Банер
643414d05daa1ae5ae5b089f4bcbfbfa.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ТАЙНАТА НА САМОПРЕМЕСТВАЩИТЕ СЕ КОВЧЕЗИ
Написано от Маг Селена   
Четвъртък, 18 Октомври 2007 00:00
За да се премести такъв ковчег трябват поне шест човека.

От началото на XIX век до днес много са се опитвали да разкрият знаменитата загадка на самопридвижващите се ковчези на остров Барбадос .

* * *
Между 1807 и 1819 тежките оловни ковчези в една от криптите на гробището в на град Остинз Бей неведнъж се премествали по най-невероятен начин, при това без никаква странична помощ. За да се премести такъв ковчег трябват поне шест човека.

Криптата е доста малка за да могат вътре да се правят някакви размествания (4 х 2,5 м). Даже в най-високата си точка таванът е по-нисък от два метра. Построен е от стандартните за XVIII столетие материали — кирпич и едри блокове коралов камък.

Тази крипта принадлежо на свързаните с родствени връзки семейства— Чейз, Елиът, Брустър, Еймс, Ходард.

Първото погребение в тази крипта било на мисис Томасини Ходард през юни 1807 г.

Трогателно малкият ковчег на двугодишната Мери Ан Мария Чейз бил пренесен там година по-късно. През 1812 г. я последвала и по-голямата й сестра, Доркас. А след месец починал и баща й — Томас Чейз, който бил мразен от целия Барбадос — от от плантаторите до чернокожите роби.

Именно тогава четирима гробари вдигнали голямата мраморна плоча, която закривала криптата и видели невероятна картина.

Преобърнатият ковчег на малката Мери Ен бил в далечния ъгъл. Всичко изглеждало така все едно са го търкаляли през цялата крипта. Ковчегът на мисис Ходард бил преобърнат на една страна и опрян на стената.

Шокираната публика обвинила за всичко чернокожите работници. Всички били убедени, че работниците дотолкова са мразели Томас Чейз, че са искали да си разчистят сметките с него по всякакъв начин.

Но когато огледали внимателно криптата не видели никакви тайни проходи или следи, които да водят от или към нея.

Страстите поутихнали и ковчегът на Томас бил поставен между тези на двете жени ...

* * *

Четири години по-късно, през 1816-а, погребали двумесечната Семуел Брустър Еймс. Когато внесли малката Семюел в криптата, ковчезите отново се разпръснали в различни страни.

Щателният оглед на криптата показал, че няма никакви тайни изходи, водещи навън или навътре, както и че мраморната плоча не е местена от мястото си от времето на миналото погребение.

Но как тогава да се обясни царящият вътре разгром? Неведома сила захвърлила огромният ковчег с тежкият приживе 100 килограма Томас Чейз в далечния ъгъл. Върна ли го на място и върху него поставили малкият ковчег на момиченцето.

След шест седмици гробът отново бил отворен, за да се положи ковчегът с останките на Семюел Брустър, бащата на малката Семюел. Ковчегът бил следван от тълпа любопитни Тежката плоча била преместена и дневната светлина осветила тесните стъпала надолу към гробницата. Достатъчно, за да се забележи, че ковчезите в криптата отново са разместени!

Викарият, преподобният Томас Ордерсън, и други видни барбадоски граждани най-внимателно изследвали криптата. Първоначално си помислили, че е имало наводнение и проверили за следи от влага. Нямало. Изследвали пода и стените за подозрителни пукнатини, които биха могли да свидетелстват за преместен камък и таен проход. Нищо подобно не било открито.

* * *

Жителите на острова с нетърпение очаквали следващата смърт на някой от семейство Чейз или Елиът. Мисис Томасина Кларк «била така дора» да умре през 1819 г. Събрала се огромна тълпа от любопитни. Присъствал даже губернаторът — лорд Комбермер. Когато отворили криптата лорд, Комбермер бил сред първите, които видели, че ковчезите отново не са на местата си.

Този път, когато въвеждали ред в криптата, сложили малките детски ковчези и този на мисис Ходард върху другите три по-големи. След това губренаторът заповядъл на пода на криптата да бъде изсипан пясък за да се проследят възможните следи. На работниците било заповядано да запечатат криптата с цимент. Губернаторът и някои от другите видни граждани надраскали върху цимента свои тайни знаци.

Комбермер не му се чакала смъртта на някой друг от семейство Чейз. На 18 април 1820 г. той заповядал да се отвори криптата, за да се разбере какво става там. Разгледали знаците на цимента – не били пипнати. Но всички ковчези отново били преобърнати! На пясъка нямало никакви следи – нито от крака, нито от вода, нито от самите ковчези. Комбермер и компания били съвършено обезкуражени. Тогава губернаторът заповядал всички ковчези да се погребат на отделни места.

* * *

След това омагьосаната крипта останала празна за около 2 столетия. За това време изследователите предлагали най-различни хипотези. Тъй като повечето от рожбите на Барбадос били негри, естествено, появила се версията за вуду-магия. Обвинявали даже масоните, коит о правели в криптата някакви си техни тайни церемонии. Не пропуснали да намесят и нечистата сила...

След това се включили и изследователите на паранормални явления и веднага се заинтересували от дървения ковчег на Доркас Чейз. Както се изяснило, тя се била самоубила: била погребана редом до баща си Томас Чейз, който я карал да спи с него. Известни са немалко случаи когато на местата на погребани самоубийци се случват странни феномени, подобни на полтергайст. Но предположението им останало недоказано.

Имало е даже опит да се обясни загадката на самореместващите се ковчези с естествена причина. Някой си Джо Никел водел разследване в съвсем различно направление. Той започнал да доказва, че за всичко са виновни големите тропически гъби – дъждовници. Било известно че тези гъби могат така да се разраснат, че да разцепят мостови подпори. Но в такъв случай хората на Комбермер, които изследвали криптата, е трябвало да видят останки от тези гъби, които са толкова мощни, че да повдигнат оловен ковчег. Нямало такива следи…

* * *

Тази барбадоска история е завършена от Саймън Пробърт и Пем Уилсън от Англия. През 2005 те били на сватба на приятели в Барбадос и посетили гробницата на Чейз. Пем била много известна като медиум. На нея не й харесала атмосферата в криптата и тя не пожелала да влезе вътре. Саймън, директор на погребално бюро, не се поколебал нито за минута и Пем го снимала на стълбите на криптата.

Така-а-а... Всички снимки на тази лента били нормални, но тези със Саймън на стълбите на криптата – размазани. Те обработили снимките на компютър и установили костеливо лице от астрална материя, което плувало около Саймън ...

Трябва да отбележим, че има факти и за други гробници, където са се случвали истории със самодвижещи се ковчези. При това в най-различни страни и в най-различни времена: от XVII до XXI век. Всички истории за самодвижещи се ковчези си приличат като близнаци една с друга.

Например, на естонския (по онова време немски) остров Куресааре при погребението на някой си Буксховеденс на 24 юли 1844 г. почти всички погребани по-рано ковчези били намерени на една обща камара в центъра на родовата крипта на семейството. Въвели ред в гробницата а до Голденштюбе (явно, управителят на острова) била подадена жалба.

Барон реагирал по същия начин, както Комбермер, сложил нови резета и поставил охрана. Три дни по-късно гробницата била инспектирана. Войниците съобщили, че всичко е спокойно. Новите ключалки не били пипнати, но всички ковчези отново били струпани в центъра на криптата. Доста време търсили тайни тунели или преместващи се камъни, но не било открито нищо подобно.

Телата лежали в съите пози, в които били погребани. Представителите на властта изследвали кулата отгоре до долу, прекопали пода пол — нищо. Били сложени много нови ключалки. Гробницата била обкръжена от войници, а по пода разпръснали дървесна пепел със същата цел като пясъка в Барбадос.
След три дни отново отворили криптата и отново открили пълен хаос!

Ковчезите били разхвърляни, а някои дори отворени. При това пепелта на пода не била пипната. Не били намерени никакви следи от хора, животни или буйства на природни стихии.

Любопитно е да се отбележи, че в хрониките, в които е описан този случай, се говори че един от младите Буксховеденс, погребан в неспокойната крипта, е завършил живота си със самоубийство. Той се е застрелял.

Може би и тук «пръст има» полтъргайст, иначе казано неупокойният дух на умрелия?

Но засега всичко казано са само опити да се приспособи някаква история към това необяснимо явление. Но както казват, няма нищо тайно, което да не е станало явно!



Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .