вечер да поставя панички с прясно мляко, храна и вода. Само че когато се върнали, Мигел бил изчезнал.

Икономката разказала, че след тяхното заминаване той идвал на няколко пъти и после се загубил.


След втората половина на 70-е години на ХХ век сред медиците все по-голяма популярност придобива така наречената анималотерапия, тоест лечение с помощта на животни. В качеството си на лечители се явяват много от нашите малки братя.
Например, за лечение на такова тежко заболяване като детския церебрален паралич, в Куба, в специален медицински център за деца, се използват... делфини. Разбира се, те не си лягат с тях в леглото, а само плуват с дечицата. И става чудо: прикованите към инвалидни колички деца започват да ходят!

Там лекуват и психически заболявания – аутизъм. Трябва само малкият пациент да поцамбурка малко в басейна с делфините и започва постепенно да се връща в нашия свят.

В световната целителска практика се срещат примери за използване на енергийно въздействие върху човека и посредством други животни. Например в планините на североизточна Турция за лечението на много болести се използва биоенергетичният потенциал на някои неотровни змии – обикновен смок. Местните жители вярват, че смоците могат да ги избавят от мигрена, кожни заболявания и незарастващи рани, да премахнат невралгични болки.

Смокът се слага върху поразената част от тялото и го уговарят да не пълзи. Ако змията послуша и остане на място, значи всичко е нормално и тя започва да поглъща или разрушава енергийната субстанция на болестта. Ако изпълзи и избяга, значи нещо не е както трябва и трябва да се потърси друг целител.

В ролята на целител-биоенерготерапевт могат да влязат дори и кравите! Една от тях има редовен прием на болни в местността Чикаранг на остров Ява. С едно лизване на език кравата премахва болка в областта на сърцето, премахва мигрена, както и такива сериозни болести като инсулт.

«Веднъж, - разказва гореспоменатият Дейвид Грин, - аз се оказах в доста мрачна психиатрична лечебница в покрайнините на Вашингтон.

Деветнайсетгодишният пациент на лечебницата Били, болен още от детството си, прекарвал дните си като лежал на болничното легло, като гледал с немигащ поглед зигзагообразната пукнатина на отсрещната стена. Медицинските сестри го хранели, къпали, сменяли му дрехите. Ако те случайно го обърнели така, че да не може да вижда пукнатината, се раздавали пронизителни вопли. Тези викове били единственият му начин да общува със света.

Една сутрин дежурният психиатър донесъл котка в стаята на Били и я сложил върху завивките. «Това е Роки, - казал доверително той, - аз знам, че ще станете приятели».

Очите на Били мигновено се отлепили от пукнатината в стената и той бързо и безразлично погледнал котката.

И макар и тяхната първа среща да не направила кой знае какво впечатление на Били, през следващите дни и седмици между тях малко по малко започнали да се установяват приятелски отношения. Отначало трябвало да поощряват Били за да погали котката. Сестрата вземала ръката му и прокарвала нереагиращите му пръсти по дългата козина на Роки. Постепенно, възможно благодарение на това, че на котката й харесвали тези манипулации, Били започнал да проявява активен интерес към поглаждането на животното и започнал дори да го прави по собствена инициатива. С времето той се научил да храни котката и накрая да си играе с нея.

Просветлението, на което се надявали лекарите, настъпило внезапно: веднъж Били се обърнал към сестрата и казал «Роки е гладен, иска да яде.»

Това били първите думи, които произнесъл за последните 10 години. От този момент започнал стремителен прогрес. След няколко месеца Били вече бил напълно здрав, напуснал болницата и се върнал вкъщи.»



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2021 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .