С това заглавие не искам да предизвикам празно любопитство, че ще споделя идеи, основани на суеверия. Моята цел е да насоча вниманието на тези, които търсят истината, към закона на музиката, действащ в цялата вселена, който може да бъде наречен закон на живота.

Това е законът на хармонията и пропорциите, закон, осъществяващ равновесие, закон, скрит зад всички аспекти на живота, който държи цялата Вселена в равновесие и направлява съдбата й, за да може да осъществи своето предназначение.

В света много хора търсят чудеса, но колцина забелязват многото чудеса, които всеки ден се случват около нас! Колкото по-дълбоко човек гледа на живота, толкова по-широко светът се отваря пред него и всеки момент от живота му се изпълва с чудеса и великолепие.

Това, което наричаме музика в нашия всекидневен език, е само една нищожна част , която нашият интелект е поел от музиката и хармонията на Вселената, хармония, която е източник и начало на всички начала. Ето защо мъдреците от всички епохи са считали музиката за свещено изкуство.

В музиката виждащият може да открие картината на вселената, чрез сферата на музиката мъдрецът може да обясни тайната на природата. Тази идея не е нова и в същото време е винаги нова. Нищо не е толкова древно, толкова ново, колкото истината. Желанието на човека да търси и открива може да бъде удовлетворено в знанието на истината.

Всички религии учат, че началото на творението е звукът. Без съмнение не става дума за звуците, които използваме в ежедневието.Те не се припокриват с изначалния звук. Езикът борави с назовими предмети, а това, което не може да бъде сравнимо, няма име. Истината никога не може да бъде изказана. Мъдреците от всички времена са казвали, че не са в състояние да я изрекат точно.

Музиката, която ние познаваме, е една нищожна част от музиката на Вселената. Нашето чувство за музика, нашата привързаност към нея показва, че тя живее в най-съкровените дълбини на нашето същество. Музиката стои зад работата на цялата Вселена.

Музиката е не само най-великото достижение в живота. Тя е самият живот. Хафиз, великият и прекрасен персийски поет и суфи е казал: "Много хора говорят, че животът е влязъл в човешкото тяло с помощта на музиката, но истината е, че самият живот е музика".

Казаното от Хафиз се основава на легенда, съществуваща на Изток, която разказва как Бог създал статуя от глина по свой образ и помолил душата да влезе в нея, но душата отказала да бъде заключена - за нея е естествено свободно да лети и да не бъде ограничена и привързана към нещо. В края на краищата, душата така и не пожелала да влезе в този затвор.

Тогава Бог помолил ангелите да й посвирят и когато ангелите засвирили, душата изпаднала в екстаз и за да запази този екстаз и да почувства музиката по-ясно, тя влязла в тялото. Разказват, че Хафиз споделил: "Хората казват, че след като чула песента, душата влязла в тялото, но в действителност, самата душа е песен!"

Това е прекрасна легенда, но още по-прекрасно е нейното скрито послание. Вникването в тази легенда ни дава познание за два велики закона. Първият е, че свободата е изконно присъща на душата и най-голямата трагедия на живота се състои в отсъствието на тази свобода. Другата тайна, която легендата открива за нас, е че единствената причина, поради която душата е влязла в това тяло от глина (или материя), е за да изпита музиката на живота, да я усети и преживее най-пълноценно.

Когато обобщим тези две велики тайни, тогава третата тайна - тайната на всички тайни - се появява в ума ни. Тя ни открива, че духовната част от нас се въплъщава в ограничена и земна, за да направи живота на земята по-разбираем. Затова на земята и губим и получаваме по нещо.

Губим свобода, а придобиваме жизнен опит, чрез навлизане в този ограничен свят, който наричаме живот на личността. Какво ни заставя да изпитваме влечение към музиката — фактът, че цялото наше същество е музика, нашият ум и тяло, природата, в която живеем и която ни е създала, всичко, което се намира около нас е музика.

Човек е част от тази музика, живее движи се и пребивава в музика. Музиката ни вълнува, привлича нашето внимание, доставя ни удоволствие, защото съответства на ритъма и тона, които удържат механизма на нашето същество в цялост. Това, което ни привлича в различните изкуства - живопис, резбарство, архитектура, скулптура или поезия - е стоящата зад тях хармония, музика.

Поезията ни предлага музика под формата на ритъм и хармония на идеите и фразите. В графиката и живописта именно нашето чувство за пропорции и хармония ни донася наслада. Това, което ни призовава към природата е музиката, звучаща в нея. Музиката на природата е по-съвършена, отколкото музиката на човешкото.

Разходката в гората, гледката на зеленината, течащата вода, има свой ритъм, тон и хармония и пораждат в душата ни чувство на хармония и покой. Потрепването на клоните в гората, приливът на вълните - всичко има своя музика. Ако съзерцаваме и се слеем с природата, сърцата ни се отварят за нейната музика. Ние казваме, че се наслаждаваме на природата.

Но на какво в природата се наслаждаваме? На музиката. Нещо в нас се отваря от ритмичните движения, от съвършената хармония, която така рядко присъства в нашия изкуствен живот. Това извисява човек, кара го да чувства, че природата е истински храм, истинска религия. Да преживеем дори един миг в хармония с природата с отворено сърце струва колкото цял живот.

Когато човек вдигне очи към небето и види движението на звездите и планетите, той опознава закона на вибрациите и ритъма, където всичко е съвършено и неизменно. Човек осъзнава, че космическата система работи по законите на музиката и хармонията; и ако някога по някакъв начин тази хармония в космическата система се наруши, тогава в света нахлуват бедствия и разрушителни сили.

Всички закони на астрологията, магията и мистицизма се основават на музиката. Същността на живота на най-просветлените души в нашия свят - например великите пророци на Индия - е музиката. Чрез музиката, която достига до нас, те се докосват до цялата вселенска музика и успяват да въодушевят и останалите. Ключът към разбирането на живота получава този, който е надарен с интуиция и вдъхновение. Пред него се откриват откровения, защото той говори с езика на музиката.

Всеки човек, идващ при нас, всеки предмет, който виждаме, ни се открива в някаква форма. Разкрива ни своя характер, природа и тайни. Всеки човек носи своето минало, настояще и бъдеще. Ние можем да разчетем неговата вселена, ако успеем да чуем музиката, която звучи в душата му.

Съществува един универсален език - езикът на музиката, на нейния ритъм и тон. Ние го чуваме, но не с ушите. Дружелюбният човек излъчва хармония със своя глас, думи, движения и маниери. Недружелюбният човек чрез движенията си, чрез погледа и изражението си, чрез походката си излъчва дисхармония. Просто трябва да я забележим.

Имах приятел в Индия, който много лесно се раздразваше. Веднъж, когато той дойде при мене, му казах: "Раздразнен ли си днес?" Той попита: "Какво те кара да мислиш, че е така?" Отговорих: "Тюрбанът ти ми разказа. Толкова неправилно си го завързал, че говори за дисхармония". Действия на човека издават за хармонични или дисхармонични състояния.

Много неща, които могат да се узнаят и по почерка чрез разчитане на хармоничните и нехармонични криви. Те почти говорят с вас и ви разказват за настроението, в което човекът е писал. Почеркът говори за много неща - за степента на еволюция на човека, за неговото отношение към живота, за неговия характер и вътрешно състояние по време на писането. Не е нужно да четете цялото му послание, достатъчно е само да видите почерка му и буквите ще ви разкажат дали е изпълнен с хармония или го раздират противоречия.

Всяко живо същество говори по някакъв начин. Ако притежаваме проницателност ще можем да разчетем състоянието не само на човек, но и на всяко живо същество - дърво, цвете, птица. По плодовете или цветовете на дървото можем да определим каква музика блика от него.

По същия начин може да доловите дали даден човек ще стане ваш приятел или ще се превърне във враг. Не ви е нужно да чакате до края на разговора - от пръв поглед личи дали е настроен дружески или не, защото всеки човек носи своя, непрекъсваща музика, която звучи ден и нощ и чрез интуицията си всеки може да я чуе. В зависимост от гамата, в която звучи, един човек ви привлича, а друг ви отблъсква.

Съществува една история за известния арабски халиф Омар. Някой искал да му причини зло. Потърсил го и чул, че Омар не живее в дворците, въпреки, че е халиф, а прекарва почти цялото си време сред природата. Този човек бил много радостен и мислел, че ще има всички възможности за изпълнение на замисъла си.

Когато доближил мястото, където се намирал Омар, колкото повече се приближавал, толкова по-силно се променяло отношението му, докато накрая измъкнал кинжала и казал: "Не мога да ти причиня зло. Кажи ми, що за сила има в теб, която не ми позволява да направя това, което бях решил?" Омар отговорил: "Моето единение с Бога". Какво разбирал Омар под единство с Бога?

Имал пред вид сънастроеност с безграничната хармония на цялата вселена. Омар бил приемник на музиката на цялата вселена. Светите хора във всички времена проявяват чувствителност и усет към музиката на цялото битие. В това е тайната, която ги превръщала в приятели на най-злите им врагове. Но тази сила не е само на праведниците. Тя се проявява във всяка личност в по-голяма или по-малка степен.

Всеки демонстрира хармония или дисхармония в съответствие с това доколко е открит за музиката на вселената. Колкото повече човек е отворен за всичко прекрасно и хармонично, толкова по-силно неговият живот е възприемчив за вселенската хармония и той проявява дружеско отношение към всеки, когото среща. Самата му същност създава около него музика.

Различието между материалната и духовна гледна точка се състои в това, че според първата материята е първична и интелектът, красотата и всичко останало идва от нея. От духовна гледна точка интелектът и красотата са първични и от тях произлиза всичко съществуващо. От духовна гледна точка няма важно и неважно, защото в същността на цялото битие, в основата на всичко съществуващо лежи музиката.

В корена на розата се съдържа самата роза, с нейното благоухание, форма и красота и дори и да не се проявят, те продължават да присъстват. И този, който настройва себе си не само към външното, но и към вътрешното битие и същност на всички неща, достига до същината на цялата Вселена и дори в корените може да открие и да се наслади на аромата и красотата на розата.

Най-голямата грешка на този век е, че активността се е увеличила толкова много, че във всекидневния живот на човек му е останало съвсем малко място за покой. А покоят е тайната на съзерцанието и медитацията. Чрез покоя човек настройва осезанията си да достигнат до същността на живота.

За целта е нужно да прочисти ума и тялото си, да култивира чувствата си, защото само фините чувства настройват душата в тази тоналност, в която звучи музиката на Създателя. Изглежда трудно, а всъщност е толкова просто. Един от най-големите дарове, с които човек е надарен, и способността да печели приятели, способността да обичаме другия, да живеем в съзвучие с него, без да се опитваме да го направим по свой образ и подобие. Колкото е по-дълбок човек, толкова повече приятели има.

А дребнавостта, сковаността, отсъствието на духовно развитие потопяват човека в илюзията за собствената му изключителност и превъзходство над другите. Той се възприема като по-велик и по-добър от останалите и дружеското отношение се загубва. Такъв човек се откъсва от света и хората и в това е неговата трагедия. Такъв човек никога няма да бъде щастлив.

Щастлив е този, който е способен да бъде приятел с всеки. Неговият подход към живота е отворен. Той е дружелюбен не само към хората, но и към вещите и обстоятелствата. Благодарение на това свое отношение такъв човек разширява и разрушава стените, задържащи го в собствения му затвор. Разрушавайки тези стени той се съединява с Абсолюта. Докосва се до музиката на небесните сфери и я открива във всичко, което го заобикаля - в цветовете на розата, във вятъра, в хората, в света около себе си.

Какво означава да се сътвори нещо - една даденост да се превърне в нещо ново. Именно в тази двойственост се корени целият дуализъм на живота, съществуването на положително, и отрицателно начало, на изразяващо и реагиращо. В нашия дуалистичен свят дух и природа стоят лице в лице.

В природата има две първични начала - звук и светлина. Отначало се проя­вява само светлината, но когато се задълбочим в творението, откриваме и звука. В природата светлината предшества звука, или по-точно човек първо реагира на светлината и след това идва звукът, който го затрогва по-дълбоко.

Човешкото тяло е носител на духа, то е съвършен проводник, преживяващ различните аспекти на сътворението. Това не означава, че всички останали форми, съществуващи в този свят - като предмети и други същества - не са проява на изначалния дух. Всичко във Вселената е проява на един и същ творящ дух.

В поемата на Руми "Маснави" четем, че земята, водата, огънят и въздухът за човека са предмети, но пред Бога са живи същества. Те действат по Негова заповед, както домашните животни работят под командата на стопанина. Какво представлява сътворението - фази на звука (вибрации на звука) проявяващи се по различен начин в цялото многообразие от форми на живот. Дори това, което наричаме материя или вещество и всичко, което ни изглежда неговорящо или незвучащо, в действителност е вибрация.

Всичко сътворено се проявява по два начина - като воля и като реагираща матрица. Например, съществува материя (предмет) който можем да докоснем, като същевременно изживяваме и усещането за съприкосновение. Съществува звук и в същото време съществуват уши, които могат да чуват звука. Съществува светлина, безброй форми и цветове и същевременно съществуват очи, за да ги виждат. И това, което човекът нарича красота, е хармония от всичко, което изпитва.

Тогава какво е музиката? Това, което обикновено наричаме музика, е хармония от ноти. В действителност съществува музика на цветовете, музика на линиите, музика на гората, съставена от цялото многообразие от дървета и растения. Колкото по-внимателно човек наблюдава природата, толкова по-силно тя прониква в душата му, защото в нея звучи някаква неземна музика.

Колкото по-широк става погледът на човека към света, колкото по-дълбоко е разбирането му за живота, толкова повече музика може да долови, музика, идваща от цялата вселена. Този, чието сърце е отворено, не се нуждае да се усамоти в гората. И сред тълпата той може да чуе музиката на дърветата.

В наше време идеите, които хората споделят, са толкова подобни, сякаш нямат индивидуални различия. Но ако изучаваме човешката природа, ще открием, че дори пианото с хилядите си акорди не може да възпроизведе многообразието на човешки натури. Едни бързо се съгласяват с другите, други все се противопоставят, някои стават приятели за миг, а други и след много години не могат да станат близки.

Различните души са настроени различно, в различни октави и спазват различни норми. Понякога двама души спорят, но идва трети и ги обединява. Нима това не е част от природата на музиката? Колкото повече човек изучава хармонията в музиката и в човешката природа, привличането и отблъскването между хората, толкова по-ясно вижда, че всичко е музика.

Има още един въпрос, който трябва да се разбере. Това, което човек обикновено възприема, е светът, който вижда около себе си. Много малко хора си правят труда да помислят,че съществува нещо, стоящо зад видимия за тях свят. Повечето хора когато чуят, че съществуват два свята, го възприемат като измислица. Но ако човек погледне дълбоко в себе си, ще открие, че не съществуват само два свята, а безброй много светове.

Възприемащата част на човешкто същество в преобладаващата част от хората е почти затворена. Повечето хора получават впечатления от външната сфера. Разликата между обикновения човек и мислещата личност е следната - когато обикновеният човек чуе дума или звук, той слуша с ушите си, докато мислещият човек възприема същата тази дума със своя ум. Една и съща дума достига до ушите на единия и до сърцето на другия.

Този прост пример показва, че единият човек живее само във външния свят, другият живее в два свята, а трети може да пребивава едновременно в много светове. Когато някой пита : "Къде са тези светове? На небесата ли или под земята?" Отговорът е, че тези светове са там, където е и самият човек. Както е казал поетът: "Сърцето на човека, веднъж разширило се, става по-голямо от небесата". Затова великите мислители от всички епохи са считали, че единственият принцип за пробуждане към живот е принципа на опустошението на себе си.

С други думи да правим себе си по-чисти и обемни, за да вместим всички преживявания по-ясно и пълно. Трагедията на живота, всички нейни мъки и болки в основата си принадлежат на повърхността на живота. Ако някой напълно се е пробудил за живот, ако може да възприема живота, на него не му трябва да търси чудеса, не му е необходимо да общува с духове, защото всеки атом в този свят е едно чудо, когато гледаш на него с отворени очи.

В отговор на въпроса, какъв е опитът на тези, които са се потопили дълбоко в живота и са се докоснали до самите дълбини в него, Хафиз отвърнал: "Не е известно колко дачеч е краят на пътя, но всичко, което аз познавам, е музиката, идваща отдалеч до моите уши”. Музиката на сферите, в съответствие с гледната точка на мистика, е подобна на маяка на пристанището, който се вижда от морето и сочи на моряка, че приближава към своята цел.

Що за музика може да бъде това? Ако самата същност на живота не бе изтъкана от хармония, животът никога не би създал хармония в този свят на многообразие. Човек не би се стремил към нещо, което го няма в неговия дух.

Всичко в окръжаващия свят изглежда лишено от хармония. Но в действителност, така го вижда ограничения човешки ум. Колкото по-широк става хоризонтът на нашето обозрение, на толкова повече хармония в живота си се наслаждаваме. В самите дълбини на човешкото същество хармонията на Вселената живее като съвършена музика.

Затова музиката на сферите е музика, която е източник на творчество, музика, която обгръща пътуването към целта на творението. Умеят да я чуят и да й се наслаждават тези, които са се докоснали до най-съкровените дълбини на собствения си живот.